4 264 резултата
Станало опасно гнойта да не се разнесе из цялото тяло. Животът му висял на косъм. Викнали лекар. Отрязали крака, защото нямало друг изход. От този ден, той заживял с мисълта да си отиде по- бърже от тоя свят. Но Господ не послушал молбата му. И се примирил. Чана Пена излезе умна и предвидлива жена. ...
  699 
Преди две седмици Ива завърши професионални курсове за козметик. Когато мъжът ù отиваше на път, нямаше го с месеци и тя, за да запълни времето си, записваше различни курсове. Толкова документи беше изкарала, а не работеше, защото съпругът ù не разрешаваше. Печелеше достатъчно, за да може тя да си ст ...
  4292  14 
Преди около месец Албена взе под наем магазинчето, в което работеше като продавачка от около 3 години. Това беше квартално или не – по-точно магазинчето на блока, защото се намираше във входа на доста голяма постройка в един от кварталите на Пловдив. Вярно е, че идваха да пазаруват и от другаде. Так ...
  955  12 
ОТНОВО У ВУЙЧО МИХО
Демирът отдавна се помина и Колчо наново се върна в къщата на чана Пена. Вуйчо Михо се включи в дружеството на авджиите "Сокол." Имаше три яки хрътки, които след злополучният ден ги продаде. Но още пазеше в раклата авджийските дрехи. Балтонът, който с времето си беше поизбелял, з ...
  677 
Той
Денят беше от онези пролетни дни, в които температурите вече бяха около 30˚ С и всеки хукваше на разходка, зажаднял за топлина и слънце. Часът беше към 5 следобед, но това нямаше особено значение за Пепо. Той предпочиташе да е вкъщи пред компютъра, DVD-то, да слуша музика или нещо друго – каквот ...
  954  10 
Людете около тях се спираха и пригласяха: "Кумице ле, Марийо, Марийо, драгим комшу ле Иване, Иване, върви, върви, напряде, напряде, струвай хабер майка си, майка си, я майка си и баща си, баща си, да размитат дворове, дворове, да нареждат столове, столове, връз столове гламички, гламички, да насядат ...
  717 
Глава IV
Дъхът на огъня
Йоан вече добре различаваше мрачната фигура, която държеше горящата факла в ръката си. Това бе Тео, който беше изкачил няколкото стъпала и бе навлязъл във вълшебното езеро. Но какво правеше там? Трябваше им повече светлина, припомни се Йоан, но... Мисълта му не можа да продъл ...
  1120 
Вечерта, тъкмо си лягаше и получи съобщение: ”Спиш ли, мишленце”. Номер неизвестен. Сънят тегнеше върху клепачите и само допреди миг, а сега отлетя, като прогонен котарак, свря се някъде и не можеш да го откриеш, викаш го, ала той не идва. Ако не ù се бе допило вода, нямаше и да го прочете. Телефонъ ...
  1171 
ТЯ
Тя се събуждаше и през 5 минути поглеждаше часовника, който отмерваше времето, което тя чувстваше спряло и заседнало в мислите ù. Как изобщо успя да заспи? Или просто си даде време да осъзнае станалото. Осъзнала или не, единственото, което изпитваше в този момент, бе болка. Не можеше да определи ...
  937  12 
За днешния ден момите започваха подготовката още преди Великденските пости. Лазарките бяха се скупчили пред градската градина, там, дето госпожите и господата правеха разходката си. Стройна мома, с миловидно лице , вървеше напред. Това беше кумата/водачката/. Госпожиците бяха избрали най-видната. До ...
  737 
ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ
Неусетно дойдоха Великденските пости. Природата, облечена в булченска премяна, чакаше своите чародейки.
Днес е Лазаров ден. Така го наричаха от време оно. Две каматни госпожици бързаха по прашните улици, с кошници в ръце. Портите на търговеца Викаро бяха открехнати. Той очакваше ...
  735 
Глава III
Един живот
След като преминаха през свода на храма и изоставиха зад гърба си набучените свински глави, гледката пред тях не се подобри – напротив тягостната атмосфера се засилваше. Навлязоха във вътрешността, където мрака се беше настанил трайно, като единствено бавно умиращата светлина на ...
  1698 
Изминаха седмици, месеци. Кехлибарено-кафевите листа на чинарите потрепваха като звънчета по дърветата и с лек, ефирен танц се приземяваха. Подгонени от северняка, подтичваха по тротоара, за миг поспираха, наново литваха, пак се плъзгаха, докато най-сетне намираха покой.
Христо Данов научи Колчо на ...
  721 
Глава II
Страхът идва и когато затвориш очи
Макар, че оттогава вече бяха изминали доста години, Йоан все още помнеше всеки детайл, всеки миг от тази невероятна среща. Дори сега, когато затвореше очи, цялата нощ се разиграваше наново и той можеше да усети полъха на вятъра, мириса на цялата зеленина, ...
  1268 
Наближаваше осем, вечерта. Аргирът извика Колчо при себе си.
- Чуй, сине! Аз вече съм старичък, а ти има още ного да учиш. В учението е истината. То ше ти отвори път към всичко. Утре рано ше идем при байо ти Данова. Христя де, ти го знаеш. Учен челяк е. Що книги е прочел, що чудо! Да бях и аз на тво ...
  1427 
Ловецът на пеперуди (глава 1)
Глава I
Краят на лова
Газената лампа, закачена на навеса, осветяваше прага на горската хижа. Бялото й стъкло убиваше жълто-червената магия на огъня и от нея струеше млечно бяла светлина. Макар и малка, тя блещукаше с такава настойчивост, че, погледната отдалеч, горската ...
  1793 
Небесната солница изсипваше сребърен прашец върху главите на минаващите по широката улица. Младата жена, хванала под ръка високия мъж, по чиито кестеняви коси се забелязваха първите знаци на посивяването, гледаше съсредоточено към черното небе без звезди. Студът хапеше бледата й кожа като сърдит люб ...
  1058 
В двора беше цялата райска градина. Храсти рози - алени, бели, розови, жълти, цели букети. И гергини, много гергини. Те бяха слабостта на търговеца. А димитровчетата весело се усмихваха. Колчо се загледа към красивата женска статуя, която беше разперила жадни ръце към небето. В каменната й коса игра ...
  689 
Есен.
Нежни паяжини, летящи във въздуха.
Огромен парк, пропит с цветове, рай за окото на чувствителните към нюансите.
Хладен, свеж вятър, който немирно играе с косите ти и палаво флиртува с листата, разкъсвайки многоцветната им черга.
Сиви облаци, сиви като морето в бурен ден, сиви като крилете на г ...
  1016 
Един непораснал романтик (8)
Наближава полунощ. Жена ми, завита с одеяло на дивана, машинално сменя каналите на телевизора. Аз съм в другия ъгъл на стаята - на канапето до компютъра. Неделя вечер, както много други... но не е...
Вече цяла седмица пред очите ми е черно, на душата ми е черно и не мога ...
  797 
Когато Якомидис се завърна от Париж, донесе на момъка термометър. Хачик го окачи на стената, който не помръдна павече от там.
От кафене "Двадесети век" някой високо бъбреше. Група яки мъжляги наддаваха цена. Комарът за тях беше истинска страст. Луди пари пръскаха. По цели нощи играеха покер и поняко ...
  765 
Един непораснал романтик (7)
Жена ми току-що се е върнала от работа, а аз трябва да тръгвам за нощна смяна.
- Уговорил съм се с един колега, ако смяната е спокойна, утре сутринта да му оправя компютъра. Дреболия е, няма да се бавя много.
Може би така съм свикнал жена си, но ако се прибера по-късно о ...
  836 
Увод
Следобедът се претапяше в здрач.
Прохладният Април беше разтворил крилете си от снежнобели облаци над земята и я пазеше от жаркия език на слънцето. Джуди Спринг, красива жена малко над трийсетте, седеше с кръстосани крака на белите стълби пред малката къща, а необичайно топлият вятър откъм море ...
  795 
Глава 20 - Няколко сватби без погребение
Ваня и Светльо се върнаха от предсватбено пътешествие и покупки. Цяло село се извървя да види бялата рокля. Това беше против традицията, но никой в случая не се съобрази. Ваня беше щастлива и пусна на изложбата цялата любопитна навалица. Жените цъкаха с език, ...
  1352  14 
Тук-таме се мяркаха туркини от Караагач, Куклен, Устина и Марково, с черни фереджета, забулени с яшмаци. Очите им святкаха под фереджетата.
Преди 1300 години, Мохамед беше наредил да крият лицата си от мъжете. Една от тях дърпаше три годишно момченце, облечено с памучно елече, гайтани по него и стък ...
  743 
Един непораснал романтик (6)
Постепенно осъзнавам какво се е случило. Елена си тръгна без да промълви и дума пред мен. Усмихна ми се като за сбогом и това бе всичко. Последните месеци мисълта ми бе насочена единствено към нея и нищо друго не съществуваше за мен. Жената с обсебващата усмивка вече я н ...
  750 
Страшни са само първите минути, часове, дни, но тя нали включи филма на пауза, сега не е моментът да го пуска, има по-важна работа... Пиейки кафето, чак сега погледна фланелката си. Някаква смешна рекламна фланелка, подарък от една игра със супите ”Маги”. Жълтичка с надпис, вчера в тъмната спалня то ...
  1525 
Глава 19 - Развод, прошка и още нещо
Телефонът ме събуди в 4.00 сутринта. Погледнах екранчето – беше баща ми. За какъв дявол звънеше точно сега? Реших, че ще му се обадя по-късно, но след пет минути пак позвъня. Преместих се внимателно да не събудя Ани и излязох в тъмния коридор.
- Какво се е случил ...
  1077  11 
Един непораснал романтик (5)
Как ли ще се развият нещата по-нататък? Всъщност какво се случи досега – може би трябва да си давам оценка не само какво мисля, какво ме вълнува, а и това, което правя, как се приема от околните. Като изключа срещите в автобуса, поздравите и кратките реплики, които може ...
  807 
II.
Киро се събуди и се опита да стане от леглото. Главата му тежеше така, сякаш в нея имаше нещо... нещо като спомен за водка, за такси, за стълби... До леглото си, както всяка сутрин, намери алказалцер и чаша вчерашна вода. Изпи утринния еликсир и вече почти можеше да се изправи. Потърка очи, проз ...
  977 
Колчо взе от килера дрехите си и ги сви в басмена бохча. Направи възел, но не успя да го завърже. Отправи заканително юрук и наново се опита. Този път успя. Излезе в двора и издяла яка тояга от стария дрян. Закачи на нея бохчата и я нарами. Погледна още веднъж към рафтовете и тръгна. Затвори кюпенци ...
  709 
Тая вечер в кръчмата на Моралията беше тихо. Наближаваше полунощ. Двамата обикаляха около масите и обираха филджаните, някои още недопити. Колчо притвори сънливо очи.
- Чуй, момче! - продума Моралията. Не искам да та давам, но Аргира, Демира де, знайш го, има хотел - Пловдив му викат. Кат рекал:
- Д ...
  666 
Един непораснал романтик (4)
Отминал е празникът на жената и днес отново сме в ритъма на смените – нощна. Странно, но мъжете в автобуса са много малко - дали не ги гони махмурлукът от вчерашния празник. Жените са се скупчили на групичка и си бърборят. Не мога да преодолея емоциите си и избирам място ...
  904 
Колчо рипна и една звучна целувка се появи на устните му. Чистият, детски смях озвучи кръчмата и Алито погледна с разширени очи момчето. А неговите очи придобиха някаква загадъчност, която навярно му напомняше ранните години в катуна. Колко славно живееше! Помнеше само майка си. Баща му, думаха, че ...
  740 
ПРИЯТЕЛИ, ТОВА Е РОМАН :) 3-8P
Бе месец Май, време за абитуриентски и абсолвентски
Едва прекрачила прага на офиса и в носа ù се вля обичайния мирис на хартия. Имаха навик с колежката Роза, която първа влезе, се отправя към прозореца, за да се освежи въздуха в бързо вмирисващото се помещение. "Сега н ...
  1172 
Глава 18 - На осемнайсет
Някъде около 5 сутринта ме събуди майка ми от Италия. С най-хубави пожелания, хиляди въпроси и обещания за страхотни подаръци. И предупреждението да не се помакедончвам. Някак между другото накрая вметна:
- Поздрави на дядо и баба и да не пиеш на рождения ден, да не вземат д ...
  1819  16 
Един непораснал романтик (3)
Изминали са четири дни. Още съм под впечатленията от срещата с Елена. Тя е непрекъснато в мислите ми. Кога ще я видя отново и как ще ме посрещне? Служебните проблеми минават машинално около мен, все едно, че съм страничен наблюдател. Въртя се в някакъв омагьосан кръг. Ми ...
  842 
Глава 17 – Семейни тайни
От няколко часа разглеждах снимката от годежа на мама и татко. Преди малко приключихме августовското чистене по листата на дворните лози. Дядо твърдеше, че всеки грозд трябва да е на шарена сянка, така че като погледнеш отдолу лозата, нито едно листо да не закрива грозд, но ...
  1245  12 
Колчо пое от Моралията две чаши кафе и ги сложи върху сребърния поднос. Черната течност се стече върху виещия се като бръшлян русоляв мустак, който спираше под изострената му брада, на която някой нарочно беше издълбал малка трапчинка. Той се облиза няколко пъти. След това прокара пръст по ивата на ...
  715 
Край масите беше оживено. Мустакът - така му викаха, никой не знаеше истинското му име, беше дошъл от Добруджа само с един денк и абаджията Станко го приюти. От тоя ден, двамата заживях като братя. Както беше облечен абаджията, така беше облечен и Мустака. А и красавец беше пустият му Мустак! Цялото ...
  960 
Предложения
: ??:??