6 659 резултата
Студено е.
Сложи си слушалките.
Излез навън.
Студено ти е.
Върви. ...
  654 
Времето за нас е спряло. Защо ли въобще е създадено? За да има нещо, което да идва, да се случва и да отминава? Може би... Сега обаче, просто е спряло. Потънал съм в дълбочината на Твоето Същество и се оглеждам като в Огледало! Какво виждам ли? Една Безкрайна Космическа Любов и... Светлина, много Св ...
  600 
Христо се събуди. Болеше го. Вече няколко седмици, откакто му се обадиха. Толкова ли бяха наистина? Какво значение имаше... светът се завъртя наобратно, всичко се разруши.
Стана от леглото и бутна празна бутилка вино. Червено вино, евтино. Една истински студена сутрин го обгърна, вкопчи се за стъпал ...
  523 
Отражението ù. Много исках да го запечатам. Замислих се с какви настройки трябва да подходя. Лентовият ми апарат имаше своите особености (например неработещ светломер) и шансовете за добър образ бяха ниски.
... бавен затвор, да, определено по-бавен... но с това тракане и друсане на влака... да...
Ви ...
  802 
В едно далечно царство, в едно далечно господарство и в едно отдавна отминало време се появил пеещ камък. Парче гранит с овална форма, високо няколко човешки боя. Никой така и не разбрал появил ли се въпросният камък, или отдавна вече бил край пътя. Просто един слънчев ден десетгодишно момиченце спр ...
  596 
Толкова сме свикнали с тях, че вече изобщо не ги забелязваме, по-точно – фиксираме ги с крайчеца на окото като част от пейзажа – погледът ни равнодушно се плъзга по олющената фасада на сградата до Макдоналдс, по малката цигуларка на входа на метрото с вечно скъсан чорапогащник и очила с дебели стъкл ...
  809 
Това е упражнение за описване на важна сцена, което скоро може да включа в някой разказ. Ще се радвам да разбера мнението ви.
Убийството на Мартин
Спрях на около двайсет метра от входа на блока на Мартин. Навън вече се беше стъмнило. Уличните лампи не хвърляха достатъчно светлина, за да бъда забеляз ...
  888 
- Мамо, Тате, не плачете, сълзите на кака и батко избършете. Знам, че сега съм болен и ми ги няма двата крака. Но хайде, моля ви се не плачете, днеска аз на шест ставам. Мамо, не бъди така унила, Тате, лоши мисли не трупай към онзи чичо на мотоциклета, който ме блъсна. Той не нарочно, просто свойте ...
  912 
Изгубих много мечти,
изплаках много сълзи,
но колкото и да боли,
преследвам своите мечти.
Знам, че няма всичко да постигна, ...
  582 
Когато дойдеш като неканен гост,
сърцето ми се свива, но не от мъка,
а от страст - от неописуемо желание да се слея с теб.
Докато преминаваш, аз те гледам,
но не с очи, а със душа. ...
  607 
Правилно и грешно, вярно и невярно, истина и лъжа... Не съществуват, всяка от думите антоними в двойките е взаимозаменяема с другата, в зависимост гледната точка на всеки един. Призмата, през която се пречупват възприятията ни, е строго индивидуална и няма константен първообраз или точна величина. О ...
  595 
С изгоряло от сълзи лице и тъга в сърцето
тя стисна зъби и си каза наум:
"тихо, тихо, утре няма да е като сега!"
ала знаеше, че няма да се случи.
Сърцето ù се сви от тъга, устната ù потрепери. ...
  831 
Разбрах, че ме мами, почти. Хванах я навреме. Тя предаде нашата любов. Побеснях, тихо. Не вдигам скандали. Исках да я малтретирам, да обезобразя красивото ú лице. Повече никой да не я пожелае. Не слушах обясненията ú. Кълнеше се, обещаваше ми да прави каквото пожелая и го правеше. Желаех я по 3-4 пъ ...
  972 
Неделя вечер... Колко бързо се изтърколи и тази седмица. Покрай семейство, работа, приятели, пътуване и всички уж дребни, а толкова важни трохички от питата-живот. Тази наша пита-живот, която се търкаля ли, търкаля, като в онази детска приказка за житената питка. Обикаля нивата житейската ни пита... ...
  577 
И как постепенно любовта се превръща в омраза... Срещаш един човек. Ставате близки. Споделяте, излизате, обичате се. Влюбвате се. Влюбени сте до полуда. Не можете един без друг. Стигате до крайности. Ревнувате се, карате се, сърдите се. Малко по малко започвате да си виждате лошите страни, но продъл ...
  2293 
Опитвам се да забравя. Опитвам се да не си спомням за дните, в които усмивката ми беше ежедневие, а сълзите- нещо далечно. Опитам се да не се сещам за моментите, в които ти беше толкова топъл към мен, а днес си ледено студен. Как очакваш да се държа безразлично, след като ти си този, който не може д ...
  677 
Идваш при мен и ме питаш дали съм добре, получиш-не получиш отговор си отиваш, отново...
Побелели са косите ти, а си все така млада и очарователна, както винаги...
Даваш своя сън за мен, за да живея пълноценно, но аз питам ''защо?'' и сред глухите стени улавям празно мълчание...
Разглеждам тихичко п ...
  705 
-Обичам те! Но това не е достатъчно , за да докосна сърцето ти ..
Нямам материална възможност , да ти предоставям сутрин и вечер изненади , да те нося по елитни заведения и хотели , но пък имам сърце , което може да ти даде това , което онзи с парите няма да може , нима желаеш купена любов?! Купено ...
  625 
Учебникът
Аз съм учебникът. По математика. Стоя в горния ляв ъгъл на етажерката ù.
Тя се готви за изпит. Всеки ден, когато си напише домашните, тя посяга към мен. Пръстите ù нежно разгръщат страниците ми. Очите ù се плъзгат по тях. Понякога чувам гласа ù. Обичам я. Дори когато драска по мен. Боли ме ...
  866 
Когато си тръгвах, ти не ме спря, а ми посочи вратата. Когато ти казах, че се отказвам, ти просто ме погледна смирено и отговори "Както искаш". Преди бих чакала смирено на прага, за да ти кажа колко съжалявам, но днес разбрах, че не аз съм грешала. Просто съм била прекалено наивна. Затворих очите си ...
  645 
Щом си тръгваш, затвари вратата, не очаквам никого вече! Моето момче, ти ме обсеби, накара ме да вярвам, че ти пука, а после ме предаде. Знаеш ли... изгревът не настъпва за всеки, а след твойте думи аз не искам да отворям вече очи, не искам да се будя и да си спомням твойте постъпки, да усещам забит ...
  840 
Празнуваме Деня на народните Будители. Отдаваме им почит. Напълно заслужено, но някак вяло отминава този ден. Другите празници са по-натруфени, държавниците не обичат сякаш Будителите.
Та кои всъщност са Будителите? Първите са монасите и свещениците, които са поддържали огънчето на българщината. Нал ...
  749 
Треперещите ù ръце стискаха силно малкото детско телце. Тя целуваше нервно бялото му лице, притискаше ухо у гърдите му и крещеше истерично:
- Диша! Чуваш ли, диша! Няма да ми го вземеш. Жив е! Жив е! Няма да ти го дам.
В очите ù се четеше оная лудост, която обзема всяка жена, принудена да държи в ръ ...
  774 
„Даскала”! Така наричаха дядо ми (лека му пръст). Баща му бил учител в селото и свирел прекрасно на цигулка.
Завършил "Търговска гимназия" през далечната 1931 г.
С невероятния си търговски нюх той бил един от най-богатите хора в селото. Добър по душа, интелигентен и възпитан в такова семейство, така ...
  908 
Отдавна желаех да посетя Куба. Социалистическото устройство, в което продължаваха да съществуват кубинците, може би допринасяше за усещаното от мен особено излъчване на тази страна. Не бях омаяна от комунистическата идеология, дори напротив, но не мога да отрека, че си мечтаех за все още неосъществи ...
  2015 
Един ден обядвахме с Учителя Антарах. Скръстили крака под телата си, разположили се удобно, бавно и систематично унищожавахме отрупаната с храна маса. Когато привършвахме с храненето и лениво пощипвахме от десертното грозде, Учителят се усмихна, избърса длани в кърпата в скута си и започна:
- Нека с ...
  486 
Последен стих пиша ти аз...
Последен дъх поемам си...
последна мисъл за теб
протича в главата ми...
Мисъл, но с хиляди спомени... ...
  1001 
Aз съм от истинските момчета.
Не съм от момчетата, които се отказват, когато животът ги повали. Не съм от момчетата, които бягат, когато съдбата ги изправи пред най-големите трудности. Не съм от момчетата, които падат на колене и чакат да изгрее слънце. Не съм от тези, които се примиряват. Нито от т ...
  1023 
Тази сутрин Невена стана още по тъмно. Друг път щеше да се сприпне и да направи закуска за децата си, рано-рано да ошета и с усмивка да дочака събуждането им, а сега къщата беше празна, пуста, страшна… Тя неспокойно обиколи стаите, погали покривките на леглата, прегърна възглавниците, седна на стола ...
  2460  14 
Имах някога прекрасен бистър ум и богата библиотека в главата с много томове по лавиците на стената. Но случи се нещо направо ужасно! Изчезна, изтри се в ден един моето единствено ценно богатство. Превърнах се в крава №1001.
Разсърди се моята машина:
-Закъде ли съм без ум?
И каза Той:
-Стига с този ...
  792 
===
Ако бръмченето на мухата до ухото ми ме впечатли, какво ще правя аз със болката тогава, когато пчелата ме ужили?
===
И в хиляда Магнаурски школи да се изучиш, по човек от туй, което си сега, няма да се получиш!
===
Това, че си слаба, не е грозно - просто за нас е много удобно.
  758 
И тогава сключих сделка с дявола... Прошепнах му сетното си желание в мрака на безсетивността си. Пожелах да я изтръгне от мен, да ми я вземе. Не исках от него нищо в замяна. Не молех да бъда обезщетена по някакъв начин, а просто да я махне завинаги от мен. Душата ми. Моята силна поддръжница в смеха ...
  761 
Аз ли те намерих, или ти пък мен? Не съм ли вече тръстиковата флейта, скъсаха ли се струните на моята китара? Спрял ли е гласът тревожен на ней в мен да звучи?
И най-красивият роман, написан през нощта, не топли моята душа... Нуждае се тя от светлина...
Как да открием лампата, даваща светлина и носе ...
  794 
НЕДЕЛЯ СРЕЩУ ПОНЕДЕЛНИК
= 1 =
Неделя. За повечето хора неделята е символ на край. Край на свободата, край на забавлението и началото на борбата... борбата с идващата седмица, със сивотата и с монотонния начин на живот.
Неделя, денят, който беше излишен, седмият ден беше зареден с меланхолия. За нея ...
  1935 
Импресия
Ние се уморяваме прекомерно не от конфликтите помежду си, не и в борбата за надмощие на една идея над друга, а в самото приготовление за сблъсъка.
Ние не знаем пощада не към падналия вече противник, а към оня, който обръща в паническо бягство скритите ни помисли и ги изправя до стената с пр ...
  2148 
Наранен е Венецът на мойта Победа, но аз не ще склоня глава и всекиго ще се постарая да победя!
------
От всичките си рози в градината си се лиших, за да посея в нея тръни лечебни за душа и тяло.
  800 
Мечтите ми, те буйни са като косите ми.
Характерът ми, труден е като очите ми.
Целувките ми, чисти като току-що паднали сълзи.
Нежността, страстта и лудостта вървят ръка за ръка,
както левият ми крак подир десния.
  648 
Приятели, участници сме в най-значимото събитие в историята на човечеството – Великият преход. От срещите, които провеждам, разбирам, че по-малко от един процент от образованите хора имат представа какво се случва и какво поведение трябва да имат в това съдбовно време. Затова написах тази малка книг ...
  1476 
И Меча Гладиус Той изкова в Райските Пещи от Стоманата яка за Райски Сърца.
Меча Той вложи го в Сърце, калено в Огън, готово да отвори магазин за Райски неща.
И ето - магазинът отвори врати и работи. Заповядайте.
  996 
Аз ще почукам на вратата на твоето сърце, но дали ще ми отвориш?
Познаваме се от Други Светове - нося ти послание:
- Светът болен е от неверие - да му намерим билка!
Ний - патиците, възпитани от кокошки.
  895 
Предложения
: ??:??