Сърцето ми виси на тънък косъм.
Една погрешна дума - ще го скъса.
Във въздуха като мъгла въпросът
дали ще я отрониш... ме разпръсква
на хиляди парченца тишина... ...
Какво не бих направил да заплача,
за да изстискам мъката от мен.
Животът, казват всички, е задача,
която се решава някой ден.
В гърдите сякаш камък че е срастнал. ...
Здравейте, драги читатели!
Най-после дойде и моят звезден час, в който с такъв хъс ще се включа в небезизвестния конкурс за разказвачи, че ще ви отвея, ви казвам. Ще ми говорите вие, че темата била предизвикателство. И какво предизвикателство може да има в едно пернато? Да ви се чуди човек… Айде, ак ...
Luciano Pereyra - Memorias de una vieja canción
🇪🇸
Лусиано Перейра - Спомени за една стара песен
-------------------------------------------------------------
Autores: Horacio Guarany
------------------------------------------------------------------
Автори: Орасио Гуарани ...
[la versione italo-portoghese di "Sentado à Beira do Caminho" (Erasmo Carlos)]
-----------------------------------------------------------------------------------------
[Орнела Ванони]/ {Андреа Бочели} - Уговорена среща
[италианско-португалската версия на "Седнал до пътя" (Ерасмо Карлош)]
---------- ...
Ако някога рано, в зората,
морен странник на прага почука,
не затръшвай пред него вратата.
Не случайно той спрял се е тука.
Преживял и беди, и неволи, ...
Дайте ми селска ягода! Не – не искам помпозната ѝ нагласена братовчедка, расла под похлупак (в оранжерии) в Честър, Чичестър или в някое друго скучно място, където мотиките стоят в музей!
Да – в "гражданката" са налети повече пари за външния й вид, изглежда визуално в пъти по-привлекателна, по-алена ...
desesperada
Пабло Неруда - 20 любовни поеми и една песен на отчаянието
Para mi corazón basta tu pecho,
para tu libertad bastan mis alas.
Desde mi boca llegará hasta el cielo ...
Ноември се навежда като сянка
над голи, изоставени дървета.
И вятърът звъни с безброй камбанки
из пълни с шума есенни дерета.
Потръпваме под скучните чадъри. ...
Като безбрежна нощ в косите понесена,
като пенлив ручей в мъглата пренесена,
чакам блестяща твоя взор кристален и блед,
усмихвам се срещу мечта, обгърната с лед.
Да заспивам в очите ти, устните ти хищно да поглъщам, ...
Татяна Живкова - ЖИВА
МЪДРОСТТА НА ДЪРВОТО
Разказ
Прибраха тихата душа на баба Станка в гроба, над който стърчаха килнати камъни с отдавна заличени имена на родата ѝ. Старата круша веднага посипа жълто-червеникавите си листенца за мир и упокой на угасналата женица. Комшийки и сроднички, някои по-въз ...
Когато спиш си толкова красива,
в съня ти се раждат чудеса.
На рамото ми с теб светът заспива
и се събуждаш - утринна звезда.
И спомени запълват тишината - ...
Вдигнете завесата
Вдигнете завесата. Ще играя на воля.
Не е свършила пиесата все още.
Без режисьор. Имам си роля.
Няколко действия. Епилогът е после. ...
Главната улица
Обичаха да излизат и да се разхождат по “Главната”. Особено вечер, след лекции. Това се беше превърнало в неизменна част от тяхното ежедневие. Тогава слънцето бавно се скриваше зад ниските, леко заоблени върхове на тепетата и отразените му в прозорците на сградите лъчи придобиваха нас ...
Делникът страдаше от хронична тютюнджийска кашлица. С дълбоки сенки под очите, той се задъхваше на всяка крачка. Но нямаше време да спре, да се огледа, да се промени. Бързаше, защото от него искаха пари, пари и още пари. Всички, които му се изпречваха на пътя и го отклоняваха от остро проскърцващото ...
– Тате, тази бялата птица каква е?
Момченцето сочеше към брега на езерцето, който бе зеленясал и отрупан с изсъхнали клони.
– О, това е чапла, сине. По нашите места често се появяват такива.
– Малко ми прилича на щъркел.
– Прилича, но не. Братовчедка е на щъркела. ...
Колко е лесно да стовариш юмрук
Върху някой, изпаднал във нужда.
Да кажеш: Аман от несретници тук!
Всяка несгода е глупава, чужда.
Светът е пълен с несретници. ...
Самотен Баща
Къде си, тъй любима някога за мен Жена,
къде отиде Ти, къде отиде Любовта?
Кълнеше се че ще бъдеш вечно Моя,
сега къде живееш си живота, своя? ...
Водовъртеж
Водовъртим във блатото на Суетата…
И както сламките, водата ни отнася!
Илюзия е,че сме пъпа на Света,
че строгия ни глас, Вселената оглася! ...