Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 221 резултата
  683 
  893 
  628 
  554 
  715  11 
  587 
  767 
  1576  22 
  588 
  649 
  1126 
  615 
КЛЮЧЪТ ОТ ДОМА
.
Когато си тръгнах, наесн,
запазих ключа за дома.
И мислех, че всичко е песен ...
  384 
  552 
  436 
  680  14 
Есен е. Заплиска дъжд.
Вятър духна изведнъж
и листата от шубрака
на купчИнки се събраха.
Там, в горичката позната, ...
  637  26 
След шумните наздравици за щастие.
След клетвите да ме обичат вечно.
След краткото семейно междучасие.
След загуба на кръв и на човечност.
След стражата на женските ми сънища, ...
  1877  12  20 
Толкова дълго мълча, че забравям да дишам,
крача през тъмни блата, през трънаци и киша.
Следвам те денем и нощем , вкочанена от студ,
гледам света покрай мен през очите на луд.
Мразя, проклинам, съмнявам се в себе си, Боже, ...
  361  10 
Гришо / 6 год. и 2 мес./ на летен лагер
1.
– Госпожо, искам да Ви помоля да ми помогнете.
– Кажи, Гришо, какво те притеснява?
– От няколко деня мисля и не мога да разбера едно нещо. ...
  827  14 
обич
и
любов
не
се ...
  166 
Двама сина родих и ги кръстих Николай и Валери в зори.
Пред икона на Господ се кръстих и помолих вовеки да бди
над чедата, които обичам – две орлета в небесната вис,
за които сърцето събличам и пътувам към залеза чист.
Те растяха щастливи и смели и играха на воля игри. ...
  235 
Днес искам за Тоше да пеем,
днес искам всички да бъдем едно.
Трябва с вяра и мир да живеем
и колкото можем, да правим добро.
Пейте, приятели, Тоше ни чува ...
  282 
Аз дишам с пълни дробове!
Далече е града, далече!
И виждам как едно дете
за пръв път вижда буболече.
Открива свят, открива дом ...
  518 
- Здравей, братле! – поздрави го тъжен Реалът.
- Здравей, мъник! - усмихна му се Виртуалът
  166 
  418 
Сянка бездомна е.
Тихо рида.
Дълго припомняна
стара беда.
Тъжното хлипане, ...
  259 
  670 
- Стига си висял на този компютър! Цял ден не си ял. - каза стомахчето ми.
- Хм, ти пък, откога говориш? - питам учуден, но съвсем осезаемо чувствам, че е право - Какво да ти наготвя?
- Хвърли две-три пържоли на жарта!
Ми хубаво, на жар. Сипвам малко дървени въглища в чугуненото барбекю, после разпа ...
  1033  18 
(по Хр. Смирненски)
Често у дома ни с новините влиза,
наглост в погледа блести.
Чуждата кръв от скъпарската му риза
е изпрана, не личи. ...
  283 
Не задавам много въпроси,
не мрънкам, когато боли.
Към мене се сипят откоси
от несбъднати чужди мечти.
Всеки пита защо, кога и какво ...
  719  10 
Веднъж във теб да потека.
Да бъда буйна, да се плисна.
Да те завлека.
С мене да поемеш риска.
Веднъж във теб да запламтя. ...
  857 
Усмивката на гаснещата вечер,
въздишката на идващата нощ,
капризите ми в тази късна есен
и есенната пъстрота – разкош…
Променят ме, душата ми лекуват, ...
  249 
сестри
и
братя -
всенародна
преизподня ...
  214 
Кървавото утро настъпваше бавно и тежко под гъстата мъгла. артилерийския огън ореше земята дълбоко. Картечниците, като шевни машини тракаха в далечината. Вече трети ден се водеше славната битка при Драва. Немците бяха минали в настъпление в полосата на 24 Черноморски полк, като смятаха, че българите ...
  667 
Ателието му бе в една от стаите на неговата къща. Марин шиеше дрехи по поръчка от много години. Преправяше костюми. Скъсяваше панталони. Приемаше всякакви поръчки и знаеше, че е един от малко останалите шивачи в града. Лампата светеше от ранните часове на деня до късна вечер. Работеше бавно, но хора ...
  956 
Тежи му здрачът.
Страх притиска му дъха.
С луната крачи...
ttps://www.youtube.com/watch?v=dLxpNiF0YKs
https://www.youtube.com/watch?v=bx3s99FNXzI
  270 
... Човечество, кога ще разбереш, че този свят без обич си погива? –
че даже в храма да запалиш свещ, пред Бога тя е толкова лъжлива,
под седем милиарда слънчица! – се питам аз? – и отговор не зная! –
не сме ли всички слънчеви деца? Защо ли Бог прокуди ни от Рая?
Нима за низ от смърти и войни мъжът ...
  1480  15  14 
Оставаха само три автобуса, за да дойде ред на нашия да влезе в големия “контейнер”. Придвижвахме се бавно, с по няколко метра на около пет минути. Така ми се струваше поне. Колкото по-отблизо виждах това голямо сиво метално нещо, в чийто търбух щяхме да се озовем, толкова повече се усилваше желание ...
  1078 
Студът сковава чувствата
с ледени скри жали
а шиповете навлизат надълбоко...
светът боксува
не може от коловоза да излезе ...
  366 
Предложения
: ??:??