Навън дъжда е проливен,
а сълзите в очите напират.
От вчера се питам защо?
тъгата е в моето сърце.
То всичко в живота отминава. ...

Теб още те няма
Тъжна е Луната без теб.
Облачна пелена скрива лицето ѝ,
защото теб още те няма.
Плаче реката за теб. ...

Тя е къщичка вехта
в непроходна гора,
с посивели пердета,
с изподрана врата.
В нея няма камина, ...

Ех, Апостоле, виж от висините небесни
нашата мила страна тъне сега в непрогледна тъма!
Светлик беше ти, сам-самичък, единствен в своя род.
И тогава цяло българско бе в тъмнина,
но ти, като огън свещен, запали българските сърца ...

Бог плаче - дъжд вън вали,
как тоз ром се не смили
над младия човек,
и то днес, в 21 век?
Защо се е държал кат звяр див ...

Целувам те и после се събуждам,
И плача дълго, чак до сутринта.
Изгубих те, а имам адска нужда
Да си до мене именно сега.
Сега си блян, мистерия, магия, ...

Ръцете ми исхемизират,
когато те прегръщам.
Като сънища на мъртва котка
и реч на инсултно болен,
никога не се връщат.

Да не признаваш нищо постигнато от противника си говори,
че или те е страх от него,
или че му завиждаш,
или че не вярваш на собствените си възможности.

Ще те убия, Бога ми, ще те убия!
До гуша вече ми дойде от теб!
И к'ва е тая нова гюнвендия?
Да вземеш най-накрая да се спреш?!
Не може, Боже, да съм толкоз грешна, ...

Тя дойде, отне две майки и
Ние в първата редица сме
изправени и сгушени,
изплашени и тъжни,
наш ред е. ...

Дъждовни
Капки...
Цвят
От Роза...
Изкъпан, ...

Заспи леко като мъничко дете,
затвори очи под синьото небе.
Изпрати с усмивка светлият ден,
прегърни всеки хубав спомен за мен.
Отпрати всяка лоша мисъл и тревога, ...

Научих се... да мълча, когато се връщаш.
Научих се, да не правя крачка напред, когато стоиш срещу мен... Да отмествам поглед от твоя, за да не потъна в него отново. Научих сърцето си, да не се радва, когато ме обичаш за кратко... Да не казвам, че те обичам, когато гледаш в очите ми и шепнеш, че ти л ...

Моята сватбена рокля щеше да бъде с корсет от фина дантела, дантелени щяха да бъдат и ръкавите, дълги и широки като на средновековните принцеси. Полата щеше да е от шифон и меко да обвива краката ми. Влюбила се бях в този модел, когато преди няколко години ходихме до Асеновград и го видях на една ви ...

Автор: Генка Богданова
Нежна, или напориста,
скромна, или дяволита,
свята чувствена и чиста -
Тя пристига без да пита. ...

Едно неугасващо чувство ме изпълва.
Тръпне душата, сърцето спира в миг!
Разтапям се в очакване,
сърцето грее от любов.
Не се луташ в мислите сиви, ...

Добро утро, мила моя,
погалвам нежно красивото ти лице.
Цяла вечер гледах те в захлас,
как тихичко спиш и не можех да заспя.
Не искам нито миг да изпусна, ...

145. Губиш тогава, когато паднеш духом.
146. Любовта в наши дни е циркова арена - има и еквилибристи, и жонгльори, и укротители на зверове.
147. Унищожи това, което не искаш да попадне в чужди ръце.
148. Селската идилия съществува единствено и само в мечтите на хората.
149. Любовта си тръгва. Приеми ...

ПРЕД ДИЛЕМА
Изправен съм отново пред дилема…
От тука накъде да завървя?
Решавал съм подобни теореми,
Но пак като младоците горя! ...

ЛЮБОВТА НЕ СЕ ОПРАВДАВА
Нямам намерение да се чувствам виновна.
Затова, че просто искам да си добре. И търся начин да се уверя, че е така.
Затова, че ми се ще всяка сутрин да ти пожелая прекрасен ден. И да те накарам да се усмихнеш. Дори да изглеждам глупаво понякога в опитите си.
Затова, че се стре ...

Защо са ви нужни писатели, хора?
Защо са ви нужни красиви слова?
Нали е безкраен за вас кръгозора?
Нали сте способни на смели дела?
Защо са ви нужни куплети и рими? ...

Любов под звездите
Нощ. Луна. Рубинени звезди,
далечни, безразлични и студени.
Лежим със теб в тревата уморени
приспивани от нощните щурци. ...


В друг свят
По лъкатушеща пътечка в покрайнините на селцето Аръндел, подскачайки по детски пътуваше Съни - момиче на около шестнадесет години облечено в дрипава поличка и окъсано потниче с гол кръст. Носеше торбичка, чиято презрамка беше украсена със всевъзможни цветчета и тревички. В същото състо ...

Настаних се на дивана в офиса на Иван, неговият за щастие имаше четири плътни стени и дебела врата.
– Имаме голям проблем, разчуло се е, че ходим.
Иван ме изгледа:
– Борил знае ли?
– Не, доколкото знам. Но и да научи, той ни е най-малкия проблем в момента, едва ли ще отрезнее дотам, че да го проумее ...

В главата морна спомен чист и свят
се мярка в този късен час среднощен,
залутан в летния вечèрен хлад,
си мисля: колко те обичам още!...
В живота мрачен споменът за теб ...

Нека е трудно, аз няма да бягам,
а ще бъда до теб. Ще остана!
Дори да е късно, отново ще чакам,
на същото място, в нашата стая.
Ти няма да дойдеш, а аз ще забравя ...

- Малко закъснях, извинявай! – оправда се леко почервеняла Ели.
- Съвсем навреме дойде – каза Вики.
- Това е може би един от последните слънчеви дни преди да дойде лютата зима и прехласната по прекрасния ден се забавих.
- Никакъв проблем. Ела, Ели. Искам да те прегърна. Толкова време не сме се вижда ...

Къде сгреших със нея, не разбрах изобщо.
Такава лоша и потайна ли е женската душа?
На моето искрено мъжко приятелство
тя предложи само интриги и от своята суета.
Какво се случи, че нашето привличане да се превърне във омраза, ...

Мълчиш!? Поне кажи ми, че не съм потребна.
Защо запали в мене слънчеви мечти?
Като късен сняг попарил малко, нежно цвете,
уби с един замах чувствата у мен, уви...
Виновна бях, че повярвах безрезервно. ...

Мечтаех. И вярвах. И все се надявах.
По детски. Истински. Искрено.
И плачех. И бягах. И все се съмнявах.
Пораснах. Болеше от чувствата.
Исках. И следвах. Наивно. Без граница. ...

Този свят е чудовищно сбъркан...
Пак свърши пустия лед.
Добре, че съм леко побъркан.
По Еконт ще ви пратя късмет.
А вие торба марципани. ...

Посветено на сестра ми
Помня пристигането на летището в Хавана и горещия, влажен въздух, който ме удари в лицето като от фурна. Въпреки това свикнах много бързо с жегата, влагата и обилните валежи в дъждовния период. Понякога се връщах от училище под поройния дъжд, за който не помага никакъв чадър. ...

Тъмна доба,
лек дъждец се мрежи.
камъните спят.
Тежките врати житейски
отдавна хлопнаха. ...

Колкото по-дълго човек се самозаблуждава,
толкова по-трудно му е да осъзнае това...
Понякога си мисля,
че сама
ще се справям винаги ...

Да мога, като амазонка да препусна
насред глъчката и неспирния тропот
и така опиянена да съм, да допусна,
от вино, носещо името „живот“.
От истинската му мъдрост, да отпия ...

Искам
Искам всеки изгрев с тебе да посрещам,
искам светлината му на теб да подаря.
Искам залезите с тебе да изпращам
и с усмивка да посрещаме деня. ...

Деца прекрасни, благогласни птици,
ще бъдем ли приятели добри?...
Сред вас са светлогледи ученици
на български будители, нали?...
Деца, живейте волно в Добротвория – ...