Глава тридесет и седма – за желанията и пожеланията
Та си седим ние в кафе-гаража на Ванката, пием си оригинални ментета и за жени вече си приказваме.
- Аз ги обичам така - по-пухкави, по-сочни - вика Кольо. И разказва за бившата си приятелка (по модерному), дето била необхватна като сибирската земя ...

И тази сутрин вятърен кавал,
събужда ме с предзимната си песен.
Света надлъж и шир си прелетял,
а сняг искрящ отново не донесе,
защо дошъл си? Свириш като луд, ...

По разказа "Шибил" на Йордан Йовков
Кърсердарина Мурад бей:
- Това е лудост, Радо. Опомни се! Шибила да залюбиш - най-страшния хайдутин. За баща си помисли. Цяло село вече ви одумва. А хубава мома си. Всеки ще те иска, всеки ще те вземе.
Рада:
- Точно там е работата, бей Ефендим, аз не искам всеки. ...

В памет на Недка Мустакерска
Затворя ли очи и виждам мама
като в ония светли детски дни,
такава мила, слънчева, красива,
която може всичко да прости. ...

Ако трябва
Ще те намеря, въпреки студа
и въпреки горчивите недели.
Вярвам в невъзможни чудеса,
а вярващите - всички те са бели. ...

Пич, колежката ти беше ПОВЕЧЕ ОТ близка към теб..
сутрин, седнала по турски в леглото ти
да четете лекции и да спорите с часове..
а гаджето и изпряга стажантски в ю.ес..ей.
кво ли прави там три месеца без вас а кво ли правиш и ти ...

Джей
Искам да забравиш за нашите спомени.
За всичко красиво, което съм казвала.
Може би само тогава ще можеш
да продължиш без мен. И сама ...

В тъмното се чувствам като у дома,
време мина и не спирах да раста.
Някога мечтаех си за толкова неща,
сега са мои, няма да сведа глава!
Сега са мои, няма да сведа глава! ...

ОСТАВИХ ВИ БЕЗМЪЛВНАТА СИ КНИГА
... нима и аз съм пял като авлига в жита, в дъбрави, в звездни пустоти? –
в крилете на разтворената книга, безмълвна – Вечността във мен свисти,
вървят през тръни думите ми боси – орляк дечица в тих словесен кър,
знам идещият ден какво ми носи – и моля Бога? – с мен д ...

Тичат вихрени елени
впрегнати във коледна шейна.
Чакат ги деца засмени
да се сбъдне чуден сън в нощта.
И елхи блестят красиви. ...

След първият ми възел на зависимост,
когато от живота си съм вдишал,
до тебе - ти, която си ми пѝсана,
съзнах, че явно Бог ме е орѝсал.
Със мъка да заслужа свойто щастие. ...

декемврийска
синева -
с поклон -
най-нисък -
слънцето ...

Тази година беше много специална.
Даже много, много емоционална.
Нови приятели аз намерих!
От всичко аз опитах!
Много положителни емоции имах. ...

Коледни целувки – 4
Нашепва вятърът
коледни приказки,
сгушени,
в меката длан кадифе ...

*****
Умовете от его се клатят,
от его болят ни сърцата!
Горди очите не плачат!
Плачат само децата...

Стихове пиша, както умея-
с никакъв смисъл, с голяма идея.
Никой не може да ме надскочи,
дори носител на платинени плочи.
Господ не иска това да оправи- ...

Правим добрини, защото знаем че отвътре сме си злобни.
Трупаме богатство, защото знаем че сме бедни.
Говорим много и красиво, защото знаем че нямаме какво да кажем.
И това е всичко.
Както казват, суета на суетите. ...

НЕВЪЗМОЖНИЦЕ МОЯ!
... ще живеем ли някога заедно? – сигурно не,
аз преминах към теб през 1000 безмълвни пустини,
по-печален от някой си Клод Моне или Едуар Мане,
ти написах прекрасното бъдеще в светли картини, ...

Аз съм ти светулката, която
свети ти дори напук на зимата,
карат те да си забравиш името
моите целувки с дъх на лято.
Аз съм ти нетрайното глухарче, ...

Луната е бледа
магьосница стара,
люляна от зли ветрове.
Тя вие кошмарно
от другата стая. ...

Целувката... Когато си излязъл на този свят...
Със плач... И с бузки мокри.
Недялко Йорданов
Целувката като жена красива.
Тя носи в себе си цветя. ...

Аз първо ще поканя сам Христос
да освети душата ми и прага,
човек бос идва и си тръгва бос,
а във живота все е враг, поврага.
Бъди човеко! С повече добро, ...

Русия
Москва
1918 година
В голяма зала заседаваше Съветът на народните комисари начело с неговия председател другаря Владимир Илич Ленин. Около дълга правоъгълна маса се бяха наредили другарят Скворцов, другарят Ногин, другарят Сталин, другарят Мишин и другарят Троцки.
Към седящия Троцки бавно се пр ...

Там далече в селце във Верила планина,
отивам пак при дядовата къща, при рода.
Тя ме посреща и изпраща с радост и тъга,
няма го дядо и баба тук рядко се завръща.
Тя съградена е с много любов от душа, ...

Приказно фентъзи
От земята се показа малко зелено растение. Вятъра го разклати леко. От малкото растенийце се показа пъпчица, която веднага разцъфна. В цветчето спеше малко насекомо, което се събуди от приятните слънчеви лъчи. Те ласкаво го подканиха. Но то не ставаше, въргаляше се в жълтия прашец и ...

Щърм заговори бързо и на висок тон, изправен пред всички съветници и управника:
- Както сигурно всички тук знаят, след войната с таласъмите ,настоящият управник Кайсен, се завърна победоносно и с Евъруел са провели таен разговор, без знанието на съвета. Както помните не ни дадоха много информация за ...

Със теб изкарахме години, спомени,
а днес ми казаха че си отиваш,
Не мога да го понеса, сърцето ти мъжди,
а любовта не спира да струи,
Ти куче си, човек съм аз, обвита в светлина ...

В България гладувам, господа.
Салата и основно и десертче.
Живял бих във иракската страна,
а не в това крайдунавско килерче.
В Ирак гощават като на война - ...

По Коледа се случват чудеса,
явява се звезда на небосклона.
И знае се от древни времена -
магията й влиза в пантеона.
От царството на звездния дворец ...

Мълчиш...
Цяла сутрин мълчиш
Отговаряш накратко
Някак... разсеяно
и непохватно ...

Навсякъде из двореца се разхождаха слуги или други гости и обитатели, но етажът, където бе стаята на Рамая, бе напълно празен. Тамеш им обясни, че са я преместили в крилото за гости, тъй като не е могла да изтърпи дори присъствието на сестрите си в съседните стаи. Нейната стая бе в дъното на дългия ...

Ще ти изпратя моята целувка.
Едно докосване на вятъра в нощта.
Усещане за нежната милувка
на влюбена в душата ти мечта.
Ще бъда пак до теб, макар далече ...

Вера Атанасова прекара целият си живот в дома на родителите си. В него се роди, порасна, изучи, в него роди дъщеря си и в него се пенсионира. Беше учителка по литература, изцяло отдадена на работата си и изобщо не разбра как един ден ѝ връчиха известие за предстоящо пенсиониране. Не се натъжи много. ...

Не съм пораснала!
Момиче съм.
Поне в очите ти –
такава се откривам.
Треперя като лист, ...

Дядо Коледа, Здравей!
Едно желание в мене живей,
Скрито на дълбоко в моята душа,
Напира, иска да излезе вече на повърхността.
Много Любов и Прегръдка, ...

Глава тридесет и пета – за вълшебните учебници
На обяд, разбира се, се разделяме. Прекалено скъпо излиза храненето навън – и от икономическа гледна точка, и поради психиатрични причини ха не си се прибрал овреме. Та си хапвам хубавичката в къщи, дремвам геройски за десет минути, зяпам някакви не зна ...

Глава тридесет и шеста – за медицината и нас
Обаче, слънцето пак излезе иззад облаците – като разярен китаец. И реших да се скрия на сянка. Защото не ми се ходеше пак в болницата. А пък имам едни спомени от леченията…Мани, мани!
Отидох, например, зимъс при джипито на квартала. Оплаках се -нещо гърло ...

В живота има затишия и бури, в затишията трябва да си като буря, защото, когато дойде бурята, да може да се бориш като с равен.