по "Песен за човека"
Разговаряме
двама със мама
на тема:
" Какво ни очаква нас, утре?" ...

От днес нататък вдъхновението го няма,
няма вече нищо, за което да ти кажа.
Навън е светло, а в сърцето ми-войната
два гласа в мен враждуват и не искат да се спрат...
Сега те няма... И мен ме няма също... ...

Вървя по улиците сиви
Изминах адски много път
Но не преглътнах чувства нечестиви
Така потискащ град.
През тръни от болка ...

Пада прецъфтелият цъфтеж
като топли пролетни снежинки.
А в тревата, побеляла като скреж
търсим късметлийски детелинки.
Облечени сме в грижите – порой, ...

Съпоставяне
Не знам дали си по-добър от мене,
Аз искам много туй да разбера.
И твоята Душа от мъка стене,
до нея искам да се добера! ...

На спомените вятърът лек
милва моята душа.
И в живот нелек
утешава ме в тоз век
мисълта за теб - жена. ...

Добра идея за първоаприлска: Бургазкия мост отплавал за Поморие!
Но ето...
Възхищението от техническия прогрес ще бъде временно, за всяко отделно постижение – след това ще последва един от двата варианта "Е, това го знаем, ти да видиш ..." или другото – "Такова животно, е па, нема!"
– Така че нищо н ...

Празен лист,
шепа думи,
леден дъх
съня ми буди.
Изтръпвам, ...

Ти си безцеремонната красота,
в която думи потъват
и не могат да изплуват,
без да им подадеш ръка
и да им върнеш смисъл. ...

На Емо
Аз цялата съм морава тъга.
Карминено ми светят всички нощи.
Картина, непозната от Дега,
в която черното е господар все още. ...

Посрещна Нова Година сама, типично за нея. С разбити мечти и илюзии за бъдещето. Не си пожела нищо за новата година. Освен повече професионален успех. Та нали той запълваше огромната празнина в живота `и.
Тя нямаше живот, нито се стараеше да има такъв. Спомените за тежкото посрещане на коледните и н ...

Април наметна своя плащ
и хукна като полудял,
облече в бяло-жълт атлаз
пооголелия ни свят.
И като любовник затърча ...

Ревност
Когато навъсени облаци тичат,
морето към себе си все ги привлича.
Старае се винаги, в такова време,
то още дъждовна вода да поеме. ...

...Ще се опитвам и ще те намирам...
Чувствам как преминава вятърът през мене
докато се разхождам по плажа замислена,
а вълните ме удрят и ме предупреждават за тебе
и ми носят уханието и същността ти, заедно с безкрайността! ...

Тихият бряг
/Свидна/
Брегът е утихнал, брегът е заспал,
немеят вълните, днес не танцуват,
целунат от времето блясва корал, ...

Когато се родих и Бог ми даде пъзел.
Остана само да го подредя.
Понякога, а често и от мързел,
изгубвах от парченцата, а често и грешах.
В този пъзел има всякакви послания. ...

Прекрасен миг изгрял с Луната
със твоят образ в миг ме заслепи
и светлата пътечка във реката
забравените чувства сътвори.
Под стъпките ти поникнаха цветя ...

май 2015 Румяна Славова
Безумен мъж
в безумна нощ
безпаметно напи се.
Комар игра, ...

Да бях отпил от твоето сърце
с всичките сълзи от замечтаност.
Тъй щях да литна в синьото небе
и в миг с любов да ме нахраниш.
А аз стоях... с безжизнена душа, ...

Извънземни
/хумористично/
Отдавна гложди ме въпроса...
И да не се окажа боса,
реших аз, сложната дилема- ...

Джипитата в България стачкуват. Форумите се пръскат по шевовете от сблъсаци на справедливо негодувание, злобна завист, непризната гениалност, глобализъм и патриотизъм. Кашата е пълна. Никой не разбира какво става, но всеки има поне по три несъвместими мнения по въпроса.
Не бойте се. Няма да ви давам ...

...Умирам ...
Умирам и се раждам за твоите сладки и луди целувки...
Умирам за прекрасната ти усмивка, която ме прегръща...
Умирам и се раждам за твоите красиви и нежни ласки...
Умирам за твоя влюбен и дълбок поглед, който е радостта... ...

Слушай аз сега ще ти разкажа!
Любов, сълзи, живот. Без тях къде?
От обичта не ще се аз откажа,
докрай с нея, където тя ме отведе.
Почакай не ще ме изоставиш, ...

Аз не вярвам във земна любов.
Този свят е роден за забрава.
Там - до мъртвия славей готов,
дрезгав глас пак пиянски запява.
И умира врабче под снега - ...

Изсипва се гневът ти над цялата земя.
Не ще простят греха ти,
не ще пожалят твойта красота!
Във песни си възпята,
нощта е твоят дом... ...

***
Изплаках те. Прежалих те. Приключих.
Затворих и последната врата.
Зад нея цялата любов заключих.
Надеждата смених с реалността. ...

Ще ми събереш ли звезди?
Ако искаш,
само ми ги нарисувай.
За мен Луната усмихни
и с мен по млечен път пътувай. ...

Повярвали на сто лъжи..Поредни две очи.
Отново пълни със сълзи..Били са тъжни и преди.
Красивите ти две очи..Били са искрени нали?
Отново гледат без мечти..Разбити са от сто лъжи.
Защо се пълнят със сълзи? Нима не знаеха кажи? ...

На събрание викнах орисниците -
Страх и Вяра, Надежда и Обич.
Какво ще измислят умниците,
стегнати в житейския обръч?
От двете страни на везните ...

Като Нерон, облекли свойте роби,
властите "помилват" народа ни с перца,
а после, гледайки в очите Бога,
заклеймяват всяко зрънце с буренак.
И всичко се върти между шепота и ропот, ...

Синьото в небето избледня,
едва блещукат и звездите,
дантела сива наметна си деня,
заспаха кротко в розово мечтите.
А аз вървя смирена, дългокоса - ...

1// О, всеки който добро прави,
за благодарност да забрави!
2/ Мошенника с това се слави,
че с чужда пита помен прави.
3/ Той пак е тръгнал по света, ...

В на живота тъжния маскарад -
в тоз живот тъмен и нерад,
не сваляй маската на хубавия ден,
че зад нея крие се мрак студен*.
И всеки човек си отива ...