Ако бях участник във играта,*
тази – със детектор на лъжата,
и запитат:
- Спал ли си със ...нея?
Ще отвърна: ...

За пръв път с мене някой разговаря
като човек, като с приятел равен.
Не се оплаква, че така товаря
живота му. Към него аз отправям
въпроси, мисли, страхове безбройни. ...

Та вие степенувате си греховете
и смятате, че вашите не са големи,
и себе си оневинявате, като осъждате,
а после все горчиви плодове берете.
Аз просто браня моя свят, ...

Под небесния шир до светофара
денем и нощем работи кръчмата стара.
Там влизат всички - познанство цари,
щом се има време и малко пари.
Кръчмата предлага мезета разни ...

Две очи познати -
поглед мил и топъл,
а в тях сълзи прикрити
надават силен вопъл.
Две очи красиви ...

Вървим
Вървим! Неуморно се борим
и всеки вдълбал е в душата си болка
и няма мечти. Все по-малко говорим,
въртим поредната душевна обиколка... ...

Будителю,
викай първите петли, че гребените им все още са увиснали!
Пали звездите, за да вдигаме погледите си нагоре!
Будителю,
викай вторите петли да запеят утринната си мечта за свобода и радост! Ако още има заспали. Ако още има неразбрали. ...

... аз съм дъждът по кожата ти, нежният пролетен дъжд.
Аз съм невидимата сянка, която те следва навсякъде - докато отиваш на работа, под душа, когато хапваш набързо нещо...
А когато спиш, сядам и гледам как сънуваш.
Аз съм тихото шумолене на листата, аз съм вятърът...
Аз съм усмивката и всеки път се ...

ИСТИНСКИЯТ ОРГАЗЪМ
Да се сънуваш в малкия свят на сетивата, това е то - лудото обладаване на цветовете. Преливащи малки оргазми, спиращи до последното поемане и задържане на истинския. Събираш себе си в един миг, в едно вдишване. Свещта догаря в ръцете ти на всеки разпети петък, а после небето те об ...

Студен мрачен ден. Есен е. Листата са красиви.
Толкова шарени, нападали около дърветата.
Не е ли това един прекрасен ден, да изляза от собствената си дупка.
Някак отново сам, сам с птичките на площада.
Прекрасно е да харесваш лошото време, ...

- Обичам пролетта. Виж белите ми цветчета. Каква премяна само имам, нали? - нареждаше малко сливово дърво. Но на цветята завиждам. Цъфтят, радват хората, които минават край тях... О, а ние само през пролетта цъфтим. Пак ми стана тъжно. Пак заплаках. Виж, цветчетата ми летят към земята. Като гледам т ...

СРЕЩА С АВТОРА
(REMER СЕ НАМЕСВА)
(На онези, които искат да научат повече за героите в този откъс, препоръчвам публикуваните в профила ми „Гардеробът е доставен” и „Нощна интерлюдия”)
Когато се материализирах върху кулата на бившия Партиен дом, беше към десет часа. Ръмеше ситен и студен октомврийски ...

Лондон, есента на 1888 година. Публичен дом в Актън, западната част. Смрачава се. Градският разсилен мъкне стълба и пали газовите фенери. Зловещи сенки протягат ръце откъм ъглите на сградите и топлят длани на светлината. Спуска се противна мъгла. Преминава файтон, вътре гуляят. Чуват се крясъци, сме ...

Българският владетел, на когото Брюксел трябва да издигне паметник
След като създателят на първата Дунавска България кан Аспарух загива в битка с хазарите при река Днестър, начело на младата държава застава синът му Тервел. Така е описано в Именника на българските владетели.
Византийските писания го ...

Сега се събудих, но не нормално,
не знам, да не съм в положение кошмарно.
Оглеждам се наоколо да видя нещо,
което да ми е познато - минимално.
Вглеждам се, но не виждам, ...

Една самотна вълна се разби в скалата...
след нея последваха други...
Под нощната светлина на Луната,
под песните тихи на щурците...
Аз боса стоях на брега и си мислех ...

Четири стени и време спряло.
ТВ-водещите – неизменно млади.
Смътен спомен в прашно огледало.
Дълго премълчавани балади.
Тихо шумолящи балдахини, ...

Ще оцелея в хомофобската машина,
защото съм свободен, защото съм с крила
и тази нощ, примамливо необяснима,
очаква ме на прага да я приютя.
Посрещам я от всички булеварди, ...

Добре.
Искаш да поговорим.
Искаш да мерим предателства.
Слагай твойто отгоре!
Само махни обстоятелствата. ...

Кратко утринно прозрение
"Обичам те, животе, и се надявам, че
чувствата ни са взаимни..."
Щастлива съм, че ме научи да се радвам,
да търся стар приятел във врага ...

Сърцето ми бие самотно в нощта,
изгаряйки във вечността.
Погледът ми среща твоя спонтанно,
гледайки те замечтано.
Часовете минават, ...

Писмо до България
Мила Българийо,
моя скъпа Родино,
с горски коси, с морски очи,
с нозе на нестинарка, ...

Събуждам се тая сутрин... то всъщност около обяд, ама за мен си е ранно утро... и пускам телевизора. Новините. Обичам новините – карат ме да се чувствам част от нещо, пък било то и световната финансова криза. `Щото нали човек е социално животно, та...
Както и да е! Някаква руса кака тъкмо обяснява о ...

Ana Gabriel - No A Pedir Perdon
Bebiendo mi soledad yo te ame
Herias mis sentimentos y me marche
Se digo que no te quiero seria mentir
Pero prefiero ahora vivir sin ti ...

Satellite heart
So pretty, so smart
Such a waste of a young heart!
What a pity, what a sham
What’s the matter with you, man? ...

I've been trying to tell you something
But you never understand
I feel like we've been going 'round in circles
You look at me like I've become
A stranger on the streets, ...

Вчера ходих в съседното село,
до дома за деца изоставени,
исках нещо от мен да им дам,
да не бъдат от всички забравени.
Там пред мене изникна хлапе, ...

Попито беше навел глава и из устата му излизаше по някоя благословия. Времето така го обрули, че нищо не остана от него. Обичаше живота. Пиеше от него с пълни шепи. Не се щадеше. Но настъпи ново време. Мислеше, че демокрацията ще промени живота и хората. Навсякъде властваше слободията, не свободата. ...

Полуистория
Полумрак от цветове.
Танцувам в полукръг.
Полупразни редове.
От полупаднали звезди ...