ЗА КОЛИЧЕСТВОТО НА ТАБЕЛИТЕ
Днес реших да се разходя по витошкия маршрут Железница - Симеоново. Освен, че минава през красива букова, брезова и борова гора, този маршрут е съвсем равен - човек не се изморява повече, отколкото при разходка из Борисовата градина и гълта километрите, без да ги усети. З ...

Ако знаеше само колко се нуждая
от усещането, че те имам точно толкова, колкото и ти мен.
Ако знаеше как губя и малкото ми останало търпение -
просто за да не развалям малкото ни останало общо.
Искам да съм зависима от теб избирателно - ...

тежи
липсата тежи
и слънцето над слънчогледите
може би тежи
затова ...

тази нощ валеше
рамене ми не знаеха
как да се завърнат
той изпусна ключа
още на тръгване ...

Не ща да бъда поетеса,
не искам даже да чета!
По-добре ще е да съм пренцеса
и в леглото аз да си лежа...
Не ща да бъда фина дама - ...

6.
Лора се сблъска с него на излизане от кафенето. Дори нямаше да го забележи, ако не беше онова типично за тийнеджърите „Ей, маце, по-полека!” Разминаха се - но тя усети изучаващия поглед, който ù хвърли младежът.
Седна уморено на масата отвън и извади почти смачкания кроасан на масата. Колежките ù ...

Много пъти съм се питала какво е любовта! Къде да я потърся и въобще съществува ли, или всичко е само илюзия?! Но сега разбрах.
Любовта съществува! Тя е приказка, разказвана от много хора. Приказка, която малцина е зарадвала, а много повече са страдали от нея! Любовта е болест, много по-лоша от всич ...

ПЕСЕН
Кънти спирала от звуци.
Песен космическа се извива.
Лебед пее под звездни капчуци.
Песента със звездите се слива.

"Обичам!"- чувах много пъти...
Пропи се в костите ми тази дума чак!
И всеки път се впивах в мисълта ти,
молейки се да открия истината - пак и пак!
Но чудно се получи! ...

Стоя в тъмното на Пътя страшен сляпа...
с невиждащо Сърце...
Стоя на колене и плача, и викам...
няма те...
Преливам в сияние пенливо, с цвят на Страст! ...

Знам, ти си съвършеният... За мене.
За много други - просто непознат.
Пребродих настоящето си време,
за бъдещето не помислих... Не посмях.
От тялото ти лъха на целувки ...

Беше студен юнски ден. Дъждът валеше като из ведро и гърмеше толкова силно, сякаш на небето се водеше война.
Госпожица Лили се прибираше с лимузината си от урок по изобразително изкуство.
- Тони, спри! – изкрещя на шофьора си тя. На една пейка в градската градинка седеше момченце със скъсани дрехи, ...

Дългоух е и зъбат
и е със голям инат,
има четири копита.
Ако някой ни попита:
,,Кой, кажете ми, това е?'', ...

Най-жълтото вино
на фона на най-синия залез.
Живот, който пиеш без мярка,
а мярката крие се в тебе,
но бяга от тебе и тичаш, ...

Дъждът ме отмива
бавно, без глас.
Само допир, студено е.
Отпива,
напива ...

Ти си предател,
ти си измамник.
Ти бе приятел,
ти бе избраник.
Всичко свърши, ...

В закъснял поглед догаря пак димът от поредната цигара...
Жаркото слънце вече се бе скрило някъде зад перестите черни облаци
и надничаше срамежливо. Те поглъщаха лъчите му и отнемаха жарката му мощ. Вятърът пееше своята тъжна песен.
Небето ронеше черни сълзи... зашумя. След миг настана тишина.
Чуха ...

Не мога да си спомня датата, когато се случи, но ясно в съзнанието ми се е запечатало съобщението, което получих.
Казваше,че бил впечатлен от стиховете, които пиша. Стилът ми го вдъхновявал. Все още не разбирам какво толкова красиво намираше в тях, но в онзи момент почувствах някаква непозната топли ...

Да устоиш на самотата...
phantom: Тук ли си?
larkspur: Да
Защо ми трябваше да му отговарям? Сякаш не е достатъчно, че до сега бяхме заедно. Вярно, че не бяхме сами, ама все пак... Знам за какво ще иска да говорим - за онази нощ, когато бяхме на вилата на Бряновщица... Ммм, беше хубаво! Беше много ху ...

Безгрешни сме, дори когато
към ада бягаме смирени.
Изхвърлили от думите си болка
и търсещи безброй дилеми.
Очи притваряме сърдити ...

Цветен аромат
в душата на дете.
Малък горски дух,
танцуващ по брега.
Сребристо светъл лъч ...

На кръстопът
Маруся се беше отпуснала на задната седалката в автобуса. Успя да го хване в последния момент и това я наведе на мисълта, че не всичко е свършено.Каква душевна борба се разиграваше в нея, чувства на гняв, обида, възмущение, отмъщение, съжаление и какво ли още не, главата ù не побираше т ...

Забавих се.
Но тръгнах
и ще стигна!
Дори да ме нападне есента...
Изчаквах дълго, ...

Нещо в очите ти ме кара да се загубя.
Да се загубя в твоите ръце.
Има нещо в гласа ти.
Което кара сърцето ми да бие по-силно.
Надявам се това чувство ...

What I got to do to make you love me?
What I got to do to make you care?
What do I do when lightning strikes me
and I wake to find that you're not there?
Какво трябва да направя, за да те накарам да ме обичаш? ...

Eminem - When I'm Gone
Yeah...
It's my life...
My own words I guess...
[Verse 1] ...

Oh, make me over
I'm all I wanna be
a walking study
in demonology
Hey, so glad you could make it ...

Lady GaGa - Second Time Around Lyrics
Oh oh oh yeah
Babe
Last time I though we have this talk
Boy you were getting ready to leave ...

(Евровизия 2009)
I've had it all as a little child
I've done it all as a little child
But the pain that I had
For the fame that I got ...

Живееш без желание да имаш.
Живееш ден за ден и мислиш си... Защо живея?
Защо съм аз на този свят?
Посрещаш всеки ден с досада и огромна пустота.
Пустота, която изпълва те докрая, пустота, която ти ограбва надежда всяка за промяна и неволно питаш се отново: Защо живея? ...

~Глава четвърта~
Предател
Кайлън почука три пъти по вратата и натисна дръжката, влизайки вътре. Стрелна с един бегъл поглед Кейтлин, която стоеше със скръстени ръце до прозореца и се насочи към леглото си, заемайки се да събира малкото си вещи.
- Какво правиш? – попита тя с нотка на учудване в гласа ...

Тиха вечер, селска вечер,
натежала от плод и от цвят.
Морна пие вода кладенчова
сред кроткия полъх на вечерния хлад.
Вечер омайна, толкова сладка, ...

ДО ПРОЗОРЕЦА
Един прозорец,
маса,
чаша,
стол... ...

В живота на всеки един от нас, поне веднъж се е случвало да загуби някой скъп за него човек. И на мен ми се случи и тогава исках да изкрещя, да му кажа неща, които не съм си позволявала да призная дори пред себе си.
В такъв момент душата ми крещи, иска ми се да спра времето или поне да го върна наза ...

Това е една песен, написана от Hugh Laurie (Dr. House). Песента е с хумористичен характер, на места не се чува добре какво пея, за това прилагам текста (+ превод) отдолу. Аз лично се смях истерично, когато я чух за пръв път, надявам се поне да ви усмихне :)
Mystery...all my life has been a mystery,
...

В лунапарка „Живот”
и тази вечер
тихо е...
Музика не свири.
Не се чува смях ...