14 621 резултата
И днес, влакът мина край полуразрушената гара в малкото село. Не спря. Дори не даде сигнал да я поздрави. Не я погледна. След като отмина, над релсите отново стана тихо. Гарата почувства тъга. Пое си дълбоко въздух, задържа го между счупените прозорци и издиша остатъка от своите чувства. А с колко ж ...
408
2
4
С аромат на откъснато цвете
„Каталея... Тя бе сама на кея. Говореше с морето и вълните, но по странен начин. Да копнея аз за нея... Как? Боса, мръсна, чорлава и гладна- далеч бе тя от идеал за Дулсинея. И някак странно бе. И тя душа носи. Може би и нейната за любов е жадна. А тези очи- тъй плашещо д ...
„Каталея... Тя бе сама на кея. Говореше с морето и вълните, но по странен начин. Да копнея аз за нея... Как? Боса, мръсна, чорлава и гладна- далеч бе тя от идеал за Дулсинея. И някак странно бе. И тя душа носи. Може би и нейната за любов е жадна. А тези очи- тъй плашещо д ...
1458
3
8
Никола седеше в ъгъла на стаичка с бели стени и попипваше челото си, което преди минути се бе сдобило с няколко шева. Главата го болеше ужасно. Отпусна се в стола и притвори очи. Бяха му казали да поседи, защото имал леко мозъчно сътресение. Сега бе сам и мислеше за жена си. Тревогата му бързо се за ...
996
1
1
Бащата цяла нощ не можа да заспи! Едва преди час беше задрямал, но след като усети отново познатата болка в крака се събуди с трескави очи. Погледна на страни. Синът му, младо момче, почти вече мъж, беше се свил на кълбо и дишаше дълбоко. Приближи се до него, докосна челото му. Вече втори ден синът ...
628
1
Гласът на Мойра не ми хареса, ама хич не ми хареса. Властен, заповеднически, хладен, не търпящ отпор… Май няма да е с финансите тая работа… Започнах да се спичам какво ли е намислила? Нещо хлъзгаво ще е…няма как да се натрупат толкова пари в Ел Ей със законна дейност. Хазарт, изнудване? Трябва да по ...
782
4
Първи есенни дни. Голи са хълмовете над селото. Житото е прибрано и земята се готви за дълъг възстановителен сън. Но слънцето, сякаш не успяло да раздаде всичко през лятото, продължава щедро да лее топлина. Наистина, немощни са вече лъчите му, но как приятно галят лицето... Заради тази последна милу ...
1131
1
2
Идваха Коледните празници и беше време за бонуси. Не, че щеше да има такива. Във фирмата на господин Мазников заплатите вървяха с минимум 6 месеца назад и то при късметлиите...
Но на него не му пукаше. Важното бе, че печалбите му все повече се увеличаваха, а при тази безработица за него бе кристално ...
Но на него не му пукаше. Важното бе, че печалбите му все повече се увеличаваха, а при тази безработица за него бе кристално ...
590
2
10
Европът или пътуване към Прага и обратно
Част II - Разходка из Прага
Непознат за мене град. Непознати хора, но поздравяват и ти се усмихват.
В този ден съквартирантката на приятелката ми ме придружаваше. Все още не бях се възстановила от дългия и изморителен път, но нямах търпение да се разходя и да ...
Част II - Разходка из Прага
Непознат за мене град. Непознати хора, но поздравяват и ти се усмихват.
В този ден съквартирантката на приятелката ми ме придружаваше. Все още не бях се възстановила от дългия и изморителен път, но нямах търпение да се разходя и да ...
592
4
„I’m in love with the shape of you,
We push and pull like a magnet do...“
Ед Ширан започна да припява маниакално-жизнерадостно от телефона ми. Изръмжах и извадих бръмчащата машинка, която допреди малко си кротуваше във вътрешния джоб на якето ми. Плъзнах зелената слушалка по екрана без дори да погле ...
We push and pull like a magnet do...“
Ед Ширан започна да припява маниакално-жизнерадостно от телефона ми. Изръмжах и извадих бръмчащата машинка, която допреди малко си кротуваше във вътрешния джоб на якето ми. Плъзнах зелената слушалка по екрана без дори да погле ...
1202
2
10
Да си Пазител означава самота. Шестмесечно бодърстване, обикаляне из галериите, проверка на системите за сигурност, наглеждане на спящите. Да броди из безкрайните коридори на подземния лабиринт, да чува звука от стъпките си, да брои месеците, дните и часовете до поредното Начало.Да прихапва разноцве ...
1808
1
7
Есента отдавна беше започнала. Един ден баща ми ме взе със себе си в ТКЗС-то, където се грижеше за много крави. Толкова много, че не успявах да ги преброя, дори когато са навързани в дъъълга редица покрай яслите. А редиците бяха две. И между тях циментова пътека, където се разхождах спокойно. Този д ...
1247
2
7
Мойра ме придърпа към себе си и ръката и с диамантения пръстен и перфектен маникюр ме докосна по бузата.
После ме разтърси :
- Стив, ставай. Стана късно, трябва да си тръгваш.
Аз отворих очи, сънено ми беше, но се ококорих. Все едно, че ме обля студен душ.
- Стив, остави си колата тук, ще накарам шо ...
После ме разтърси :
- Стив, ставай. Стана късно, трябва да си тръгваш.
Аз отворих очи, сънено ми беше, но се ококорих. Все едно, че ме обля студен душ.
- Стив, остави си колата тук, ще накарам шо ...
785
3
1.
- Ето ти снимка от видеозона. Бебето се развива чудесно! Вече трябва да се подготвяме, че скоро семейството ни ще се увеличи – весело каза Ана Чолакова и обгърна с длани наедрелия си корем.
Странно обаче, мъжът й не показа никакви признаци на радост.
- Много хубаво, но аз пък имам лоша новина – о ...
- Ето ти снимка от видеозона. Бебето се развива чудесно! Вече трябва да се подготвяме, че скоро семейството ни ще се увеличи – весело каза Ана Чолакова и обгърна с длани наедрелия си корем.
Странно обаче, мъжът й не показа никакви признаци на радост.
- Много хубаво, но аз пък имам лоша новина – о ...
568
1
8
ДИМНА ЗАВЕСА
В една майска вечер село Плешивец беше задрямало като уморено дете. Тишината се стелеше по улиците като утринна мъгла.От време на време се чуваше блеенето на овце или рева на някое магаре. Дори птичките бяха замлъкнали. Уморени след дългия ден селяните вечеряха затворени в къщите си пре ...
В една майска вечер село Плешивец беше задрямало като уморено дете. Тишината се стелеше по улиците като утринна мъгла.От време на време се чуваше блеенето на овце или рева на някое магаре. Дори птичките бяха замлъкнали. Уморени след дългия ден селяните вечеряха затворени в къщите си пре ...
883
3
15
Излизам на паркинга и виждам една жена, близо до моята кола, която се олюля и взе да се свлича на асфалта. Бях на две крачки от нея и я хванах преди да тупне на земята. Жената беше пребледняла и изпадна в несвяст. Отворих задната врата и я сложих полулегнала на седалката. После взех една бутилка вод ...
820
6
Стив се протегна на стола, мускулите му се бяха схванали от толкова седене, че мравки полазиха по кожата му. Стана и отиде до кафемашината да си пусне едно кафе. Какъв сив ден, скучен, нищо не се случва интересно. И как пълзи часовника, още е обед. До довечера има още пет часа, как ще издържа… - си ...
894
1
4
На втория етаж. Стар, но стабилен. От едновремешните – железни опори, железни перила, железни гредички, залят с бетон върху дървена плоскост. Здрав. Макар ръждата да се забелязва дори от улицата.
Но пък красив. Ажурени метални шарки, хубави изрязави перила, привличащи окото леки скулптури отдолу. Уж ...
Но пък красив. Ажурени метални шарки, хубави изрязави перила, привличащи окото леки скулптури отдолу. Уж ...
417
2
8
2.
Инспектор Френцов и полицейският началник в Лилково Ванков бяха приятели от деца. Реши да се отбие до участъка и да получи някаква информация за изчезването на дядо Христо.
По пътя си мислеше за всички онези стотици изчезнали възрастни хора, които никога не биваха откривани. Какво ли беше станало ...
Инспектор Френцов и полицейският началник в Лилково Ванков бяха приятели от деца. Реши да се отбие до участъка и да получи някаква информация за изчезването на дядо Христо.
По пътя си мислеше за всички онези стотици изчезнали възрастни хора, които никога не биваха откривани. Какво ли беше станало ...
804
1
5
Мирко отвори вратата и влезе в одаята. Леля му и Вела седяха до огнището и си приказваха нещо.
-Добър вечер!- поздрави ги той.
-Добър вечер – отговори леля му, а Вела си мълчеше.
-Окъсня бе, леля, ние хапнахме.
- Лельо, пуснахме барата. Водата върти, пуфти, пере и пее като хала…- заразказва им той с ...
-Добър вечер!- поздрави ги той.
-Добър вечер – отговори леля му, а Вела си мълчеше.
-Окъсня бе, леля, ние хапнахме.
- Лельо, пуснахме барата. Водата върти, пуфти, пере и пее като хала…- заразказва им той с ...
1067
4
13
На пейка, в края на парка седеше тя. Красива и нежна. Красота, облагородена от мъдростта на годините. Бе минала през мимолетните чувства на пролетта, когато влюбванията бяха на всеки дъх. Изгаряла в топлината на лятото и търсела слънцето в сърцето на любимия. Есента носеше духа на красивата жена, ко ...
963
2
Телефонът звъни ожесточено. С цветния ми сън е свършено. Събуждам се в черно-бяла стая. Повече черна, отколкото бяла. Сумрак. Телефонът звъни отново. Пресягам се да го изключа. Мярвам името на комисаря на екрана. На комисар не се затваря. Плъзвам пръст по екрана.
- Крумов! Къде си?! – дрезгавият му ...
- Крумов! Къде си?! – дрезгавият му ...
1484
5
15
Гайдите писнаха и тъпанът забумтя на мегдана. Младо и старо се стекоха и веселието започна. Първо засвириха ръченица, ситно, ситно стъпваха момите и ергените по такта на мелодията. Разлюляха се ръце към небето, замятаха се глави, крака… После се изви кръшно хоро. Като шарена броеница се ширна навред ...
921
2
4
Отвори очите си, но не усети вълнение относно предстоящия ден. Честно казано, не усещаше нищо. От много отдавна. Може би понякога, когато спомените връхлитаха внезапно и неочаквано като летен дъжд, усещаше малко гняв, но не полагаше усилия да храни това чувство. Вече всичко беше загубено. Нямаше сми ...
2398
10
27
Гледачката взе кафената чаша и се вторачи в утайката. Бе възрастна жена, с набраздено от бръчки лице и очила с дебели лупи. Воднистите й очи се присвиха. Тя завъртя бавно чашата, за да може да разгледа и стените, и изсумтя.
– Как ти беше името?
– Мириам Селизова – отвърна седящото от другата страна ...
– Как ти беше името?
– Мириам Селизова – отвърна седящото от другата страна ...
1825
1
1.
Инспектор Дамян Френцов шофираше и се наслаждаваше на живописната гледка край пътя.
Спомените от детството му неизменно бяха свързани с летните ваканции при баба му и дядо му в Лилково. Завинаги в съзнанието му бяха слънчевите, безгрижни дни, игрите до късно вечерта, ароматът на бабините гозби.
П ...
Инспектор Дамян Френцов шофираше и се наслаждаваше на живописната гледка край пътя.
Спомените от детството му неизменно бяха свързани с летните ваканции при баба му и дядо му в Лилково. Завинаги в съзнанието му бяха слънчевите, безгрижни дни, игрите до късно вечерта, ароматът на бабините гозби.
П ...
717
2
3
Тази обява привлече вниманието му. Близка му беше, вчера я пусна.
Остави лулата. За миг се загледа как димът очертава кълбове. Красиво.
Стана и се обади.
Разговорът беше дълъг.
Когато се върна, лулата я нямаше. ...
Остави лулата. За миг се загледа как димът очертава кълбове. Красиво.
Стана и се обади.
Разговорът беше дълъг.
Когато се върна, лулата я нямаше. ...
647
3
6
В резултат на разразилото се подводно течение две пластмасови шишета се сблъскали на дъното на океана. Едното било синьо на цвят, а другото зелено.
- Знаеш ли, че изглеждаш страхотно. Приличаш на красива морска риба. – казало синьото шише.
- Наистина ли? А какво е риба? – отвърнало зеленото.
- Ами т ...
- Знаеш ли, че изглеждаш страхотно. Приличаш на красива морска риба. – казало синьото шише.
- Наистина ли? А какво е риба? – отвърнало зеленото.
- Ами т ...
850
2
12
Совата имаше две очи. Две големи, изпъкнали, искрящи очи. Когато се загледаш в тях, сякаш отваряш тунел, по който й отдаваш лъжите си. И се чувстваш уязвим. Защото совата знае всичко.
До сутринта, в която совата беше останяла сляпа. Коварен и опасен беше дяволът у всеки, но непозната беше на нашия г ...
До сутринта, в която совата беше останяла сляпа. Коварен и опасен беше дяволът у всеки, но непозната беше на нашия г ...
1295
1
2
Едно младо момиче, минавайки по улицата, се натъкна на грозна картина. Стара немощна жена се влачеше по земята. Веднага изкара телефона си, снима жената, след което ѝ помогна да се прибере до апартамента ѝ. Там беше шокирана от голямата мръсотия и реши да ѝ изчисти жилището. Бабата веднага ѝ се опла ...
867
2
7
Събуди го писък на жена. Остър писък, умолителен. От онези, дето сгъстяват въздуха и свиват душата. В първия миг не разбра какво става. Виждаше преполовената бутилка с уиски и усещаше въртележката в главата си. След това писъкът се повтори. Беше по-плътен. Николай надигна глава, която бе подпирал на ...
1765
8
17
Европът или пътуване към Прага и обратно
Част I – Пътят към Прага.
Реших да напиша за това мое пътуване до Прага и обратно. Какво ли точно трябва да напиша? Ще карам по ред. Качих се на автобуса в Стара Загора. Служителката, която ми продаде билета беше изключително любезна с мен. При проверката, ко ...
Част I – Пътят към Прага.
Реших да напиша за това мое пътуване до Прага и обратно. Какво ли точно трябва да напиша? Ще карам по ред. Качих се на автобуса в Стара Загора. Служителката, която ми продаде билета беше изключително любезна с мен. При проверката, ко ...
631
1
4
Беше ден като ден, обикновен, както и да го погледнеш. Сравнително топло, сравнително слънчево, с някой друг облак и малко вятър. Както винаги когато вървях пеша, гърбът бе започнал да ме боли, но аз стоически търпях. Почти се бях прибрал.
Само още мъничко. Крачка. Още една. Не знам защо изведнъж сп ...
Само още мъничко. Крачка. Още една. Не знам защо изведнъж сп ...
1157
1
4
– Тоя простак, Петър, има тюркоазени очи – каза комшията Ставри и отпи от лимонадата.
Възразих:
– Петър е безочлив човек.
Ставри се съгласи и добави:
– И все пак са тюркоазени. ...
Възразих:
– Петър е безочлив човек.
Ставри се съгласи и добави:
– И все пак са тюркоазени. ...
1767
5
12
Събудих се по обед. Цялото тяло ме болеше. Главата ми пулсира като съдрана сърдечна клапа. Ровя в аптечката и намирам само аспирин. Гълтам два на първо време. Замаян съм. Пускам душа да шурти над главата ми и след студената струя съм по в час. Сега гладът се обажда. Ще изляза да взема нещо за закуск ...
529
3
Той винаги се заслушваше в стъпките й. Това му бе нещо като ритуал. Ставаше в седем сутринта, правеше си кафе и излизаше да го изпие на верандата, където чакаше да чуе стъпките й. Тя тръгваше за работа към седем и половина и минаваше на метри от него, по застланата с плочки пътека между сградите. По ...
713
1
1
Едва се беше зазорило. Днес се бяха наканили да жънат последната, най-далечна нива. Повече от час път имаше до там. Ако не тръгнат навреме, току виж не успели да я довършат. А утре пак да отиват за малко... Едно ли ги чака и утре!
Бяха си приготвили всичко още вечерта. Оставаше само да впрегнат воло ...
Бяха си приготвили всичко още вечерта. Оставаше само да впрегнат воло ...
711
8
„Имам дом. Вярно, че е високо в планината, че е каменен и до него се стига трудно, но си е мой дом, съграден, облагороден и населен единствено от мен. А от днес и от металния ми съквартирант, който прие с равнодушие факта, че ще живее в каменна ниша, оградена от три страни с естествена скала. Фасада ...
698
Обърнах се и тогава го видях…ножът замахнат към мен от едър мъж, който се е промъкнал зад гърба ми. В последния миг успях да се извъртя и да вдигна ръцете си към китката му. Хванах го яко и го заизвивах настрани, за да не ме наръга. Той се дърпаше и не пускаше ножа. С другата си свободна ръка ми заб ...
615
3
БОДЯ НА ВОЛЕ
Бодя Гаргушин не имел назначения стать заметным среди умаянной пацанвы, он никогда не пёкся о сиянии ангела, назначенного ему сверху. Был безучастен к сплошной нахлынувшей скуке у всего мрачного населения.
На самом угрюмом краю села, во дворах возле свалки безобразно тлеющего мусора он ...
Бодя Гаргушин не имел назначения стать заметным среди умаянной пацанвы, он никогда не пёкся о сиянии ангела, назначенного ему сверху. Был безучастен к сплошной нахлынувшей скуке у всего мрачного населения.
На самом угрюмом краю села, во дворах возле свалки безобразно тлеющего мусора он ...
1241
Ужасените и очи гледат право в мен. Замръзнах. Гледам и не вярвам на очите си. Красивата и уста е разпорена от ухо до ухо… Кръвта шурти и се окапва по пода. А моят нож е забит дълбоко в гърлото и. Това ми дойде като гръм от ясно небе…Само преди половин час Олга си беше жива и здрава. Какво по дяволи ...
762
1
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
