14 769 резултата
Звуците от къщата
мистерия, хорър
***
Малко след като заживя в този дом, започна да чува странните звуци. Те се появяваха към четири - четири и половина следобед и спираха към шест.
Ричард беше самотен четиридесет годишен мъж и изкарваше прехраната си като компютърен програмист. Работата му беше вкъ ...
мистерия, хорър
***
Малко след като заживя в този дом, започна да чува странните звуци. Те се появяваха към четири - четири и половина следобед и спираха към шест.
Ричард беше самотен четиридесет годишен мъж и изкарваше прехраната си като компютърен програмист. Работата му беше вкъ ...
863
1
4
Понесе животното към къщи с ясното съзнание, че върши голяма глупост. Котката беше много стара, проскубана и мършава. Но се гушна на рамото й толкова нежно и започна леко да мърка, сякаш пееше... беше я хранила в продължение на четири години - всеки обяд, до контейнерите зад офиса. Докато собственот ...
2051
4
8
Честността е колие с бодли, което нося. Колкото повече хората се доближават до мен, толкова повече ги наранявам. Постепенно колието се превърна в роба, която отблъсква хората, но чак, когато видят кръвта лееща се от ръцете им. "Пазете се" – казвам им, а те ми казват, че всичко е наред. Наред е, дока ...
745
Кучка.
О, извинявай!
Не, нямах предвид това - пак грешно си ме разбрала. Обичам те дори бе, муци. Просто не мога да те трая. Ей така, с мазничка усмивка. Нищо лично.
Вещи и мъже. Мъже и вещи. Нещата, които била докосвала и нещата, които била целувала. Къде се била спускала и къде се била крила. Кой ...
О, извинявай!
Не, нямах предвид това - пак грешно си ме разбрала. Обичам те дори бе, муци. Просто не мога да те трая. Ей така, с мазничка усмивка. Нищо лично.
Вещи и мъже. Мъже и вещи. Нещата, които била докосвала и нещата, които била целувала. Къде се била спускала и къде се била крила. Кой ...
648
1
Мони сдъвка набързо, подадения му залък хляб и погледна с благодарни, но все още жадни очи.
- Еее, приятелю и аз искам още, но това е, което имаме за днес! Утре, ако е рекъл Господ, ще имаме повече!- Боян погали нежно рошавия, гледащ го с обожание, уличен пес. Такава преданост не бе виждал сред хора ...
- Еее, приятелю и аз искам още, но това е, което имаме за днес! Утре, ако е рекъл Господ, ще имаме повече!- Боян погали нежно рошавия, гледащ го с обожание, уличен пес. Такава преданост не бе виждал сред хора ...
1378
1
2
Вратата се отвори рязко и в кабинета влетя един млад, наскоро завършил обучението си лекар, когото познавах бегло – само заради честите ни разминаванията по болничните коридори и съвместното висене пред машината за кафе. Работеше някъде по горните етажи, дори не знаех името му. Но иначе беше симпатя ...
673
1
1
Вдишвам. Плача. Спя. Суча. Плача. Напикавам се. Смея се. Спя. Плача.Суча. Смуча биберон. Раста. Смея се. Играя. Лазя. Ходя. Бърборя. Не разбирам. Чупя неща. Дъвча. Спя. Плача. Смея се. Хитрувам. Лъжа. Тичам. Ходя на ясла. Дърпам се. Плача. Удрям деца. Ям пясък. Пия водни бои. Отивам на градина. Игра ...
921
3
18
Вдъхновено и посветено....
Всеки носи своя глад в сърцето си. Глад, който няма насищане. Миг неслучайност може да ти преобърне живота. За тази история ще ми е нужно бутилка качествен алкохол. Помня всяка дума от онзи период, всяка мисъл, стенание, аромат и вкус... жадувам... Ще ми е нужна помощ! Пом ...
Всеки носи своя глад в сърцето си. Глад, който няма насищане. Миг неслучайност може да ти преобърне живота. За тази история ще ми е нужно бутилка качествен алкохол. Помня всяка дума от онзи период, всяка мисъл, стенание, аромат и вкус... жадувам... Ще ми е нужна помощ! Пом ...
1633
5
21
Там, където водите на пенливия Тонзос се успокояват, оставили назад теснината на пролома и в сребристобял унес навлизат в низината, която води чак до Бяло море, на висок, издигнат от майката Земя хълм, стои на пост самотен страж.
Изправена сред нищото, в едно от най-отдалечените кътчета на Родината, ...
Изправена сред нищото, в едно от най-отдалечените кътчета на Родината, ...
2428
Бутам бясно количката между рафтовете в магазина и хвърлям в пълен безпорядък пържоли, картофи, салата, вино… Нещо забравям, съсредоточавам се, мисля, потърквам чело. Къде по дяволите сложих проклетия списък? Ровя нервно из чантата, докато един чичка ме побутва отзад с неговата количка. Отстъпвам кр ...
1427
1
6
Вървях както винаги забързано с потока вечерно уклюмали есенни хора, нагоре по тясната калдаръмена улица на стария софийски квартал. Видях го в последния миг - приседнал на циментово стъпало, почти до плочника.
Същински рошав, но побелял Форест Гъмп като от онази част на филма, в която тичаше непрес ...
Същински рошав, но побелял Форест Гъмп като от онази част на филма, в която тичаше непрес ...
915
– Ооо, хайде, Лари! – протестираше Карла. – Не ми казвай, че и тази година няма да отидем до вилата на мъгливото езеро, само заради някакъв призрак, който си видял там като дете.
Само при споменаването на вилата и Лари го присви сърцето. Всъщност той не беше виждал призрака само като дете. Беше вижд ...
Само при споменаването на вилата и Лари го присви сърцето. Всъщност той не беше виждал призрака само като дете. Беше вижд ...
623
3
Бавно и някак заговорнически стрелките на училищния часовник се докоснаха за миг, разминавайки се в противоположни посоки, за да възвестят едновременно края на първата смяна и началото на обяда, като закачливо намигнаха на Стамен.
- Време е! - помисли си Стамен- училищният разсилен, който след цели ...
- Време е! - помисли си Стамен- училищният разсилен, който след цели ...
1200
1
Животът бавно напускаше вече немощното тяло на баба Ваца. Доскоро ясните очи губеха искрицата живот. Заедно с нея бавно умираше и къщата. В градината висяха презрели чушки, а доматите гниеха, никому непотребни. Буренът завземаше все по-големи територии и се превръщаше в единствен господар.
Прикована ...
Прикована ...
1432
2
6
МАКОВЕ
Малкото момиченце се разхождаше само край нажежената от яркото обедно слънце железопътна релса. Оглеждаше се лениво, потънало в собствените си детски мисли и тихичко си промърморваше нещо на глас. От време на време надигаше изненадано глава, сякаш дочувайки тътена на далечен бърз влак. Тишина ...
Малкото момиченце се разхождаше само край нажежената от яркото обедно слънце железопътна релса. Оглеждаше се лениво, потънало в собствените си детски мисли и тихичко си промърморваше нещо на глас. От време на време надигаше изненадано глава, сякаш дочувайки тътена на далечен бърз влак. Тишина ...
1704
2
4
Той беше едър старец с червени бузи и гъста, снежнобяла коса. Приеха го в белодробното отделение следобед. Тръгна по средата на коридора, с кални обувки и вълнен елек, който миришеше силно на нафталин. След него притичваше същата като него червендалеста старица, която едвам смогваше да следва широка ...
4112
2
8
Въпреки че все още беше есен, през последните дни времето се беше задържало доста студено. Слънцето срамежливо надничаше през облаците, но хилавите му лъчи не успяваха да се преборят със северняка. Вятърът проникваше през якето ми, особено там, отзад до ръкава, където беше толкова протрито, че почти ...
1388
1
5
Кофата за боклук беше червена, доста мръсна, с кафяви петна от съмнително естество, бе леко проядена тук-там, но се държеше като застаряваща хубавица, винаги бе готова да поеме необходимия ѝ боклук, за да се чувства нужна. Ивайлов я огледа, стори му се, че кофата е чудесна, експресионистична, дори в ...
534
Вече нищо не разбирам.. Преди си мислех, че ми е ясно това, онова, но вече не. Слязох от 4 тия етаж на училището, в лавката. За обяд. Преподавам литература и история на осмокласниците. Понякога пиша собствени нещица. Преди ги показвах на жена ми, но когато ме напусна и взе децата, спрях да имам на к ...
667
3
6
Скоро не бях писала проза. Като цяло скоро не съм писала каквото и да е. Не е като да нямах идеи или муза. Просто или нямах време заради работа, или бях навън с приятели или просто си губих времето във Фейсбук. Този път реших наистина да седна и да пиша като ми се пише, а не да отлагам за после. Щот ...
1368
2
2
Вървеше леко прегърбен, придържайки с двете си ръце яката, която скриваше почти цялата му глава. Вятърът периодично се усилваше и едрите капки дъжд безмилостно удряха откритата част от лицето. Бурята сякаш се опитваше да смаже упоритата дребна фигура, която устояваше на гнева на природата.
Деляха го ...
Деляха го ...
942
Бялата чапла крачеше важно край езерото и хвърляше от време на време любопитни погледи към старата порутена къща, около която не се виждаше жива душа Керемидите бяха вече изпочупени, гредите изгнили, а дворът буренясал и сякаш на птицата ѝ стана тъжно. Беше като стопанката самотна. Тази година нейна ...
1027
1
3
Някой почука предпазливо на вратата на болничната стая. Звукът достигна до ушите на лежащия на леглото мъж, който инстинктивно се опита да каже нещо. Не успя дори да размърда устни, защото долната му челюст бе буквално закована посредством решетка от външни фиксатори. Можеше да мърда езика си, но не ...
1114
1
1
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ги на гръб до пътя и ги изсипвахме в камионетките. От там гроздето отпътуваше към избата. А ние, сезонните работници, поемахме обратно по стръмния хълм нагоре. Напеченият от августовското слънце южен ...
3560
14
15
Страх плъзна из градчето. Необясним. Непредвидим. Лепкав страх. От няколко дни неведома сила биеше камбаната на малката църквица. Да речеш, че имаше повод, нямаше. Нито бурен вятър я разклащаше, нито поп дърпаше въженцето ѝ. То и клисар нямаше в градеца и никой не помнеше от кога църквата не бе откл ...
600
3
Давам апартамента под наем и се връщам на тавана си. Хазяйката ме посреща с отворени обятия и на часа изгонва някакво момче, за което упорито твърди че е наркоман. Когато влизам в жилището съм склонна да и повярвам. Голяма кочина е, но жената е на седемдесет, така че си го изчиствам сама. Връщам и к ...
768
2
3
Бръмбарът отскочи, издаде нещо много близко до писък и се вцепени. След секунди краченцата му отново затракаха към сълзата. Този път я приближи бавно, заобиколи я от другата страна и отново се опита да я захапе. Чу се съскащ звук и от устата му излезе пара, сякаш капка вода е паднала върху нагорещен ...
847
3
2
Всички обичаха малкия Сашко от Веселата уличка на крайморското градче. Курортистите, които го заглеждаха и му се усмихваха, не знаеха, че той беше роден и израснал пред очите на собствениците на шарените и претрупани с евтини стоки сергии. Негова осиновителка беше украинката Рита, която държеше мага ...
1445
2
11
Татяна Живкова - ЖИВА
МЪДРОСТТА НА ДЪРВОТО
Разказ
Прибраха тихата душа на баба Станка в гроба, над който стърчаха килнати камъни с отдавна заличени имена на родата ѝ. Старата круша веднага посипа жълто-червеникавите си листенца за мир и упокой на угасналата женица. Комшийки и сроднички, някои по-въз ...
МЪДРОСТТА НА ДЪРВОТО
Разказ
Прибраха тихата душа на баба Станка в гроба, над който стърчаха килнати камъни с отдавна заличени имена на родата ѝ. Старата круша веднага посипа жълто-червеникавите си листенца за мир и упокой на угасналата женица. Комшийки и сроднички, някои по-въз ...
882
1
3
Главната улица
Обичаха да излизат и да се разхождат по “Главната”. Особено вечер, след лекции. Това се беше превърнало в неизменна част от тяхното ежедневие. Тогава слънцето бавно се скриваше зад ниските, леко заоблени върхове на тепетата и отразените му в прозорците на сградите лъчи придобиваха нас ...
Обичаха да излизат и да се разхождат по “Главната”. Особено вечер, след лекции. Това се беше превърнало в неизменна част от тяхното ежедневие. Тогава слънцето бавно се скриваше зад ниските, леко заоблени върхове на тепетата и отразените му в прозорците на сградите лъчи придобиваха нас ...
1036
Делникът страдаше от хронична тютюнджийска кашлица. С дълбоки сенки под очите, той се задъхваше на всяка крачка. Но нямаше време да спре, да се огледа, да се промени. Бързаше, защото от него искаха пари, пари и още пари. Всички, които му се изпречваха на пътя и го отклоняваха от остро проскърцващото ...
1190
3
14
– Тате, тази бялата птица каква е?
Момченцето сочеше към брега на езерцето, който бе зеленясал и отрупан с изсъхнали клони.
– О, това е чапла, сине. По нашите места често се появяват такива.
– Малко ми прилича на щъркел.
– Прилича, но не. Братовчедка е на щъркела. ...
Момченцето сочеше към брега на езерцето, който бе зеленясал и отрупан с изсъхнали клони.
– О, това е чапла, сине. По нашите места често се появяват такива.
– Малко ми прилича на щъркел.
– Прилича, но не. Братовчедка е на щъркела. ...
1149
1
7
Когато пристигна, всички ахнаха и така си останаха – с отворени уста. Въобще не разбраха откъде се появи, но впериха очи в нея като омагьосани. Странна птица беше, но пък невероятна! Облечена цялата в бяло, навирила глава, стъпваше грациозно с дългите си тънки крака и излъчваше сексапил. Носеше се т ...
1331
11
На блиндираната вратата на офиса имаше табелка с надпис „Дея – недвижими имоти”. Мартин извади телефона си и прегледа съобщенията, за да се увери, че не е сбъркал. Да, от тази фирма се бяха обадили с молба да им бъде изпратен компютърен специалист. Натисна звънеца и зачака. Отвори мъж на средна възр ...
1007
1
14
(Вече съм у дома)
Бяха настанени в голям апартамент с две спални. Проснаха се облекчени върху леглата си. Беше време за душ, последван от продължителна дрямка. Транс прескочи директно към дрямката и Яна остана с цялата вана на разположение. Заспа моментално щом лицето му докосна възглавницата. Тя се ...
Бяха настанени в голям апартамент с две спални. Проснаха се облекчени върху леглата си. Беше време за душ, последван от продължителна дрямка. Транс прескочи директно към дрямката и Яна остана с цялата вана на разположение. Заспа моментално щом лицето му докосна възглавницата. Тя се ...
658
1
Минаха години, при това доста години от моя живот. Затова реших да ви разкажа моята история. Роден съм през 1891г. Времена на разкош и величествени бални зали. Баща ми беше генерал, а майка ми обичаше да се занимава с шиене на рокли и грижа за домакинството. През детските си години не обичах да изли ...
939
1
2
Чакали
разказ на ужасите
Чакалите постепенно завземаха ума ми.
Чух тези злокобни звуци още през първата нощ и тогава, наред с неимоверния страх, който изпитах, в мен се появи странно усещане за дива красота и за вълшебство.
Работех като преводач от английски на български и затова си позволих да купя ...
разказ на ужасите
Чакалите постепенно завземаха ума ми.
Чух тези злокобни звуци още през първата нощ и тогава, наред с неимоверния страх, който изпитах, в мен се появи странно усещане за дива красота и за вълшебство.
Работех като преводач от английски на български и затова си позволих да купя ...
1375
1
(Причината да го направя)
ДЕН ПО-РАНО
Домът на Симеон Релик
Яна и Транс седяха в трапезарията и чакаха Релик да се присъедини. Дори не усетиха кога издърпа стол и седна при тях.
- Трябва да ви кажа някои неща за мястото и хората, при които отиваме – започна той със сериозен тон. Дори не ги погледна ...
ДЕН ПО-РАНО
Домът на Симеон Релик
Яна и Транс седяха в трапезарията и чакаха Релик да се присъедини. Дори не усетиха кога издърпа стол и седна при тях.
- Трябва да ви кажа някои неща за мястото и хората, при които отиваме – започна той със сериозен тон. Дори не ги погледна ...
666
Видях го за пръв път през лятото. Разхождаше се бавно в градинката до детската площадка. Правеше малки крачки с уморените си крака. Подпираше се на бастуна, без който едва ли би успял да излезе от вкъщи. Беше слабичък старец, на около осемдесет години. Никога преди това не го бях виждал в квартала. ...
1105
1
3
Градчето се оживи след първата копка на големия завод в покрайнините му. Дойде един важен човек с черна кола, слезе, подадоха му нова и чиста лопата, той загреба малко от разораната пръст и я хвърли настрани. Всички присъстващи, а те не бяха малко, ръкопляскаха. Бяха усмихнати. Една сълза потече по ...
994
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
