6 430 резултата
Хекът застина във въздуха... мълчалив и необятен. Тънък като конец слънчев лъч прониза своеобразната му елипса. Погълнат от простотата на собствения си, принадлежащ му момент, хекът ми изпрати тиха усмивка и закачливо смигване. Небето помръква; облаците се скупчват един върху друг, кривящи се в нетр ...
956
2
За какво съм аз виновна, че те обичах толкова много ли? Защо пък аз да съм виновна, след като ме унижи, пак тичах подире ти, защо ти не си признаеш веднъж вината, защо не се вгледаш в тъмнината и не видиш очите ми как те гледат с презрение и тъга, обич, но и мъка. Защо аз да съм виновна, че ти не пр ...
1942
1
спомняш ли си Ден Номер 0?
разбира се, че не си го спомняш,
защото никога не се е случвал,
Ден Номер 0
е денят, който липсва от календара, ...
разбира се, че не си го спомняш,
защото никога не се е случвал,
Ден Номер 0
е денят, който липсва от календара, ...
1092
1
10
Ти промени ума ми!
Ти промени света ми!
Ти промени живота ми!
Ти промени всичко...
даром даде ми живота... на кръст с престъпници ТИ бе причислен, да дадеш на мен живот, ...
Ти промени света ми!
Ти промени живота ми!
Ти промени всичко...
даром даде ми живота... на кръст с престъпници ТИ бе причислен, да дадеш на мен живот, ...
1432
Много време се канех да пиша по темата, ама все си мислех, че ще разваля мнението за веселото Бедствие... Е, явно така съм решила или пък настроението ми е такова, или може би заради идващия ГОЛЯМ празник, или просто, защото искам да си го споделя с някой...
Искам да разкажа следното: Преди мноооого ...
Искам да разкажа следното: Преди мноооого ...
974
7
Беше някъде след 1986 година. Бях в командировка на летище Безмер и оттам, малко преди полунощ, се прибрах в Ямбол, в хотел "Тунджа". А там, на площадката на етажа, заварих веселба - съветска група туристи пееха и танцуваха. И, преди да отмина към стаята си, спрях на стълбището да ги погледам.
В сре ...
В сре ...
1001
3
Безмълвни лица, студени души, лицемерни усмивки, приятели - предатели, бедни хора, изоставени деца - това е днешната реалност...
Как съм зажадняла за малко доброта в сивите дни! На лицето да грее щастлива усмивка, а не блестяща сълза. Забравихме онази стара думичка щастие. Предадохме душите си. Не м ...
Как съм зажадняла за малко доброта в сивите дни! На лицето да грее щастлива усмивка, а не блестяща сълза. Забравихме онази стара думичка щастие. Предадохме душите си. Не м ...
1192
1
3
ЗАТЪМНЕНИЕ. СТОЛ. ЧОВЕК С РЪЦЕТЕ ЗАД СТОЛА.
- ЖЕЛАЯЗО-О-О!
ВИК. СЛЕД ТОВА БЯЛА СВЕТЛИНА В ЛИЦЕТО НА ГЕРОЯ. ТОЙ ГЛЕДА В ХОРИЗОНТА.
СВЕЖДА ГЛАВА:
- ЖЕЛЯЗО!!! ...
- ЖЕЛАЯЗО-О-О!
ВИК. СЛЕД ТОВА БЯЛА СВЕТЛИНА В ЛИЦЕТО НА ГЕРОЯ. ТОЙ ГЛЕДА В ХОРИЗОНТА.
СВЕЖДА ГЛАВА:
- ЖЕЛЯЗО!!! ...
1976
5
Нали знаеш, че преди всичко, което имах, на теб го подарявах.
Обичах те.
Прости.
Това не ти достигна.
Съжалявам. ...
Обичах те.
Прости.
Това не ти достигна.
Съжалявам. ...
959
2
Когато ти си с мен в тиха и студена нощ, гореща тръпка плъзва в мен. Когато ти си с мен в ранна утрин, денят ми е прекрасен. Когато ти си с мен в миг на радост, чувства още по-силни нахлуват в мен. Когато ти си с мен в печален ден, тя, скръбта, си отива. Ти си тази, която прави живота ми красив, ти ...
1166
3
Имало едно време една много, ама много тъжна принцеса...
Тя била толкова тъжна, защото била самотна. А била самотна, защото сама решила така... Да прекара живота си в самота. Построила за себе си въздушна кула, която била изпълнена с щастливия смях на приказни приятели. А между тях и принцесата няма ...
Тя била толкова тъжна, защото била самотна. А била самотна, защото сама решила така... Да прекара живота си в самота. Построила за себе си въздушна кула, която била изпълнена с щастливия смях на приказни приятели. А между тях и принцесата няма ...
948
1
Обикновено седеше между стените или под масата. Там е най-сигурно. Защото се виждат пантофките. Можеше. Можеше да ги види, но тя се боеше да ги гледа, защото втренчеше ли очи, те изменяха и губеха формата си. Така повече нямаше пантофки...
Това, разбира се, беше нейният вечен страх. Сигурно защото н ...
Това, разбира се, беше нейният вечен страх. Сигурно защото н ...
1024
2
КРАЯТ НА МОРЕТО
На М.
Седеше на мокрия пясък и гледаше навътре в морето. Един спокоен и празен ден, без любов и омраза, без страх и радост, без погнуса и възхищение, без желания и умора, без съжаление и интерес, един чудесен празен ден, когато умът си почива и сърцето бие равномерно, когато нищо не ...
На М.
Седеше на мокрия пясък и гледаше навътре в морето. Един спокоен и празен ден, без любов и омраза, без страх и радост, без погнуса и възхищение, без желания и умора, без съжаление и интерес, един чудесен празен ден, когато умът си почива и сърцето бие равномерно, когато нищо не ...
926
6
Мъча се сега и казвам - по-добре е да умра, любовта умира в мен, защото не разбирам какво изпитваш към мен, не знам какво чувстваш ти, не знам дали те боли, болка чувстваш ли ти, моля те, кажи, но знай това, че аз те обичам и когато те няма, от болка умирам. Ако някой, някога те пита за мен, кажи му ...
1248
2
Пътят води към залеза... Стъпките кънтят в тишината на безумието... Носи се ухание на влажен мъх. Дърветата го тачат като бог на живота, но ти знаеш, че той е просто твоят начин да сънуваш. Убиваш мислите си с действия. Машинално, без желание и сърце. Бъркаш в джоба на природата и вадиш оттам плода ...
1125
7
Разлети вопли се кискат, сякаш със метален глас, в ъглите. Ъглите, по които текат мислите… пристъргват точно на мястото, където колебанията ми се срещат със поривите… и от вопли се превръщат в задъхване.
Натрапчиви мисли приемат превъплащения на многолики уплахи в разширените ми зеници и успявам да ...
Натрапчиви мисли приемат превъплащения на многолики уплахи в разширените ми зеници и успявам да ...
1202
4
Нощта разпуска плавно косите си,
от небето жадно спускат се звезди,
в нежна синьо-бяла спирала, лягат
в твойте малки шепи, шепнейки за нежния ти трепет, тръпнейки
по струните на твоя шепот, гаснейки в копнение. ...
от небето жадно спускат се звезди,
в нежна синьо-бяла спирала, лягат
в твойте малки шепи, шепнейки за нежния ти трепет, тръпнейки
по струните на твоя шепот, гаснейки в копнение. ...
826
4
Вчера нeщо се промъкна в паметта ми, онзи спомен за теб... Времето в сърцето ми се промени. Слънцето изгря и съживи онези изсъхнали цветя. Опознах зимата и есента и изведнъж се озовах в безвремието на празнотата, където открих мига. Тук и сега. Никога, никъде другаде... Животът те oтрупва с толкова ...
1095
5
I РИМСКО
Не се опитвай да ме прекъсваш сега, приятелю - когато още бяхме деца и рисувахме захласнато и важно своите йероглифи с пръстче върху пясъка, не бяхме длъжни да сме щастливи, но бяхме, а не го знаехме. Сега по лицата ни властва умора и досада, жлезите ни функционират прилично, но се боим от ...
Не се опитвай да ме прекъсваш сега, приятелю - когато още бяхме деца и рисувахме захласнато и важно своите йероглифи с пръстче върху пясъка, не бяхме длъжни да сме щастливи, но бяхме, а не го знаехме. Сега по лицата ни властва умора и досада, жлезите ни функционират прилично, но се боим от ...
3788
1
Навън е тихо, както в моята душа. Навън е мрачно, както в моето сърце. Чувствам, че умирам малко по малко, а ти вече не си до мен така, както преди. Вече си друг, не ме търсиш, даже не ме искаш. А ако знаеш само колко силно искам да те притисна до себе си, да почувствам кожата и аромата ти. Искам вс ...
1257
1
Пръстите ми изкривяват се в клавишите. Окапа в безгласност и последната нота. А трябваше да съживя пепелта, опитвайки се да я задържа във шепите си. Всичко, което е нематерия толкова силно ме съблазняваше през годините... и плътта тълкувах със собствена душевност... Сега? Сега стъпвам по капки от ви ...
1365
7
Можеш ли да чуеш гласа ми в бурята? Онази страшната, черната, тъмната. Тази в теб. И мога ли да надвикам мислите ти? Онези правилните, клишираните, сивите. Нишките, които съшиват света ти.
Можеш ли да ме видиш в сенките? Тези, които насищат ежедневието ти. Онези скучните, прикритите, празните. Мога ...
Можеш ли да ме видиш в сенките? Тези, които насищат ежедневието ти. Онези скучните, прикритите, празните. Мога ...
1170
Беше поредният студен ден...
Хладта я прорязваше, сякаш нещо щеше да се случи!
И тя го срещна: човекът, за който живееше, който я направи щастлива, а после изтръгна щастието от нея! Погледнаха се. Не бяха се виждали отдавна. Седнаха на близката пейка. Той започна да говори. Може би разказваше нещо, ...
Хладта я прорязваше, сякаш нещо щеше да се случи!
И тя го срещна: човекът, за който живееше, който я направи щастлива, а после изтръгна щастието от нея! Погледнаха се. Не бяха се виждали отдавна. Седнаха на близката пейка. Той започна да говори. Може би разказваше нещо, ...
1012
Датата е 09.04.2007 година. И часовникът, и фактите показват, че е около 9 часа сутринта( пазарът вече е пълен с хора). А на един паркинг сме събрани 16 млади хора и двойно повече сакове. Развълнувани сме от предстоящото ни тридневно посещение на една местност близо до село Яврово. Целта на пътуване ...
4130
Толкова много написани разкази от "не-зрелия:)" ми период... стоят си там, по други сайтове за ЛТ и блогове, и дори аз съм забравил за тях. Вижте какво успях да "изкопая" тия дни, така ме разчувства, че си казах, че трябва да го публикувам и тук. Написах тези четири разказа, когато Времето беше спря ...
1926
16
Живот - каква ужасна дума. Това е просто период от време , който ние всячески се опитваме да усложним, един кратък миг, който всячески се опитваме да удължим. Живеем в страхове, умираме със страхове. А нима страха не е най-стегнатата примка около врата ни? Бягаме, крием се, но накрая всички свършвам ...
1103
6
Един писател искал да напише разказ, ама взел, че пукнал от Депресия, както си стоял пред лаптопа.
И ето: гххххххогтггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггг... (тук надигнал чело от клавиатурата, за да види все пак какво се е изписало на екрана и се отпуснал назад безжизнен с усмивка. :)
И ето: гххххххогтггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггггг... (тук надигнал чело от клавиатурата, за да види все пак какво се е изписало на екрана и се отпуснал назад безжизнен с усмивка. :)
1108
6
ПАЯКЪТ
От малък процеп в едно от дървата за огрев, струпани под навеса в задния двор, изскочи паяк. Огледа се за миг и бързо се спусна по едно от ония изключително тънки влакна, каквито умееше да прави. Приличаше на паяк, бързащ за някъде. Пренебрегна всички опасности на плочника - котешки лапи, клю ...
От малък процеп в едно от дървата за огрев, струпани под навеса в задния двор, изскочи паяк. Огледа се за миг и бързо се спусна по едно от ония изключително тънки влакна, каквито умееше да прави. Приличаше на паяк, бързащ за някъде. Пренебрегна всички опасности на плочника - котешки лапи, клю ...
669
Лутам се по този път широк, лутам се в безкрая. Питам се коя съм, къде съм и защо съм тук. В главата ми проблясват спомени. Но мои ли са те? Дали тази озверяла жена съм аз? Всичко ме измъчва, разкъсват ме тези проблясъци. Какво съм извършила? Ръцете ми са изцапани със чужда кръв, дрехите ми изпокъса ...
808
3
Неуместни въпроси
Камелия Мирчева
Мъжът беше на 43 години. Умен, добре изглеждащ, материално обезпечен.
Накара я да си тръгне.
Сама, разплакана и бременна, тя събра малкото си вещи и след седем-годишно общо съжителство напусна жилището му. ...
Камелия Мирчева
Мъжът беше на 43 години. Умен, добре изглеждащ, материално обезпечен.
Накара я да си тръгне.
Сама, разплакана и бременна, тя събра малкото си вещи и след седем-годишно общо съжителство напусна жилището му. ...
1390
1
- И така, ученици, запишете си Past Perfect...
- Господине, нека си тръгваме, остават само 5 минути!
- Защо, да не би някоя дама да те чака за среща? Или пък вкъщи? - учителят се усмихна лукаво.
- Наистина трябва да тръгвам...
- Запишете и това... ...
- Господине, нека си тръгваме, остават само 5 минути!
- Защо, да не би някоя дама да те чака за среща? Или пък вкъщи? - учителят се усмихна лукаво.
- Наистина трябва да тръгвам...
- Запишете и това... ...
2988
1
3
Мъничка, слаба все още светлинка...
Лута се в тъмното, като светулка и търси хранилка, която да и даде сила. Бори се с нокти и зъби за правото си на живот. Пръкна се от нищото, от хаоса... Създадена от съзиданието в тъмнината. Май всичко започва така... В черното се омесва нещо цветно, за да подреди ...
Лута се в тъмното, като светулка и търси хранилка, която да и даде сила. Бори се с нокти и зъби за правото си на живот. Пръкна се от нищото, от хаоса... Създадена от съзиданието в тъмнината. Май всичко започва така... В черното се омесва нещо цветно, за да подреди ...
1036
1
Здравей! Как си? Отдавна не сме се чували, виждали и дори писали по измисления скайп... Хаха... Знаеш ли? Много неща искам да ти кажа... Неща, които съм държала толкова време вътре в себе си... Защото като всеки нормален човек имам задръжки... Хахаха... Нали знаеш, страх ме е от начина, по който ще ...
1595
1
4
„Мина времето, когато всичко се побираше в едно изречение. Мина времето на кратките неща. Сега е локуместо и трудно. Аз мразя локум.”
Ло
почти си спомням
как
заших устните си, ...
Ло
почти си спомням
как
заших устните си, ...
1018
4
Чувала съм какви ли не определения за себе си...
На някои се смея с глас. Други ме карат да се замисля. Трети ме провокират да се усъмня в психическото здраве на събеседника си. Вчерашното обаче ме втрещи. Така да се каже, хвърли ме в пуканките. Така ме поласка, че литнах от гордост. Да знаете, аз с ...
На някои се смея с глас. Други ме карат да се замисля. Трети ме провокират да се усъмня в психическото здраве на събеседника си. Вчерашното обаче ме втрещи. Така да се каже, хвърли ме в пуканките. Така ме поласка, че литнах от гордост. Да знаете, аз с ...
1203
4
> Затварям очи... Изморен... Слаб... С отнети от съня сили... Заспивам, отдавайки се на Съня. Той ме прегръща в ледено студените си ръце. Заспивам, изкарвайки от съзнанието си всичко... Всичко, което съм сторил е вече минало. Мястото, в което се озовавам, е празно, тихо, тънещо в тъмнина, лед и тиши ...
1084
1
1
Свят или Проклятие
Спасение или Смърт
Не и в този живот, ти знаеш!
Не и когато знаеш, че нищо не знаеш...
Един ден се събуждаш толкова жив, а в друг ден си мъртъв... ...
Спасение или Смърт
Не и в този живот, ти знаеш!
Не и когато знаеш, че нищо не знаеш...
Един ден се събуждаш толкова жив, а в друг ден си мъртъв... ...
753
И ето, пак стои на вратата ми. Чака, с надеждата да й отворя.
Лице в лице с нея аз не съм, ала знам, че е тя. Усещам я. С никого другиго не мога да я сбъркам.
Наднича през ключалката, търси ме... Крия се. Страхувам се.
Не искам... Не мога пак... Просто нямам сили вече.
Последният път сърцето си изгу ...
Лице в лице с нея аз не съм, ала знам, че е тя. Усещам я. С никого другиго не мога да я сбъркам.
Наднича през ключалката, търси ме... Крия се. Страхувам се.
Не искам... Не мога пак... Просто нямам сили вече.
Последният път сърцето си изгу ...
1053
5
От любовта боли. Когато болката от живота е огромна, когато не можеш да видиш човека, когото обичаш, когато вече нямаш сили да се бориш, тогава разбираш, че любовта боли. Когато стоиш сам в тъмнината и не виждаш вече искрата на живота, когато животът ти се срутва, а любовта живее в теб, тогава разби ...
2615
4
Помниш ли времето, когато бяхме толкова щастливи? Помниш ли как се гледахме, как се смеехме, как се обичахме? Къде изчезна този поглед, тази усмивка и тази изпепеляваща любов? Още виждам очите ти, изпълнени с топлина... Още чувствам нежните ти ръце по тялото си... Помниш ли нощта, в която бяхме двам ...
1234
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
