4 223 резултата
Преди две седмици Ива завърши професионални курсове за козметик. Когато мъжът ù отиваше на път, нямаше го с месеци и тя, за да запълни времето си, записваше различни курсове. Толкова документи беше изкарала, а не работеше, защото съпругът ù не разрешаваше. Печелеше достатъчно, за да може тя да си ст ...
4236
14
Преди около месец Албена взе под наем магазинчето, в което работеше като продавачка от около 3 години. Това беше квартално или не – по-точно магазинчето на блока, защото се намираше във входа на доста голяма постройка в един от кварталите на Пловдив. Вярно е, че идваха да пазаруват и от другаде. Так ...
915
12
ОТНОВО У ВУЙЧО МИХО
Демирът отдавна се помина и Колчо наново се върна в къщата на чана Пена. Вуйчо Михо се включи в дружеството на авджиите "Сокол." Имаше три яки хрътки, които след злополучният ден ги продаде. Но още пазеше в раклата авджийските дрехи. Балтонът, който с времето си беше поизбелял, з ...
Демирът отдавна се помина и Колчо наново се върна в къщата на чана Пена. Вуйчо Михо се включи в дружеството на авджиите "Сокол." Имаше три яки хрътки, които след злополучният ден ги продаде. Но още пазеше в раклата авджийските дрехи. Балтонът, който с времето си беше поизбелял, з ...
637
Той
Денят беше от онези пролетни дни, в които температурите вече бяха около 30˚ С и всеки хукваше на разходка, зажаднял за топлина и слънце. Часът беше към 5 следобед, но това нямаше особено значение за Пепо. Той предпочиташе да е вкъщи пред компютъра, DVD-то, да слуша музика или нещо друго – каквот ...
Денят беше от онези пролетни дни, в които температурите вече бяха около 30˚ С и всеки хукваше на разходка, зажаднял за топлина и слънце. Часът беше към 5 следобед, но това нямаше особено значение за Пепо. Той предпочиташе да е вкъщи пред компютъра, DVD-то, да слуша музика или нещо друго – каквот ...
922
10
Людете около тях се спираха и пригласяха: "Кумице ле, Марийо, Марийо, драгим комшу ле Иване, Иване, върви, върви, напряде, напряде, струвай хабер майка си, майка си, я майка си и баща си, баща си, да размитат дворове, дворове, да нареждат столове, столове, връз столове гламички, гламички, да насядат ...
672
1
Глава IV
Дъхът на огъня
Йоан вече добре различаваше мрачната фигура, която държеше горящата факла в ръката си. Това бе Тео, който беше изкачил няколкото стъпала и бе навлязъл във вълшебното езеро. Но какво правеше там? Трябваше им повече светлина, припомни се Йоан, но... Мисълта му не можа да продъл ...
Дъхът на огъня
Йоан вече добре различаваше мрачната фигура, която държеше горящата факла в ръката си. Това бе Тео, който беше изкачил няколкото стъпала и бе навлязъл във вълшебното езеро. Но какво правеше там? Трябваше им повече светлина, припомни се Йоан, но... Мисълта му не можа да продъл ...
1037
1
Вечерта, тъкмо си лягаше и получи съобщение: ”Спиш ли, мишленце”. Номер неизвестен. Сънят тегнеше върху клепачите и само допреди миг, а сега отлетя, като прогонен котарак, свря се някъде и не можеш да го откриеш, викаш го, ала той не идва. Ако не ù се бе допило вода, нямаше и да го прочете. Телефонъ ...
1106
6
ТЯ
Тя се събуждаше и през 5 минути поглеждаше часовника, който отмерваше времето, което тя чувстваше спряло и заседнало в мислите ù. Как изобщо успя да заспи? Или просто си даде време да осъзнае станалото. Осъзнала или не, единственото, което изпитваше в този момент, бе болка. Не можеше да определи ...
Тя се събуждаше и през 5 минути поглеждаше часовника, който отмерваше времето, което тя чувстваше спряло и заседнало в мислите ù. Как изобщо успя да заспи? Или просто си даде време да осъзнае станалото. Осъзнала или не, единственото, което изпитваше в този момент, бе болка. Не можеше да определи ...
910
12
За днешния ден момите започваха подготовката още преди Великденските пости. Лазарките бяха се скупчили пред градската градина, там, дето госпожите и господата правеха разходката си. Стройна мома, с миловидно лице , вървеше напред. Това беше кумата/водачката/. Госпожиците бяха избрали най-видната. До ...
705
ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ
Неусетно дойдоха Великденските пости. Природата, облечена в булченска премяна, чакаше своите чародейки.
Днес е Лазаров ден. Така го наричаха от време оно. Две каматни госпожици бързаха по прашните улици, с кошници в ръце. Портите на търговеца Викаро бяха открехнати. Той очакваше ...
Неусетно дойдоха Великденските пости. Природата, облечена в булченска премяна, чакаше своите чародейки.
Днес е Лазаров ден. Така го наричаха от време оно. Две каматни госпожици бързаха по прашните улици, с кошници в ръце. Портите на търговеца Викаро бяха открехнати. Той очакваше ...
679
Глава III
Един живот
След като преминаха през свода на храма и изоставиха зад гърба си набучените свински глави, гледката пред тях не се подобри – напротив тягостната атмосфера се засилваше. Навлязоха във вътрешността, където мрака се беше настанил трайно, като единствено бавно умиращата светлина на ...
Един живот
След като преминаха през свода на храма и изоставиха зад гърба си набучените свински глави, гледката пред тях не се подобри – напротив тягостната атмосфера се засилваше. Навлязоха във вътрешността, където мрака се беше настанил трайно, като единствено бавно умиращата светлина на ...
1619
3
Изминаха седмици, месеци. Кехлибарено-кафевите листа на чинарите потрепваха като звънчета по дърветата и с лек, ефирен танц се приземяваха. Подгонени от северняка, подтичваха по тротоара, за миг поспираха, наново литваха, пак се плъзгаха, докато най-сетне намираха покой.
Христо Данов научи Колчо на ...
Христо Данов научи Колчо на ...
679
1
Глава II
Страхът идва и когато затвориш очи
Макар, че оттогава вече бяха изминали доста години, Йоан все още помнеше всеки детайл, всеки миг от тази невероятна среща. Дори сега, когато затвореше очи, цялата нощ се разиграваше наново и той можеше да усети полъха на вятъра, мириса на цялата зеленина, ...
Страхът идва и когато затвориш очи
Макар, че оттогава вече бяха изминали доста години, Йоан все още помнеше всеки детайл, всеки миг от тази невероятна среща. Дори сега, когато затвореше очи, цялата нощ се разиграваше наново и той можеше да усети полъха на вятъра, мириса на цялата зеленина, ...
1191
3
Наближаваше осем, вечерта. Аргирът извика Колчо при себе си.
- Чуй, сине! Аз вече съм старичък, а ти има още ного да учиш. В учението е истината. То ше ти отвори път към всичко. Утре рано ше идем при байо ти Данова. Христя де, ти го знаеш. Учен челяк е. Що книги е прочел, що чудо! Да бях и аз на тво ...
- Чуй, сине! Аз вече съм старичък, а ти има още ного да учиш. В учението е истината. То ше ти отвори път към всичко. Утре рано ше идем при байо ти Данова. Христя де, ти го знаеш. Учен челяк е. Що книги е прочел, що чудо! Да бях и аз на тво ...
1337
Ловецът на пеперуди (глава 1)
Глава I
Краят на лова
Газената лампа, закачена на навеса, осветяваше прага на горската хижа. Бялото й стъкло убиваше жълто-червената магия на огъня и от нея струеше млечно бяла светлина. Макар и малка, тя блещукаше с такава настойчивост, че, погледната отдалеч, горската ...
Глава I
Краят на лова
Газената лампа, закачена на навеса, осветяваше прага на горската хижа. Бялото й стъкло убиваше жълто-червената магия на огъня и от нея струеше млечно бяла светлина. Макар и малка, тя блещукаше с такава настойчивост, че, погледната отдалеч, горската ...
1707
4
Небесната солница изсипваше сребърен прашец върху главите на минаващите по широката улица. Младата жена, хванала под ръка високия мъж, по чиито кестеняви коси се забелязваха първите знаци на посивяването, гледаше съсредоточено към черното небе без звезди. Студът хапеше бледата й кожа като сърдит люб ...
997
В двора беше цялата райска градина. Храсти рози - алени, бели, розови, жълти, цели букети. И гергини, много гергини. Те бяха слабостта на търговеца. А димитровчетата весело се усмихваха. Колчо се загледа към красивата женска статуя, която беше разперила жадни ръце към небето. В каменната й коса игра ...
654
Есен.
Нежни паяжини, летящи във въздуха.
Огромен парк, пропит с цветове, рай за окото на чувствителните към нюансите.
Хладен, свеж вятър, който немирно играе с косите ти и палаво флиртува с листата, разкъсвайки многоцветната им черга.
Сиви облаци, сиви като морето в бурен ден, сиви като крилете на г ...
Нежни паяжини, летящи във въздуха.
Огромен парк, пропит с цветове, рай за окото на чувствителните към нюансите.
Хладен, свеж вятър, който немирно играе с косите ти и палаво флиртува с листата, разкъсвайки многоцветната им черга.
Сиви облаци, сиви като морето в бурен ден, сиви като крилете на г ...
936
Един непораснал романтик (8)
Наближава полунощ. Жена ми, завита с одеяло на дивана, машинално сменя каналите на телевизора. Аз съм в другия ъгъл на стаята - на канапето до компютъра. Неделя вечер, както много други... но не е...
Вече цяла седмица пред очите ми е черно, на душата ми е черно и не мога ...
Наближава полунощ. Жена ми, завита с одеяло на дивана, машинално сменя каналите на телевизора. Аз съм в другия ъгъл на стаята - на канапето до компютъра. Неделя вечер, както много други... но не е...
Вече цяла седмица пред очите ми е черно, на душата ми е черно и не мога ...
754
2
Когато Якомидис се завърна от Париж, донесе на момъка термометър. Хачик го окачи на стената, който не помръдна павече от там.
От кафене "Двадесети век" някой високо бъбреше. Група яки мъжляги наддаваха цена. Комарът за тях беше истинска страст. Луди пари пръскаха. По цели нощи играеха покер и поняко ...
От кафене "Двадесети век" някой високо бъбреше. Група яки мъжляги наддаваха цена. Комарът за тях беше истинска страст. Луди пари пръскаха. По цели нощи играеха покер и поняко ...
736
Един непораснал романтик (7)
Жена ми току-що се е върнала от работа, а аз трябва да тръгвам за нощна смяна.
- Уговорил съм се с един колега, ако смяната е спокойна, утре сутринта да му оправя компютъра. Дреболия е, няма да се бавя много.
Може би така съм свикнал жена си, но ако се прибера по-късно о ...
Жена ми току-що се е върнала от работа, а аз трябва да тръгвам за нощна смяна.
- Уговорил съм се с един колега, ако смяната е спокойна, утре сутринта да му оправя компютъра. Дреболия е, няма да се бавя много.
Може би така съм свикнал жена си, но ако се прибера по-късно о ...
803
3
Увод
Следобедът се претапяше в здрач.
Прохладният Април беше разтворил крилете си от снежнобели облаци над земята и я пазеше от жаркия език на слънцето. Джуди Спринг, красива жена малко над трийсетте, седеше с кръстосани крака на белите стълби пред малката къща, а необичайно топлият вятър откъм море ...
Следобедът се претапяше в здрач.
Прохладният Април беше разтворил крилете си от снежнобели облаци над земята и я пазеше от жаркия език на слънцето. Джуди Спринг, красива жена малко над трийсетте, седеше с кръстосани крака на белите стълби пред малката къща, а необичайно топлият вятър откъм море ...
765
2
Глава 20 - Няколко сватби без погребение
Ваня и Светльо се върнаха от предсватбено пътешествие и покупки. Цяло село се извървя да види бялата рокля. Това беше против традицията, но никой в случая не се съобрази. Ваня беше щастлива и пусна на изложбата цялата любопитна навалица. Жените цъкаха с език, ...
Ваня и Светльо се върнаха от предсватбено пътешествие и покупки. Цяло село се извървя да види бялата рокля. Това беше против традицията, но никой в случая не се съобрази. Ваня беше щастлива и пусна на изложбата цялата любопитна навалица. Жените цъкаха с език, ...
1312
14
Тук-таме се мяркаха туркини от Караагач, Куклен, Устина и Марково, с черни фереджета, забулени с яшмаци. Очите им святкаха под фереджетата.
Преди 1300 години, Мохамед беше наредил да крият лицата си от мъжете. Една от тях дърпаше три годишно момченце, облечено с памучно елече, гайтани по него и стък ...
Преди 1300 години, Мохамед беше наредил да крият лицата си от мъжете. Една от тях дърпаше три годишно момченце, облечено с памучно елече, гайтани по него и стък ...
711
1
Един непораснал романтик (6)
Постепенно осъзнавам какво се е случило. Елена си тръгна без да промълви и дума пред мен. Усмихна ми се като за сбогом и това бе всичко. Последните месеци мисълта ми бе насочена единствено към нея и нищо друго не съществуваше за мен. Жената с обсебващата усмивка вече я н ...
Постепенно осъзнавам какво се е случило. Елена си тръгна без да промълви и дума пред мен. Усмихна ми се като за сбогом и това бе всичко. Последните месеци мисълта ми бе насочена единствено към нея и нищо друго не съществуваше за мен. Жената с обсебващата усмивка вече я н ...
726
Страшни са само първите минути, часове, дни, но тя нали включи филма на пауза, сега не е моментът да го пуска, има по-важна работа... Пиейки кафето, чак сега погледна фланелката си. Някаква смешна рекламна фланелка, подарък от една игра със супите ”Маги”. Жълтичка с надпис, вчера в тъмната спалня то ...
1427
5
Глава 19 - Развод, прошка и още нещо
Телефонът ме събуди в 4.00 сутринта. Погледнах екранчето – беше баща ми. За какъв дявол звънеше точно сега? Реших, че ще му се обадя по-късно, но след пет минути пак позвъня. Преместих се внимателно да не събудя Ани и излязох в тъмния коридор.
- Какво се е случил ...
Телефонът ме събуди в 4.00 сутринта. Погледнах екранчето – беше баща ми. За какъв дявол звънеше точно сега? Реших, че ще му се обадя по-късно, но след пет минути пак позвъня. Преместих се внимателно да не събудя Ани и излязох в тъмния коридор.
- Какво се е случил ...
1030
11
Един непораснал романтик (5)
Как ли ще се развият нещата по-нататък? Всъщност какво се случи досега – може би трябва да си давам оценка не само какво мисля, какво ме вълнува, а и това, което правя, как се приема от околните. Като изключа срещите в автобуса, поздравите и кратките реплики, които може ...
Как ли ще се развият нещата по-нататък? Всъщност какво се случи досега – може би трябва да си давам оценка не само какво мисля, какво ме вълнува, а и това, което правя, как се приема от околните. Като изключа срещите в автобуса, поздравите и кратките реплики, които може ...
774
II.
Киро се събуди и се опита да стане от леглото. Главата му тежеше така, сякаш в нея имаше нещо... нещо като спомен за водка, за такси, за стълби... До леглото си, както всяка сутрин, намери алказалцер и чаша вчерашна вода. Изпи утринния еликсир и вече почти можеше да се изправи. Потърка очи, проз ...
Киро се събуди и се опита да стане от леглото. Главата му тежеше така, сякаш в нея имаше нещо... нещо като спомен за водка, за такси, за стълби... До леглото си, както всяка сутрин, намери алказалцер и чаша вчерашна вода. Изпи утринния еликсир и вече почти можеше да се изправи. Потърка очи, проз ...
941
1
Колчо взе от килера дрехите си и ги сви в басмена бохча. Направи възел, но не успя да го завърже. Отправи заканително юрук и наново се опита. Този път успя. Излезе в двора и издяла яка тояга от стария дрян. Закачи на нея бохчата и я нарами. Погледна още веднъж към рафтовете и тръгна. Затвори кюпенци ...
673
3
Тая вечер в кръчмата на Моралията беше тихо. Наближаваше полунощ. Двамата обикаляха около масите и обираха филджаните, някои още недопити. Колчо притвори сънливо очи.
- Чуй, момче! - продума Моралията. Не искам да та давам, но Аргира, Демира де, знайш го, има хотел - Пловдив му викат. Кат рекал:
- Д ...
- Чуй, момче! - продума Моралията. Не искам да та давам, но Аргира, Демира де, знайш го, има хотел - Пловдив му викат. Кат рекал:
- Д ...
635
1
Един непораснал романтик (4)
Отминал е празникът на жената и днес отново сме в ритъма на смените – нощна. Странно, но мъжете в автобуса са много малко - дали не ги гони махмурлукът от вчерашния празник. Жените са се скупчили на групичка и си бърборят. Не мога да преодолея емоциите си и избирам място ...
Отминал е празникът на жената и днес отново сме в ритъма на смените – нощна. Странно, но мъжете в автобуса са много малко - дали не ги гони махмурлукът от вчерашния празник. Жените са се скупчили на групичка и си бърборят. Не мога да преодолея емоциите си и избирам място ...
853
1
Колчо рипна и една звучна целувка се появи на устните му. Чистият, детски смях озвучи кръчмата и Алито погледна с разширени очи момчето. А неговите очи придобиха някаква загадъчност, която навярно му напомняше ранните години в катуна. Колко славно живееше! Помнеше само майка си. Баща му, думаха, че ...
694
1
ПРИЯТЕЛИ, ТОВА Е РОМАН :) 3-8P
Бе месец Май, време за абитуриентски и абсолвентски
Едва прекрачила прага на офиса и в носа ù се вля обичайния мирис на хартия. Имаха навик с колежката Роза, която първа влезе, се отправя към прозореца, за да се освежи въздуха в бързо вмирисващото се помещение. "Сега н ...
Бе месец Май, време за абитуриентски и абсолвентски
Едва прекрачила прага на офиса и в носа ù се вля обичайния мирис на хартия. Имаха навик с колежката Роза, която първа влезе, се отправя към прозореца, за да се освежи въздуха в бързо вмирисващото се помещение. "Сега н ...
1093
3
Глава 18 - На осемнайсет
Някъде около 5 сутринта ме събуди майка ми от Италия. С най-хубави пожелания, хиляди въпроси и обещания за страхотни подаръци. И предупреждението да не се помакедончвам. Някак между другото накрая вметна:
- Поздрави на дядо и баба и да не пиеш на рождения ден, да не вземат д ...
Някъде около 5 сутринта ме събуди майка ми от Италия. С най-хубави пожелания, хиляди въпроси и обещания за страхотни подаръци. И предупреждението да не се помакедончвам. Някак между другото накрая вметна:
- Поздрави на дядо и баба и да не пиеш на рождения ден, да не вземат д ...
1735
16
Един непораснал романтик (3)
Изминали са четири дни. Още съм под впечатленията от срещата с Елена. Тя е непрекъснато в мислите ми. Кога ще я видя отново и как ще ме посрещне? Служебните проблеми минават машинално около мен, все едно, че съм страничен наблюдател. Въртя се в някакъв омагьосан кръг. Ми ...
Изминали са четири дни. Още съм под впечатленията от срещата с Елена. Тя е непрекъснато в мислите ми. Кога ще я видя отново и как ще ме посрещне? Служебните проблеми минават машинално около мен, все едно, че съм страничен наблюдател. Въртя се в някакъв омагьосан кръг. Ми ...
818
Глава 17 – Семейни тайни
От няколко часа разглеждах снимката от годежа на мама и татко. Преди малко приключихме августовското чистене по листата на дворните лози. Дядо твърдеше, че всеки грозд трябва да е на шарена сянка, така че като погледнеш отдолу лозата, нито едно листо да не закрива грозд, но ...
От няколко часа разглеждах снимката от годежа на мама и татко. Преди малко приключихме августовското чистене по листата на дворните лози. Дядо твърдеше, че всеки грозд трябва да е на шарена сянка, така че като погледнеш отдолу лозата, нито едно листо да не закрива грозд, но ...
1197
12
Колчо пое от Моралията две чаши кафе и ги сложи върху сребърния поднос. Черната течност се стече върху виещия се като бръшлян русоляв мустак, който спираше под изострената му брада, на която някой нарочно беше издълбал малка трапчинка. Той се облиза няколко пъти. След това прокара пръст по ивата на ...
660
1
Край масите беше оживено. Мустакът - така му викаха, никой не знаеше истинското му име, беше дошъл от Добруджа само с един денк и абаджията Станко го приюти. От тоя ден, двамата заживях като братя. Както беше облечен абаджията, така беше облечен и Мустака. А и красавец беше пустият му Мустак! Цялото ...
921
Глава 16 - Възможната невъзможна любов
Пристигнахме по тъмно в село. Хората ни чакаха развълнувани, всеки търсеше своето пликче с лекарства и преглеждаше дали поръчката е изпълнена. Цъкаха с език на някои цени и псуваха правителството, гърците, избирателната система и болестите.
- Как може бе, как м ...
Пристигнахме по тъмно в село. Хората ни чакаха развълнувани, всеки търсеше своето пликче с лекарства и преглеждаше дали поръчката е изпълнена. Цъкаха с език на някои цени и псуваха правителството, гърците, избирателната система и болестите.
- Как може бе, как м ...
988
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
