14 756 резултата
Както и се знае, както искаш помощ, викаш си неволята. Ама в този град неволята я няма. Съветниците си чакаха, чакаха, чакаха и най-накрая дойде помощта, който Краля им прати.
Кралят пиеше ракия с царя на Русия. Като се напиха двамата, както си му е реда бъчвата умря. И царя заговори.
- Кральо смота ...
Кралят пиеше ракия с царя на Русия. Като се напиха двамата, както си му е реда бъчвата умря. И царя заговори.
- Кральо смота ...
566
3
Пенчо погледна гълъбарника. Подът бял, та чак сивеещ се.
Ще трябва да чисти…
Взе греблото и почна. А, докато човек чегърта – какво да прави? Правилно – мисли…
И то какви мисли… Направо за ареста…
„Гълъбът си е кокошка. Хвърчаща и малко по-красива. Полза… Каква полза? Освен че е вкусен… ...
Ще трябва да чисти…
Взе греблото и почна. А, докато човек чегърта – какво да прави? Правилно – мисли…
И то какви мисли… Направо за ареста…
„Гълъбът си е кокошка. Хвърчаща и малко по-красива. Полза… Каква полза? Освен че е вкусен… ...
351
1
Ванката спеше спокойно – колкото може да е спокоен сънят в съботната утрин. Жегата напичаше, задухата натежаваше, потта беше превърнала дивана под него в малко блато.
Обаче – спеше. Събота – така очакваният почивен ден. Пет дена тичаше по поръчки, оправяше бани, сменяше тръби и водомери, запушваше ф ...
Обаче – спеше. Събота – така очакваният почивен ден. Пет дена тичаше по поръчки, оправяше бани, сменяше тръби и водомери, запушваше ф ...
393
2
7
Опасно време. Жега, макар климатикът в офиса да бръмчи приспивателно.
Слънцето сърдито пече като по жътва, запечатали се стихове на наш поет.. Гледам монитора, уж следя нещо съсредоточено, но витая, дали да карам отпуската си тук по Атинските плажове, или да се приютя някъде по Банско или Пампорово ...
Слънцето сърдито пече като по жътва, запечатали се стихове на наш поет.. Гледам монитора, уж следя нещо съсредоточено, но витая, дали да карам отпуската си тук по Атинските плажове, или да се приютя някъде по Банско или Пампорово ...
608
2
9
Затварям очи, оглеждам се в Луната. Огледалата лъжат с вяра. Денят е като камък от многобройни истинали надежди, изпросена обич, лютив сос от смълчани думи. Лято е, разхождам се покрай езерото, а плачещите върби ронят усмивки. Наблизо косят трева, оглеждат ме, ала очите ми са слепи. Едно детско глас ...
378
Решил дяволът да разнообрази своят харем. Имал стотици жени, но вече започнали да му омръзват. Набелязал си една татуирана красавица. Тя била студена, властна и пресметлива. Точно по негов вкус. Присмивал се на мъжете около нея. Само ги поглеждала и те си въобразявали, че е влюбена в тях.
"Какви глу ...
"Какви глу ...
679
5
12
В Париж животът е толкова очарователен,че трудно ще бъде описан в няколко стотин думи,пък да не говорим за хилядите романи и лирични изповеди на пришълците.До студентите от всички континенти, трябва да предпочетем местните знаменитости.Като начало ще забележим аристократите с истински гербове и тези ...
523
4
17
С дъски от стар сандък за снаряди сковах къщичка за гълъби. Брех, не искат да влизат! Спира ги, навярно, шестото им чувство...,не че знаят кой е Пикасо.
464
3
2
Думата взе дядото.
- Ти, Пешко, си изостанал от времето… Някакви ретровъзгледи имаш… Пишеш! Днес няма нужда от писане, а от смятане. Представи си, че си на мое място и видиш как свако ти – моят зет, е награбил на стълбищната площадка инкасаторката за водата… Тогава…
- Айде стига, дядо – рече свакото ...
- Ти, Пешко, си изостанал от времето… Някакви ретровъзгледи имаш… Пишеш! Днес няма нужда от писане, а от смятане. Представи си, че си на мое място и видиш как свако ти – моят зет, е награбил на стълбищната площадка инкасаторката за водата… Тогава…
- Айде стига, дядо – рече свакото ...
489
2
5
- Докторе, забравих къде си паркирах колата! Забравих ѝ номера, а също и името на улицата!
- От лекарствата е. Сега ще оправим всичко.
Той докосна ръката ми. Вцепених се. Не можех да мръдна и милиметър. Виждах и усещах всичко, но бях като пън. Лекарят отвори едно капаче на черепа ми, извади една пло ...
- От лекарствата е. Сега ще оправим всичко.
Той докосна ръката ми. Вцепених се. Не можех да мръдна и милиметър. Виждах и усещах всичко, но бях като пън. Лекарят отвори едно капаче на черепа ми, извади една пло ...
691
4
5
В София, човек отива да се разходи и да подиша въздух до кварталната градинка или близкия парк. В Плевен си имат Кайлъка, във Варна – Морската градина.
Във Фишерс, Индиана жилищните квартали са едновременно и паркове, и градини. Задните дворове на къщите са изпъстрени с цветни, а в случаите с къщи н ...
Във Фишерс, Индиана жилищните квартали са едновременно и паркове, и градини. Задните дворове на къщите са изпъстрени с цветни, а в случаите с къщи н ...
961
3
2
Аудито пееше по магистралата.Ами да, прибира се у дома.
'' Домът е там, където се чувствам у дома. За някои , това е мястото където се чувствам в мир, след като отмине напрежението на деня. За други това е познато лице или докосване с любов и тогава разбираме, че сме се прибрали...'' се казваше в ед ...
'' Домът е там, където се чувствам у дома. За някои , това е мястото където се чувствам в мир, след като отмине напрежението на деня. За други това е познато лице или докосване с любов и тогава разбираме, че сме се прибрали...'' се казваше в ед ...
492
3
5
2.
Насядаха около масата в хола. Лелята първа зае стратегическа позиция до вратата – да вижда какво се внася и изнася. Внасяното да поиска, изнасяното да върне към мястото си. Няма да отива зяп това ядене и пиене, я…
После се усети, че това не е празненство, хапване няма да има – освен бонбоните в е ...
Насядаха около масата в хола. Лелята първа зае стратегическа позиция до вратата – да вижда какво се внася и изнася. Внасяното да поиска, изнасяното да върне към мястото си. Няма да отива зяп това ядене и пиене, я…
После се усети, че това не е празненство, хапване няма да има – освен бонбоните в е ...
757
6
Шмръц и Ти си седнаха на пейка. Потни, мокри и усмихнати. В парка на свободата.
-Шмръц много ми харесва тук...
-Да Мило. Винаги причина има. А по магически са три. Първо: зарязваме ти баба Ти. Да си гони дракона. Второ: по – добре е да играем с хора, усмихнати, И най – вече и аз и Ти зарязахме си кл ...
-Шмръц много ми харесва тук...
-Да Мило. Винаги причина има. А по магически са три. Първо: зарязваме ти баба Ти. Да си гони дракона. Второ: по – добре е да играем с хора, усмихнати, И най – вече и аз и Ти зарязахме си кл ...
541
1
1.
Викаха му Малкият още от раждането. Ситно бебе, неадекватно усмихнато – докато нормалните бебета оревават орталъка, разбирайки, че насила са изхвърлени от спокойното местопребиваване и натам ги чака Животът…
А Малкият Пешко беше с явно повредени сензори за света. Вместо да се плаши и хвърля в бой ...
Викаха му Малкият още от раждането. Ситно бебе, неадекватно усмихнато – докато нормалните бебета оревават орталъка, разбирайки, че насила са изхвърлени от спокойното местопребиваване и натам ги чака Животът…
А Малкият Пешко беше с явно повредени сензори за света. Вместо да се плаши и хвърля в бой ...
375
1
5
" Ние сме сами, абсолютно сами, на тази случайна планета. Сред всички форми на живот, които ни заобикалят, никой, освен кучето не е сключил съюз с нас!"
(неизвестен автор)
Името ми е Честър и спокойно мога да твърдя, че никак не е бил розов живота ми.
Бях кутре, колкото човешка длан, когато едно от ...
(неизвестен автор)
Името ми е Честър и спокойно мога да твърдя, че никак не е бил розов живота ми.
Бях кутре, колкото човешка длан, когато едно от ...
1795
20
49
Полът бил генетично предопределен. То всичко касаещо човека е генетично предопределено, но в широки граници на предопределеността. Например ражда се човек с нормална структура на тялото. Да го наречем Арнолд. Арнолд си поставя за цел да направи мускули и започва да тренира усърдно. Един ден той став ...
578
1
10
Стефан обичаше да се разхожда привечер. Когато не бе на работа и сутрин. Минаваше през парка. След това се отбиваше в едно от кафенетата в центъра на града. Там се познаваха и рядко влизаха нови клиенти. Топъл летен ден. Нямаше хора по улиците. Слънцето грееше и всеки търсеше прохлада там, където им ...
926
1
Вали като из ведро. По-нагоре небето, увиснало върху хребета на нещо като потрошен облачен гръбнак, трещи, чува се шум като от изплъзната река. Някъде шурти яко. Кучета лаят. Язовир се е скъсал – помислиха хората и си наляха по кана червено вино. Качиха дървата и бъчвата на втория етаж – най-вече те ...
502
5
7
Френският възпитаник Стефан Обрешков трудно можеше да бъде изненадан във владеене на балканските езици и наречия,защото воюва от 1912 до 1918 година като запасен офицер-интендант.Синът Обрешко Обрешков прекъсна следването си във Франция и като младши офицер преброди с българската войска от Одрин до ...
482
5
18
- Бабо, защо смърди страха? Даже и в гората я усещам...
- Хи,хи,хи... Че тя смърди си вечно. Само, че като ги хване хората... Запали си мило да изчистим въздуха.
- Ама Бабо как умесиха се хората, че и страха?
- Хората... Хората ги помня от ей-хей! Различни бяха, яки във време старо. Ама и Ти си една ...
- Хи,хи,хи... Че тя смърди си вечно. Само, че като ги хване хората... Запали си мило да изчистим въздуха.
- Ама Бабо как умесиха се хората, че и страха?
- Хората... Хората ги помня от ей-хей! Различни бяха, яки във време старо. Ама и Ти си една ...
542
1
3
Селото отдавна бе потънало в тъма. Звездите ярко грееха, а луната се бе показала като малък сърп. Август месец бе най-горещия месец, но в селото вечерите дори тогава бяха прохладни. Книгата бе оставена на бюрото на Камен в бараката, която дядо им бе построил предното лято. До нея беше само лаптопа н ...
872
1
Спри малко, бе… Чакай! Не ме дърпай назад – искат ме хората, искат да им се поклоня и да се насладят на присъствието ми…
Екранът, екранът… Що му викат екран, когато е високото място на паравана, мястото за героя, за мен…
Да, да… И това понякога помня – кукла съм… Кукла, ама герой… Аз върша подвизите ...
Екранът, екранът… Що му викат екран, когато е високото място на паравана, мястото за героя, за мен…
Да, да… И това понякога помня – кукла съм… Кукла, ама герой… Аз върша подвизите ...
324
2
3
В един почти забравен град на име Староврем, се намирал един мистериозен затвор, известен със своите високи стени и строга стража. Той бил дом на най-опасните престъпници в града! Вътре, сред зловещата атмосфера, лежал един особено загадъчен затворник, наречен Гузен Негонен. Всички, които попадали з ...
626
Черната й коса се полюшваше и влизаше в очите й от следобедния ветрец.Тя вървеше между гробищните кръстове и камъни .Тук нямаше никой ,само тя и мъртвешка тишина .Гробището бе огромно ,тук бяха всички ,цялото село , а тя беше дошла да се сбогува .Ето ,приятели от детството ,хората които я харесваха ...
471
Мишо беше четиринадесетгодишно момче. Животът му не беше много розов. В селото, в което живеешe, трябваше освен на училище, да ходи и на работа, за да може да се препитават. Обичаше да учи, както и обичаше и да чете книги. Те, книгите му разкриваха вълшебните си светове и бързо го допускаха в тях. А ...
1079
1
4
Пипката викат по нашенско на една кокоша болест. Нагази ли ятото – спасение няма. Кокошките стават дремливи, омърлушени, не ядат, подпират стените и мрат…
От там – бавно действащ, тромав човек му викат пипкав.
Особено заразна е тая болест сред чиновници, продавачки, сервитьори и обещали помощ прияте ...
От там – бавно действащ, тромав човек му викат пипкав.
Особено заразна е тая болест сред чиновници, продавачки, сервитьори и обещали помощ прияте ...
369
2
/из междуушието на Дана КисЕлицата/
Така… Вратата на входа… Я! Тоя къде е тръгнал заранта? Пенсионер, не работи, едва се влачи? Излиза преди жегата… Да не си е чукнал среща с някоя вдовица? Щото на мъжете ангелът е слаб. Жена му умря миналата година и тоя май не ще да кукува сам…
Аз как съм сама? Не ...
Така… Вратата на входа… Я! Тоя къде е тръгнал заранта? Пенсионер, не работи, едва се влачи? Излиза преди жегата… Да не си е чукнал среща с някоя вдовица? Щото на мъжете ангелът е слаб. Жена му умря миналата година и тоя май не ще да кукува сам…
Аз как съм сама? Не ...
389
Канапът е усукана прежда от две части памук, юта, вълна и прочие сезал, който издържа на напрежение, въпреки въздействието на опаковката.
Такъв беше и живота на Елен Хайлазов през следващите години в България. Той преживя в Пловдив събитията на Септември 1923 година,когато едно въстание организирано ...
Такъв беше и живота на Елен Хайлазов през следващите години в България. Той преживя в Пловдив събитията на Септември 1923 година,когато едно въстание организирано ...
432
4
15
Моята героиня е обикновена, вярна съпруга. Под обикновена не означава грозна и невзрачна, а само млада жена, която никога няма да видите по излъсканите списания с полуголи миски и моделки. Тя е една от многото жени, които живеят само в реалността, създали семейства и ходещи ежедневно на работа. Има ...
766
3
10
Малки капки дъжд бавно падаха по земята. Ивелина трясна вратата и излетя като вихър навън. Беше грабнала в бързината якето си, но забрави шапката си и косите й се разпиляха по гърба й. Още чуваше пиянските брътвежи на баща си, а тежката му плесница пареше по скулата й. Добре, че устната й не се поду ...
1072
13
26
Мощната немска кола ревеше по пътя. Скоростта с която се движеше по малките неосветени околоселски пътища бе около 100 км в час. Музиката на модерната уредба в колата кънтеше на метри след нея. Депутатът Димитър Марков пътуваше към София след поредния ден на срещи с местни организации на партията в ...
758
2
7
Старият полковник се зачуди. Свърши ли всичко нужно тая заран? Събуди се, огледа тавана, пусна телевизора. И го пусна нормално – звукът на макс. Нека оная патка отдолу и нервният младеж отгоре да чуят новините. Щото иначе надали ще се сетят сами да видят какво става по света и у нас. От опит знаеше ...
908
3
4
Культ.
Одышка и тяжесть в груди всё чаще тревожили руководителя страны, держал он чадящую трубку в давно вянущей руке, сжимал, словно вату мял. Чувствовал ослабление тела, кашлял дымом.
- Это от долгого курения, - подумал Сталин, и отложил гаснущую трубку, вспомнил, как во время конкурса ракетных дв ...
Одышка и тяжесть в груди всё чаще тревожили руководителя страны, держал он чадящую трубку в давно вянущей руке, сжимал, словно вату мял. Чувствовал ослабление тела, кашлял дымом.
- Это от долгого курения, - подумал Сталин, и отложил гаснущую трубку, вспомнил, как во время конкурса ракетных дв ...
798
Можех да усетя липсата на равновесие – беше като лек сърбеж в гърба. Онзи идиот пак раздаваше прекалено много късмет на хората! Вдишах тежко, опитах се да се успокоя и се захванах за работа. Това щеше да отнеме доста време...
Започнах, опитвайки се да разпределя лошия късмет по равно и да го направя ...
Започнах, опитвайки се да разпределя лошия късмет по равно и да го направя ...
807
1
3
Генийчета: Дарът
Камен клатеше доволно глава слушайки музика с огромните слушалки закриващи ушите му, а Рацата остави таблета и го ръгна леко в стомаха. Баща им каза нещо, но Камен не го разбра заради високата музика в ушите. Той махна слушалките и разбра, че са спрели и вече са стигнали село. Поред ...
Камен клатеше доволно глава слушайки музика с огромните слушалки закриващи ушите му, а Рацата остави таблета и го ръгна леко в стомаха. Баща им каза нещо, но Камен не го разбра заради високата музика в ушите. Той махна слушалките и разбра, че са спрели и вече са стигнали село. Поред ...
520
5
Петя и Андрей живееха заедно отдавна. Мъжът бе по-възрастен с около двадесет години от своята съпруга. Имаха син, който работеше в голям град. Много неща бяха преживяли заедно. И тъга. И радост. Вървяха по път от обич и доверие. Отдавна Андрей бе решил да направи ремонт в стаите на къщата. Баня. Кор ...
625
1
2
И се омешаха черното и бялото, дяволите с ангелите, земята се завъртя и се роди новото начало. То беше странно, шарено като зебра и никой не знаеше, какво предстои...
Така се търкаляха годините, вековете, хилядолетията. В първите дни на новата ера двата цвята си личаха отдалеч, и контраста им изумяв ...
Така се търкаляха годините, вековете, хилядолетията. В първите дни на новата ера двата цвята си личаха отдалеч, и контраста им изумяв ...
659
6
23
Съдбата човешка предлага,ту радост привнесена с надежда,ту нечакана скръбна изненада.
Мнозина от читателите биха се поинтересували:защо Елен Хайлазов;и как точно получи това не дотам сериозно,но иронично прозвище?
Едва ли го заслужаваше,но малцина са онези, които сами прилепят допълнителен етикет къ ...
Мнозина от читателите биха се поинтересували:защо Елен Хайлазов;и как точно получи това не дотам сериозно,но иронично прозвище?
Едва ли го заслужаваше,но малцина са онези, които сами прилепят допълнителен етикет къ ...
434
6
11
Умря бай Иван. Ми, време си му беше, а и той го очакваше. В наше село столетници не се въдят. Хората имат чувство за мярка и, като усетят, че вече ни пасват на времето, ни то на тях… Просто си умират тихо и кротко. Помнейки, че е по-добре околните да се тюхкат: „Язък, рано си отиде…“, вместо да вдиг ...
388
3
12
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
