14 753 резултата
1.
Възкресение
***
Едва ли има човек да не познава поне един представител на онази странна и интересна разновидност на човешкият характер, проявяваща се при някои хора, при които отдалече проличава, че са силни и властни и тяхното присъствие, дори и без много дела, води до усмиряване на някой побесн ...
  2384  13  12 
И тази година Великден дойде топъл и ясен и зашари по лицата на хората, като начервено яйце, едно такова неописуемо изражение на истинска вяра и упование за по-добро. Разпъпиха се цветчетата по овошките, поникнаха младите зелени стръкове,а момината сълза разпери красивите си листа и се разтвориха не ...
  1532  10  13 
1. Промяната
Знаех, че е време за промяна. Ала така казано, нито една от думите ми не добива смисъл. Затова трябва да се върна назад – до момента, в който бях на двадесет и три.
Върна ли се там обаче, смисълът отново няма да е цялостен. По тази причина, драги читатели, ще се наложи да ме изтърпите и ...
  1513 
Резюме:
- Аз съм лоша лъжкиня. Лъжа всички, че ти не ми липсваш. Лъжа най-вече себе си, че съм добре. Лъжа и него,че не го обичам.
Аз бях кълбо от болка и сълзи . Един съдбовен ден ме промени завинаги, но и той стори същото.
Глава 1
До онзи съдбовен ден животът беше повече от страхотен. Познавах Сам ...
  785 
Таксиметровият шофьор включи брояча и натисна педала на газта. От летище „Едуард Логан“ в Бостън качи само един пътник. Около петдесетгодишен афроамериканец,
абсолютно копие на Куба Джуниър. Дори го попита дали не е актьор, но на човека явно му беше дотегнало от този въпрос и само кимна отрицателно. ...
  609 
1.
Възкресение
Казват, че ако човек бере душа по Великден, то той е чист и праведен – свят човек. Това тяло, в което е живяла чистата човешка душа, ако ще преживява мъките на Исус Христос, търси начини да се опростят греховете на обичните му хора и да не се пишат неговите на тях.
Има един дълъг и лъ ...
  1718  11 
Мария свежда глава, смутена от съчувствените погледи на минувачите, докато количката й трополи по неравните плочки на тротоара. Облечена е в лекьосана болнична нощница, косата й е сплъстена, немита от седмици. Острата болка в кръста се засилва при всяко разтрисане.
– Съжалявам, но плочките са разбит ...
  652 
Непознатият стрелец беше изчезнал, бърз като сянка. Бяха го зърнали само за няколко секунди, след което той се скри от погледите им сред дърветата, който протягаха безбройните си клони като грамадни ръце.
Неочаквано Явор се изстреля нагоре по пътеката.
Бързо взе разстоянието до поляната.
Слънцето бл ...
  996 
Още при първата ни среща, преди няколко месеца, нещо силно ме беше учудило. Такава стройна, млада и хубава, усмихната и уважителна, а сякаш стои малко на ръба… Не си спомням точно защо беше влязла в книжарницата.
Тази сутрин тъкмо изнасях рекламната табела навън, свеж и топъл се очертаваше пролетния ...
  1006 
Качи се на спирката и още от вратата го лъхна миризмата на евтин парфюм. Автобусът беше пълен. Огледа се – нямаше свободно място. Сгъна на четири вестника, който държеше в ръката и го пъхна в джоба на якето. Беше сутрин, пролет, хората мълчаха и спяха с отворени очи. Никой не говореше. От време на в ...
  712 
Никой в селото не беше наясно какво точно означава неговия прякор. Знаеха само онова, което той винаги разказваше. През лятото на 1965 година от общинския вестник „Краневски глас” бяха изпратили журналист за отразяване на жътвената кампания в ТКЗС-то. На обяд, когато всички били в хоремага, за да тъ ...
  494 
В селски дом, при многолюдно семейство живеело едно коте. Децата го обожавали, възрастните се грижили за него. Но най-дълго време животното прекарвало с немощна, трудно подвижна старица. Тя обичала да разговаря с мързеливото коте. Тъй като всички били много заети, а и то било добър слушател старата ...
  1485 
Мъжът се хваща за главата. Пръстите му се заравят дълбоко в гъстата коса. Поглежда през прозореца, сякаш очаква да види крадлата. Няма я, естествено. Гневът го подтиква да излезе на улицата и да започне да я търси. Колко ли време е изминало, откакто си е тръгнала? Десет минути, петнайсет? Вероятно п ...
  1039 
- Хайде, почти стигнахме! - обади се Явор, като се обърна назад. Мария и Самуил бяха изостанали доста надолу по пътеката.
Пролетта беше обхванала гората.
Дърветата бяха цъфнали и ароматът на цветчета се разнасяше от вятъра.
- Чакай ни поне! - извика Мария, но вече беше късно. Явор отново се изкачваш ...
  1134 
Старият се върна при създателя си и сега, заедно с него, злобееше от преизподнята. Ина забеляза, че го ненавижда и кълне на ум по същия начин, единствено страхът от черепа се спусна между ребрата.
Ина поливаше телефона със сълзите си, докато вървеше към Иван. Думите ѝ заглъхваха сред хлипания, безси ...
  884 
М А Л К А Т А Т А Й Н А
Неделя е най-хубавия ден за мен. Не само, че почивам ами се разтоварвам изцяло. Мога да се ти прави забележки. А днешната неделя е точно такъв ден! Защо ли ? Защото моята Пенка отиде на работа, а аз съм още в леглото и най- спокойно си гледам телевизия. Да, ама не! Звънецът н ...
  1239 
Едрите капки дъжд барабанят по тротоара, а там, където водата се е събрала в локви, звукът наподобява клокочене. Голям априлски порой. Небето е смръщено, почерняло, сякаш се кани да удави всичко под себе си. Само случайните минувачи, приведени под чадърите си, нарушават пустотата на улицата. Коли се ...
  1128 
Баснописецът получи две писма. Отдавна не беше получавал никакви писма. Нито електронни, нито обратното на електронни.
А сега – две. Наведнъж. От хартия. С подател. А получател беше той самият. Името му бе изписано с красиво нечетлив почерк. Посочен е номерът на апартамента, кварталът, градът. Дори ...
  740 
КУВАЛДЫ И КОСТИ
Заготовитель сельского приёмного пункта Пётр Павлович Иорданов бесполезно свирепствовал в бухгалтерии райзаготконторы, поломал деревянные счёты Ады Менделеевны, которые за тридцать лет отстучали тонны, упакованные джутовой верёвкой итоговые отчёты. Костяшки счётов так привыкли к глав ...
  636 
На четири километра от село Баня, между Обзор и Несебър се намира едно от последните девствени кътчета по нашето Черноморие – местността Иракли. Липсата на удобства, поради забраната за строителство бе предпазило това място от пренаселване с бизнесмени и туристи. Все пак имаше едно барче, което да н ...
  556 
Отново. Поредната вечер се чувствах самотен, за това отидох на любимото си място, а именно барът в края на улицата. Беше близо и удобно, а и атмосферата, може да се каже, беше приятна.
Отворих вратата и веднага лъхна мирисът на алкохол и цигари. Седнах спокойно пред бармана и си поръчах обичайното. ...
  486 
ШУДРА
Казалось у этой сухой согбенной старухи, волочащей перебитыми ногами, нет прошлого. Она ходит как вечная тень своего уныния. Живёт подаянием, и невозможно видеть её мир иным, кроме как поиск сострадания.
Два селения стояли на отшибе земли, огромная рытвина их разделяла, плакало небо, когда они ...
  2146 
Екстазът от сливането им, беше неописуем! Сякаш хиляди слънца се вляха в него и светлината и топлината им, го изпълниха с такава невероятна любов, че Мартин почти не можеше да диша! По-точно дишаше на пресекулки, като ковашки мях, който са задвижили прекалено бързо! От своя страна Милена летеше някъ ...
  1062 
Ако завали, ще отида за гъби. В гората. Ще е влажно и свежо. Обичам мириса на гора и на засъхнала трева. Боровете издават странни шумове, върховете им са блъскат във високото и ехтят като рога на елени, настръхнали един срещу друг; игличките на елите ме боцкат по брадата и по челото, когато се навеж ...
  782 
Дадоха ми персонална пенсия.
Първо го чух по радиото. Отворих нета, гледам по сайтовете – вярно, бе! Дали са ми персонална пенсия.
Нито знам защо, нито знам кой. Ама пише – по предложение на министър е станала тая работа. После цялото правителство е взело решение чрез вишегласие и консенсус. И накра ...
  670 
Директор Тарной базы, - Влас Иванович Курайоглу посмотрел на часы, и на зимнее слякотное утро, спящее в темноте арочного окна. На работу пора выходить.
Второй год как Тарная база соскочила с развалившегося потребсоюзовского воза, тлеет никому не нужная на пустыре в край города.
А все минувшие ударны ...
  1133 
Мъглата се беше увила плътно около планината, все едно желаеше да я задуши. Сутрешният въздух беше студен.
Борис тичаше по каменната пътека над склона. Отчаянието беше на път да го превземе, но волята му още не го пускаше. В момента нищо не беше способно да го спре да я намери. Къде е тя?
Глутницата ...
  890 
ШАРО Дните летяха, безразлични към всичко. Ето и месеца си отива си помисли Златан и си опипа лицето с ръце. Кожата му сякаш бе изсъхнала. Стана и се отправи към огледалото, Когато се спря пред него се уплаши от физиономията, която го гледаше от там. Опипа с ръка голото си теме и притвори очи.Примал ...
  744 
Живот... такъв, че с всеки изминат ден, минал незнайно как и с каква сила през добрината, да става един човек или дори дете с още невръстен ум една зряла фигура. Ето ги там, далечни се скитат знанията ни, с премрежен поглед ги виждаме. И онези мъждукащи светлинки на озарението, което покосява емоции ...
  619 
Бяхме на почивка целият клас. Решихме да отидем в Ню Йорк. Да доста голямо място за почивка.
Точно два дни преди това се бях разделила с гаджето си.Той беше 1 година по-голям от мен.
Бях се приготвила и щях да му дам девствеността си, но когато отидох го заварих в леглото с друго момиче. Разбира се, ...
  810 
Тази случка е от паметната 2007г. Мой познат сподели, че в руския /бивш съветски/ културен център, на ул. Шипка в столицата, е направил изложба от свои снимки, правени в Москва. Покани ме да отида да ги видя в удобно за мен време. Той беше добър фотограф, а и исках да видя Москва през неговите очи. ...
  830 
– И днес отново няма да имам какво да хапна. Мдааа! Парите ще ми стигнат само да се напия, но за ядене – не! Смяташ, че ти приказвам глупости? Защото алкохолът е по-скъп от храната ли? Грешка! Твоя грешка! Ей, човек, вчера събрах цели деветдесет и три стотинки... Ако ти ми дадеш сега само деветдесет ...
  1533 
Най-нежното, прекрасно и крехко същество, което очите ми някога имаха възможността да зърнат беше тя. Моята нимфа. Досущ като самодива и едва ли не привидение от някой друг свят, тя винаги беше там- с дългата си огнена коса, внимателно сплетена в красива плитка и венче от диви рози, това момиче обсе ...
  995 
Много дълго продължи този сън. Като нишка от някаква плетеница – усукваше се, диплеше свои форми, после се обръщаше, влизаше в други образувания и накрая вече всичко се объркваше в хаотична безредица, красива и плашеща едновременно.
Сънят рисуваше живота му такъв, какъвто той не искаше да бъде. Паяж ...
  629 
“Девън Мейл” 6 септември 1951 г.
УЖАСЕН ИНЦИДЕНТ В ДЕВЪНШИР. АРИСТОКРАТКА ЗАГИВА ПРИ ПАДАНЕ ОТ КОН. СЕМЕЙНО ПРОКЛЯТИЕ ЗАСТИГА СЪПРУГАТА НА БАЛЕТНА ЗВЕЗДА
При нелеп инцидент с жребеца си загина една от най-бляскавите дами на графство Девъншир. Госпожа Клара Рединг, съпруга на балетната звезда Антъни ...
  2430 
Тази ноемврийска привечер едва движа краката си по кишавата улица. Преуморена съм до смърт след тежкото денонощно дежурство. Влача две препълнени пазарски торби, за дръжката на едната се е хванала Алис. Нямам сили да слушам какво бърбори. Наострям ухо когато чувам „таткото – глас”.
– Какво?
– Ами ка ...
  1943 
ДОМ ПРОФСОЮЗОВ. (ИСКАЛЕЧЕННЫЙ ПАРТИЕЦ)
У человека этого не было половины левой руки, он её оставил ужасу, который оборвал расцвет его желаний, который пришёл с пушками убивать и грабить его привязанность к земле.
Лёня Строевой, как и все его ровесники, рос с мечтой о прекрасной жизни и те, кто управ ...
  1114 
- - - - -
(Камерата показва в гръб мъж с наметната ватенка и каскет на главата. Пред него гори огън, а около него стърчат само голи каменни зидове. Камерата се завърта и показва околния пейзаж. Зима е. Сняг е привел клоните на близките храсти. На неголямо разстояние се виждат зидовете и на други пор ...
  1713 
Госпожа Емили Бомон – красива, двайсет и осем годишна жена, слушаше напрегната емоционална реч на футболния коментатор, без да поглежда към телевизионния екран. Пръстите и мачкаха крайчето на памучната покривка през цялото време. Не гледаше футбол, защото не разбираше тази безсмислена грубост и агре ...
  549 
Цялото село беше притихнало. Слънцето се скри зад балкана и Вечерницата изгря на небето. Животните бяха прибрани по оборите и комините пушеха над къщята. Само от една къща още се носеше весела глъчка. Баба Ганка беше сбрала край огнището си младите моми, дето на следващия ден щяха да бъдат лазарки. ...
  1594 
Предложения
: ??:??