НОТИ ЗА ДЪЖД И САНДАЛИ
Въздухът съхне, кожа от тъпан е станал,
пламват небесни камшици със ярка следа.
Лятото тича през нивата с прашни сандали,
тъмно зелен е дъхът му, роден в резеда. ...

Непознатата
Една непозната, без подслон,
влезе веднъж във моя дом.
Плахо прекрачи. До мен приседна.
Със странен поглед ме погледна. ...

Сън
В ума ми влизаш с дъх на лавандула -
спокойствие за мойте сетива.
Събуждаш всяка спяща молекула,
дори не съм планирала това. ...

Не вярвам в думите,
от тях боли.
Не вярвам в теб,
ти не съществуваш.
Аз простичко не вярвам. ...

На маковете в нежните обятия
треперят слънчевите ти поля,
а детелинките-разпятия
жадуват твойте капчици роса.
Душата ми възкликва! ...

Скършени клонки от красиви мечти
безжалостно вятърът влачи,
на бунище огромно от натрошени съдби,
трупа купчини с болка и мъка.
Играчки захвърлени, разглобени в игра ...

Заобичах един,
това ме плени,
но дойде ден,
в който разликата усети...
и душата ми се разкъса. ...

Защо когато някъде погледна
косите ти пред мен се гмуркат,
очите изумрудено блестят
и ослепяват
взора ми? ...

нота
дошла от пиано
на тъжен композитор
недоизживял любовта си
*** ...

Като Левски (за Дядо Добри)
Скоро ще станеш на години сто и две.
А в душата ти още живее дете.
Ти като Левски си за нас сега.
Изпълнен с духовна красота. ...

Моден блясък, шум и трясък
от кутии черни ни залива.
Досаден крясък към волев тласък
за покупки ни зомбира.
Да сме себе си, но по образец, ...

Защо до днеска и до нине
във тоз живот и сив, и див
е нужно всеки да загине
или пък да остане жив?
Като умреш, къде ще идеш, ...

Иван Сотиров си имаше всичко необходимо, за да живее добре, освен спомени и желания. Той беше рибар и това изчерпваше цялото описание. Ако останалите имат мечти и желания, той имаше мания. В гардероба му, освен сивия работен костюм, се помещаваха безброй одежди, предназначени за всякакъв вид сезонен ...

Помогни ми да отклоня
небесните водопади,
да ги пусна като завеси
през стотиците километри
които стоят помежду ни, ...

Ако с няколко щриха
любовта се рисува...
Ако в няколко стиха
любовта съществува...
Тя е цвете, което ...

...Сърцето решава...
Сърцето никога не лъже и не греши, дори и да боли,
защото с любовта извираща от него, прави ни щастливи...
благодарение на него, споделяме я с хората...обичаме се един другиго...
Сърцето решава, не знам дали е несъзнателно ...

ТОПЛО...
Р.Чакърова
Дъждовете във мен взеха лятна ваканция.
Не устояха на толкова топло в душата ми.
Слънчогледи се ширят и римите странстват ...

... по рижите чукари гайди пеят... вятър ме милее...
Изглеждаше светът вълшебен.
На нара звездните цветчета.
Бадема розов. Дребно бебе.
И гъсти, гъсти вечери. ...

„Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо.”
Джонатан Лививингстън Чайката
Моят плаж е малък, скрит от многото шумни компании, с няколко реда чадъри, които всяка сутрин се подравняват от един човек на неопределена възраст, със загорели крака и рамен ...

Сълзи по листа капят...
Оставят свойте следи!?
Оставят мъката, която
сърцето ти не може да прости.
Сълзи солени... От любов прекрасна ...

Звездите плачат
с парченца от лъчи
пречупени, пробождат синевата
небето натъжено
покрусено мълчи ...

ЛЮБОВ
- Стойкооо… Стойо бе! – провикна се Иван, гледайки към втория
етаж на новостроящият се жилищен блок. Никой не се показа.
Иван доближи двете длани до устата си и пак извика. Този път зад тухлената зидария се подаде една глава, покрита с шапка от вестник.
- Кажи бе началство?! К’во има? ...

Нетрайното дълбоко ме привлича
с неясни, но вълшебни цветове.
Отрекох себе си, а в другите се вричах.
Отхвърлих всички земни богове.
Догарят най-последните ми мисли, ...

Три години там си... в Светлината,
три години, ярката звезда
дните ни безмълвно озарява.
Вяра ни изпраща във нощта.
Три години молим се и знаем ...

Дали през сенчестата Ида,
или на Изтока в предела,
где Слънцето покои вдига,
а песен древна е обзела,
дали високо в Небесата ...

Когато бях малко момче, дядо ми подари едно хвърчило. Чудно хвърчило! Беше синьо, а по него сиви гълъби с малки хартиени свитъчета, които висяха на въженца от десните крачета на птиците. Попитах го, когато ми го подари, какви за тези хартийки, висящи от гълъбите.
- Това са пощенски гълъби – каза ми ...

Пак ще се върна, откъдето тръгват всички влакове,
за да си спомня колко дълго съм те чакала.
За да си върна пак надеждата угаснала
и да забравя как съм те изпращала...
А после ще се скрия зад кулисите ...

Пепи беше на гости на Ники - да си играят. Момчето домакин, седнало на леглото, държеше в ръцете си таблет, цъкаше настървено по него и издаваше възторжени звуци, докато убиваше противници и минаваше на следващото ниво. Пепи гледаше съсредоточено към екрана на устройството и се вълнуваше не по-малко ...

Днес ми е денят за мразене.
Омразнен ден.
Денят за отказване
и никой няма да бъде простен
и нищо простено ...

Принцове в бетонени обвивки,
такива сте вие сега.
Във време на тъжни усмивки,
в печали, но не от душа.
С разрошени буйни къдрици, ...

на себе си се
младост и на своите
предимства радва

Присъстваш малко във съня ми.
Не казваш нищо.
Дума не отронваш.
Присъстваш малко във съня ми,
застанала там нейде, ...

Кака Пена си е лична закускарка,
майсторка голяма - баничките ги върти
така изкусно, че - като хапнеш - топи се, сякаш сладолед ядеш.
Чак от другите села с коли, велосипеди и каруци
идват да пазаруват във дюкяна неин. ...