14 615 резултата
Криех се. Бях потаен. За доста хора бях като портрет на стената-гледаха ме и се чудиха защо съм символ на самотата, която изпитваха. Предубедеността им, разбира се,
не им позволи да ме попитат,
а ме наблюдаваха като атракция в Зоопарк.
Презирам тази провокативност и това, че искаха да предпазят пове ...
  277 
ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ, Лъжицата
-Не исках да ти разказвам за себе си, но все едно, това вече е минало и аз преминах през него.- Самарянката леко се усмихна.-Може да ти прозвучи неочаквано, но пред тебе стои една престъпничка, обвиняема за сериозно престъпление. Това ми коства предишната ми ...
  401 
Бях влюбена в Антон от времето, когато бяхме студенти-първокурсници. Имаше много по-хубави от него, но аз се влюбих в ума му, в момчешкото излъчване и голямата му усмивка. С него винаги беше забавно, някак леко му се отдаваше. Бяхме задружни и често спретвахме купони, на които не откъсвах очи от нег ...
  609 
Старият полковник беше мрачен. Малко безсмислено занятие в самотата. Но емоциите надделяваха. Е, като дойде дъщерята – ще ги излее свободно и буреносно…
И къде се мота това момиче? Преди половин час излезе, магазините са на някакви си двеста метра, списъкът е само от девет поръчки… Или е тръгнала да ...
  338 
Срещнах бивш съученик. Неочаквано – в парка на чужд град, където бях за два дни на гости у роднини. Разбира се, след посрещането и разпита „А как е…“ ш, докато стане обещаващия феерия обяд, излязох да поразгледам града. Нещо като историческа обиколка – посетил го бяхв друга епоха, преди тридесетина ...
  405  15 
Смали се още повече. Уж знаеше пътя, а на две стана снагата му. Стигна до брега, загледа се в отблясъците на реката и сведе поглед към нозете си. Помнеха го още камъчетата, шушнеха тревите... Връщаха му спомена за безвъзвратното, тежестта на онзи миг, в който разлюби всичко и му остана само изтерзан ...
  654  11  15 
Храстите жилеха с острите си шипове лицето му, сърдити че нарушава отнелите им цяла година растеж и подредба. С нахалството си, ловеца разбъркваше местата им по време на бягането, като чупеше гръбнаците на трънливи стъбла, трошеше костите на жилави клонки, а те в замяна го ръгаха ожесточено в стомах ...
  408 
"Безкрайността е най-краткият път към себе си."
Сенилга
Мрак над бялата, разпръсната като облаци, видимост на пътя, скърцането на ноемврийския сняг - ранен, голям ... така че не могат да минат коли, само шейни бързат, прорязвайки безнадеждната полунощ на Полесие! Те нямат време да замръзнат сред щед ...
  2277  20 
Лято е… Жегата пука всичко, върху което стъпи. Въздухът трепка тежко и упояващо.
И се задава отпуска.
Непланирана, неплатена само за някакви си четири - пет дни. Ама като ти я разпорежда шефът, смееш ли да откажеш.
Доставките от Италия се бавят със седмица, има още седмица до края на болничните на К ...
  1097  17 
Асен беше Хасан, но си остави българското име след всичките онези преименувания и връщане на имената.
Не беше турчин, а циганин.
Но с турците минаваше за турчин, с циганите - циганин, а с българите беше българин.
Арменци много, много не познаваше, но ако познаваше сигурно и там щеше да се впише няка ...
  518 
Фаровете на колата ми режеха нощния сумрак. Бялата осева линия бягаше напред, от радиото се носеше позабравената музика на АББА. Беше ми леко на душата, дали от изминалият прекрасен ден или предусещането на една нежна и бурна нощ с Цветелина.Мдаа Цветелина, винаги ухаеше на нещо различно, не е от па ...
  582  20 
На мен три циганки са ми орисали живота. Мине не мине, току се появи някоя и започва да нарежда пророчески думи. Срещите с тях са винаги случайни и спонтанни, ако въобще съществуват случайности. Каква е тази тяхна дарба, не знам, но що са ми нарекли трите, все се е случило.
Бързам да поясня, че за м ...
  1364  13  51 
В ранното утро тишината се стелеше над ромската махала. Само едно провлачено кукуригане на ранобуден петел трепна над смълчаните колиби.
Ангел се събуди, но пак мушна лице под чергата. Завит презглава дремеше и чакаше баба му Фанка да се размърда. Живееха сами, в една колиба в края на селото. Майка ...
  877  22 
Падна здрач. Светът притихна в очакване на настъпването на нощта. Лястовичките под стряхата се свиха в гнездото си. Потръпваха от вечерния хлад, който пронизваше мъничките им телца. Небето стана огнено червено. Слънцето се прибра в Златния си дом отвъд хоризонта. Светът застина, a природата притаи д ...
  472 
К
Kогато се събудиш сутрин, първото нещо, което ти се прави е да отидеш до тоалетната. Но този ден не беше такъв. Защото се събудих от страшен трясък. Когато отворих очи, видях че стените на апартамента ми ги няма. Аз бях целия в прах, мазилка, части от панела. Над мен летяха хеликоптери. Аз бях кра ...
  565 
Цял ден прекарах в гората, само аз и моята самота. Взирах се в млечно-синьото небе и мечтаех света да спре да се върти така бясно. Скитник в душата, скитник и в реалността. Малък ручей ми нашепваше тихичка песен и тайно ме превърна в маг. Окрилен от тази небивала магия, седнах на една поляна и зарея ...
  302 
Имало едно време един гарван. Той бил вечно сърдит и недоволен. Животът бил гаден! Трябвало да се роди красив като пауните, грациозен като лебедите и силен като орлите. С тези черни пера бил грозен и безличен.
Скоро гарванът огладнял и започнал да си търси храна. Тъкмо щял да погълне поредният черве ...
  520  12 
Не, че вярваше, че ще дойде, но пък бе доволен от себе си. Масата бе перфектна!
Имаше си (почти) чиста покривка, двете му (единствени) чинии бяха пълни с горещи и мазни кюфтаци, а приборите бяха около толкова, колкото трябва.
Дори бе боднал в едно празно бирено шише и една ароматизирана свещ, която ...
  1057  11 
Вечерта бе необичайно тиха. Звукът на телевизора беше намален и гласовете от него се чуваха сякаш от километри разстояние. Мария миеше малкото съдове с гореща вода на мивката и парата обгръщаше лицето ѝ, устремена към тавана на кухнята. Скрита сред белият облак от очите на дъщеря си, Мария даде воля ...
  422 
Петимата влязоха заедно в залата, но в присъствието им липсваше единство. Оглеждаха се, опитваха се да се държат някак си независимо един от друг, някак си странно се отдалечаваха и помежду им зейваше видима физическа и психологически усещана празнина.
А бяха делегация.
Петима представители на човеч ...
  275  11 
ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ТРИДЕСЕТ И ПЪРВИ: СВЕТЪТ НА НОМАДИТЕ, продължение
На сутринта стана ясно, че Мършоядите са нападнали къщата на Бранко Косев, бившия полицай, който не искал да продава земята на дедите си. Той и останалите при него две семейства номади с три деца, били жестоко убити, всъщност, “убити“ н ...
  340 
ИБРАХИМ
.
Той се казваше Георги. Бай Георги, така го знаех аз и другите работници. Когато постъпих на работа просто не го забелязах от хилядите хора, които идваха и си отиваха в трисменния режим на работа.
Бай Георги беше свит и скромен човек. От малцинството. Работеше много и може би затова никой н ...
  784 
Хатидже изплакна последните дрехи и излезе на двора. Сложи пластмасовия леген на плочника и бързо започна да простира прането. Бързаше, защото ако закъснееше за работа Хасан винаги ги орязваше от надницата.
Надве - натри сложи шарения шал и покри косите си. Заключи и побърза да излезе навън. Беше ощ ...
  1056  16  43 
Колежката Делчева или Пъстротата на живота ...15
Скоро в Читалището бе представена книгата с пътеписи на Теодор '' С мотори на път'', която мина с голям успех. Получихме екземпляр с послание и автограф.
Представена бе и фотоизложбата му ''Моята България''. Всички бяхме горди с това.
В ''Маковете '' ...
  518 
Футболистът. Винаги му виках така, понеже не помня имена, а само физиономии.
Когато извика нещо из зад сепарето на кафето, в първият момент не го познах. Много време беше минало.
Не викаше на мене, а на бармана, както обикновено. И както обикновено не беше нещо кой знае колко умно, а просто така - к ...
  520 
Заредиха се тежки и мъчителни дни. Времето сякаш нарочно се бавеше, а часовникът мудно местеше стрелките си. Мигове... Песъчинки...
Ден втори…
Бях объркана от новината. Не можех да си обясня как стана така. Всичко беше успешно, а после… В главата ми беше пълна лудница. Разрових се из интернет да чет ...
  458  18 
Баба ми държеше чашата с кафе в набраздените си от годините ръце. Вдлъбнатинките по тях и малките линии чертаеха лица и рисуваха събития на отишли си вече хора и съдби от онзи другия живот някога. Просмукал се там във вените и, течащ и изтичащ се кротко из пръстите.
Поднасяха тия нейни пръсти чашата ...
  465 
Днес е края на ЗИМНАТА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА.
Приятно четене на всички !
=====================================
ЗИМНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
пета, последна част ...
  511 
Колежката Делчева или Пъстротата на живота 14
Летните месеци бяха благодат за децата. Игри на воля по пясъка и във водата, из къщите ни в Миродато. Ние бръмчахме с моторите два пъти месечно при тях, всички родители ни навестяваха. Тогава леля Фани и чичо Яни бяха на седмото небе, отново заедно както ...
  936 
- Какво ще кажеш за още една напитка? – мъжът срещу мен отчаяно се опитваше да надвика шумната музика в клуба.
- Не, мерси... И без друго скоро ще тръгвам.
- Толкова рано? – в погледа му прочетох смесица от изненада и притеснение.
Чувствах се, сякаш някой забива пирони в мозъка ми. Какви ти пирони, ...
  630 
Камен и Росалия притичаха по калната пътека в малката градинка. Озоваха се мокри и развеселени пред входната врата на къщата на Роза. Русото момиченце почука нетърпеливо на вратата и с баща ѝ се спогледаха заговорнически.
– Росита, моля те, мисли преди да говориш. Не забравяй какво се разбрахме. – п ...
  383 
=====================================
ЗИМНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВА
(предпоследно продължение)
- Не мога да повярвам, че седим тук на чаша вино и си говорим за любовта. Двама души, които нищо не знаят за нея.- продума Нора. – Не знаех, че имаш такива надежди. Докато седиш тук с мен като отшелник едва ли ...
  396 
Колежката Делчева или Пъстротата на живота...13
А дните вървяха напред. Улисани в работа, в пътувания с моторите нямахме време да се оплакваме или да си въртим номера.
- Пете, а ти знаеш ли, бременна съм - ми съобщи радостната новина една сутрин - Ходих на лекар, каза нормално развитие на плода
Хван ...
  736 
Не звъни, чух те… А, ти ли си? Какво има?... Каквооо?... Бе, ти… Звъниш по обяд, разваляш ми спокойствието за някакво си сатърче? Не ти ли е неудобно?!
Да, да – зная, твое е. Ще ти го върна… Баш сега няма да е, имам друга работа… Как „каква“? Моя си работа… И няма да я прекъсна заради егоизма на няк ...
  277 
Днес ще ви представя трета част от моя разказ. Приятно четене!
=====================================
ЗИМНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
продължение 2...
И ето ,че в имението на Нора вече обитателите бяха трима. Наближаваха Коледните празници. Зимата в планината си беше зима. Снежна и студена. Боян прибра мал ...
  832 
Продължение 1...
ЗИМНА ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
ТРИ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
Есента настъпваше с багрени шарки. Балкана започна да сменя бързо премяната си. Сутрин между слънчевите лъчи прозираха феерични мъгли. Парка и алеите в имението на Нора се застилаха всекидневно с жълто- оранжево- кафяви листа. Работата н ...
  483 
Агне за празника - Илияна Каракочева (Ина Крейн)
Идваше Гергьовден. За първи път у дома нямаше да има курбан. Майка ми беше болна, а баща ми се запиля на гурбет. Бях на шестнайсет и се чудех как ще посрещнем празника, защото се казвах Георги – светецът ми беше закрилник. Трудех се неуморно, но нямах ...
  789 
Съдбата седеше на земята с колода Таро в ръце. Преброи мислено до пет и изтегли една карта. Усмихна се. Картата беше „Влюбените“.
*****************************
Наталия се завъртя пред огледалото в коридора. Тъмносинята пола и бялата риза подчертаваха тялото ѝ, все още стройно и гъвкаво. Годините, пр ...
  551 
Маринета се спря на края на тротоара, за да направи път на моториста, който завиваше към малкия паркинг пред блока. Разминавайки се, в последния момент зърна устните му. Тези устни нямаше никога да забрави. И не защото някога я бяха целували. Всичко беше доста прозаично: Маринета запомняше нещо хара ...
  625 
КОЛЕДЕН РАЗКАЗ ЗА ЛЮБОВТА
( първа част)
Аз съм отшелничка. Живея извън цивилизацията. Далече в Балкана. Някога моят днешен дом е бил хижа на Горското стопанство. Но отдавна е била запусната и напълно изоставена. Отидох в общината и пожелах да я купя. Заедно с няколко декара земя около нея. Съгласиха ...
  541 
Предложения
: ??:??