Мъчително бавно, с треперещи пръсти
старицата сетни стотинки броеше
за малкото пликче с извара. По-гъсто,
по-плътно физически, сякаш че беше
усещане странно за срам, за вина ...

Молитвата е благодарност, че всичко случило се във Вселената ни е довело до този миг, до тази усмивка, до това щастие да си, тук и сега... Може с Амин, може и без амин. Тя е чувство. Ако искаш, нека има думи. Но веднъж почувствана, думите стават ненужни и тя се превръща в състояние. Ти се сливаш в е ...

Всичко тече, всичко се променя!
Да пием на глътки, както се пие хубаво отлежало вино!
Реката
От изворче чисто,
там от земята, ...

Седях на терасата и се наслаждавах на чаша ароматно кафе. Това е любимата ми част от деня. Сутрешния хлад ме обгръщаше и караше тялото ми да потръпва. Мъглата, предвестник за горещ ден, се стелеше над долината като почти изцяло скриваше отсрещните хълмове. Илюзията за нереалност беше осезаема. Ако ч ...

В мен ухае на люляк. Цветята обаче
отдавна напуснаха сивия град.
Един натюрморт скрих, останал сираче.
И протяга за пени листенце. От глад.
В мен растат пирамиди зелени. Елѝ! ...

С ръце загрубели
и крака заболели.
С очи потъмнели
и коси посивели.
На гърба със крила, ...

Мисълта крилата отлита навсякъде,
с крилете на Хермес и окото на Хорус.
Следващата искра дебне там някъде,
я в космоса, я в пустия северен полюс.
Щом наближи целта искряща, златиста, ...

Всеки ден се надявам,
в моя път да прощавам.
Ех, момче, дорде ида,
бащини ми двори да погледна.
Губех се в моите младини, ...

Роден съм в Пловдив. Детството ми мина
в Германия. Колеж завърших в САЩ,
а после за Канада сам заминах,
започнах бизнес и натрупах стаж.
Завърнах се в Европа след години. ...

Там, където бушуваше битката с алени пламъци,
вечер дрезгаво вие към дюните старият кладенец.
В гърлото кост е заседнала – жълта и тежка -
и припомня си нямото дъно гласовете човешки.
Мъдро диша смъртта притаена и слуша напрегнато ...

Колко ли му трябва на сърцето,
за да забрави несподелената любов?
Да обича тайно и да се надява,
не е лесно... Иска едно,
а друго трябва да направи, ...

Черногледец№2
Не искам да съм черногледец,
да спра със "лошото есе"
с най-хубавото да си седя,
но виждам черни краски все! ...

Том Бомбон
Том Бомбон е моят внук,
много го обичам.
В къщата на двора,
все след него тичам. ...

Любовта е изкуство,
но за нея е нужно чувство,
в нощта две тела се сливат,
като клони се преплитат.
Дали ще стигнат те до краят, ...

Все такъв ще си останеш
строг, в облог с потайността,
на чувствата запор поставил,
а толкова копнеещ нежността.
Душата ти крещи за ласки ...

Идва златна есента
и погалва път, гора.
Птици тръгват пак на юг,
бягат те от мраз и студ.
А под прашната стрехà ...

жадувам
да забия
последния пирон
на портата
към моята ...

Искам да ме споходи радостта.
Жадувам мъжките ръце да ме притиснат.
Тогава звездите ще открия в твоите очи.
Искам да слушам с тебе тишината
и само сърцата да туптят. ...

...Тя е сърцето на живота...
и се влюбвам в нея все повече...
Всяко кътче е от душата...
вдъхновението, катарзиса...
Дава безспир истини, мечти ...

Един страдалец, за помощ моли,
без нозе, с приятел - куче,
в уста с хармоника, душа оголил,
милосърдие очаква да получи!
А хората, минаващи край тях, ...

Чувала беше, че женските сълзи озадачавали мъжете. А когато се появят, докато се любеше? Тогава той спираше ли за момент изненадан, за да си каже: “Нещо не е наред”? Може би си мислеше, че те са резултат от възбудата? Или не ги забелязваше, докато тя скришом ги изтриваше в завивките? Или набутваше т ...

ти, аз, з(д)рак, миг и... пак

Сàмо скромността
е качество, което
не притежава(т) .

Безразличие
В твоите очи не съм звезда,
а слънце бях в тях за малко.
Но сякаш слънцето бе слабо
в сравнение със твоите звезди. ...

Във тайната стая на моя живот
реших да почистя до блясък,
превърнала бе се в бездънен кивот,
затрупана със тонове пясък.
Започнах да хвърлям едно по едно, ...

Имаше някога една поляна -
около нея гъста гора,
и над нея небосвода
осеян от някога разбила се
супер нова. ...

Обливащ от капчук дъждец,
пречистващ грешника в светец,
с образ двойно-огледален.
Държиш икона в храм кристален,
пред морскосин иконостас. ...

Нека бъде светлина!
Дъждовен май. Във утро.
А ти - красива. Още спиш.
Спокойна си. И непробудна.
Със теб обичам да вали.. ...

Някак тъжно, дъждовни ми стана...
А осъмнах с усмивка на уста!
Боли, а ужким няма рана!
Какво нарани ме сутринта?
Порових тук и там из нета... ...

"ще различиш очите ми сини
и на черно-бялата снимка
и в умората на нощта
и в невъзможността магията да се случи
и зад аромата на черното кафе ...

Ще ти направя пръстен от камък,
за да не се чупи от мъка и тъга.
Студен е, ще опаковам в пламък
и с много обич ще ти го подаря.

ЗАКЪСНЯЛА СРЕЩА
Пред чашите със вино недопито
със теб седим очи в очи сами.
И няма нищо скрито и покрито.
Това съм аз. А срещу мене - ти. ...

Отдавна с теб сме толкова изстинали,
дори не знам дали сме и познати,
защото в моя свят летяха птиците,
а твоят беше моето разпятие!
Защото и когато се целувахме, ...

Снощи бабината пита
от хоризонта се показа
и търколи се в зенита.
На ушенцето от там ми каза:
- Ябълката да не вкусва ...