14 560 резултата
Ослепявам. От очите ми са останaли малки цепки, а някога с тях виждах цветове, претворявах светове, говорех.
Постоянно ме преследва детско лице. Виждам го в икони, виждам го в картини, виждам го в картички, но никога по улиците. То е мило, с буйни коси, големи несъразмерни очи и ме гледа. Винаги си ...
Постоянно ме преследва детско лице. Виждам го в икони, виждам го в картини, виждам го в картички, но никога по улиците. То е мило, с буйни коси, големи несъразмерни очи и ме гледа. Винаги си ...
544
6
Ако разчитах на тотото, сега да съм най-големият милионер. Така си мисля. Не играя отдавна. Скоро ще станат 40 години, откакто спрях. Да, да, играех! И то не сама, а с моята половинка, съпруга ми, де - сещате се. Редовно и всяка седмица. Не пропускахме… Тогава цената на фиша беше две стотинки от они ...
945
1
13
Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк. Тъмнината! – Финал.
Рим.
Ударите бяха шокиращи, неочаквани, безмилостни, безкрайни… в един вечен и цивилизован град! В центъра, над първия мост над Тибър, от който се виждаше базиликата “Свети Петър и Павел”, в обеда на юнски ден, 29 юни – денят на Свети ...
Рим.
Ударите бяха шокиращи, неочаквани, безмилостни, безкрайни… в един вечен и цивилизован град! В центъра, над първия мост над Тибър, от който се виждаше базиликата “Свети Петър и Павел”, в обеда на юнски ден, 29 юни – денят на Свети ...
1372
3
14
НЕКА ДА Е ЛЯТО
На път за Варна отби във Велико Търново. Не обичаше да бърза, самото пътуване е удоволствие, трябва да му се наслади. Времето е чудесно, лято е, жегата пъпли по асфалта и го разтопява на петрол направо, по прозорците искри като шампанско, момичетата са полуголи, а бирата е съвършена. ...
На път за Варна отби във Велико Търново. Не обичаше да бърза, самото пътуване е удоволствие, трябва да му се наслади. Времето е чудесно, лято е, жегата пъпли по асфалта и го разтопява на петрол направо, по прозорците искри като шампанско, момичетата са полуголи, а бирата е съвършена. ...
580
2
Живко Петлето бе излязъл рано-рано на двора, подпрял едно напукано огледало на старата круша кривачка и се бръснеше самичък. Не ходеше при Милан Берберина, защото, наместо да излезе с ухания и самочувствие, ще кажеш, че къпини е брал в тандем с някоя мечка. Гол до кръста, обут с памучен панталон, на ...
872
2
ПРЕЦИЗНИЯ
Беше прецизен, вманиачен човек: търсеше детайла във всичко. Не обичаше, когато някакво решение е взето без да се обмислят и най-малките подробности, възможните варианти на поведение, потенциален изход от всяка ситуация; резервни планове и компенсационни механизми трябваше да бъдат налице в ...
Беше прецизен, вманиачен човек: търсеше детайла във всичко. Не обичаше, когато някакво решение е взето без да се обмислят и най-малките подробности, възможните варианти на поведение, потенциален изход от всяка ситуация; резервни планове и компенсационни механизми трябваше да бъдат налице в ...
494
1
- Дядо, ще ми разкажеш ли приказка?
- Че кога, дядовото, не съм ти разказвал? Ще ти разкажа и още как. Ти си на дядо любимото внуче. Ех, да беше жива и баба ти и тя да ти се порадва!. Ама съдба! Пустата болест я умори! Не можа да поживее, да се порадва на цветенцата, на песните на пиленцата, ех…
- С ...
- Че кога, дядовото, не съм ти разказвал? Ще ти разкажа и още как. Ти си на дядо любимото внуче. Ех, да беше жива и баба ти и тя да ти се порадва!. Ама съдба! Пустата болест я умори! Не можа да поживее, да се порадва на цветенцата, на песните на пиленцата, ех…
- С ...
847
2
Той седеше на леглото си облегнат на стената, на земята му бе любимата тениска, леко разкъсана от вчерашния бой, в който участваше; по тази причина той просто избра да спи без нея, в едната ръка държеше малка химикалка, която постоянно цъкаше в ритъм, погледът му бе фокусиран върху стара снимка, сед ...
420
Ставам сутринта от дълго, протяжно и нахално звънене. Няколко крачки ме делят от убийство. Представям си как отварям вратата, хващам нещото, кацнало на звънеца и му извивам така главата, че след това, освен на жираф, на нищо друго няма да прилича.
Отварям и, как да ви кажа, тук определението бесен е ...
Отварям и, как да ви кажа, тук определението бесен е ...
737
1
4
Първите слънчеви лъчи опариха клепачите на Мира и тя се размърда нервно в леглото си. През нощта бе взела приспивателни, така че хватката на съня се отпускаше доста трудно. Десет минути по-късно все пак успя да отвори очи. Веднага забеляза, че си има компания. На съседното легло лежеше симпатична ру ...
645
2
Част 1 – установяване на атмосферата в Пощата с ретро „Р“
Висока, ретро сграда. Така му викат вече – ретро, не стара, защото „стар“ е отживелица, а „ретро“ е съвременното порутено. Големи жълти букви най-отгоре, граничещи с небесата – БЪЛГА_СКИ ПОЩИ. Р-ъто вече не беше жълто. И то беше ретро.
Жорж ч ...
Висока, ретро сграда. Така му викат вече – ретро, не стара, защото „стар“ е отживелица, а „ретро“ е съвременното порутено. Големи жълти букви най-отгоре, граничещи с небесата – БЪЛГА_СКИ ПОЩИ. Р-ъто вече не беше жълто. И то беше ретро.
Жорж ч ...
662
1
Рашко късметлията
Винаги когато се появеше на прага на вратата, както сме се събрали да играем карти в хола у Наката, караше усмивките ни да разцъфнат като плодни дръвчета през април. Жива карикатура и душата на компанията, с малко неугледен външен вид, но много добродушен, с кротък и благ характер ...
Винаги когато се появеше на прага на вратата, както сме се събрали да играем карти в хола у Наката, караше усмивките ни да разцъфнат като плодни дръвчета през април. Жива карикатура и душата на компанията, с малко неугледен външен вид, но много добродушен, с кротък и благ характер ...
963
1
ЧАСТ ОТ АСЯ
Тихо беше. Беше така тихо, както може да бъде само в апартамент, отдалечен поне на двайсет километра от града. Тя погледна през прозореца, видя гората отсреща, беше всъщност не гора, а само няколко смърча и десетина бука, израснали накриво; между тях течеше малко ручейче, което през лято ...
Тихо беше. Беше така тихо, както може да бъде само в апартамент, отдалечен поне на двайсет километра от града. Тя погледна през прозореца, видя гората отсреща, беше всъщност не гора, а само няколко смърча и десетина бука, израснали накриво; между тях течеше малко ручейче, което през лято ...
565
1
2
За изгубената свобода ли? Ееех, то аз да я намеря пък после... После няма начин да я изгубя отново. Няма начин казвам ти!
Че може ли да си изгубиш свободата бе човек? То е най-сладкото нещо на този свят... Или не е. Най-сладкото май е захарта. Или меда. Направо от кацата.
Тази голямата нали я знаеш. ...
Че може ли да си изгубиш свободата бе човек? То е най-сладкото нещо на този свят... Или не е. Най-сладкото май е захарта. Или меда. Направо от кацата.
Тази голямата нали я знаеш. ...
1562
1
5
Слънцето поемаше своето пътешествие от изток. Небето се обагряше в топли пастелни цветове, оглеждайки се в спокойното море. Птиците започваха да кръжат над водата, търсейки риба за закуска. В този няколко минутен преход между нощта и деня имаше нещо вълшебно. Сякаш светът се зараждаше отново, изпълв ...
648
2
Къщата на демона
- Какво си се втренчила в този компютър? Откакто си дойдох от работа не си ми обърнала никакво внимание. Зяпнала си в монитора все едно оглеждаш някоя гривна на витрина в мола. Виж кое време стана? Няма ли да вечеряме? – гласът на Петър, плътен и басов избоботи откъм канапето.
- Сти ...
- Какво си се втренчила в този компютър? Откакто си дойдох от работа не си ми обърнала никакво внимание. Зяпнала си в монитора все едно оглеждаш някоя гривна на витрина в мола. Виж кое време стана? Няма ли да вечеряме? – гласът на Петър, плътен и басов избоботи откъм канапето.
- Сти ...
806
2
Из цикъла „Тя, другата”
„ По дяволите!” – изруга Ана наум. „Вече час закъснение, безобразие!”. Размърда се неспокойно на седалката. Погледна през малкото прозорче на самолета. Навън сипеше гъст сняг. Пистите не се виждаха, хората в самолета бяха малко. Изморена, неспала повече от седмица, Ана затвор ...
„ По дяволите!” – изруга Ана наум. „Вече час закъснение, безобразие!”. Размърда се неспокойно на седалката. Погледна през малкото прозорче на самолета. Навън сипеше гъст сняг. Пистите не се виждаха, хората в самолета бяха малко. Изморена, неспала повече от седмица, Ана затвор ...
1016
7
Всяка вечер обличаше най-хубавата си рокля, слагаше перука, силен грим, обувки с висок ток и задължителните тъмни очила. На улицата беше известна с името Очите. Никога не си сваляше очилата защото имаше вроден дефект – едното беше черно, а другото синьо. Драстична разлика. Пробва да носи лещи, но оч ...
756
6
Понякога оставам без зъби, докато ям натрошени, жлъчни камъни. Езикът ми няма как да си остане зад тях. Събирам си ги в шепи, за да целя всички, на които някога съм имал зъб. Ям каши, течни, миризливи, но полезни каши. От тях здравето ми се пооправя. Намалява ми холестерола, сърцето бие в норми, кръ ...
555
4
(Вътре сме)
Пред вратите на терминала, от който щяха да пристигнат Яна, Симеон и Транс, чакаха три фигури, които определено добавяха ‘писъка’ към модата. Ноа Сидни – с кодово име ‘Килауеа’. Облечен в традиционно японско кимоно и върху него бе наметнал черно сако, с черна късо подстригана коса, гелос ...
Пред вратите на терминала, от който щяха да пристигнат Яна, Симеон и Транс, чакаха три фигури, които определено добавяха ‘писъка’ към модата. Ноа Сидни – с кодово име ‘Килауеа’. Облечен в традиционно японско кимоно и върху него бе наметнал черно сако, с черна късо подстригана коса, гелос ...
539
1
1
Пърпави облаци
Сърди се Господ цяла неделя.
Сърди ли се, плака ли, той си знае, но се изля дъжд, дето от години не сме виждали. Кълбяха се оловни облаци. Влязоха в къщата и сякаш в душата ми изливаха оловото си.
Жечо цял месец не беше си идвал от града. Вместо да ме гледат черните му очи, сега ме гл ...
Сърди се Господ цяла неделя.
Сърди ли се, плака ли, той си знае, но се изля дъжд, дето от години не сме виждали. Кълбяха се оловни облаци. Влязоха в къщата и сякаш в душата ми изливаха оловото си.
Жечо цял месец не беше си идвал от града. Вместо да ме гледат черните му очи, сега ме гл ...
1110
6
(Пред Бърлогата)
- Съжалявам, Транс, но ще трябва да отложим закуската. Може би ще се наложи да скочим директно върху вечерята! –каза Релик с превъзбуден тон.
- Тя защо те нарече така? Какъв е този прякор? –попита младежът.
Симеон Релик изведнъж загуби насъбралият се ентусиазъм, погледна в краката с ...
- Съжалявам, Транс, но ще трябва да отложим закуската. Може би ще се наложи да скочим директно върху вечерята! –каза Релик с превъзбуден тон.
- Тя защо те нарече така? Какъв е този прякор? –попита младежът.
Симеон Релик изведнъж загуби насъбралият се ентусиазъм, погледна в краката с ...
1018
1
- Здравей, Елена! Как си днес?
- Господине?!- погледна го с теменужените си очи и леко се отмести към края на пейката- Нима се познаваме?
- Почти цял един живот. Виж, имаш листо в косите- протегна нежно ръка и отстрани пожълтелия лист от прибраната на кок коса.
- Благодаря, галантен сте. А вашето им ...
- Господине?!- погледна го с теменужените си очи и леко се отмести към края на пейката- Нима се познаваме?
- Почти цял един живот. Виж, имаш листо в косите- протегна нежно ръка и отстрани пожълтелия лист от прибраната на кок коса.
- Благодаря, галантен сте. А вашето им ...
994
1
4
Едва доловимо усещане за бедствие, плюс наситен импулс за бягство. Мимолетна инфантилна сетивност, стана с избледнял рисунък на поезия. Деликатността потъна в размишления, а опитът подшушна на съзнанието ,,тихо,,
Тишина от която се учуди. Мисълта услужливо подаваше различни асоциации и нито една не ...
Тишина от която се учуди. Мисълта услужливо подаваше различни асоциации и нито една не ...
495
1
Обикновен дом. Някога уютен и приветлив, сега изгубил блясък под праха на времето, дългата употреба и забравата…остарял и овехтял. Дом. Най-живата и приветлива негова част в момента е слънчевата му и зелена тераса. И тя е стара, като всичко тук, но светлината, топлината и зеленината я одухотворяват ...
832
1
Той се появи в живота й като абсолютна абревиатура.
Переше трите си пръста със самочувствие на машинист с 45 годишен стаж и произнасяше името, което му бяха дали местните лентяи, с такава гордост, че майки се просълзяваха, само като го чуваха.
-Аз съм ПИЧ, само това трябва да знаеш за мен, друго не ...
Переше трите си пръста със самочувствие на машинист с 45 годишен стаж и произнасяше името, което му бяха дали местните лентяи, с такава гордост, че майки се просълзяваха, само като го чуваха.
-Аз съм ПИЧ, само това трябва да знаеш за мен, друго не ...
706
5
(Телеграма от Миналото)
Релик крачеше смело напред, а Транс го следваше с малко по-бавен ход. Единствено стъпките им нарушаваха гробната тишина. Наситения аромат на изгнило дърво се носеше навсякъде с двамата. За Симеон Релик това беше поредната разходка, но върху лицето на младото момче се оформи н ...
Релик крачеше смело напред, а Транс го следваше с малко по-бавен ход. Единствено стъпките им нарушаваха гробната тишина. Наситения аромат на изгнило дърво се носеше навсякъде с двамата. За Симеон Релик това беше поредната разходка, но върху лицето на младото момче се оформи н ...
1044
1
Знаеш ли, аз често сънувам. Сънувам, че съм птица. Но не някое малко колибри с изумрудено коремче и пърхащи крилца. Аз съм един от ония горди, царствени орли, реещи се около скалите на Торес дел Пайне. Ах, как обичам да усещам вятъра между кафявите си пера, докато прелитам за пореден път над южнопат ...
626
(РАЖДАНЕТО НА НОВИЯ ДУЕТ)
Едвам си поемаше дъх. Половината от гигантската купчина вече бе надробен.
-А твоето име? –попита Транс.
-Симеон Релик, на вашите услуги. –отговори като се засмя изпод мустак.
Релик стоеше отстрани и просто го наблюдаваше. Всяко вдишване, всеки замах. Нещо в това момче го ка ...
Едвам си поемаше дъх. Половината от гигантската купчина вече бе надробен.
-А твоето име? –попита Транс.
-Симеон Релик, на вашите услуги. –отговори като се засмя изпод мустак.
Релик стоеше отстрани и просто го наблюдаваше. Всяко вдишване, всеки замах. Нещо в това момче го ка ...
530
1
С дяволa отдавна си хортувахме. Пийвахме, хапвахме, чувствахме се еднакво добре. Една вечер, предизвикани от бурните овации на алкохола, той предложи да купи душата ми. „Беден си, нещастен и самотен, за какво ти е таз душа?“ – ми каза той.
Позамислих се над битието си, пък си рекох, ми тъй де, защо ...
Позамислих се над битието си, пък си рекох, ми тъй де, защо ...
491
1
4
Кога съдбата го срещна за първи път с поезията? Може би когато беше болен като малък и майка му му четеше римувани приказки от една книжка - „Приключенията на джуджето Белошапко”
Това бяха най-приятните му детски спомени.
Когато боледуваше майка му си позволяваше да се усмихва, а баща му не си позво ...
Това бяха най-приятните му детски спомени.
Когато боледуваше майка му си позволяваше да се усмихва, а баща му не си позво ...
845
5
(Спасение и Запознанства)
„Кадърно момче като теб не бива да остава в калта.”
Думите ехтяха в главата му. Чувстваше се, сякаш някой бе поставил главата му върху чисто ново тяло. Беше изтръпнал и трепереше. Отвори очи и над него се бялна варосан таван.
-Значи той ме е довлякъл тук. – мислеше си.
Огле ...
„Кадърно момче като теб не бива да остава в калта.”
Думите ехтяха в главата му. Чувстваше се, сякаш някой бе поставил главата му върху чисто ново тяло. Беше изтръпнал и трепереше. Отвори очи и над него се бялна варосан таван.
-Значи той ме е довлякъл тук. – мислеше си.
Огле ...
906
1
МАЗЕ
Не се намирам. Това говореше непрекъснато. Говореше го наум, само устните му нашепваха нещо.
Преди обед в мазето влизаше хубава светлина. Като паяжина беше – светлинките си играеха с прашинки, тук-таме комар, муха. Тихо. А той шумеше.
- Тук трябва да е! – убеди се, като видя най-сетне онзи стар ...
Не се намирам. Това говореше непрекъснато. Говореше го наум, само устните му нашепваха нещо.
Преди обед в мазето влизаше хубава светлина. Като паяжина беше – светлинките си играеха с прашинки, тук-таме комар, муха. Тихо. А той шумеше.
- Тук трябва да е! – убеди се, като видя най-сетне онзи стар ...
839
1
Above vast pastures of blue grass the purple sun shone with the overwhelming brightness of a million suns of a more appropriate for a star colour.
The slug blinked a couple of times, its vision blurry and its mind foggy. Many half-formed questions flooded its mind as the slug’s consciousness finally ...
The slug blinked a couple of times, its vision blurry and its mind foggy. Many half-formed questions flooded its mind as the slug’s consciousness finally ...
2160
2
Униформата все още ѝ ставаше, макар че я получи преди 10 години. Миришеше на карамел, кафе и пури. Харесваше ѝ съчетанието на синьо и бяло. Това я караше да се чувства чиста, въпреки че вечер я сваляше с отвращение.
Ходеше с радост на работа, облечена в уханната си униформа, за да може по цял ден да ...
Ходеше с радост на работа, облечена в уханната си униформа, за да може по цял ден да ...
611
7
Венера от планетата Любов
Мартин натисна несигурно топчестата дръжка на входната врата, леко я завъртя и след охтичавото изскърцване на пантите се озова в тесния партер. Зашари с поглед по надписите на пощенските кутии и съзирайки красиво изписаното с калиграфски почерк “ Агенция за сбъдване на мечт ...
Мартин натисна несигурно топчестата дръжка на входната врата, леко я завъртя и след охтичавото изскърцване на пантите се озова в тесния партер. Зашари с поглед по надписите на пощенските кутии и съзирайки красиво изписаното с калиграфски почерк “ Агенция за сбъдване на мечт ...
875
1
В онова далечно, тоталитарно време такива неща не се случваха. Не прилягаха на широко регламентирания дух на съзнателност, на взаимопомощ и вътрешно осъзнато чувство за ред и справедливост.
Такива неща се случваха единствено там - зад желязната завеса обусловени от ред разбираеми идеологически предп ...
Такива неща се случваха единствено там - зад желязната завеса обусловени от ред разбираеми идеологически предп ...
1277
1
6
Петнадесет минути до края
Навярно е ген. От майка си съм чувал за вуйчо ми Фирмин. Никога не съм го виждал. Но от нея знам, че и той като мен е обожавал книгите. Живял е в книжарница. И е изчитал всичко, преминало през нея. Аз го давам по на едро. Живея в книгохранилище. Огромен склад, в който се па ...
Навярно е ген. От майка си съм чувал за вуйчо ми Фирмин. Никога не съм го виждал. Но от нея знам, че и той като мен е обожавал книгите. Живял е в книжарница. И е изчитал всичко, преминало през нея. Аз го давам по на едро. Живея в книгохранилище. Огромен склад, в който се па ...
1094
2
11
В някое си царство, в някое си государство, живели мъж с жена. Дълги години нямали деца, но като по чудо на преклонна възраст се сдобили със здрав и силен син. Кръстили го те: Ерлан.
Времето минавало и Ерлан расъл снажен и напет, но ни една девойка в селото не хващала окото му, докато един ден не пр ...
Времето минавало и Ерлан расъл снажен и напет, но ни една девойка в селото не хващала окото му, докато един ден не пр ...
882
1
Първото ми посещение в Окования град беше преди три години, и от тогава кракът ми не е стъпвал там. И макар да съм посещавал много прокълнати и забравени от Златното око градове, този беше най-ужасяващия и непонятен за мен.
Попаднах там в година 778-ма от Третия цикъл на Златното око. Потова време с ...
Попаднах там в година 778-ма от Третия цикъл на Златното око. Потова време с ...
672
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
