ФИЛМ
Кръстосахме душевни светове,
затворихме очите си за скука,
за да разцъфнат свежи цветове
на времето във тясната пролука. ...

Тя дълго бе рисувала цветя -
в следобеди, в съмнения и зими.
(Съмнението е въпрос на тишина
и някаква почти необходимост.)
Напред е криво, пусто е назад. ...

Сироко бил топлият вятър,
аз не разбирах тогава
как всичко изсъхва по пътя
и стръкче трева не остава.
Звучеше така чуждоземно. ...

Не ми върви, не ми върви!
Измъчиха ме тези хора.
На борсата съм на труда
и търся място депутатско.
Само от това разбирам, ...

Ти целият си страст и още нещо,
влудяващ до последния ми стон,
подръпваш струните ми с много нежност... вещо,
превръщам се в акорд с мажорен тон.
Душата ми отваряш без да питаш, ...

Амбицията е стремеж към съвършенство.
Съвършенството е стремеж към идеализъм.
Идеализмът е стремеж към перфекционизъм.
Перфекционизмът е стремеж към по-добър живот.
По-добрият живот е цел. ...

- Е, предполагам поздравленията са наред?
- Благодаря...
- Какъв е? Той. Какъв е?
- Не разбирам...
- Как те гледа? Сутрин, когато се буди до теб. Вечер, преди да заспите. Придърпва ли те към себе си, за да заспиш по-лесно? Поглежда ли те в очите, чудейки се дали цветът им наподобява повече див кесте ...

НАЙ-ПОСЛЕ
Р. Чакърова
Счупи се най-после! Издрънча върху пода
и се пръсна на хиляди боцкащи същности.
Ще внимавам, когато на босо по себе си ходя – ...

Ако чуеш, че вече ме няма,
че животът е станал на прах
просто, всеки превива коляно
но не бива това да е страх!
Ако виждаш, че слънцето грее ...

Ах ах ах...какъв е този нежен прах
бял като снежец
като произведен в ТЕЦ
странна миризма излъчва
като вмирисаната бъчва ...

Жив докато бях,
оставяхте ме все самин.
И нейде щом умрях
сте с мене до един.
Смъртта на моя дом ...

Ще ме търсиш под дъжда!
Ще ме търсиш във всяка капчица роса.
Ще ти липсвам всеки ден,
ще търсиш моята любов сломен.
Ще се скиташ през нощта, ...

Благосвет
От
Голгота

Отиват си добрите ми приятели,
един след друг от мене си отиват,
животът си играе със душата ми,
а после пък земята ги прибира.
Оставам да живея с враговете, ...

Заспиваш
и моля се съня ти
да бъде цветен,
всяка болка
да те забрави. ...

За първи път
от много дълго
време насам
аз заплаках.
Заплаках с ноември. ...

Жената е прекрасно цвете в полята.
Златно камъче, непресято в реката.
С неземна хубост напролет разцъфтява
и с очи лъчисти с нежност озарява.
За хората любими тя богиня e красива – ...

Поглед отвъд това...
Ти провокираш всяко начало
лъчите си на всеки изгрев.
Прогонваш всеки край във вечноста
звездите си след всеки залез. ...

Представям си любовта със вкус на лимони
и капчици пролетно-есенен дъжд.
Може би смес между сладки бонбони,
женски парфюм и мирис на мъж.
Може би нежна на допир коприна ...

-Ти беше четиригодишен, държеше големия чадър, който закриваше цялото ти тяло, а ние стояхме отстрани и се смеехме! Помниш ли ме, бабе?
-Не – промълви сухо тринадесет годишния Исмаил. И как другояче, сърдит е, след като от девет години баба му не го е търсила…и не само тя.
Есенен ноемврийски ден, пъ ...

Сънувах те, и те създадох
със всеки атом в мен.
Любов такава, дето няма
ни в нощи, нито в ден.
Такава дето е от сънища. ...

Есенни картини Есен – мека и приглушена. Слънцето – притеснено, наднича зад перестите облаци, наредени ниско над хоризонта като снопи за вършитба. Градините пусти. Полето прибрано. Връщах се от съседното село. Крачката ми се задъхваше, но бързах към голямата върба. Под нея бълбукаше малко изворче. Д ...

Дансинг
„Dance Me to the end of love.”
Ленард Коен
Танцувай с мен,
залезът е още миражно далече… ...

Аз знам как се чувстваш,
около тебе е сиво,
животът те хруска,
недей, не унивай,
вдигни си очите, ...

Както всяка вечер, пак
гледам шоуто на Слави,
на наивник, на глупак
някой някъде ме прави!
Референдумът се пръкна, ...

ФЕЙСБУК ПАРТИЯ
– Абе, защо не вземем да направим една партия? – каза Аврамов, докато се пресягаше с вилицата към парче луканка с финеса на английски аристократ, култивиран от поне три века. Подвоуми се за миг, колкото да избере най-дебелото, след което го сложи в устата си и задъвка бавно. По лицето ...

Искри денят, божествен, свечерява,
причудности красиви сътворява,
а залезът прегръща те с лъчите,
аз нежно те целувам по косите.
Вълшебница дошла от светлината, ...

Сън сънувам вече десет лета –
на мегдан хорото се извива.
Слънце свети в кротките била,
жлътнала пшеницата е нива.
Плодните дървета в двора ...

Нищо не значещи хора,
загледани в логото на Уиндоус и Гугъл,
екраните гледащи без умора,
тихо обрамчени в задачи, брътвежи и скука.
Седящи, ядящи, говорещи, пиещи, ...

17.02
Петък. Прибирайки се, няколко интересни мисли започват да се размесват в мен. Предпочетох да изчакам автобуса сам в края на спирката, докато се наслаждавам на слабата, но така приятна топлина от крехките слънчеви лъчи, поглъщани от черното ми яке. Като че ли бях забравил какво е усещането. Дъл ...

ДНЕС
Днес никой не щади злодея в мен.
Със тънки устни някой ще просъска –
от завист и от злоба вдъхновен –
забравил за човешката си същност. ...

Умницата на мама
Автор: Ели Елинова
Дешко си купи саздърма от магазина. Пусна последен фиша си, в тото пункта и се прибра у дома си.Хвърли торбичката на земята и се затича, към тоалетната. Върна се. Гледа и не вярва на очите си…От едната му страна прасето Гошко, дъвче нещо, а от другата, котаракът М ...

Премъдри Боже,
не ни затваряй очите.
Те все още виждат.
Какво става в нашата обрулена държава?
Изморихме се от чакане, Миличък. ...

Зловещо кораб се поклаща
въоръжен на хоризонта.
Всичко живо страх го хваща,
повече дори от фронта.
Кръв се лее из вълните, ...

За мен ли си?
Далече си
или близо.
Пак понякога.
Не знам ...

Експлозия от чувства,
рапсодия във синьо,
видения във проза,
стихове и рими.
Светове в пространството, ...

Пропъдени в ъгъла...
Тъмен и студен...
Безмълвни с насъзени очи
се чудим нощ ли е или може би ден...
Измъчени усмивки, много грим... ...

- Питаш ме дали съм се страхувал някога… – мъжът отпи голяма глътка от чашата си и продължи - Няма човек на този свят, който да не се страхува. Дали ще е за него самия, или за някой близък, или за вещи, пари и бъдеще…. Ние сме изтъкани от страхове. Разбира се, страховете ни са различни. Едно е страх ...

В храсталака нещо шумоли,
морковчета хрупка,
бавно скачка, готов да сътвори
своята хубава хралупка.
Цялото е бяло, ...

Тучна поляна,
бяло зайченце
поскубва си тревичка,
отстрани наднича
плахичко ...