Искам те само на дъх разстояние.
Вперил поглед (несигурен) в мен.
Искам те...но без грам колебание...
Без никакви мисли за другия ден.
Искам те само на дъх разстояние. ...

Откакто си отидох, съм безлична...
а растях под най-синьото небе,
в зелени ниви пролет се обличах,
мечтаех само, както може го дете.
От ранени колена течеше кръв, ...

Утихнал смирено Аз търся покой,
в душата ми чисто, в сърцето любов.
Не искам живот в шумния зной,
хлябът е сладък дори и суров.
Утихнал, заслушан в природната песен, ...

Усмивки с дъх на канела
Съвсем непонятно, за миг ме събуди
гласът ти. Чух единствено "елаааа...".
Не знам защо, но у мен се пробуди
чувство. С дъх на канела. ...

Я люблю тебя, жизнь,
Что само по себе и не ново.
Я люблю тебя, жизнь,
Я люблю тебя снова и снова.
Вот уж окна зажглись, ...

Той ми обеща...
Открадна ми...
Подари ми...
Взе си...
Каквото му хареса...

...Чувствам...
Чувствам същото като теб,
преживяваме заедно безкрайно
много неща и в себе си ,
обречени и окрилени ги носим- ...

Нещастни мравките се суетяха
в предверието тъмно на дъжда.
Жълъда диреха (а мълнии искряха).
Не виждаха - израснал бе в дъба!

Денят ми е син на бели точки –
малко по-тъмен от роклята ми.
Чакането дълго ще се проточи.
Като от измяната болката ми.
И бледото слънце се промъква ...

Загледан в звездите чух как Тони се върна с дървата, минути преди огънят да изгасне.
-Как е тя- попита тихо, докато ръсеше съчки върху жарта.
-Май добре. Поскимтя малко в един момент, опита се да повърне, но нямаше какво, а сега спи дълбоко. Ще се оправи.
Тони тежко тупна до мен и въздъхна, също вди ...

Искам да съм твой,
със тебе да се слея
и в песен звучна аз да те възпея.
Искам да съм твой,
и докато съм жив и дишам ...

Среднощните коне
Виждаш ли среднощните коне?
Чакат ни във пазвата на мрака,
всеки иска да ни понесе,
времето е в тях, а то не чака. ...

Южнякът стопи и последния спомен от зимата
от слънцето късчета взе и разхвърли в поляните.
С най-синия цвят нарисува небе за любимата
мечтаната пролет, кралица зелена в сезоните.
Дървета облече в чисто и бяло ухание ...

На Емо
Пускам тихо душата ти днес
във вселенски пространства да броди
и без болка, без смут и без стрес
нека бяга духът ти свободен. ...

Създания прозрачно мислят..
Въпроси и догадки...
Теории и фрази...
Цитати лицеприятни,
но толкова непонятни. ...

Finalize this rhyme
and let me live, breathe and smile!
I don't want to write
no more,
although ...

В музея на Чудомир представиха новата книга на Лилия Димитрова
В литературно-художествения музей (ЛХМ) "Чудомир" в Казанлък , на 27 март (неделя) , от 17.30 представиха новата книга на Лилия Димитрова - "Сред зловещата песен на куршумите".
Представянето на тази историческа книга на Лилия Димитрова, ...

Ние
Без сили останах след тебе да бягам.
Останах без глас след теб да крещя.
Тъжно е вечер все сам да си лягам.
В дългите нощи будувам, не спя. ...

Стара мелница на хълма
тъжи по своя рицар
в любов край нейните криле
към вятъра да се обрича.
А той лежи до счупеното копие ...

И ти ли?
Аз нося безмерната своя Тъга
в гордо, студено мълчание.
А как ми се иска, просто така,
без срам да избухна в ридание, ...

Съдба
Разделям те на късове големи.
Ирония, усмивка и любов.
Редуват се в живота ни на смени,
буря, слънце, студ суров. ...

За статуквото
Когато някога ти бръкнат в джоба
и ти на туй се инатиш,
намразваш бирниците си до гроба
и търсиш да си отмъсти. ...

Имам си мечта. Малка и скромна е, като моя свят. В нея няма пудра, няма и лукс. Но вече е дълголетница и заприлича по-скоро на химера. Не я споделям, тайна е. Топли сърцето ми от заплата до заплата и обира паяжините от празните кътчета на душата ми.
Ето, днес взимам възнаграждението си и тя отново р ...

Грета крета клета по паркета
във несрета в свойта възраст трета.
От портрета, в рокля на карета,
грей в разцвета тя на пубертета.
Туткавата тетка Тотка ...

Какво беше това чудо, каква беше тая орисия, какво беше това, с което Всевишният им отвръщаше, Райна не можеше да си обясни. Умът ù не го побираше. Цял живот с брат си Дельо на мравките път правеха, отеснелите си дрехи раздаваха на хората, на просяците последните си стотинки в ръцете слагаха, бащини ...

Върви неуморно човека,
без посока и багаж.
Няма къде да отиде,
нито кой да го спре.
Поне жена да имаше ...

Ще си припомня днес за обичта.
Това е... просто да обичам.
И цяла изтъкана съм от нежността
като гальовност на звезда
и мелодията на роса, ...

Отечество, ти си тъй чудесно
и хубост да намерим в теб е лесно.
Че сякаш каза сам великият Бог:
"Ето тука ще бъде най-красиво -
това е съдът ми справедлив, строг." ...

Неизречени думи,
угаснала свещ,
болезнена мъка,
ненужна никому вещ...
Една любовна история, ...

Те се будят преди нас,
за да вдигнат слънцето.
Избърсват росата
и трохите от масата.
Те се будят преди нас, ...

Рожден ден
Днес ден рожден има моето дете,
то част от мен е, от моето сърце!
Преди години на този ден е роден,
един ден в Живота ми необикновен, ...

Как искам да отлитна надалеч...
да светна с дъх в безплътните ти длани...
и с любов да ме погалиш във небе...
да пречистиш тъй душевните ми рани.
Да стоплиш ти сълзите ми в съня... ...

Те бяха родени
край различни звезди,
но срещаха поглед всяка вечер,
когато насочваха своите очи
в небето далече, далече. ...

Аз помня усмивката приветна
и всяка песен, отправяна към мен.
Но като Ромео и Жулиета
и ние трябва да умрем...
Аз помня усмивката ти още ...

На онези, мълчаливите...
Един гарван си въобрази, че помага, и една вещица също, и една учителка, и една въздишка. Хукнаха из стария забравен дворец да помагат. Изметоха двора (боклуците струпани в купчина, която да е по техен вкус), вещицата даде доброволно да я вържат и започна да се киска. Някакв ...

Икона
Ти дойде в един момент, когато
бе престанало да ме боли.
Зъзнех и във най- горещо лято.
Жадна бях, когато дъжд вали. ...