Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
382,8 резултата

Семейно огнище

Татко ми казваше "Кръвта вода не става".
А неговият татко го казваше на него.
Оказа ли се вярно?
Беше ли семейството така важно?
Седях и си мислех преди ...
501 1

Красиво син

красиво пронизващи сини очи в мен
познато магнетична енергия за обмен
авторската душа обградена от жилав лед
ще го премахне ли неслучайния син мироглед
нищо друго не може да го стопи ...
462

Героят в паметната нощ (стихотворение от Витус, Oath of the ancients paladin, D&D 5e)

В злокобен мрак, без дъх дори за писък,
готови да положим кости в тесен гроб,
с очи обърнати към свода нисък
останахме без капка мощ.
Погълнаха ни тъмни, мрачни сенки, ...
708

Случайна любов

Видях я там, на кея. Бе сама.
Със празен поглед гледаше вълните.
А вече бавно падаше нощта.
Една след друга пламваха звездите.
Поканих я да пием по едно ...
492

Всеки има своя път и звезда

В едно малко селце, преди много години, живял един мъдрец. Той, освен че бил много мъдър човек, разбирал и езика на животните. В тия стари времена хората обработвали земята с дървено рало теглено от волове.
Било началото на пролетта. Тъкмо мъдрецът бил приготвил всичко за пролетната оран, го сполетя ...
666

Животи да спасявам всеки ден

Не знам дали, навреме ще порасна,
но случи ли се факта някой ден,
мечтая да зарадвам мой'та класна:
да стана с много учене студент.
Аз сигурно… ще следвам медицина: ...
2K 7 35

Скитникът арменец 9

Скитникът арменец 9
Преди да продължа да разказвам своите следващи пътешествия из Франция, искам да разкажа за срещата на арменците бягащи от Турция, с френското общество в двадесетте години на миналия век. Естествено, много по-ясна представа за тази среща ще добиете от френския филм “МАЙРИГ” ( арм. ...
703 1

Сами ковем живота си

Не сме виновни, че по-рано не сме се срещнали,
че съдбата късно ни постави на едно и също място.
Че вихърът на вятъра едва сега ни отнесе и обрули,
че миналото не може да се заличи, и далеч е бъдещето.
И не можем да върнем времето назад като в филм, ...
602 2 6

Там, дето Господ приказки разказва

ТАМ, ДЕТО ГОСПОД ПРИКАЗКИ РАЗКАЗВА
... непостижимото навява скука единствено на стария глупак,
пък аз замятам празната си кука с надежда пълното да хвана пак,
то, както винаги, ми се изплъзва – с неуловимите до днес неща –
светулка, вятър, облак, глътка въздух, отишли си от мен и от света, ...
364 3 2

Цената

На секретна среща Централите на Великите етноси се договориха за развоя на Великата катаклична битка, която се водеше вече повече от тридесет години между тях!
Естествено,решенията които вземаха бяха с глобален мащаб!Ето защо, световната общественост нямаше представа:къде,кога и защо Великите етноси ...
579 4 13

Посрещнат в себе си

Понеже аз не вярвах в чудеса
и в празни приказки пък още повече,
те срещнах в края на една лъжа,
в която си измислях обич...
Когато стиховете ми до кръв бичуваха, ...
481 1

Себепознание

Коя съм аз?!
Ведра, искрена и пряма,
с голямо и обичащо сърце.
Независима и твърдоглава,
душата ми - перце. ...
568

Преди вечерня

ПРЕДИ ВЕЧЕРНЯ
Сред залеза догарят слънчогледи
от нивите зад пустите перони.
Дъждът се спусна – хала неугледна,
и бързо лятото оттук прогони. ...
484 6 2

Небесни камертони

НЕБЕСНИ КАМЕРТОНИ
Да анализираме музиката не критично, а художествено
Петнадесети фестивал на камерните хорове и вокални ансамбли
Крагуевац, Сърбия / 20- 25 август 2023/
19 август 2023г. ...
1.2K 1

Стриптийз

С походка на котка и устни малини,
тя плъзна се гладко в пияния бар.
Сто мъжки очи, разпилени от вино
се струпаха в точка, по-дребна от зар.
Разклати се подът под сбора обуща – ...
994 2 11

Проекто роман Село Змейково Глава 35

Глава 35
Лагерът организиран от Гере Свенсон и хората му беше на 35 километра от Онгалград. Той бе застанал прав срещу големия огън запален от верните му пехотинци, те бяха закачили два огромни глигана на две чевермета. Към него се приближи Дренек Дерин, следван от верния си слуга Алек. Пехотинците, ...
794 1

Час по История

ЧАС ПО ИСТОРИЯ
Когато всички виха: „Бе-Ка-Пе!”
и чакаха да дойде комунизма,
аз още бях кварталното хлапе
и гледах на света през друга призма. ...
501 4 15

Въпроси

Коя съм? Вятър сред тихи звезди?
Небе, което очаква луната?
Аз съм въздишка излята във стих,
въпроси много бушуват в душата.
В‘ вятърни шепи събирам звездите, ...
650 7 14

Най-скъпото богатство

Голо е детството, а също и босо...
Няма страхове, интереси, комплекси...
Всичко е безгрижно, вълшебно и просто -
игра, в която егото не може се меси!
И всички копнеем понякога, ...
420 1

За пред хората

Чистачката усърдно бършеше кристалната ваза и с леко презрение следеше развихрящия се хаос в залата. Нищо особено – очаквано посещение на някаква чужда делегация. Такива имаше понякога по две на ден, най-често всеки ден. Даже тя познаваше правилата и можеше да изреди ритуала, но винаги с известно уд ...
600 1

В сърцето се раждат вселените

Не се изучава това, за което
няма думи в очите ни гладни,
което разбира само сърцето
в абстракции реално холограмни,
в миражи по-истински от реала, ...
1.2K 2 6

Още любопитствам

Неподслушан член на изпитната комисия за български еврокомисар:
- Тая ме изненада приятно. А аз вече бях разочарован – мислех, че всички българки са… Да не приказвам…
хххх
Директорът на „Пирогов“ в една /с извинение!/ телевизия. Питат го: „ Кажете как тази информация се озова в руска медия?“…
Дребна ...
538 2 4

Така жена ми ще ме кефи

Това… на нищо не прилича!
Не мога повече така:
жена ми… спря да ме обича,
не ще да прави капама!
Тя нощем също ме тормози: ...
1.1K 5 20

Най-богатият човек

Н А Й - Б О Г А Т И Я Т Ч О В Е К
Ти не мислиш,
а усещаш мисълта,
логиката липсва
в този друг стандарт. ...
879

Жега 7

Изглежда сме подранили на автобусния терминал. Чудно нямаше и чак толкова много чакащи, то всъщност навалицата е в събота и неделя. Обикновенно автобусите на фирмата тръгваха късно след обяд, нощен преход до границата и рано-рано по първи петли са в България.
С Иван седяхме на пейката зад багажа, ча ...
583

Нечистите – 46.9

Елизабет смръщи лице още преди съществото да е докоснало езика й. Отново отвори очи и страхът ги насити с атма, но само за миг. След това тя извъртя глава и се опита да се изтегли по масата, но изплака от болка, когато раздвижи ръцете си.
– Не мърдай, шейа. – Сам положи ръка на здравото й рамо, прик ...
766