Сами сърцата като крепостни стени крият страдащите ни души. Но от кого ли? От другите незавладяни, или от другите самотно борещи се срещу своя плен...
Десетки крепостни сърца не ме допуснаха, десетки скриха се зад собствения си критичен страх. Никога нямаше да си сама, ако заместиш това, което чакаш ...

Стоях на една автобусна спирка, чакайки с отегчение. Беше поредната задушаваща лятна вечер в столицата. До скоро валеше дъжд, а сега нямаше и спомен от него. Беше ми адски уморено и ми беше втръснало от живота.
Стоях на автобусната спирка и за пореден път се питах „има ли смисъл?" Всеки ден, всеки ч ...

Беше й трудно на майка ми, в една къща с трима мъже. Същинско изпитание за горката мама.
Та, значи, аз, брат ми (или батко) и баща ми. Шантаво си беше. Двамата млади мъже срещу стареца. Не, че беше стар, ама...
Ама аз не си спомням много добре семейните моменти. В смисъл, че той ходеше все на работа ...

Телефонът звъни - смс. От нея е: "Липсваш ми много. Искам да те видя скоро:)". Замисляш се, дали да не гледаш мача или пък да си легнеш по-рано, че утре ще е тежък ден. Не, тази вечер не ти се ходи. След около седмица. Пак същото, телефонът, смс със подобен текст. Да, може и да отидеш днес. Отговаря ...

Хората, може би, не го познаваха. Но той ги знаеше. Всички. Все пак беше Хирургът на души. Бе най-добрият сред божите служители, които изрязваха душите от телата на хора и животни. Последните отдавна не му бяха интересни и избягваше да работи с тях. Много по-низши от него се занимаваха с “мръсната р ...

Говори ми! Моля те, говори! Знам, че се твърди, че очите могат да казват много повече неща от устните, но аз твърдо не съм съгласна. Особено, когато става въпрос за твоите очи - черни и... потайни. Не мога да гадая какво искаш да ми кажеш, нито мога да знам какво мислиш, когато си с мен. Искам да ми ...

Градът заспиваше отново.
И улиците бяха тихи. Както никога преди това. Крачеше бавно по алеята през парка. Просто разходка. Среднощна разходка на забрава и спомени. За да забравиш трябва първо да си спомниш докрай. Не е варно, че ако искаш да забравиш нещо е необходимо просто да не мислиш за това, д ...

Един ден той излезе и тръгна по една улица. Дори краят й не се виждаше.
Докато вървеше размишлявше за нещата от живота, нещата, които ценим или недооценяваме. Около себе си виждаше много хора, които се радваха на хубавия ден, говореха и се смееха с приятели. Тои се чудеше кое е това нещо, което ги к ...