Когато в черна вечер ставам лош,
когато се разкъсвам от въпроси,
започвам да се питам посред нощ:
Коя си ти? Какво си ти? Защо си?
А ти си моя радост и вина, ...

Душата на човека е
Като един лабиринт.
Все се лута и се мъчи
Да излезе свободен от
Собствената си къщурка. ...

Генка Богданова
Нощта притвори сънните ресници
и в облаците пухкави се скри.
Угаснаха в небесните зеници –
последните бледнеещи искри. ...

Не беше много мило,
когато ми затваряше,
Телефонът безмълвен беше.
Не беше много мило,
когато ме забравяше, ...

X ЗА МОЙТЕ СТИХОВЕ НАКРАЯ
145/Със писането ми накрая,
аз искам да ви осветля,
с това което и днес правя...
На Музата да дам цветя! ...

Намерих си ъгълче, скрито в душата,
покрито и носещо стари следи.
Изглеждаше някак си много познато –
удобно, уютно… тук била съм преди.
Сред тези стени от любов изтъкани, ...

Вероятно е твърде себична
нуждата наистина да я опозная.
Всеки ден тя е с нещичко по-различна,
но с какво точно? Дяволът знае!
Той е приятел на моите изкушения. ...

... спи ли злото под камък... неубедимо неверие...
Живея в гласа на тая сънна черница.
С тихи пръсти събирам сянка наронена.
Лепне поквара по мен на зла дяволица.
Дворът – кръгъл, а дуварът е с корен... ...

Лутам се в моите питания,
изгубих ли те с моите разбирания.
Нощем очи не затварям
и на себе си отговарям.
Късно ли е да съм с теб, ...

Облаци – ято от бели хамаци
няколко слънчеви лъча люлеят.
Пролетно, толкова бяло от краски
клоните вишневи звънко се смеят.
Две теменуги с лалета говорят. ...

За Цветница
И пак е твоя празник днеска.
Не съм аз мигнал от нощеска,
за да го чакам този ден,
защото празник е за мен. ...

Как бързо отлитат дните и се губят.
и остават неповторими нежни думи.
Как неусетно изписват историята на
една любов или едно приятелство е
достигнало последното стъпало на ...

Извиваха се турски маанета,
народът се тресеше във кючек.
Наивните си пишеха куплети
с носталгия по миналия век.
Лудите лудуваха конкретно, ...

В заник тих
на лятна нощ,
до мен ти приседни.
В този свят
на скръб, тъги ...

На Светла Табакова
Тя с краката си боси препъва
на мъжете очите лукави
и подобно балканска пъстърва
на душите им в бързея плава. ...

Ти си...
Ти не си родена за любов!
Ти си болка, обич, разкаяние!
Чакано несбъднато желание!
Стон във мрака! Вечен Благослов! ...

Пролет е.
Небето отново пуска сълза.
Сезон на влюбените,
а някой страда за любовта.
Измива тъгата на дните ...

Наивен съм до глупост и го зная,
и дяволът ме хваща за канарче.
Глупак наоколо ли се мотае –
и аз до него – да съм му другарче.
Рогатият със мен се забавлява. ...

Няма никой
Локва
Стълби
У дома
Няма дим ...

Една накриво казана сричка
от верните предатели
оформя се в сълзичка
от дъното на душата ми.
И макар че още се мъча ...

Мен ме измъчва красотата...
Павел Матев
Мен ме окриля добротата:
дори загатната във жест,
дори в милувката на вятъра, ...

Призовани сме пред себе си,
дали да тръгнем към богатите
или в страната да останем
при бедните си братя.
Призовани сме пред съвестта си, ...

Вкъщи дъждът ме прикова,
но не исках с него и аз да тъжа...
И представих си, напук на това:
пчелички край мен как жужат!
Прелитат от лале на иглика, ...

Хляди убодени от красотата и
поети е разплакала,
от пъпка още,
непринудено си доминира.
Тя тайните на нежно съблазняване, ...

Потъвам в мислите ти скрити,
в свят с пъстри стъкълца,
раздирящ се от множество частици
на гняв, желания, тъга...
И със сърцето си, жарава, ...

Мира се появява след около час и обсипва Надя с куп въпроси:
– Виждаш ли замъглено? Имаш ли зъби да ти се клатят? Колко пръста ти показвам?
Надя я гледа озадачено и аз се обаждам.
– Отговаряй, има обмяна на флуиди с медицинска змия напоследък. Станала е експерт.
Мира ми хвърля възмутен поглед и ведн ...

Студът сковава тялото ми,
дори и топлото кафе не ме топли.
Със замръзнала ръка,
едвам пиша тези редове.
Когато издишам се вижда ...

Харесвам от теб
жълтите спомени,
да се заровиш в косата ми,
че пазиш ключа от гръдната клетка
и как миришеш на мое.

Разни там души.
Със разно сиво ежедневие.
Докосват се до моя свят.
И до душата ми - а тя ранена е...
Нахлуват в нея. Без да питат. ...

Генка Богданова
Автобусът най-после спря на непознатата гара. Младата жена, която стоеше сама на последната седалка, изчака десетината пътници да слязат и чак тогава нерешително тръгна към изхода. Преди да слезе се огледа тревожно наоколо, като, че ли търсеше познато лице. Забързаните хора сновяха н ...

Зърнах я с крайчеца на окото си. Застинах! Дойде ли моментът? Малката тъмно червена, кадифена кутийка — скрита зад планината от чорапи — в чекмеджето му.
Сърцето ми подскочи и се качи право в гърлото. Извърнах поглед. От този миг нататък знаех, че времето ми изтича. Само ако беше спряло да вали! Пог ...

Не страхувайте от любовта...
Не се страхувайте от нея!
Тя дар е Божи...Знам това!
Хвалебства пейте вий за нея.
Не се страхувайте от любовта. ...

Понеже ми харесва
априлското стакато
със полъха на есен
и с привкуса на лято,
понеже ме поръсват ...

Лазаров ден е! -
Момѝ и младежи - на
път към годежи!
Лазаров ден е! -
Момѝ и ергèне - на ...

Понякога в мислите ми се впускаш
Понякога ме боли
Понякога сърцето ми плаче,
а душата гори
Понякога не мисля за теб ...

Излизам. Не мога да слушам повече тия птици отвътре. И без това ме цепи главата. По-добре да отида на улицата и да видя какъв им е проблемът. Пролет е, но чак пък толкова врява не бива.
Вземам колелото. То е със спукани гуми, обаче върви. Стигам до зоомагазина. Там оставям колелото и срещу него полу ...

И диша, и тупти плътта
във обло съвършенство.
Невидимо отвътре даже за Равел
е болерото древно.
Пулсира болка, плиска се вълна, ...