6 659 резултата
Коледа е. Искам да напиша писмо тази година, но вече съм голяма и не вярвам в Белобрадия старец. Затова искам да напиша това писмо до теб. А ти, ако искаш, го прочети.
Знаеш ли колко е красиво навън? Белият сняг покрива всичко: дупките, мръсотията - и оставя в мен само едно усещане за спокойствие, с ...
  2745 
Здравей, изпращам ти спомените си. Най-после взех решение. Натоварих ги на два вагона. Да, спални.
Да, от онези, очуканите, които БДЖ заключва против гратисчии отвън с вериги и катинари. Нищо че прозорците не се затварят добре и духа. А като се размирише на урина, никой няма да познае от тоалетните ...
  531 
Обикновено през тези празници очакването да се случи нещо важно за всички, добива конкретни очертания. И разбира се, сънищата не са по-различни от очакванията: Децата очакват шейната с подаръците на Дядо Коледа, бездомниците очакват къщичка с градина, влюбените очакват писмо или телефонно обаждане, ...
  861  10 
Зима. Сипе се обилен, хубав сняг и засипва пътеката към старата круша в дъното на двора. Снегът бързо закрива всичко черно – побелява навсякъде...
Аз гледам през прозореца. Вече се свечерява, но снегът дава допълнителна светлина и вечерта идва по-късно от друг път.
Излизам на двора. Пътеката е накло ...
  826 
Усмихваш се, а щастлив ли си?
Плачеш, а струва ли си?
Чакаш, но се питаш заслужава ли си?
Всеки те подминава и си мислиш,
че не те забелязват. ...
  700 
Аз не помня войната. Баща ми е бил на фронта през есента на 1944 г. По време на
Втората световна война, която е отечествена за СССР, са създадени прекрасни песни за нея, за трудностите на фронтовото ежедневие. И в България стават популярни много от тях. Майка ми ме е приспивала, пеейки ми една от тя ...
  569 
Две думи - чужди... Не изричани нивга с душа...
Огън и жупел бих изтърпял да мога
да кажа тез думи...
Застанал пред тях възмъжал.
И защо съм тъй грозно студен? ...
  647 
Преди време някой до мен ми каза:
- Човек сам и за тоалетната не става.
Сега, прехвърляйки миговете, прекарани с него, си казвам, че е по-добре да прекарам живота си в тоалетната сама, отколкото някой да реве от нея с пълно гърло, че тоалетната хартия е свършила.
Той винаги се е дивил на решението м ...
  1268 
Де да можех със един замах
света около нас да променя,
за да виждам усмивка само на лицето ти
и как очите ти греят от щастие!
Как искам щастлив да бъдеш всеки миг, ...
  1224 
Спомням си мое стихотворение от детството
Бъдни вечер
Бъдни вечер, в одаята
покрай топлата камина
ще посрещнем ний зората, ...
  838 
Ако имах девет сърца, щях да те обичам с всяко едно от тях. Щеше да си запълнил всичките им дупки, причинени от хората, в които се влюбваха в миналото. Щеше да си залепил всяко парченце, разпиляно от вятъра.
Ако имах девет сърца, бих ги посветила единствено на теб, защото ти знаеш как да ги обичаш. ...
  2328 
Всички същите
Нищо ново под слънцето, все същите стари, вехти гледки, все същите изветрели и еднакви дни… всичко е толкова тривиално… отдавна и аз не съм бил различен, не и по начин , който да има значение и да се откроява.
Хващам една стара пътека, водеща ме… към нейния край или разклонение, водеща ...
  915 
Дневникът
Разказвам тази история на себе си. Искам да я изслушам отново, все едно не съм я преживяла, а после да я оставя да пожълтее в страниците на тетрадката. Няма да я съдя строго. Няма да я идеализирам. Опитвам се да не я драматизирам. Най-трудно е да разкажеш нещо на себе си.
Аз съм човек. Аз ...
  1709  26 
Дядо ми беше инвалид от Първата световна война. В една битка на фронта бил ранен от парче снаряд в главата. Понеже си загубил каската, раняването било тежко.
На фронта не могли да му помогнат. Но по щастлива случайност с него служел шуреят му. И той попитал лекаря какво да каже на сестра си - че са ...
  436 
Част: 2 Димът на големия град опушва съзнанието ми, а неспирният шум разкъсва
мислите ми. Има нещо нередно, нещо объркано в основата си, заради което всичко е
изградено някак накриво, грешно... Не бива да се чувстваме толкова изгубени и
малки. Не бива да е така, както е... Иска ми се да избягам и ся ...
  432 
Очите сини-зелени не зная.
Косите черни, къдрави безкрайни.
Носът малък, езикът цапнат, гласът звучен.
Лице жизнерадостно, неспирно, игриво.
Усмивка бърза, стряскаща, инстинктивна. ...
  878 
Част първа
Написа ми дълга любовна балада, в която се пееше за всички безкрайни години на любов и на раздяла с тебе... Как бяхме малки, сприхави и страхливи, но колко се искахме. После пораснахме, страдахме от други, но не спряхме да се виним един-друг и как пак се срещнахме, като по чудо. Ти пееше, ...
  519 
След като храносмели обяда си, боата Сиси тръгна на разходка. Беше в добро настроение, подсъскваше си весело, а птички и пчелички пригласяха и внасяха липсващата мелодия. Изтегна се на един камък и замря - това беше живот, мамка му! Добре, че успя да избяга от цирка. В гората нямаше кой да ù каже ко ...
  676 
***
Застанах до прозореца, погледнах към небето, към луната, към звездите. Погледнах бавно догарящата ми цигара и наполовина празната чаша с вино и в този момент осъзнах, че точно тук на този прозорец беше началото, а сега и края на всичко. Всичко започна на този същия прозорец и всичко отново ще завърш ...
  682 
- Колко си хубава днес, колко си невероятна, колко си привлекателна, колко си... - направи престорена пауза заекът Желю.
"Този направо ще ме убие"- насмешливо си помисли синигерицата Сашка. "Кой го излъга, че е горският плейбой..." А на глас изпя:
- Благодаря ти, Желю - много си мил!
- За нищо - каз ...
  684 
Много зависи от това на какво е свикнал организмът ви. Ако е свикнал да поема мазнини, ще плюскате, докато надебелеете неимоверно. Или не.
Аз много лошо не съм се научил на търпение, все още. Организмът ми като че ли имаше нужда от някакво ново усещане. Не гъби, не трева, не кур в гъза ми, макар че ...
  635 
Само следи след това, което беше. Златни песъчинки, посипващи пътя, по който съм вървяла, все така трънлив и неравен. Разпилени спомени от зимния вятър. Лъкатушещи рани в душата ми и една черна замъглена сянка на същността ми. Бледолилави миражи, ограждащи света ми. Същият този свят, който видях как ...
  736 
В клетката на моето страдание
.
Омразата в сърцето ми впива
своите остри като бръснач зъби
и отровата ѝ във вените ми се влива. ...
  598 
Off
уморени са
ветровете ми
уморено ги спуска нощта
върху клоните
върху цветето ...
  564 
През живота ми минаха много хора и още толкова умножени по две ще преминат и занапред. Колко още лицемери ще видя, колко безсърдечни и фалшиви същества, но и някъде там сред тълпата ще видя и такива, за които си заслужава да се обърна. Животът ми винаги ми е изпращал от най-трудните задачи за решава ...
  1183 
Като чиния сме. Която лети към стената и след миг ще се пръсне на късчета. Отиваш на летището да посрещнеш дъщеря си. Аз пък имам среща с мъжа ми, на която обсъждаме как няма да отидем на делото. Онова, дето щеше да сложи край на брака ни. И ти си щастлив. И се смееш глупаво, не разбирайки, че за ме ...
  554 
Деветият месец от календарната година - според тълковния речник.
Септември е началото на учебната година. Още с обръщането на страницата от календара и вече са се изтърколили 15 дни, и идва първият учебен ден за всички малчугани и вече не толкова малчугани. Който е чел книгите от списъка със задължи ...
  857 
С приятелката ми Д. сме връстнички. Тя е по- голяма от мен с 20 дни. Живееше в къщата на дядо си срещу нашата къща. С нея играехме с кукли. Тя имаше много хубава кукла, спяща, с чудесни бели зъбки, които се виждаха от полуотворените устнички, и с коса, която можеше да се реши. Тогава в магазините ня ...
  469 
Ти, който стоиш от другата страна на редовете...
Запомни ме... И аз ще запомня теб...
Не бъди никой. Не бъди някой. Бъди себе си – дори повече – бъди най-доброто от себе си и зная, че понякога светът (в лицето на всички хора и обстоятелства) няма да го заслужава, но ако не на него, ти го дължиш на с ...
  1212  15 
Загледана в безкрая
Загледана в безкрая на морето,
се чувствам толкова малка,
като малка златна песъчинка,
изхвърлена от бурята на живота ...
  862 
Пореден ден на грешни решения, нищо не се бе променило, сякаш не бях заминавал, единствено неловкото мълчание се бе превърнало в основен начин на общуване. Логиката бе надскочила себе си, или вече липсваше съвсем, споходена от толкова направления и посоки. Не желаех да гадая отговорите, след толкова ...
  598 
У нас живееше семейство руснаци. Това беше около 1946-47 г. Аз съм била на 3-4 г., но помня, че мъжът беше майор, вероятно дошъл в България, за да помага в обучението на наши войници. В нашия квартал имаше военно поделение. Жена му се казваше Маруся, а синът им Женя беше на 12 г. Помня, че бащата ме ...
  1009 
Здравей, мое вътрешно Аз!
Поглеждайки се в огледалото, виждам чертите на жена, достатъчно силна, за да те потърси в себе си. Ти си много повече от тази жена, защото тя е само външната обвивка на нещо душевно. Нея я виждат всички. Познават очите и косите ù. Съзират извивките на тялото ù, жестовете, к ...
  968 
1.
Не знам колко време съм лежала в спалния си чувал, опитвайки се да се стопля. Помислих си на няколко пъти да стана, но ми се стори свръх силите ми, затова пак се загръщах плътно и се оставях да не бъда нито тук, нито там. Бях толкова уморена, че можех единствено да се рея, виждайки пред себе си п ...
  1015 
Мразя, когато го гледам, защото чувствам всичката тази празнота, този фалш. Той е като изваден от цирк на прокълнатите. Всяко негово движение е представление, всяка дума - измислен сценарий.
Вглеждам се в тези очи – нищо, в това е проблемът. Той е празен. Само красивото му лице остава. Счупена маска ...
  611 
Лято е, началото на август. В Жеравна сме с внучката ми Василена. След дългия ден, изпълнен с много интересни срещи и игри, сме уморени. Приседнали на чардака, ние разговаряме. Тя ме разпитва за моето детство и аз разказвам дълго, а тя слуша. И така ми хрумна да запиша как и на какви игри играехме, ...
  486 
( Из тракийския фолклор )
*
*
*
Всичко в теб е хубаво, Искра Делигьозова! Сърцето ме заболява, като те погледна, искрице моя. ...
  914 
Денят, в който се спря до мен, денят, в който целият свят се преобърна - този ден никога няма да забравя - видях в очите ти любовта. В този твой ярък, син поглед блестяха безброй звезди. Обикнах те на мига, но това по-късно го разбрах. Ти се спря до мен и ми прошепна - "Обичам те". Аз гледах и не вя ...
  907 
Тя стоеше сама в стаята си, а полунощ вече минаваше. Взе кутията си с цигари, извади една, запали я и издърпа дима. От радиото звучеше за кой ли път една много стара песен. Песен, която толкова ненадейно я връщаше към спомените за Него. Навън времето беше мрачно, валеше толкова силно и сякаш звукът ...
  1812 
Нуждата от сън натрапчиво крещеше, дразнейки, макар че предпочиташе да идва незабелижимо, тихо, скромна. Знаеш ли, майната ти, работата ми в страната на сънищата приключи. Нямам време за теб. Сега ме вълнуваше само едно. Ако днес живеех и се отдавах на спомените от вчера, то какво бих се сетил утре ...
  493 
Предложения
: ??:??