Нарисувах те във цвят лила -
мойта нощ си синьо-теменужена.
После взех една звезда
и посипах те със златен прах.
На лицето ти овала очертах - ...

Влюбена в Петък
Наранена Събота мълчи до безумие.
Скуката скубе мойте къдрици.
Отдавна ли вече не съм светица?
Луната се гърчи в неистово пълнолуние. ...

Стъпките
оставят следи.
Чувството
живота твори.
Очите ...

Мига, в който докосна
мекотата на твоите устни...
Мига, в който опивам
от сладостта на твоята кожа...
Мига, в който се разлива ...

Подари ми букет на първата среща,
опознавателно ароматизирахме се двама.
Във вазата на масата със свещи,
с бутилката, цветята... ние само.
Букетно беше течното сближаване, ...

БОЛЕН
Светкавици, трясък и гръм,
ужасен кошмарен сън,
бедствия и погром,
това е нашият дом. ...

Във твоя храм стаена,на коленеглава навела,скръстила ръце,очи затварямтихо и смирено,и моля сеот все сърце.На теб се моля,дето все си в менеи ме напъстваш в тъжни мигове,а ако се предам без време,дори ме носишна ръце.И пак съм туки пак съм на колене,със болка моля теда ми простиши тези грехове,които ...

Някога имаше едно момиче с мечта. Мечта, прекалено невъзможна да се сбъдне, но все пак истинска, блестяща, светеща в ума й като ярка звезда, падаща от нощното небе. Беше ли влюбена? Това любов ли беше всъщност? Можеше ли да бъде наречено така? Тя беше влюбена в празни илюзии. Влюбена в своето въобра ...

Всеки един от нас поне веднъж си е здавал въпросите: "Какъв е смисълът на живота?", "Защо живея?", "Водя ли живот, който си струва?". И аз веднъж се запитах същото. Запитах се дали всичко, което правя си струва, дали има смисъл от него. И тогава прочетох, че един мъдър човек е казал: "Животът не се ...

Не зная образът ти как изглежда,
но влюбвам се във нежните ти думи,
в красотата на твоята душа.
Аз чакам с нетърпение да отворя
и да чета прекрасните слова. ...

В памет на Славе Македонски
Щуро племе.
Див народ.
Яко семе -
жилав плод. ...

Пространства крещят между нас като препънати.
Онемели от спомени, мълчим тъжно прегърнати.
Ледове от думи брега са натрупали
и трудно достъпни вече, съвсем сме изтръпнали.
В очите сълзите напират от болката. ...

Вървя онемяла сред гласове заглушени,
вървя ослепяла сред погледи черни,
прегърнала в себе си, сякаш стаени,
умират поредните бедни надежди.
Вървя през път със тръни обсипан, ...

Не пийте, не пушете
здравето си Вий пазете!
Там в бара се вижда някой с цигара,
той бързо болест ще си докара.
Човекът ще бъде болнав, ...

РАЗЛИЧЕН
По-различен от всички искам да бъда.
Да се смея, когато ме много боли.
Когато всички са много щастливи,
от моите очи да бликат сълзи. ...

Слепи хора навсякъде, Боже!...
За какво са им тези очи?
Днес народът е вече без кожа,
а управата трупа пари
и не вижда как бавно умира ...

Пуснала котва, безгрижна светлина сияеща,
като "Ноев ковчег" по време на потопа,
с шеметно изобилие, в своето настояще,
просто споделена любов и натрупана
слънчева мечтателност - душа невинна ...

Повече не говори!
Аз няма да повярвам.
Обяснения не искам!
От тях много ще боли...
Въпроси... Да, задавам! ...

Още час живот подари ми,
за да повтарям до болка твоето име.
Още миг само ми дай да те видя -
обещавам - ще си тръгна щастлива.
Още една, последна целувка за сбогом - ...

*************
Подземия усойни - лабиринт,
лъх на влага и гуано,
осланям се на вечния инстинкт,
заслушан в разума си само. ...

За пръв път чувах как пищят съседите,
и първите петли, преди линейката.
Две сини лампи ослепиха времето.
Сестричката ми плака за фенерчето си.
Чертаха с тебешир. А фотографите ...

Живея, боря се и продължавам.
Все нови изпитания и труд.
Все нови радости и усмивки.
Все нов кръговрат.
И имам приятели - малко, но са ценни. ...

''Удобният момент ''
Нямаш търпение да ме изненадаш,
щом е така - не бързай да си лягаш.
Изчакай още малко време за удобния момент -
той сам при теб ще дойде, остава само елемент. ...

Огнище
Родих се до изгаснало огнище, пепел и тъга.
Отгледа ме споменът - зa тиха есен, унесена в нощта.
Вярваха във мен слугите на всички хора по света.
Всички искаха да донеса спомена на любовта. ...

Ти чуваш ли мелодията на песента, макар да си потънал в тишина?
Ти виждаш ли красотата на деня, макар обгърнат от душевна тъмнина?
Ти усещаш ли полъха на самотата, докато вървиш измежду стотиците хора?
Какво те влудява?
Това, за което копнееш, проблемите, които ти тежат? ...

Сънувах, че ти завинаги си замина,
че в небето отлетя и отново ме подмина,
ти страдаше и дори сълзи видях,
в съня си плачех и за теб скърбях!
Чувствах силно напрежение и се вълнувах, ...

Завръщането на принцесата на мрака...
Изповед на едно момиче:
Мислех си, че съм преживяла принцесата на мрака, че съм оставила някъде назад във времето. Но уви, колко наивна съм била, когато се бях опитала да я затворя като пленница в най-дълбоката килия на своята душа.
Тази вечер, повече от всякога ...

Като дете винаги съм се чудил -
защо наесен пожълтяват
и капят тъжно листата.
Защо напролет толкова много
проливен дъжд измива земята. ...

Тревожна съм...
Не искам да се срине -
светът изграждан със години...
О, Боже, помогни ми,
в най-лошия за мен момент!... ...

Аз бях до теб, когато беше сам,
когато нямаше кой да те обича.
Вярвах сляпо в твойте думи,
които после ме пронизваха като куршуми.
Вярвах ти, когато казваше, че ме обичаш. ...

Отломки
Ти невинно пилееш усмивки и погледи сластни.
Всеки залез ти носи усещане сладко за грях.
Твойта обич е тънка свещица – от полъх угасва.
(Знам го вече, но толкова късно защо го разбрах?) ...

Не е обичане това. По-истинско е!
Дори когато си щастлив, за тебе ме боли!
Усещам те дълбоко и те има...
Там, където няма никой друг, си само ти!
Щастлива съм, че имам те... (навсякъде). ...

по пътя към съня,
тогава се заглеждам
в завесата от дим.
Зад подвижния воал седим
аз и мойта суета... ...

тихичко
думите ми
се изнизват
по двойки
в ...

Изстинали са дръзките отричания.
Не щеш ли да си поиграем с думите?
И въпреки че няма съм, проклинам те,
изгубила магията за влюбване
По пътя. Любя се с езичници. ...

Дали така на всички е наречено
или пък всички други са си в ред?
Измъчва ме съмнението вечно -
поет ли съм или не съм поет?
Във младостта си всеки може да попише - ...

СЪМНЕНИЕ
Ех, ще става ученичка
мъничката ми сестричка.
Тича весела, засмяна.
Често, често пита мама: ...

Животът е странно нещо, нали?
Красотата му откриваш, когато започваш да я губиш малко по малко...
Откриваш какво имаш, когато го загубиш...
Откриваш кой си, когато вече даже никой не си...
Губиш и печелиш... искаш повече, искаш да се научиш да губиш, но така и не съумяваш да го сториш... ...

Забързани дни!
Крачат по пътя напред
с изгрели мечти...
Чакащи нощи!
В тихи стъпки от дните ...

***
Дъх в дъха - като древен ритуал за съпричастност. Очите ти не молят. Те налагат себе си в пространството, губещо все повече допустимите очертания на отминала сетивност.
Тази вечер искам да ти опиша залеза...
Казваше ми, че когато си нависоко, можеш да му се наслаждаваш по-дълго. Послушах те и се ...