Спирам се,
преди да те раня.
Прегръщам те,
когато отмалееш.
Поемам дъх, ...

Даже да остана вечно сам,
в облаци от прах да се превърна,
моята усмивка ще ти дам,
за да може своята да върнеш.
И дори да скитам във тъма. ...

Препъвам се в огнени залези -
не се научих по жарава да тичам.
Натрапчиви въглените - до алено,
изгарят на чувствата пръстите.
Няма време за недолюбени писъци, ...

Махнах всички огледала в къщи. Мразя ги, защото показват мен. Закрих всички прозорци с тъмни завеси, защото нощем се отразявам в тях. Не искам да виждам! Къде да се скрия? Но въпреки всичко, виждам по нещо от мен във всеки предмет. В разхвърляните листа – своята хаотичност, в тъмните багри на всичко ...

Музика, текст и аранжимент: Владимир Недев

Елена не вярваше на очите и ушите си. „Това ли щеше да бъде животът, който Славчо обещаваше да живеят?”. За четиридесет годишната жена имаше два пътя. Да остане отново сама и да се надява най-после да намери своята истинска половинка или да приеме тази реалност.
.....
Елена растеше буйна. На нейните ...

Какво си ти, любов(2)
Болка ли си или спомен само,
притихнал, сам и тъжен?...
Как ме гледаш - толкоз нямо! -
сякаш даваш ми присъда!... ...

Нощта съблича лунната си дреха.
Това е празник.
Така изписва се в небето,
в онази сянка, от която
струи самото чувство на събличане... ...

Вярвам в могъщата сила на Доброто,
не завиждам и не мразя враговете.
Животът, мисля, напълно съм изучил,
сигурно нещо полезно съм научил.
Не мога да бъда никога различен, ...

Импулс
Устните горчат сега,
не ги целувай моля!
Изпили тайната отрова,
сега не са за теб. ...

Старецът
Минавах всеки ден покрай машините, подритвах изпопадалите въглища от лентата и наблюдавах дали няма някоя счупена скоба от движещата се верига, евентуално да спра машината за ремонт.
Стигнах до бай Милан, шейсет и една годишен старец. Сух, среден на ръст, с едър, на дупки нос, с едро изряза ...

Шепа море
Шепа море и безкрайно небе.
Бяг на вълни и влажни очи.
Жар във кръвта и горещи уста.
Малко мечти и много звезди. ...

Опит за пролетно почистване на сърцето
А иначе не си така голямо.
Как толкова неща във теб побра?
Природно си над 400 грама,
метафорично - циганска торба. ...

Драма
Някой на оптимизъм лъха,
някой дави се в алкохолна глътка.
Ден след ден търсим пътеводна светлина.
Дилема след дилема - гради се житейската поема. ...

Имало едно време в едно малко градче един старец. Той имал хубаво и добро семейство. Двама сина. По-големият го дарил с внуче - Павелчо. Минало време, детето пораснало и тръгнало в първи клас. Дядото бил много щастлив, но и леко притеснен. Павелчо пристига от първия учебен ден, а дядото го поглежда ...

Не чакай утре! Не мисли за края!
Довчера пъпка, днес си дивна роза!
Дали се чувстваш в ада или в рая,
зависи от любовната ти доза!
Не чакай утре! Утре е сега! ...

Бавно потъвам във себе си,
където щастието е измислено.
Търся пак онези белези,
дето водят към нещо безсмислено.
Сърцето ми избяга, ...

Аз продължих, но някак насила.
Липсваш ми, въпреки че ме нарани.
Болката дълбоко в сърцето съм скрила,
но любовта си не мога да скрия, уви...
Толкова много въпроси без отговор, ...

Ти можеш!
"Животът има край,
но важно е да се борим
да бъде по-далече!"
Н. Захариева ...

Седя си и спомените нахлуват. Животът ми преминава като на филмова лента...
Бях отличничка - гордост за всеки родител и учител. С артистична лекота усвоявах учебния материал. Виждаха ме ту като блестящ адвокат, ту като проспериращ лекар. Но последвах детската си мечта - да стана учителка. Родителите ...

Зад девет катинара се заключих
и хвърлих ключовете през прозореца.
Не чаках вече нещо да се случи,
в самотност и със себе си заспорих.
Стопяваха се дните ми пленени – ...

Поиска от кръвта ми да опиташ
и аз прерязах вени героично,
хареса ли ти този вкус на вечност,
прелял във теб от моята трагичност?
Отпиваше я, сякаш беше вино ...

Най щастлива съм,
когато съм нещастно влюбена.
Значи съм жива.
Сърцето ми - без покрив хамбар
над него - безкраят. ...

Ще гони гарваните черното ми куче.
Живец ще търси в опустялите чешми,
докато жадната вода сърцето му изсмуче.
Тогава конят ми - с осанка благородна,
порутени дувари ще прескача, ...

Приказка
Танцувахме самба
на самотен остров...
Морето те беше изплюло.
Ти отчаяно викаше някакво момиче, ...

ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН
Ще дойде ден, когато пролетта в мен ще се роди,
по своему различна и красива.
Наситена от многобройни ярки цветове
ще затанцува душата ми щастлива. ...

Вятърът завива към Обеля.
Прави се, че чака скрит на спирката.
Гробището спи. Не е неделя.
Бяло куче вика като чумаво.
Сухи дами времето оплакват. ...

Тъжна съм...
Болката във мене си седи и май, че мисли там да си остава.
А аз кога ли ще намеря сили да я пропъдя завинаги от тука...
И май взех да свиквам все да ме боли.
Боли ме и искам да крещя, но нямам глас дори и да заплача. ...

Бълха си хванах сутринта -
размазах я с парцала по стената.
Погледнах я отблизо и видях,
че тя приличаше на тебе по краката,
по погледа, лицето, красотата... ...