Случайност ли е сбъдната надежда?
Или пък е плод на много болка?
Дали мечтите ни са път натам?
Дали пък трябва просто да стоим,
привели лик от срам? ...

Народе, пак ли ще гласуваш?
За тези, дето обещаваха,
за тези, дето се преструваха,
за тези, дето извращаваха
закони, истина, морал? ...

СЛИВОВ МАРМАЛАД
(драматургичен текст, новела)
Горно Малинково е едно от многото села, в които населението застарява и постепенно се стопява. Гюро (ерген на 48 години) се прибира от кожарската фабрика. Носи в ръката си заповед за уволнение. Той се преоблича и отива в градината на къщата, полива домат ...

Уважаеми читатели, преди около две години в публичното пространство се появи идеята за създаване на Алея на славата в Чирпан. Дори, разговорът по темата достигна до това, къде да бъде разположена тази алея. Постепенно нещата утихнаха, по темата се замълча и, в крайна сметка, Чирпан е все още без сво ...

Вярвате или не... 5
Спира се строежа на ,,Южен поток"!
Договорът бил подписан от ,,Голям паток"
За доброто на цялата нация,
заедно с дошлата ,,демокрация", ...

Любов. Защо така я ненавиждаш
и чуждата любов към теб не виждаш?
Сърцето си в окови си обвил
и всички чувства надълбоко в себе си си скрил.
Разбирам може да си наранен, ...

Понеже мрачна е утробата на утрото
ще ме възкръсне ароматът на кафето.
И "вчера" ще ми се повтори пак и в “утре“-то,
неслучено, неказано и докъдето.
Дори и котката на моя зид от камъни, ...

За щастието и нещастието
(псевдоразсъждения)
Има една мисъл на Чехов, която изключително ми допада.
Мислещият човек - казва той - очаква доброто и лошото от самия себе си, а обикновеният ги очаква отвън. Шамфор също твърди подобно нещо: "Щастието не е лесно постижимо. Трудно е да го откриеш в себе с ...

Музика, текст: Любомир Георгиев и Елина
Аранжимент и цялостна обработка: Любомир Георгиев
Изпълнява: Елина
Това не е финалният вариант!

Говориш ми за ябълка зелена
А в същност тя е тъй червена!
Пресичаш пясъчна арена
Споменаваш, че е много затревена!
Попиваш си ракия сгорещена ...

(МЗ предупреждава...)
Изтля поредният ми ден. Като цигара,
изтръсквана с привичен жест,
и залезното огънче припарва
пръстите на здрачно Днес. ...

Това стихотворение посвещавам на едно китно малко селце! Закътано в САКАР Планина. То се намира в близост до небезизвестната Дервиш могила. Хасковска област, Свиленрадски регион... селцето се казва МУСТРАК!!!
Безброй звезди по нощното небе...
-Порой мечти изпълват твоето сърце!
Кадънки цъфнали навън ...

Ето, пак съм тук.
Пак назад се върнах.
Тихо е, не чувам нито звук,
не успях дори и да те зърна.
Няма те вече, ...

Дали защото дива ревност
тъй често взе да ме спохожда,
фантазията ви е бедна
как мъката налива грозда,
расте и пуска метастази ...

Здравей,ти мой виртуален приятелю,
добър вечер ти казвам в късния час.
И ти ли скуката тука убиваш си?
И ти ли самотен си, тъй както и аз?
Седим сега и тъжно се взираме ...

Случвало се е няколко пъти. Вероятно ще се случи пак. Сядам на един от първите редове в театъра, знаейки че той ще е там. Оглеждам все навсякъде, за да се уверя, че ще го видя още в момента, в който влезе. Той сяда няколко реда зад мен. И това е най-вълнуващата част. Знам, че ще стоя с изправени рам ...

Затворена врата, тъжни лица
намирам аз в нощта.
Срещам погледи празни,
молещи за свобода.
Вратата е затворена, ...

В тишината на своето вътрешно чуване,
докъдето дълбоко заглъхват тревогите.
На предела на всяко мисловно пътуване,
там душата се ражда да следва посоките,
не които светът принудително иска, ...

За мене се сети след година и нещо.
Нещастен, ми казваш, без мене си бил.
Само че някак си става ми смешно.
Нима да се върнеш обратно реши?
Отдавна за теб моят дом е заключен. ...

След смъртта на съпругата си старият скулптор вече седем години живееше сам. Синът му отдавна замина извън страната - уж само да види как е. После работата му потръгна - беше инженер-конструктор на медицинска апаратура, а у нас по онова време нямаше пари за такава дейност. Дъщеря му също преди годин ...

Ти цялата си светъл храм,
във който диво се поселих.
Разбойник бях. Кръчмар презрян,
но себе си във теб намерих.
Отворих всичките врати, ...

Молитва
На упоритите молитви (не за себе си)
все още отговор на съм получил от Всевишния.
Дано от болниците да излязат с въздишка всички,
за гладните – ракия , хляб и малко зрелища… ...

***
На улицата срещнах я веднъж,
навела беше гордата глава.
Жената изоставена от мъж
е като воденица без вода...! ...

Хайде да си кажем Сбогом!
Няма смисъл да се мъчим.
И да започнем отначало,
няма как да се получи.
Беше хубаво, нали? ...

чуй как тялото пропада
разпада
допада
припада
и нишките. паяжини. ...

Дъждът вече спря.
В поднебесната душа - дъга,
с цветовете на тъгата...
Поглед в огледалото -
в окото ми сълза ...

Изгубих се
в безкрайната
твоя извивка.
Минавам
през ...

листопад...
всеки ден мета по малко
сянката на ореха
игра на семейство -
около пръста на момичето ...

Отивам си, прегръщам самотата,
намерих си причина за да те оставя.
Отивам си затръшвайки вратата.
Отивам някъде за да забравя.
Как искам споените да изтрия ...

Съшивам химери.
Добре че не съм генетик.
Съшивам илюзии
с тънко влакно от стомана.
Особено искам ...

Полуизлекувана, трябва да тръгна към Утрето.
Като черен котак се е свило сърцето и мърка.
Ще закусвам навън. Ще си взема единствено четките
и една от резервните истини. Дето вляво човърка.
Ето Бог се пресяга към мен, със лъчите си слънчеви. ...

СЪЛЗА НА САМОДИВА
Прозрачна капка в чашката на цвете -
отронена сълза на самодива.
Кажи, не е ли твоята, поете?
Тя тъжна ли е или е щастлива? ...

Ако ми кажеш,
че разцъфнали рози обичаш,
ще направя света розова долина.
Ако ми кажеш,
че себе си слънце наричаш, ...