ОТ ДЪНОТО НА МОРЕТО
В купето е сумрачно. Изгасили са лампата, уж да спят, но нещо не се получава. До този момент са се познавали само по физиономия, все пак градът им не е толкова малък. Заговарят се — кой къде учи, как е завършила сесията... Двете момичета по-малко говорят, той е по-приказлив. Всич ...

Градът е шумно място
и за хората във него,
наврени в блокове
като в кибритени кутийки,
някак си е тясно. ...

I am not like other men.
I’ve no wish to pretend
to be what women like..
I am on a love strike!
For love is lies and dust ...

Не съм поета на замята
и името ми не блести.
Не съм единствен във полята,
жадуващ нощните звезди.
Аз просто съм човек и който ...

КОГАТО ЛЮБОВТА Е ЖИВА
Повикай ме, когато в теб тъгата
разкъсва умореното ти тяло,
когато в сенките си самотата
погребва времето ни закъсняло! ...

Всеки пише мили,
нежни думи.
Всеки описва красотата
на нашата страна
Всеки е горд, че се е родил ...

Целува ме,
а топлината му е нежност.
Лениво кожата ми се отдава
на ласките невидими, с небрежност
отпускам се и бавно се протягам. ...

Се скарав со сите
со самата себе
со својата добра волја.
Веќе не градам мостови меѓу луѓето
и онака ќе бидат срушени ...

Една надеждица у мен все още
свита на кравайче под сърцето
тихичко проплаква в будни нощи.
Слушам я и мудно часовете
до деня, от синкавия здрач ...

Какво е да съм твоя, Господи?
Дали това, че няма в тъмнината
да се страхувам от тревожни мисли,
а с глас на вяра ще извикам светлината?!
Или пък щом във егото си се препъна, ...

Какво видя във тебе Леонардо –
погледа, усмивката, изящните ръце,
дълго те рисува и остави
в историята тайнственото ти лице.
Коя си ти? Мона Лиза? ...

Като кажа истината,
ми посочват вратата.
А премълча ли я пък,
се разкъсвам отвътре.
Щом дяволът се киска ...

По истински случай!
Един арабски шейх
в пустинята Сахара
си прави дълъг рейс
с камила и магаре! ...

Тръгвай, момиче, да живееш отивай!
Да бъдеш червена и синя робиня,
на тебе самата и твоята дрязга,
да надживееш живота - тръгвай, отивай!
Търсиш ли някой или слънцето искаш? ...

Между четири стени - стоя сама!
Остави ме - малка, влюбена, наранена!
Отхвърли, мен и любовта.
Всичко между нас - захвърли, погреба!
Нежни ласки, думи - обичам те, завинаги.. ...

След сладкото безвремие
ще бъде тишина...
Ще чуваме
сърцата ни
как бият. ...

Хич не беше трудно да забравя
твоя глас и твоите думи. Хич не
мислех какво било е помежду ни.
Хич не плаках и не страдах и тъжни
песни аз не пях. Хич не се отказах от ...

Едно от малкото ми произведения написани като на шега, за ден, някъде из Тихия океан, изпълнен с онези носталгични чувства за дома и всички трепети от мисълта за оставената, но неизгубена и вечно жадувана любов, коята не признава граници и разстояния!

Кюлче приятелство
Приятели, защо предавате ме вие?
Защо забивате ми ножове в гърба?
Какво ли в вашите глави се крие?
Не знам, но бих дал всичко, за да разбера! ...

Ще ми се поне за миг да повървя до теб...
- Само миг?
Ами то животът минава като миг...

Целите в живота
Когато във живота имаш ясна цел,
ти ще трябва упорито да се бориш!
Но ще трябва и да бъдеш много смел,
ще те спъват винаги каквото и да сториш, ...

Душата ти не мога да нарисувам, но я чувствам...
Опитах се лицето ти да нарисувам,
да предам с четки боя красотата ти,
да уловя всяка една черта и точица.
Усмивката ти. Погледа ти, всичко ...

Последвай мечтите си, за да осмислиш живота си!

Пониква думата след корена,
прохожда с първите ни звуци.
Говорят с недомлъвки хората
и приказката им скрибуца.
И тя е ту бодил назъбен, ...

Лека нощ, приятел мой,
стискай моята ръка.
И във мир, и в гръмки бой
ще бдя над твоята душа.
Лека нощ, сърце безстрашно, ...

– Имам голям проблем и не знам какво да правя.
Седим в зимната градина на един ресторант с една от приятелките ми, които завъртях покрай бизнеса. С нея обаче наистина станахме близки.
– Борил ходи с една хлапачка от някакво реалити и вече става наистина сериозно. Почти не се прибира вкъщи. Мисля, че ...

Сив камък няма да бележи този хълм,
където за последно ще поспра,
за да погледам лятото, а вън
зловещо ще пристъпва есента.
Лъчи сребристи ще играят в косите ми ...

Главният герой
Ако трябваше аз такса да събирам
за зрителите ровещи се във живота мой,
дворци от злато вече ще шях да имам
и да бъда в филма главния герой. ...

Колко ли дълго ще се връщаш там.
Зад онзи стълб до магазина.
Ще гледаш вкъщи ли съм.
Няма ли отнякъде да мина.
Взирайки се в неподвижните завеси, ...

Обикнах те преди да те позная
и за теб мечтаех във съня ми.
И преди света да осъзная
акостира ей така в деня ми.
И във всеки ред те има - ...

Дали не беше вчера...
Дали и не валеше...
Случайно името му някъде дочух
и затреперих като струна, затреперих като есен,
затреперих от любов, от топлина, но и от студ. ...

„Той стана голям и влиятелен човек със заявени позиции“ или „Много му порасна работата“. Всеки е чувал тези думи. Толкова свикнахме с тях, че никой вече не им обръща внимание. Големите хора! Винаги съм се чудила какво им е толкова голямото. Когато бях малка, си ги представях силни, могъщи и красиви. ...

Навярно болката ще отшуми...
Навярно някога ще я забравя...
Но надали думите, лъжите
някога във мен ще бъдат заличени.
Животът, казват, бил лечител!? ...

Когато сутрин съмва
и слънцето се стели
над божията карта,
в тесните предели
светът се озарява ...

Дъщеря му събираше лайка в градината. Беше весела и си тананикаше нещо. Гледаше я отдалече, тя не го забелязваше. Голяма беше тази градина, на младини и той играеше там под големия орех, а малкото сандъче с гребена отпред, с което беряха лайката, беше наследство от дядо му. Един-два от дървените му ...