Оазис
Аз идвам при теб
през море от самотни пясъци
с напукани устни,
за да отпия ...

За пореден път събирам частиците от разбитото си сърце и за пореден път ще се опитам да го залепя, частица по частица, а за лепило ще използвам сълзите в очите. Сълзите, на които им омръзна да се стичат по моето лице, лицето на което му омръзна да бъде все мрачно. От онова весело и мило момиче остан ...

Любовта почука на вратата
с усмивка, грейнала в очи.
В шепа слънцето събрала,
звездите вплела в коси.
Смутена, ръце протегнах ...

Навън отдавна слънцето пречупи светлината
през призмата на нощното небе.
И тихо е, божествена е тишината.
Единствен славей нейде сладко пей.
Разтърках си очите, за да виждам ...

Беше прекрасен летен ден. В града имаше маскен бал. Много хора се събраха на него. Всичко беше така красиво. Залата бе украсена с гирлянди в различни цветове, с разкошни цветя, с прекрасни картини, осветлението бе намалено, а музиката - о, тя бе движещата сила. Но балът бе за хората, за да могат те ...

Нощта
Това е нощ на спрелите часовници,
изпълнена с безвремие и страст.
Това е нощ с капризи на любовница,
на чувства, изненадани в анфас. ...

Жестът е безмълвният език
на нашите мисли и желания,
чувства и пожелания.
Има жестове различни -
елегантни, неприлични, ...

> Трезвеността, пиянството, мирът, войната -
>
> измислени са за страхливите; за тях са отредени самотата, любовта.
>
> А ние, смелите, как търпеливо чакаме да ферментират сливите ...

20723
- Сергей, не се прави на луд! Излизай веднага от машината! – разкрещя се професорът на своя асистент.
- Но, професоре, какво толкова ще стане? – отвърна Сергей с лукав и дяволит поглед,без да мърда от мястото си – Аз искам само да пробвам дали работи,нищо повече!
Сергей беше седнал на обикнове ...

Тревожно сиво.
Напрегнато червено.
Засрамено във белотата жълто.
Невидимо от черното безредно бяло.
Разпръснато на хиляди посоки гълъбово синьо. ...

Беше късно вечер, когато дойдох до твоя пристан, за да те отведа надалеко, където ти и аз щяхме да бъдем сами. Появих се пред твоята врата, с роза в ръка. Подадох ти я, а после ти казах:
- Заповядай, принцесо! Тази роза е символ на моята изпепеляваща и неугасима любов към теб. Знам, че тази роза за ...

Днес слънцето заляза неочаквано,
а утрото дори не се събуди,
умряха птици. Клоните окапаха.
Часовници погребваха минути.
Днес беше тихо, нищо, че крещеше, ...

Сега съм сама, стоя и гледам звездите... Мисля за теб... Ето! - падаща звезда! Нещо в мен трепва, пробужда се някаква надежда... Желанието ми е сега да си с мен, но знам, че то няма да се сбъдне. И ето, че надеждата ми пак се изпари, сякаш никога не се е появявала... А ти отново си в главата ми, в м ...

Досега някак си така, надълбоко в мен, си въобразявах, че не съм от страхливите или поне не ме е страх от тъмното, защото не ме е страх. За последен път ме беше страх от тъмното, когато бях на 4 години. Една вечер майка ми ме наказа да стоя заключена сама в стая на тъмно и аз, разбира се, загубих и ...

ПОСЛЕДНО (За сбогом!)
Събрал съм си багажа,
тръгвам надалече,
на всички ви ще кажа:
"Няма смисъл вече!" ...

... Нещо се забиваше в мозъка ú... чукаше в слепоочията ú... някаква мелодийка натрапчиво се повтаряше... радио... не... клетъчният... Едва успя да си отвори очите и веднага ги затвори. Беше забравила да дръпне пердетата и слънцето я заслепи... Ръката ú опипваше нощното шкафче за да намери малкия те ...

Без криле
Къде са ми крилете,
изгубени, прекършени... или?
Кажете ми,
къде са ми крилете, ...

Раснало дърво не право и стройно,
а ниско, безформено, грозно -
белег на време тъмно и яростно,
от живота подхвърлена дързост -
снага сива, сгърбена и изкривена, ...

Сърцето е залог, за всичкото сърдечно.
Както >истина< е задължително условие, за всичко истинско.
А рискът си е риск. Не и за мен.
Не успявам да обичам само... себе си.
Там е територията - притежавам, разполагам, имам се. ...

Забранена любов
Достигам връх и после падам,
стигам тежката реалност.
Очите си не искам да отварям,
не искам, защото зная - повече ще страдам. ...

Наистина ли си помисли,
че мога с теб да се простя,
да заживея в свят измислен,
в който ти си отминала мисъл една?
Не, ти не можеш да отминеш, ...

Опитваш се да не чувстваш... Не се получава... Искаш да не страдаш... Няма такъв живот... Искаш да ненавиждаш... Нямаш сили... Тъгата те упоява... Болката ти отнема всичко - нямаш воля... просто боли... Болката те приспива... Изчезваш в нея... Вече и музиката не може да те достигне, да те върне, да ...

Когато си тръгваш, боли
и в мене душата затварям...
Когато си тръгваш, дали
за любовта ти трябва да страдам?!
Когато си тръгваш, боли ...

Посветено На С... до последната дума...
Това са моите длани -
в нощи омразни...
Изхапани, издрани -
защото са празни... ...

>
>>>> през брезови ресници
>>>> разлиства се бяло денят
>>>> по пръстите си топли мисли
>>>> спуска тихо ...

Аз няма да ти взема самотата
и спомените, дето ги таиш,
минутите за нея удвоени
и моите, които все пестиш.
Не искам камък да тежа във тебе, ...

Нощ нежна
Притихва нощ, ех, топла и нежна,
стихна улица... отплува морен ден...
Навсякъде липи омайно ухаят
и ветрецът приседна тихичко до мен... ...

Благодаря ви, скъпи приятели,
за подкрепата, която ми оказвате.
Обичам ви. Много ви обичам.

Утре ще е късно, мили.
Днес със мен бъди!
Закъснялото "Прости ми"
ще ли те оневини...
Днес запели са камбани ...

къде е разликата
между тихото
смирение
и покоя
на вечността?