6 656 резултата
Крия се от стържещите писъци на празното. Блокиращи дишането. Резонират глухо в ушите ми. И разкъсват... сякаш стръв...
Реват от кухост бокалите. И примижават. Само капки слънчевост се процеждат през клепките... достатъчно е само да отворя устни – да ги хвана, да ги премълча...
Ненаситно разлиствам ...
Реват от кухост бокалите. И примижават. Само капки слънчевост се процеждат през клепките... достатъчно е само да отворя устни – да ги хвана, да ги премълча...
Ненаситно разлиствам ...
1341
4
Цял живот чакане...
Чакаме раждането си...
Чакаме пълнолетието си...
Чакаме целувката на принца...
Чакаме първите стъпки на рожбите си... ...
Чакаме раждането си...
Чакаме пълнолетието си...
Чакаме целувката на принца...
Чакаме първите стъпки на рожбите си... ...
1102
2
Една калинка лекокрила изпаднала в душевна криза. Завиждала на пеперудата, че е изящно красива и по-елегантна, и някак по-ефирна. Мислила дълго калинката, мислила как да компенсира своя недостатък. Била закръгленичка, тумбеста, а точките съвсем я излагат. Накрая решила след дълги терзания, да се нак ...
1353
1
Животът е клетката, а аз съм мишката, хваната в капана на нейните лапи, боря се за глътка въздух...
"Да, още малко… почти успя!"
... и за малко щастие и радост през това, което ми остава да преживея между тези стени от тел...
"По дяволите! Искам да се измъкна! Искам навън! Искам да видя света! Искам ...
"Да, още малко… почти успя!"
... и за малко щастие и радост през това, което ми остава да преживея между тези стени от тел...
"По дяволите! Искам да се измъкна! Искам навън! Искам да видя света! Искам ...
906
Вечността се е изляла върху мен, чакайки пътя, който да поема. Нямам посока, но слушам сърцето си, което ми шепне... чакам телефона да звънне... звънят неподходящите хора. Аз чакам онази любов... липсва... Надеждата се е смотала... а самотата ме е изронила... чувствата ми се бият за власт... жаден с ...
1025
4
Вълнения ме подкосяват приливно. И ме подтикват да се изчервя... Красотата на идеите ти ме подчинява и... замирам. Стихнала. Събрана в ъгълчетата на устните ти. И в бенката ти под лявото око. Моята.
Няма да се заклевам повече в безчувстване. Пречи ми задавената чувственост... А мислех си, че мога да ...
Няма да се заклевам повече в безчувстване. Пречи ми задавената чувственост... А мислех си, че мога да ...
1323
3
Ето го, ето го, бърза надолу по стълбите. Още рано е, а вече закъснява. Бърза, бърза, ала ключовете на колата са се смесили с какво ли не в джоба му. А! Откри ги. Пали колата и излиза от малката уличка. Впуска се в потока на движението, което бърза ли, бърза да стигне за... някъде.
Един псува, друг ...
Един псува, друг ...
1446
3
Короната на гордостта ми е обелена... и пропуска - смръзнали капчици... ледено остри.
Забиват се тежко в зениците и смучат - нагарчащи глътки живот.
Всеки път ме пленяваш с образното. И всяка стъпка е виене на свят. Опушени стъкла и призраци с човешки лица... кръжат около бездънните кладенци - извор ...
Забиват се тежко в зениците и смучат - нагарчащи глътки живот.
Всеки път ме пленяваш с образното. И всяка стъпка е виене на свят. Опушени стъкла и призраци с човешки лица... кръжат около бездънните кладенци - извор ...
1304
5
Време е за любов...
Снегът се топи, слънцето грее и се отразява във всичко...
Все още е студено и се мръщим на силните лъчи,
несвикнали със позаспалите очи...
А водата капе, калта се стеле, не е много красиво на пръв поглед, но... ...
Снегът се топи, слънцето грее и се отразява във всичко...
Все още е студено и се мръщим на силните лъчи,
несвикнали със позаспалите очи...
А водата капе, калта се стеле, не е много красиво на пръв поглед, но... ...
735
Истинската любов не може да те погуби. Тя може само да те накара да тръгнеш по друга пътека.
****
Да можеш и да искаш са еднкви неща в различни ситуации.
****
Чувствата, които изпитваме са присъдите, които сами си отсъждаме. ...
****
Да можеш и да искаш са еднкви неща в различни ситуации.
****
Чувствата, които изпитваме са присъдите, които сами си отсъждаме. ...
1309
“Cancel my subscription to the Resurrection
Send my credentials to the house of detention
I got some friends inside” Джим Морисън
Хаос, безредие, дни на японската креативна бетегловност; провеждат се в тиха необезпечена тъга; реят се из блед въздух като подскоци на крилато прасе (същото като пегаса, ...
Send my credentials to the house of detention
I got some friends inside” Джим Морисън
Хаос, безредие, дни на японската креативна бетегловност; провеждат се в тиха необезпечена тъга; реят се из блед въздух като подскоци на крилато прасе (същото като пегаса, ...
1089
10
Подритна трупа на младо момче, докато кръвта му се стичаше по стъпалата на стадиона. Сетне се появи сълзотворният газ и всички с крясъци, псувни и смъртни закани се затичаха към изхода. Седалките бяха изпочупени, шаловете на „Ливърпул” все още горяха на оградата, а тези които не бяха смъртоносно ран ...
2034
8
Никога не е късно да погледнеш с добро. Никога не е късно да обичаш. Никога не е късно да се оставиш да бъдеш обичан. Никога не е късно да простиш, както и никога не късно да помолиш за прошка. Никога не е късно да поправиш вече стореното, както никога не е късно да направиш нещо друго. Никога не е ...
3001
8
Една малка колекцийка от гафове и забавни моменти по време на някои мои пътешествия.
Ефес, Турция
Докато си разглеждах старинния град и слушах забележително сексапилния екскурзовод, една не толкова сексапилна китайка ме настъпи по чехлата и я скъса. Извини ми се, но няма връщане назад. Не можех да х ...
Ефес, Турция
Докато си разглеждах старинния град и слушах забележително сексапилния екскурзовод, една не толкова сексапилна китайка ме настъпи по чехлата и я скъса. Извини ми се, но няма връщане назад. Не можех да х ...
1259
5
Защитена ли съм? Спасявам ли се? Щадиш ли ме или поощряваш накъсването?
Спи спокойно. От климата е. Не ми понася напоследък. Крилати фрази цепят дърва. А аз се свличам на пода... задъхана. С напукани устни. И засъхнало гърло... от безпочвени сцени. Заразена с угризенията ти. Аз никога не съм ги имал ...
Спи спокойно. От климата е. Не ми понася напоследък. Крилати фрази цепят дърва. А аз се свличам на пода... задъхана. С напукани устни. И засъхнало гърло... от безпочвени сцени. Заразена с угризенията ти. Аз никога не съм ги имал ...
1304
5
Нещо звънна в тъмнината... Телефонът? Не... не... уви, не беше той. Той
мълчеше тягостно и страшно като все още непогребан мъртвец. Това бе звънът на
моето отчаяние. То беше бясно и черно като последна нощ преди смъртта, злокобно и страшно като сянка на обесен, безкрайно и непонятно като отровена на ...
мълчеше тягостно и страшно като все още непогребан мъртвец. Това бе звънът на
моето отчаяние. То беше бясно и черно като последна нощ преди смъртта, злокобно и страшно като сянка на обесен, безкрайно и непонятно като отровена на ...
1340
7
Влез в магазина на вселената. Аз ще ти дам жълтиците на своите сълзи. Искам да
ми купиш гривна от дъга и да я сложа на ръцете на своята надежда.
Искам да ми купиш огърлица от дъжд, за да я сложа на шията на своите желания.
Искам да ми купиш златната топка на слънцето и да я ритна към вратата на
свои ...
ми купиш гривна от дъга и да я сложа на ръцете на своята надежда.
Искам да ми купиш огърлица от дъжд, за да я сложа на шията на своите желания.
Искам да ми купиш златната топка на слънцето и да я ритна към вратата на
свои ...
1497
6
Изпуснах вярата си някъде. (Изпуснах я от радост...) Изпуснах я, докато вярвах, че я владея и си я подхвърлях от ръка в ръка, от миг в миг, от измама в измама...
Изпуснах я като малка детска шарена топчица. Изпуснах я случайно. Сега зная, че е моя, че я има... но никъде не мога да я намеря... Едва с ...
Изпуснах я като малка детска шарена топчица. Изпуснах я случайно. Сега зная, че е моя, че я има... но никъде не мога да я намеря... Едва с ...
1089
4
Бездиханни тонове в ушите ми. И пролетно разлята смола. Крилете на птиците ми са плешиви. Ще заровя пръсти в песъчинките по извивките ти. По раменете и гърдите, зад врата. Ще си опиша кръгове в усещания. И ще стрелям с лък, гърчеща се. Да не мисля за хилядите ножове в гърба...
Ще подгоня нарастващит ...
Ще подгоня нарастващит ...
967
5
Грозно е тук. До канавката съм. Капчици дъжд мокрят хартията. Асфалтът е кален, локвите са многобройни. Сиво е, несъразмерно е. Дърветата са окичени с найлонови торбички. Колите също са опръскани с кал. Калта е изцапала и мен. Сякаш бучка кал е заседнала в гърлото ми. Боли ме. Трудно ми е да дишам. ...
1134
Мъжете са цветя. Някои от тях са толкова красиви, че дори букет с рози би им завидял. Втори са толкова нежни, че би ги заменила с топлите прегръдки на мама. Трети не са нищо особено, те са като нарцисите. Четвърти пък имат аромат на току-що разпъпил светлолилав люляк и те карат да се чувстваш наисти ...
873
4
Толкова ли е трудно да бъде човек щастлив? Защо? От толкова дълго време търся своя принц, човекът, който ще разтуптява сърцето ми, който ще ме кара да се чувствам значима, обичана, като част от нещо велико. Винаги съм се разочаровала от любимите хора, предадена, унижена, наранена, плачеща... Да, съг ...
1071
1
Приятелство ли? Явно аз не знам какво е...
Аз - егоистичната, аз - лицемерната, аз - всичко, което не е приятел...
И пак АЗ... и само АЗ... а другите?
Приятел ме наричат... тези, другите... тези, истинските...
А Аз, и пак АЗ, не заслужавам... ...
Аз - егоистичната, аз - лицемерната, аз - всичко, което не е приятел...
И пак АЗ... и само АЗ... а другите?
Приятел ме наричат... тези, другите... тези, истинските...
А Аз, и пак АЗ, не заслужавам... ...
1057
2
Нефтени петна се разливат по кожата ми. Изстиват. Така както изстива кръвта. И лепне. Не искам да те съхранявам в паметта си. И спомени за будни мигове не знам.
Прегъваш ли се пред оглушителни изстрели? Какафонично звучащи в предверието на тайната градина?
Вълнувам се всяка нощ, когато се спускам пе ...
Прегъваш ли се пред оглушителни изстрели? Какафонично звучащи в предверието на тайната градина?
Вълнувам се всяка нощ, когато се спускам пе ...
1020
5
Искам да ви разкажа за любимата си колежка. По нейното пристигане за работа мога да сверявам часовника си и той ще е точен до секундата. Ако ми се случи да закъснея и почти незабелязано да се промъкна на сутрешната оперативка, тя не пропуска да изрази майчинската си загриженост: "О, миличко, така се ...
1629
11
Жена
Името и означаваше сексапил, а лицето и показваше съвършенство. Знаците и показваха истината, а думите - идеалната преструвка. Топлината на кожата и предизвикваше мъжките ръце, а устните и доставяха удоволствие, независимо дали с допир, знаци или поетични слова. Духът и бе по-силен от този на п ...
Името и означаваше сексапил, а лицето и показваше съвършенство. Знаците и показваха истината, а думите - идеалната преструвка. Топлината на кожата и предизвикваше мъжките ръце, а устните и доставяха удоволствие, независимо дали с допир, знаци или поетични слова. Духът и бе по-силен от този на п ...
1196
3
Телефонът засвири... Настя погледна... беше Хари! Тя пое дълбоко въздух и вдигна. "Добър вечер"- каза тя сухо и строго. "Здрасти бе, шушо, как си, мила, какво правиш? Искаш ли да дойдеш до нас да си вземеш гъбката?"... Настя се учуди на въпроса и все пак каза: "Ако дойда до вас да си взема гъбката, ...
1136
3
Празнота
Погледнах се в огледалото, ей така случайно, когато излизах от стаята. Видях изрусена, топирана, красива жена с ноктопластика и лещи. Уплаших се. Онези синьо-сиви, без лещите зелени, очи бяха сякаш празни, без следи от чувства. За пръв път осъзнах истината - бях стананала бездушна красавица ...
Погледнах се в огледалото, ей така случайно, когато излизах от стаята. Видях изрусена, топирана, красива жена с ноктопластика и лещи. Уплаших се. Онези синьо-сиви, без лещите зелени, очи бяха сякаш празни, без следи от чувства. За пръв път осъзнах истината - бях стананала бездушна красавица ...
974
1
Ерата на бързото хранене.
Десетилетието на поръчките по интернет.
Годината на безплатните mp3-ки.
Месецът на скъпите ски курорти.
Седмицата на "breaking news" по CNN. ...
Десетилетието на поръчките по интернет.
Годината на безплатните mp3-ки.
Месецът на скъпите ски курорти.
Седмицата на "breaking news" по CNN. ...
1967
5
Ще се откъсна от сляпото. От свирепия плътски нагон. И ще дотичам. С вкус на захар и зелен лимон.
Ще потопя изкълчените кокалчета в пристрастието си към бялото. Но ще запомня белезите. Изтощените в съществуването си белези. От раменете им ще избърша потта.
Вълни и мъхове напоследък се промъкват. В е ...
Ще потопя изкълчените кокалчета в пристрастието си към бялото. Но ще запомня белезите. Изтощените в съществуването си белези. От раменете им ще избърша потта.
Вълни и мъхове напоследък се промъкват. В е ...
967
4
Усещал ли е някой болката след гибелта на свой, близък човек? Може би не знаете за буцата, която засяда някъде в гърлото и няма на кого да я изплачеш? Всеки те гледа съчувствено... Някои дори не смеят да си протегнат ръка, за да изкажат своето съболезнование... Дори и времето ти се струва мрачно, не ...
988
7
Душата ми чертае своята интимност в тези редове. Приюти я в очите си, стопли я с мислите си, докосни я в сърцето си. Звуците се гонят в уютна тишина. Перлени сълзи се ронят между пръстите на жена. Ярки феникси раждат искрите в нейните очи. Тя пише в огъня пламтящите стонове на своята душа. Зад врата ...
1490
1
Ти идваш като закъсняла есен... Не разбираш ли, че тежко е. И непосилно. Не искам да дишам в миражите си. Не искам да дишам в кошмарните нощи. Като повяхнало бяло. И съсухрен преждевременно цвят...
Не виждам очите си красиви. Не ги виждам, както бяха преди. С щастливи точици, скрити в ъглите... и ше ...
Не виждам очите си красиви. Не ги виждам, както бяха преди. С щастливи точици, скрити в ъглите... и ше ...
1120
4
- С коя? За Бога! С коя? – тя гледаше в изпотеното огледало. Водата се стичаше по тялото й и се опитваше да измие страха й. Тя не спираше да повтаря :
- С коя? С коя?
Спомените нахлуваха в съзнанието й толкова истински. Помнеше нежността в очите му, позата на тялото му, топлината на ръцете му, но ни ...
- С коя? С коя?
Спомените нахлуваха в съзнанието й толкова истински. Помнеше нежността в очите му, позата на тялото му, топлината на ръцете му, но ни ...
1194
3
В главата ми се боричкат умения. В крещящо лилаво. Като прозрачност. Мисли погрешно упътени. Прекалено изискани. Морално-ощетени блуждаят.
Имам слепоочия на магьосница. Като вълнообразни рефрени. И сигурност в запълването. Щриховаш ли песимизма си? Погълнат. Като графика в многоизмерно поле. Долавям ...
Имам слепоочия на магьосница. Като вълнообразни рефрени. И сигурност в запълването. Щриховаш ли песимизма си? Погълнат. Като графика в многоизмерно поле. Долавям ...
1154
2
Знаеш ли какво е пропъдено обичане? То е като неистиво отричане. Родено е от малодушие. И пари. Както те изгаря усещане за грях.
Порите ми се запушват. С лепкава прах. Изгубих способността си да сънувам. И се наситих на прикритите укори. На битките с празни икони. Ядро аз нямам. Само мантия. Олющена ...
Порите ми се запушват. С лепкава прах. Изгубих способността си да сънувам. И се наситих на прикритите укори. На битките с празни икони. Ядро аз нямам. Само мантия. Олющена ...
1328
4
Защо обичам Отечеството си?
Отговорът на този въпрос е един. Той е един и същ за всеки жител на нашата планета. Обичам Отечеството си, защото е мое. Със същата сила, с която аборигенът обича пустините на Австралия, а ескимосът - ледовете на Антрактида, американецът - Ниагарския водопад, японецът - я ...
Отговорът на този въпрос е един. Той е един и същ за всеки жител на нашата планета. Обичам Отечеството си, защото е мое. Със същата сила, с която аборигенът обича пустините на Австралия, а ескимосът - ледовете на Антрактида, американецът - Ниагарския водопад, японецът - я ...
14703
2
Розовите храсти на душата ми останаха без пъпки... без бодли дори. В мен говори даже съжалението. Съмняваш ли се в растежа на тръните?
Фино пълзят екземите. По болната гореща плът. Строящи парещи пътеки. Защо хвърляме кал върху святото си?
Мислите ми - бримки. С туморни окончания. Нажежена до червен ...
Фино пълзят екземите. По болната гореща плът. Строящи парещи пътеки. Защо хвърляме кал върху святото си?
Мислите ми - бримки. С туморни окончания. Нажежена до червен ...
992
2
Когато ти се иска да помълчиш, когато ти се иска да споделиш, няма кой, пред кой да премълчиш. Пред себе си дори, на шут или клоун бъди. Мълчанието е злато, казали са Те, по-добре за мен да е. Вътре нещо се бушува, тук отляво, дет тупти. Защо ли? Не е за пари. Някой пита: „Как си ти? Болен ли си, ил ...
1219
1
Мислиш ли, че можеш да ме познаеш в стичащите се капки пот по скулите ми?Капки надежда и грапавост? Чуй смесването - път към уродливи първичности... И жажда на райета. Нуждаеш се от мустанги, за да износиш утопичното... То е като кална яма. Молиш се за пиршества и обреди, а получаваш мухъл и слама.. ...
1086
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
