14 614 резултата
Баба Милица се понамести на пейката до дувара, сложи бастунчето до нея и зачака.
Лято е, топлината бе малко се поскрила, ала ,но беше задушно. Опереният котарак се умилкваше до нея, а после полегна покрай краката и.
Бабата чакаше своето внуче, бе го изпратила до пазара в малкото градче.
Всяко лято К ...
  262 
Благодаря за поканата във вашата медия… Да, де – работите в нея, не е ваша. Пък и надали някой в държавата знае чия е…
Какво? А, да – по темата. Значи, поканихте ме, за да обясня на драгите зрители каква е ситуацията на предколедния и предновогодишния пазар…
Зная,зная – един пазар е. Седмица разлика ...
  181 
От известно време Моника не успяваше да вижда само лицата на хората. Тя гледаше и душите отвътре, техните характери, отношения, навици.
Отначало си помисли, че е полудяла, започна да избягва срещите, дори със своята приятелка Нина. Учеха в едно училище, в десети клас, познаваха се още от детската гр ...
  211 
Разбива се летяща чиния високо във полите на Витоша. От нея изскачат два зелени хуманоида, всеки с по две антенки на главата. Очите им блестят в златисто. Те изтупват снега от себе си. Едното поглежда към чинията, мърда едната си антенка и летящата чиния се покрива с пясък, скали и сняг. Другото зел ...
  557 
В просъница дочу хлопването на външната врата. Отбеляза по навик, че мъжът й замина на работа. Днес беше дежурен и вечерта нямаше да се прибере въпреки, че е Коледа. Децата бяха извън града. Щяха да посрещат празника в някаква планинска хижа.
Прозя се и мързеливо се изтегна под чаршафа като котка. Щ ...
  729  16 
Дядо Мраз, брат му и студено-снеговития инцидент
Снегът заваля тихо и неусетно през нощта. Коминчетата на къщичките в малкото балканско селце пушеха, а малки и големи хора спяха сладко, сладко. Улиците бързо побеляха, покривите също, всичко стана приказно бяло, а един черен гарван от един клон мъчно ...
  239 
Обичам да вали. Дъждът отмива наслоенията на егото, лошите чувства, пренебрегнатата обич.
Студът ме гали по бузите, а дъждовните капки играят на криеница.
Можех ли да избягам от бащиния гняв? Той се изсипа върху чувствителната ми душа като тежка, каменна плоча.
Беше разбрал, че обичам Илко, а за бащ ...
  224  11 
ДА СИ СПОМНИМ ЗА ДЖОН ЛЕНЪН...
На 08 декември се навършват 43 години от убийството на Джон Ленън.
На тази дата през 1980 година, млад непознат мъж спира Джон Ленън на улицата пред жилището му
в Ню Йорк, за да му иска автограф. Няколко часа по-късно същият този непознат стреля пет пъти срещу Джон Лен ...
  286  13 
През девет планини, зад десетата, през девет морета, зад десетото, живял и царувал лют цар. Поданиците му мърморели, че е много стиснат, всичките данъци трупал като златни накити в подземията си и въобще не се грижел за поданиците си. Къщите били грозни, улиците били в дупки, хората ходели намусени ...
  711 
Дъждът тропаше тихо и приспивно по прозорците на блока. Рени спусна щорите и изгаси осветлението на стаята. В кревата я чакаше Пламен. Той и се усмихна щастливо на светлината от телевизора. Рени бавно свали черната си нощница, и облизвайки устни еротично се присъедини под завивките до Пламен. Той я ...
  679 
Мария роди момиченце. Вангелис бе повече от щастлив, родителите им също. Гледах ги радостни и усмихнати да се разхождат из градината между хотелите.
Подухна топъл есенен ветрец и тук-там нападалите листа оживяха, заиграха сякаш своя си есенен танец. Пригладих по навик поразрошената си коса от ветрец ...
  502  15 
Малката рибарска лодка се рееше по златистите вълни. Слънцето се спускаше в своя златен дом. Студът проникваше през дрехите и хапеше кожата. Сиви облаци забулиха небето в мрачна одежда. Заваля студен есенен дъжд.
Тервел стоеше взрян в морето. Прошарените му коси, целунати от сребристата обич на врем ...
  612 
Пасажер от каюта 46 стъпи на борда на круизният кораб под аплодисментите на част от екипажа , които ги посрещаха след като съобщят името на пътника. Администратор веднага оформи пластиката му, която щеше да бъде и паспорт и разплащателна дебитна карта на всички места на борда. Тръгна надясно по пъте ...
  276 
Отвеях се съвсем. До мен полугола мацка, а аз й говоря такива неща. А какво , да й свалям звезди посред бял ден ли.
- Хайде да поплуваме, че много се разприказвахме - ставайки и със смях предложих.
Протегнах ръка към нея, хванах я здраво, изправи се. Бяхме достатъчно близо за да прехвръкне волтовата ...
  256 
Много обичам да се разхождам в гората. Всеки път когато го правя виждам прекрасни гледки, прекрасни растения, а понякога срещам и красиви животни. Онази сутрин пак станах рано сложих в раницата си два сандвича, шише с вода и потеглих. Ех, тогава бях млад, ходех бързо но и се наслаждавах. Сега години ...
  236 
От малка Нора обичаше числото пет и вярваше, че то ѝ носи щастие. Не, че на петнадесет се чувстваше много голяма, но все пак вече не беше дете. Показваше го на всички, увличайки се по типично тийнейджърски неща като дискотеки, купони и чатове из разни апликации. С момчета, предимно. Всъщност, за нея ...
  577 
„Скъпи дядо Коледа, аз съм непослушно дете. Не слушам! Когато татко наби мама, той ми каза да не звъня на 112. Не го послушах и той влезе в затвора за това. След шест месеца го пуснаха но пиян шофьор го бутна на пешеходна пътека, когато отивал в един бар да се напише, защото аз не го послушах да оти ...
  489  13 
Двамата младежи вървяха по улицата и често поглеждаха листчето, което Илко държеше в ръка. Търсеха адрес и четяха надписите на улиците, обикновено поставени на ъглите, които не винаги ги имаше. В края на една от улиците се мярна камбанария. Това беше другия ориентир да намерят храма Света Петка и от ...
  266 
И като англичаните започнахме от времето, колко е приятно сега, после дъждове, ветрове.
- А ти откъде си. Говорът ти е като от Северна Гърция, не си атинянин - попита тя
- От северна Гърция, че и малко по на север, от България съм, а тук изкарах безплатни курсове по езика, а аз си мисля, че говоря ю ...
  243 
А аз носех торби или касетки с цитроси у Елени. Е, тя да е слон не може да изяде толкова портокали, мандарини.
Карай, нали има около нея куп жени, а те имат семейства, да ядат на корем, да не са от моята градина.
Ходихме с микробуса с кирия Дора на селото за стока. В градината им мирис на ферментира ...
  225 
Я не могу любовь определить,
Но ето страсть сильнейшая!
М. Ю. Лермонтов
От прозореца си виждам този връх. Възвисява се горд над планинския гребен. Над него – небеса, перести облаци, подчертаващи тюркоазено синьото на простора. Мисля си – това е гледка от една дива, необятна планета. Заснежените скло ...
  689 
Мдаа, наистина жалко за цветята, помислих си и подритнах едно камъче. - Кирио Петро, Петро,... защо се умълча, не се ли радваш - подръпна ме по ръката малката - О не, напротив, радвам се, но не им носим нищо като подарък - смотулевих извинениетп - А и ти къде замина - попита тя - Изведнъж всички се ...
  291 
Докато слизах по стълбите, ме обзе слаба надежда, че баща ми може да е в някой от другите два апартамента, които години наред даваше под наем, докато ставаше да се живее в тях. Що се отнася до споменатата по-рано вила на село, тя
бе продадена още преди две години на един каракачанин, който я превърн ...
  487 
Дъждът не спираше да вали през целия ден. Стоян стоеше в стария си автомобил и гледаше с усмивка как вали. Погледна часовника си, запали колата си и бавно потегли по мокрия път. Чистачките тихичко скърцаха докато чистят предното му стъкло. Задната отдавна не работеше, но въпреки повредите той обичаш ...
  255 
Приятен есенен ден, слънчево и топличко, сякаш ден откраднат от лятото.
Мързеливо крачех към къщи през кварталния парк-градина. Защо съм си го нарекъл така ли.
Ами в него имаше всичко, кътове за деца малки и големи, кътове за влюбени, пак малки и големи, езеро с фонтани, периптори-павилиони на шестт ...
  362 
Не беше лято. Като се замисля... и есен не беше... пролетта не бе дошла... а... зимата.
Да... може би е било зима. Все пак ми беше студено... и горещо... и тъжно и... имаше дървета, и цветя, и трева, и кладенец в росата.
А облаците бяха бели, невзрачни, красиви, пухкави, черни, буреносни и...
А живо ...
  617 
Често излизах навън
Предпочитах дъждовно време... с лек примес на сняг...
Някак е... романтично.
Често излизах боса, но задължително слагах на ръцете си ръкавици. Мама казваше, че ще настина, но аз... обичах да чувствам дъжда с нозете си.
Вървях две преки натам... после сядах на пейката, слагах ръце ...
  326 
Кети чу как майка й дръпва завесите и в стаята се процеди светлина. Беше сутрин, време за ставане. Отвори очи и се загледа в палмичката на масата. Един слънчев лъч я беше огрял. Прозорецът беше отворен за проветрение и се чуваха птичите трели отвън. Въздухът миришеше на липата пред къщата. Всичко то ...
  305 
Дърветата бяха загубили одеждите си. Сега клоните им се протягаха като черни пипала към небето. Над селото се спусна мрак. Небето побеля. Светът притихна. Скоро затанцуваха първите снежинки. Тъмните покриви бавно се покриваха с бяла пелена.
В селото пушеха само няколко комина. Останалите къщи бяха м ...
  581 
Отново трепети,... любовни трепети.
Запознах се с добре изглеждаща госпожица с интелигентен вид, по нейните думи. Не говореше много, изслушваше ме, кимаше с глава. Обаждаше ми се по мобилния, '' Как сте,... работата,...радвам се за вас...'', бяха дежурните й въпроси и отговаря кратичко като я запита ...
  210 
ЗИМА
Беше края на ноември,
когато всеки се сгушваше в топлината на своя уютен дом, забравяйки за света навън. Хората се бояха от студените му ръце и бягаха колкото се може по-надалеч. Мислеха си, че огънят ще ги оттърве от ветровете на зимата и предпочитаха да останат слепи за студът вътре в тях.
Би ...
  777 
Това се случи през 2020 година. Беше пролетно време – средата на април. В този ден бях на работа в Нова Загора, когато иззвъня телефонът и чух предвзетия глас на сестра ми:
— Батко, какво правиш? Сигурно си на работа... Ами, обади ми се съседката от бл. 20 и казва, че от една седмица не са виждали б ...
  404 
Отначало го взеха като слух, но когато кмета влезе в кръчмата привечер и оповести новината, вече всичко се изясни.
В опушеното помещение клиентелата беше заела своите места. На една от масите вървеше каре белот, а на останалите по двама, по трима съселяни на раздумка отпиваха мастика на малки глътки ...
  635 
K-T-2
Бойчо винаги е знаел, че ще живее в щатите. В онова време, преди 1989, това не само, че беше невероятно, но си беше и опасно – да мислиш, а и да казваш, че ти рано или късно ще живееш в щатите. Като студент учеше повече английски отколкото каквото и да е друго, което „трябваше“ да учи.
И през ...
  244 
Когато и поставиха диагнозата, Лара не трепна. Знаеше, че от известно време я боли, но не желаеше да отиде на лекар.
Инатеше се като малко дете, предпочиташе да обгрижва семейството, отколкото да мисли за себе си. Винаги сериозна, отговорна, отзивчива, тя не обръщаше внимание на здравето си.
До оназ ...
  601 
Black Friday…
Появи се заедно с демокрацията. Пазарна демокрация – рекламират ви, предлагат ви евтино, купувате… И се оказва, че било скъпо.
Дали стока някаква, партия или политикан…
Каквото се подведеш…
Познат ми се хвали – купил си нещо евтинко. С 30% свалена цена. ...
  687 
Отмъщението
Джак Ричър се регистрира в българския мотел като Джак Улфскин.
Внимателно приближи сламената колиба, в която се криеше най-големият от тримата братя Свински – Гошо. Последва светкавичен удар с крак в средата на дъска, която държеше вратата. Леката конструкция от пръчки се срина. Проста ф ...
  737 
Снежа поставяше последни щрихи от грима си. Вече повече от час не беше ставала от тоалетката. Косите ѝ бяха високо вдигнати на кок. Гледаше се в огледалото. Наслаждаваше се на това, което виждаше. Погледна към дървената кутия, в която стояха гримовете ѝ. Внимателно оглеждаше всичко, имаше чувството, ...
  302 
Есента бе в разгара си. Небето - намръщено, вятърът вее, листата падат.
Таня обичаше да готви, затова в този ден бе оставила другите си ангажименти и режеше картофи за мусака. Косите й, хванати на кок, леката усмивка, нежното тяло и красивите трудолюбиви ръце, я правеха магьосница. С Павел бяха жене ...
  384 
Това място беше проклето. Проклета беше тая земя. Гледаш ли я добре, ще ти народи, но оставиш ли я за малко, само магарешки тръни и бурени ще тръгнат по нея, не можеш я позна.
За всичко труд се искаше. И две ръце.
А като се огледаш, не че нещо кой знае какво имаше насреща.
Къщата малка, вече стара. ...
  385 
Предложения
: ??:??