Искам ей така да ме обичаш -
ако искаш - детски и наивно.
Искам просто ти да ме обичаш,
дори и малко, ала силно!
Мъничко любов желая... ...

katkatkat & icohim
Спомените бяха решетки в моя затвор.
Сега за наказание те оковавам.
Нямам никакви сантименти...
Спомените сега са проклети и позор ...

Пращам ти обичта си по вятъра,
вместо писмо, което не написах.
При теб повее ли, ще знаеш – тя е
и думите ми няма да ти липсват.
Слънчев лъч докосне ли челото ти, ...

Една червена роза,
омайница една за всяка жена,
преобръща целия ти свят,
все едно се рисува нов плакат.
Нейният аромат ...

* * *
Знам, че ме смяташ за луда.
В устата ти виждам насмешлив въпрос.
В живота всеки има си ЮДА,
макар че не е ХРИСТОС. ...

Усмивка на дъга
Отлетя като полъх
лятната буря.
Сънни клепачи отворили,
пръскат се сивите ...

Родени сме във друго време
и това не е за нас,
отредено ни е нищо да не вземем,
докато не отмине този втори час.
И съдено е да отмине... ...

Сърцето ми в пещта гори,
и огънят обгръща го зловещо,
жаравата го пари със очи
и в пепелта потъва то безмълвно.
Сърцето ми за теб тупти ...

В мислите ми влиза
и оглежда се да ми се любува.
На лошите ми качества
се старае да ги разхубавее
с усмивка топла и с мислите му, подаряващи ми надежда. ...

Достигам зенита.
И ето, не свършвам!
А се разпръсвам
в части от себе си.
Тръгвам сам. ...

И тази вечер не дойде,
а нали за мене беше резерве?!
Обичаш с мен да си играеш,
но ще се опариш, това да знаеш!
Малката ти кукличка изчезна, ...

Пред паметника на Стамболов
Стоя пред теб. И аз разполовен.
Стоя и продължително те гледам.
Не знам защо на две съм разделен
и хем те мразя, хем си ми потребен. ...

Душата ми е океан от звезди,
океан, пълен с красиви мечти.
Коя е причината тъй ярко да
светя на небосклона, наречен живот?
Коя я причината, заради която ...

Животът иска така - да му се подчиним ли, или да му се противопоставим?
(Есе)
Животът е една загадка. Често той е осеян с препятствия. Всичко, което се е случило, случва се или ще се случи се свежда до съдбата, т.е. до това, какво е писано да стане. Аз вярвам в нея, но не съм съгласна, че трябва да ...

Ще мине всичко, казваш? И това?
Водата по трасето си изтича.
Животът ни, прилича на река.
И на какво ли още не прилича?...
Нощта се вглежда в миналия ден ...

И ето, падна мрак
над всичко и над всички.
И ние двама -
ти един и аз една -
вървяхме все ...

Двете ми лица
Лъжата ме обгражда,
Задушава и ограбва.
Светът се срутва,
А аз стоя на пиедестал в самотата. ...

Защо е това лицемерие
и тази липса на доверие?
Това е просто загуба на време,
която щастието ще отнеме.
Но хората са си такива, ...

Смислово безмислено упорство,
само на няколко парсека,
чувал е някой за донорство:
- Бесете веднага на прусека*.
Класически, по класа разделени, ...

Истината не боли
Дори да искаш от мен да си отидеш -
недей мълча, недей се и виниш.
Не ще те спра, кажи ми го в очите,
не се страхувай да ме нараниш. ...

Кутия без една цигара
- Сигурно много си я обичал - каза Анна.
- Сигурно - отговори Стефан.
- Държа да ти кажа, че ми е неприятно да шептиш името ù, докато се любим.
- Разбирам. ...

03.07.09
Вдъхновено от
Някой те обича както мен
и той те топли в нощите студени
и грижи се за тебе ден след ден, ...

Падни за 200, минимум!
Човешки чувства и отношения
се оприличават на природни процеси,
стихийни бедствия,
звезди и планети, ...

ЕДНА МОЯ СРЕЩА С БЪЛГАРСКОТО
(ЕСЕ)
Дълго отлагах писането на това съчинение, не защото нямаше какво да напиша по него, а защото се позамислих коя моя среща с българското ме накара да се почувствам горд българин. Колебаех се за кое от всички български неща да пиша. За българското, с което се срещам и ...

Ще отроня последна сълза -
като песен,
на вятъра в хладните пръсти.
Той дарява ме само със ласката
на студената своя целувка. ...

Когато те видя,
сърцето ми пак полудява,
то не ме слуша,
не се подчинява.
Когато те видя, ...

От силата си май се уморих.
Ръката ми корава днес трепери.
В най-мрачна буря слънчев лъч открих,
а в грачещ гарван ведър тон намерих.
В калта коварна шепа пръст видях, ...

Дали всички слънца
са черни,
както очите на просяк,
когато умират.
А времето, ...

по Никола Вaпцаров
Понякога ще влизам във дома ти
като нечакан и наканен гостин.
Не оставяй нощем СОТ-а включен,
вратите не залоствай! ...

Оттатък, в банята покапваше забравен кран. Кап-кап - с перфидна монотонност. Младата жена седеше тихо като мишка на стола си, докато вечерта навън ставаше все по-виолетова.
Той всеки момент щеше да се върне и да изпълни със себе си малкия апартамент. Щеше първо да бръкне във фризера за запотеното ши ...

Отворих очи, а той лежеше до мен и ми се усмихваше. Затворих очи и, когато ги отворих отново, той все още беше там. Погледнах го объркана. Ощипах се - бях убедена, че сънувам. Беше прекалено хубаво, за да е истина. Но не беше сън.
Помня всички безсънни нощи, в които го сънувах с отворени очи и мечта ...

Не исках да бъда за тебе поредна,
не исках да спираш, сякаш съм гара съседна.
Не исках да бъда засечка във плана,
а исках да бъда в сърцето желана.
Не исках да обичам ...

Той
Денят беше от онези пролетни дни, в които температурите вече бяха около 30˚ С и всеки хукваше на разходка, зажаднял за топлина и слънце. Часът беше към 5 следобед, но това нямаше особено значение за Пепо. Той предпочиташе да е вкъщи пред компютъра, DVD-то, да слуша музика или нещо друго – каквот ...

Аз не искам
така да обичам -
по ръба
с премълчана вина.
Да се пръскам от мисли, ...