в памет на Кристиан Таков
Когато Рая на любовта слезе в нашите души...
И омразата на завистта крепостта си разруши:
и човешкото сърце тупти за сърцето на ближен,
тогава изгрева ще си ти-светъл лъч безгрижен!

Света въртят към гибелта, онази, същата,
която луд предсказал. Беден и низвергнат.
Човекът мисли колко скъпа му е къщата
и колко индулгенции ще го зачеркнат,
от списъка зловещ на цял живот грешилите, ...

В главата ми от мисли пак звъни
и думи, някак странно неудобни…
Спаси ме от измислени вини –
да ги изгоня, вярвай ми, не смогвам!
От чакане душата ме боли, ...

Щастливата стихия
си има къдрав свят,
в сърцето ще открия,
че нежен си на цвят,
най-ласкавото синьо ...

ТРЪГВАМ ПОДИР СВЕТЛИТЕ СИ ВЛЪХВИ
... рожковите взеха да жълтеят, вятърът – тревите да суши,
тръгват по крайбрежната алея котките, наострили уши,
лъжа ли се, тъй ли ми се чини? – хлад откъм морето се поде,
и мъгли през старите смокини ветролеят дрипаво перде, ...

на пл. "Преображение " гр. Разлог
Площадни плочи,наредени грубо -
допълвайки се - раждат съвършенство !
Пред взора на Никола Парапунов
оформят естетическо блаженство ! ...

Тази моя безкрайност съвсем се износи и падна
върху пътя, протрит от нозете на хиляди луди.
Не за битки безмилостни беше душата ми гладна,
но на ситите вълчият глад за живот я събуди.
Този свят, разчертан на минути и дребни монети ...

Реших да ти изпея песен
за всички неизказани неща,
за общия ни път отвесен
по който бе баща, аз - дъщеря.
Надянаха ми вятърни доспехи ...

В нейните очи светлина струи,
като звездици небето те красят.
Усмивката й - нежна, като лъч от зари,
сърцето на всекиго могат да пленят.
Косите й - вълни от злато светят, ...

Има ли във тоз живот прекрасен,
нещо по-щастливо от това,
малка бяла лодка да направиш,
и да пуснеш по вода?
Да я галиш, да мечтаеш и да тръпнеш, ...

Невидима е прошката на Господ -
към онзи, който моли за пощада,
навел се да изкрѝви всяка кост
с поклон и кръст пред ужаса на ада...
Притихнал във покоя на умората, ...

Моята мечта
Колко пъти се случи?
По най красивият начин се получи!
Как сбъдвате мечти не зная?
Не мога и не мога да позная. ...

Ти не знаеш какво ще последва за теб.
Не вбесявай добрият човек!
Той доверчив е и мек и наивен
но избухва във пламък за миг
Той е добър, но и сам той не знае ...

- Докторе, помагай - видимо притеснения пациент се оглежда конфузно зад гърба си, докато с лявата си ръка се придържа за задните си части - мамицата му и шебек!
Доктор Ставрев, все още практикува, въпреки, че отдавна трябваше да е пенсионер. Намества очилата си с привичен жест и поглежда с любопитст ...

Никога нямам подарък
за твоя рожден ден..
А ти ми подари,
каквото винаги съм искала -
очи, които да сънувам. ...

В забравата на летния пейзаж
едно сърце пулсира неуморно.
То вярва в посребрения мираж
и търси бъдещето плодотворно.
Не чака да превзема светове ...

Виденията
(Разказ)
Болнична сграда- един бебешки плач отекна внезапно в нея. Насочи се из коридорите, етажите. Премина като сянка на нечий призрак между белите стени от гипсокартон. Болницата чу плача и се усмихна искрено в облика на пациенти, доктори и асистенти. Едно малко чудо се беше появило на ...

"Референдум за еврото ви забранявам!
Народе? От твое име аз ще си решавам...
Отново си блеснах ярко като супернова!
"Мъдра" мисъл, на философията основа!
Е, за теб цените явно ще си скочат, ...

Оставам,
ще бъда тук до тебе, не плачи,
в лазура тих на твоите очи,
ще бъда във ума и във сърцето.
Оставам, но те моля, не плачи! ...

Царството тънеше в разруха. Царят реши да залъже гладуващия народ, като обяви конкурс за избор на дворцов поет. Темата беше най-разтърсващото стихотворение, което да впечатли монарха.
Дойде заветният ден и пред портите беше строено почти цялото население. Излезе, че всички са поети, но истината беше ...

Май 2016 година 5:45 ч.
- Миличка, събуди се! Време е! - прошепна съпруга и.
Докосна я леко по рамото, непокрито от завивката. Тя се обърна, излизайки бавно от съня без да отворя очи. Усети одеколона му и леко промърмори. След миг разбра, че го няма. Просто пак бе посетил съня и.
Наближаваше годишни ...

Каква безкрайна нощ в очите ти откривам,
сред лунните пътеки на всичките звезди.
Ела отново тук!... Не си отивай още,
щом Утрото сега – Нощта ще победи!
Тръгни отново с мен край цъфналите вишни. ...

Жабчето и то сияе
във очичките на близки.
Красотата в обичта е
на гледащите ни очички.
Блатцето му, разбери, ...

Социализма с човешки облик убилата партия поиска прошка, че докара Капоне вместо Чаадаев.
Станаха Ленин адвокат, Мусолини журналист, Сталин свещеник и Хитлер художник наместо Наполеони.

Не гледам често - скок височина,
особено, когато скачат дами.
Но онзи ден, погледнах към една
девойка от отбора на Украйна.
Момичето, изглеждаше добре, ...

ГРАФИТИ ОТ СРЕДНОЩНИ СЪНИЩА
Какво спести дъждовната вода,
когато над улука дълго шепна?
Защо изчезна – сякаш без следа,
страстта на жадните ти топли шепи? ...

То, че всички сме слънчасали,
без бира и ракия втасали,
си е балкански феномен.
Повярвайте, поне за мен.
Да спиш не искаш със блондинка ...

Ти си ми любим
Сънувал ли си нощите красиви
с коси от черен тайнствен мрак?
Целувал ли си устни мълчаливи,
обичал си пак и пак? ...

Ами както дойде
Дали ще плаче някой? Аз не знам!
Все едно ще ми е! Ще съм сам
по пътя към отвъдното, нали?
Излишни ще са всичките сълзи! ...

Посрещаме изгрева на утрото
след нашата любовна лунна нощ!
И само в очите ти изумрудени
намерих желания...И няма мощ,
която чувствата ни да възспира, ...

П О П Ъ Т Я 37
Поетите повдигат безброй екзестенциални въпроси,
напрягайки на Духа капацитетната тяга,
като например,на този Свят изобщо защо сме
или защо шапката понякога много яко ни стяга? ...

Поглеждах сегиз-тогиз часовника си. Минава 10 часа, а от Добрин няма и следа.
И двамата мразехме мобилните, и не се търсехме в неделя, щом имаме предварителна уговорка.
Работехме съвестно и отговорно във фирмата, и собственика не се сдържа веднъж '' За пръв път виждам двама българи да работят в синх ...

Когато мъжете заминат за фронта,
а ние останем тук вкъщи сами –
празен поглед впит в хоризонта,
клетви, въздишки, молитви, сълзи.
Няма да тръгнем – как така бежанци? ...

Малка къща в планината
и с пътека към света.
А край нея е гората,
горе – сини небеса.
И отсреща водопада - ...

Очите мои ли? За плакане не са.
И любовта мълчи, и оцелява. Някак.
И остаряла още вярва в чудеса,
ако научи нещо, то е как се чака.
Душата моя ли? Присвила е нозе, ...

Н2О*
В уютното фоайе на виенския хотел Ибис имаше малко хора - трима млади човека ровещи в телефоните си, по-възрастен мъж от тях, облечен в тиролски дрехи, четящ хартиено печатно издание, всеки зает с традиционното за възрастта си четиво, стройна дама, привличаща всеки мъжки поглед, облечена в цвет ...