Истината е максимумът,
празното,
разпознато
след всяка загуба.
Истината е там ...

Разходи сянката си
по шевовете на зимата.
Направи снежен ангел
от чувствата си.
И дай му ...

Изтъкана от слънце бе моята душа,
но докосна я леденият вятър...
за скрежи, прикова я с леден дъх,
затихнала да чака, да прости...
и непростимите неща! ...

Отплава ли нашата лодка
далеч към безкрайното?
Сама ли си прави разходка,
там в синьо-бялото.
А бреговете останаха пусти, ...

Стая празна, но пълна със спомени,
това ме смазва, мислите гоня ги.
Мисли за нея, колко банално
пак ще копнея по чужда реалност.
Стая празна, но пълна с тягост, ...

Здравей, от миналото гост,
добре дошъл, макар неканен.
Ти идваш с песента на кос –
мехлем за старите ми рани.
От бъдното към тебе мост ...

Сутрин, когато
кучетата лаят
и е тъмно и си сам
и онова
студено чувство в стомаха, ...

Милкови две ръчички,
палавници, чуйте всички,
с вилицата не боравят,
много често я забравят.
Още с първата закуска ...

Тази нощ получих откровение! Нали това е нещо, което не може да се роди от собствения мозък и съзнание. Беше информация, дошла извън рамката на моя светоглед. И ме събуди! За пръв път от месец насам се будех в добро настроение. Нищо, че беше 1:30 през нощта. Бях екзалтиран от това, защото го исках! ...

Чувствам се като хотел,
всяка вечер
разни хора идват
в живота ми.
Застояват се ...

Кога нарежда баба в чушкопека
под бройка всяка чушка – и им бае.
Тя трима сина има. И за всеки
по равно да приготви се старае.
Изплела е по някое елече ...

на Нея
Дали забравих,
или боли
от спомени,
но Старицата ...

Настъпи ли мрак, пак
виждам големите жълти
очи на един котарак
как ме гледат отблизо
през някаква дупка. ...

Гълъби, врани, врабчета –
зимна елегия в сиво.
Бързайте, спешни звънчета!
Утрото зрее бодливо.
Свада. Кресчендо от звуци ...

Навън е бяло, спи капчука.
Рисува вятърът стъклата
и гледа със очите на кошута
картината му тишината.
Смълчана вечерта запалва ...

Бели – като сняг,
естествено красиви,
лежат под черната забрадка
и не е грях,
търсят в дните ...

* * *
Ята щъркели
на хълм сред сухи треви.
Дим след пожар...
08.2013

Отвори си очите! И дишай, дявол те взел!
И не скръствай предсмъртно ръце – Тя няма да дойде.
С малодушници пълно Небето до краен предел.
А пък място за теб – ни в рая, ни в преизподнята.
Знам, коварна е болката – в менгеме стяга и пори ...

С кървави сълзи
плачат сърцето и душата,
когато Любовта е предрешена
в одеждите...
на сатаната! ...

Случайна среща –
пърхат черните мигли.
Огън в лицето.
Дълго чакане
вече не ме измъчва. ...

Поемаш с поглед
неочаквана надежда.
Прихлупваш с мисъл
ненаучен глад.
Любовта не е прочела никого. ...

Аз те обичам
Когато косите си разстилаш като слънце лятно,
възглавницата се превръща в житна нива,
а сянката и светлината рисуват по твоето тяло
планини, гори и острови с богатства… ...

автор: Елеонора Тодорова
Todos del amor y corazon hablan,
chatean, piensan, analizan.
Hey, no tanto lo penseis,
lo importante es que se lo senteis. ...

Лицето ти – бяло във план,
излъчва пленяващи страсти.
И иде ми с дясната длан
да вдигна аз поздрав за "Здрасти!".
Прогледнах и вече разбрах: ...

Монолог на снахата 2
(провокиран от стихотворението На Роби "Монолог на една снаха")
Роби, привет! Съвсем накратко,
отвръщам както ти ме призова
и монолога на снахата, братко, ...

СЛЕД ДЪЖДА...
Случи ми се като дъжд - разплака ме.
Като сняг се случи - бе пречистващо.
Чакам слънцето с лъчи да ме подеме.
Ласката му чакам, без троха да вземе...

Р. Чакърова
... и тъй като Януари си тръгна (почти),
и тъй като аз остарявам (напълно...),
и тъй като все още имам мечти,
скатани на топло под шала ми вълнен... ...

Тишина… Внезапно настъпи тишина. Започнах да се оглеждам наоколо. Стаята, в която бях бе бяла и чиста като първия сняг. Къде се намирах?! Кристофър седеше пред мен с каменното си изражение, което придобиваше след всеки наш скандал. Рядко се случваше да спорим и да стигаме до караници, но все пак бях ...

- Колеги, всички вие сте добри работници, качествени миньори - започна речта си Иван Къртицата, един от най-старите работници в рудника пред събралото се множество- Всички вие, всеки ден, месец след месец, година след година слизате долу, рискувате здравето и живота си. Вярно е, че сами си избрахме ...

Всичко започна още, когато тръгна за работа. Беше с любимия ми панталон. Обичам да го събличам, а тази негова риза... как ми стои, след като я заслужа. Едва изчаках да стане време за оперативката му и му писах смс: Любимият ми панталон. Лесно ли се сваля?
Знаех си, че го е прочел и въобще е забрал з ...

Нашето сребро
Вървя с омачканите дрехи втора употреба,
за нови все не стигат ми пари.
От страни едва ли някой в мен ще се загледа,
дори да гледа. Питам се какво ли ще ми навреди? ...

Тажна сум како црна облека
како празен излог,
како сиромашен човек
што не може да си купи внимание.
Тажна како запустена куќа и стреа, ...

Аромат на вкусна храна
се носи из дома.
Тя сили и здраве ни дава
и гладът ни отминава.
Щом в уютна къща са децата, ...

IV ЛИРИЧНО ОТКЛОНЕНИЕ
И НЕ ИСКАН СЪВЕТ
74/Сега, ако ми позволите,
от своя опит ще ви дам,
ще ви покажа как бедите ...

Чети ме с пръсти
кожата ми е брайлово писмо
неотворено
с нервни окончания
недокоснати ...

Ще слагам топлината,
изпращана от тебе,
в тръпнещото ми сърце,
за да е вечно топло.
Обичта ти, ...

Нали бе глух – как чу ридаеща камбана
…А ти не беше се обаждал
и бе мълчал, тъй както аз.
Сега – тъй тъжен и брадясал,
представям си, седиш у вас. ...

"Facebook - We are all connected."
Истината е, че колкото повече сме "в контакт", толкова сме по-отдалечени.. Колкото повече сме "в течение" за живота на някой, толкова по-рядко му звъним за да го питаме как е.. Но какво, по дяволите, си мислим, че знаем за живота му!? Нима Facebook ни разкрива всич ...

Животът е просрочил всички дати
в една хралупа време, в шепа мирис.
Дилеми, от които още патя,
кълват на едри хапки моя ирис.
Щурец – под щърбав месец, в черна доба – ...

КОГАТО...
Когато за никого нищо не значиш,
тогава загубваш и смисъл и цел...
А нощем се взираш в небесните знаци...
И знаеш - живота на заем си взел! ...