Попитай ме, какво във мен се случи,
когато дъжд от истини изля?
Доверието обтегнато надупчи...
Жаравата остатъчна изтля.
Отеква в мен прощалната балада ...

Затръшвам врати след себе си,
една след друга.
Далечни трясъци... Боли...
Запалвам цигара. Една сълза изгори сърцето ми...
За последен път съм такава глупачка! ...

В родното село на баща ми един от съседите му беше доказал лоялността си към БКП, слагайки на оградата на двора си емайлирани таблички с надписи (цитирам дословно, заедно с грешката): "Всеки дом – телефон", "Всеки двор – градина", "Нашето бъдеще са децата", "Инициаторите имат последователи", "На теб ...

Помня,
бях обещана на теб.
И, противно на всяка прокоба,
те обичах!
И още те нося ...

ДОСТАТЪЧНО
Но как, кажете ми, да спра,
когато ден в нощта градя?
и удрям, удрям чук след чук...
Дано да дойде някой тук – ...

Ако си кремък,
за мен огън пали,
ако съм вино,
на глътки отпивай ме бавно,
в скута ми кротко заспи, ...

ще изрязваш
писмата ми
и поезията
и ще ги слагаш
в рамки ...

Не помня как живях
преди да те познавам.
Живуркал съм навярно
и съм бавно остарявал,
като ръждясващо желязо ...

Виждам, че ме гледаш,
как ме гледаш,
как те гледам аз
и това изпълва ме със щастие.
Усмихваш ме, ...

НЕДОНОСЕНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Р. Чакърова
Самата Тъмнина ми проговори.
Гласът ù беше топъл, завладяващ.
И идваше през малкия прозорец... ...

Пролетният дъжд се сипеше неуморно в безкрайна, тупкаща песен. Обливаше всяко достъпно кътче и най-вече скромната, импровизирана градинка, сгушена пред входа на 14-етажен блок. В занемарената обител на растенията се мъдреше малко, люляково дърво. То се опитваше да приглася на пеещите дъждовни капки, ...

Мечтая за теб,
дори те сънувам.
Притеснявам се за мен,
че не спирам да съм развълнуван,
а другата половина унил. ...

...На какво ме научи...
(на моя брат по душа)
Не се придържай към миналото
или тъжните спомени.
Не отваряй раната, ...

И ето пак е лято… И ето пак е юни…
Админът свика сайта на събор.
И куцо и сакато пое в посока Шумен
с очакване за петдесет евро.
Вместо евро обаче, раздаде детелинки ...

На баща ми
Шеметно ми е, полу-нетрезво.
Прогоних през прозореца съня.
Вали отново и тъга навява.
Отварям тежката врата ...

Не мога така, погледни ме - побърках се!
В ъгъла тъмен безмълвно стоя,
сложи ме там - към стената обърната
и ме забрави, останах сама.
Имаше време, когато не спираше ...

Редиш празни думи -
спукани гуми.
Лъжи на килò
плюеш ти.
Зад вратите на твоите лъжи ...

Училище, сърдечно се разделяме...
С усмивка ведра свети пролетта...
Дойдохме преди време неуверени...
Но вече сме пораснали деца...
Без нас навярно тъжни ще са стаите... ...

Когато нощем падне мрак
Страхът затиска ни гърдите пак.
Той сякаш крие се в сенките
и чака своя час
да впие нокти безпощадно в нас. ...

Лепне тишината,
лепне летен зной.
Сред брезовите клонки
вятърът приседнал,
под прожектор лунен ...

Слънцето е като златна торта,
небето като син гоблен.
Прекрачваш праг на двайста порта -
поредният ти ден рожден.
Върви уверено и бодро, ...

Объркани вибраци
Емоционален мишмаш
Може пък това да е "Божия джаз"
Контрабасът задава темата,
Пианото заплита сложен венец ...

Ръката ти от своята
дори за секунда от минутата
не мога да я отлепя.
Завинаги топлината ѝ ще пазя,
като че ли е собствена, а мой ли си? ...

Ти,
ангел вечерен със руси къдрици,
своя факел любовен, блестящ запали,
слънце дорде в планините заспива,
корона лъчиста високо вдигни, ...

Беше късно лято. Оставаше още един ден до започването на новата учебна година. Птичките пееха, слънцето грееше. Природата бе в своя разцвет.
В центъра на нашия малък град, накъдето и да се обърнеш, имаше хора. Много, много хора. Повечето бяха родители, които подготвяха децата си за първия учебен ден ...

СВЕТЪТ
Фантазията със криле се рее –
сред свят измислен някъде живее...
Там, където сенките сплъстени
изтъняват в образи стопени ...

Виждам и безмълвна
Ви се радвам тихо.
Думите покълват,
във брилянтно стихо.
Сякаш са магия, ...

Сред хиляди мечти
най-прекрасна си ти.
Делят ни сякаш океани,
но не ще забравя очи засмяни.
И когато гледам сини небеса, ...

ПИЛЕ С ОРИЗ
Тя седеше с гръб към всекидневната. Калъфката с очилата стоеше до нея и кой знаеше защо не ги използваше – очите ù мижаха, тя бърчеше челото си и така цялото лице ставаше още по-напрегнато, смачкано и набраздено. Жената беше доста над седемдесетте и чистеше ориз.
- Сега оризът е много чи ...

Ако в жената няма поне малко кич, не мога да я възприема. Трябва да има малко фънк, джънк, дринк и дрън.
Многото дрън понякога ми идва в повече, но аз съм търпелив по природа и много добре възпитан, толкова добре, че мога да пратя някого на майната му, а той да се зарадва, че отива там.
Харесвам вин ...

Комай, добре та срещнах, пиле шарено,
беше съвсем измършивяло,
че взех та, че да та нахраня,
пък ти със радост да ма слисваш.
От кифличките със айрянче ...

...Обич наша...
Всеки ден плача името ти,
сълзи от това, че те обичам
било то от болка или радост...
Всеки път, когато се случи ...

Закъснях за последната среща...
На първата пък ти не се яви...
Останаха във времето копнежи
и споменът за твоите очи.
Запазих корковата тапа ...

Убежище ли е безкрайността
за мисъл без ограничения?
За нея изковем ли граници –
ще бъде ли за нас спасение?
Приемеш ли, че си постигал всичко, ...