Сега стоя сама във мрака
и търся те сред хиляди звезди,
а те са се събрали край луната
във вихрен танц
и канят ме: "Ела и ти! ...

Не си отивай, моя младост,
не ме оставяй в този
грозен свят!
На тази болка моята душа
недей подлага! ...

Чуваш ли дъжда -
капките, които докосват дланите ти?
Чуваш ли как са се сгушили птиците?
Премигат лампите тук-там, изчезват...
Чуваш ли стъпките - ...

В ада съм - горя,
и в рая съм - летя,
и демон си, който ме убива,
и ангел, който ме обича.
Душата разкъсва се от чувства... ...

Знам, че не си момче за една,
но дадох ти всичко, което ми
пожела. Вярвах, че ще се промениш
и ще бъдеш само с мен, ала не
дойде този ден. Понякога ме караше ...

Запали свещта,
за да видиш бъдещето.
С малката й светлина
проправи си път в тъмното.
Обгърни с топлината й ...

Нарани ме с ласки,
укроти ме.
Толкова е хубаво
докосването плахо на ръцете.
Помилвай ме. ...

Сетивата ми са ослепели...
рижави ириси
примижават
езикът на здраченото
ближе ...

Насълзели прашинки -
очите ти.
Чувствата
едреят
в соленото на всемира. ...

Защо го направи?
Защо, защо го направи?
Какво ми причини?!...
Знаеш ли, че само за теб аз мислех,
само твоето име шептях... ...

Декември, сняг, мечти...
времето, в което
ще се правим на добри.
Фалшиви усмивки,
красиви лъжи, мозайка ...

***
Ето ме отново, на дълъг път поела,
но накъде той води, няма как да знам.
Има светлина в края на тунела.
Ами, ако аз не искам да вървя натам? ...

Съдбата
понякога
безмислостно
отнема
всичко ...

Празна мисъл. Задимена стая.
Момче пред мен, което ме нарича "тая".
Мисъл за живота тъй нещастен.
Ум, на другите подвластен.
Запалена цигара, пушек лют. ...

През пустинята сама преминах.Оазис търсех нейде, да почина.Желаех те, но нямах вече сили.Единствено ръка към теб протягах.Лицето си заравях в ситен пясък,А устните, изронени до кървавост,
До края си шептяха твойто име!А ти си тръгваше, тъй горд и недостъпен...
Слънцето просмукваше телата.И всяка фиб ...

Стейси Люнг беше на двадесет. Майка й беше китайка, а баща й американец. Тя трениаше баскетбол откакто се помнеше и досега беше спечелила много титли. След като завърши училище, Стейси всеки ден прекарваше на игрището или в залата. Спортният екип отдавна беше станал ежедневното й облекло, а освен мо ...

Раждаш се, растеш и умираш - кръговратът на живота.Точно както е с влаковете - тръгваш от начална гара и докато се усетиш вече си на последна. Колко кратко е всичко?! Днес си на едно място, а утре на друго, блъскаш се ту в една, ту в друга стена, но ако не се отказваш и вярваш в себе си, ще направиш ...

Ръцете молеха: "Обичай ме".
Сълзи се стичаха по моето лице,
очите ми крещяха: "Върни се!",
а ти обърна гръб на всичко.
И остави ме сама. Ето, дойде деня, ...

Поредният скандал вкъщи. Тръшвам вратата. Излизам на улицата. Започвам да бягам... искам да отида надалече. Сълзите се стичат по лицето ми. Вятърът духа. Някакъв камък ме спъва. Падам. Нямам сили да стана. Болката е сковала тялото ми. Изведнъж се появи Той! Докосна ме - сякаш съживи душата ми... Пог ...

Облачета закачливи,
зад балкана се скрили.
На какво ли те играят,
дали гоненица... или пък криеница?
Не мога да позная, ...

Всички искат да бъдат красиви.
Всяко момиче мечтае за
слаби и дълги крака, красива външност
подлага се на убийствени диети
и накрая, какво? Всеки мъж, ...

Дълг
Тежката врата се разтвори и оттам се появиха три фигури, едната влачеше краката си по студения мраморен под. Загледах се в тях. Двете сестри от Легиона водеха мъж на средна възраст. Човекът беше навлечен с дрипи и си личеше, че е прекарал време в каторгите, долу в подземията на замъка. Ниана и ...

Не понасям тълпи и ме дразни шумà.
Очилата си черни не свалям и вечер.
В моята единствена крепост - дома,
свивам се сигурна, горда, далечна.
Гордостта си преглъщам на тъмно, сама, ...

Ще помня онзи ден, във който
лозата, старата, сама проплака.
И птиците запяха тихо, с болка,
в перата си донесли вятър.
Тогава тишината ме изпълни. ...

Желая да стана манИкенка,
но съм плоска кът дъска.
Но к`во от туй?
Те, днешните, ги харесват така!
Искам да си клатя бедрата, ...

По вените ни скитат старости
(наследството ни от предците),
да спомнят как от всяка младост
остават сенки под очите.
Да дишат със дъха на болести, ...

Ах, как искам дъжд да завали!
Ах, как искам дъжд да ме заплиска!
Та сърцето ми да преболи
и в душата ми да се избистри!
В мене, като в тъмен небосклон, ...

В разгара на всяка битка настъпва разломен час – победеният изпада в неподозирано състояние! Мъдреците на войната наричат този момент “последната тишина на битката”. Тогава съзнанието на победеният е изправено пред изпитание: или да приеме загубата, или да преправи спомена за претърпяното поражение. ...

По книгата на З. Норбеков
Едно магаренце, с риж цвят, Шухлик,
преминало през хиляди препятствия
само да стигне звездния си миг
и в пътя труден да открие щастие. ...

Много е кратък един живот,
за да успеем да се разминем.
Не е вечна,
нито последна тази любов,
само вградена среща във стихове. ...

Задъхана
от огън,
и пареща,
и дива...
Изтръпнала ...

Изчакай, докато стане време за поне още едно обичане,
загледан в моя прозорец.
Но недей да хвърляш тъмно по него,
защото стряскаш задрямалата в мен светлина.
Ще те пусна в моята стая, само ако обещаеш, ...

Тротоарите нашепват ми нахално
да забравя твоите очи,
казват, че сгрешила съм фатално,
а луната ми намигва и мълчи.
Тя единствена видя страстта ни, ...

Защо, когато всичко свърши,
в душата ми остава празнота
и болката се настанява
като пътник през нощта?
Сълзите стичат се безмълвно ...