14 394 резултата
Огромното кълбо се преполовява, като половината му част потъва в бездънния океан, а другата остава, макар и за кратко, да хвърли последните си приветливи лъчи над света. Вълните блестят от златистия залез. И сякаш от брега до слънцето има златна пътека и ти се иска да я изминеш, колкото и дълга да т ...
651
1
Един земеделец усърдно сеел жито, но земята, която обработвал, не била плодородна. Той едва се изхранвал и в душата му се трупала горест, като си помислял, че с тази оскъдна прехрана не би могъл да изхранва семейство.
Един ден самотата му натежала толкова, че решил да се оплаче на Господ, тъй като х ...
Един ден самотата му натежала толкова, че решил да се оплаче на Господ, тъй като х ...
870
4
Почти бяхме навършили три месеца в школата в Плевен, когато дойде и нашият ред да започнем да даваме караул. Разбира се, ходихме преди това на стрелби по близките полигони около града, от когато всеки помни първият истински гърмеж на Калашников, а и не само гърмежът, но и ритникът в рамото. Имаше хо ...
796
1
Колко ли време мина? Изгубих представа за времето и само търпя... търпя обидата, търпя болката и преглъщам това, че мечтите ми са на парчета. Основното чувство в сърцето ми е разочарованието. Очакванията ми бяха излъгани. Исках до себе си един добър човек, а какво получих? Боли и ми е тъжно, за мен ...
767
Колоната от четири армейски фургона, от ранно утро, тихо се движеше по сухата трева на степния път към крайната си цел. Слънцето вече падаше към хоризонта от обедния си заник, когато обкованите с метални обръчи дървени колела затрополиха по каменната настилка, която отвеждаше пътя до най-южната точк ...
812
- Хайде мърдайте!!! Дай, дай, дай!!! - ревеше Сержант. - Ефрейторите трябва да сте в перфектна форма, вие сте за пример на редовите!!! Скачаш, приклякаш, кълбо и продължаваш...
- Ау! - изквича Сянка и се хвана за левия глезен, а после пак: - Ау! Ох ох ох... - добави той веднага щом се опита да се из ...
- Ау! - изквича Сянка и се хвана за левия глезен, а после пак: - Ау! Ох ох ох... - добави той веднага щом се опита да се из ...
552
ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
На пробуждане Дона усети, че цялото и тяло се тресе. Стана и загърната в халата, тръгна да търси термометъра. Благодарение на педантичността си по отношение на реда в дома, тя бързо го намери. Мушна го под мишницата си и се върна в топлото легло. Изчака пет минути и го извади. Съдей ...
На пробуждане Дона усети, че цялото и тяло се тресе. Стана и загърната в халата, тръгна да търси термометъра. Благодарение на педантичността си по отношение на реда в дома, тя бързо го намери. Мушна го под мишницата си и се върна в топлото легло. Изчака пет минути и го извади. Съдей ...
807
2
ДВЕ ПРАЗНИ ГИЛЗИ
спонтанна изповед
Темата за Втората световна война винаги ми е била интересна и всъщност това беше основната причина на връщане от Швеция, където имах срещи с наши партньори, да не мина по познатия вече маршрут през Копенхаген, а да използвам по-рационално двата почивни дни и да пор ...
спонтанна изповед
Темата за Втората световна война винаги ми е била интересна и всъщност това беше основната причина на връщане от Швеция, където имах срещи с наши партньори, да не мина по познатия вече маршрут през Копенхаген, а да използвам по-рационално двата почивни дни и да пор ...
1359
15,30 е и Вяра е напълно готова, за да тръгне към центъра. Поглежда се за последен път в голямото огледало в коридора. На лицето ù се появява суетна усмивчица. Видяното определено ù допада. Е, може би тази къдрица не е съвсем на място и е попрекалила с ружа. А да, забрави за гланца. Започва се истер ...
1059
3
Клиника за душевноболни
разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
I
- Ще дойдеш ли с мен? - попита Григор.
- Човече, ти си луд, как може да те интересуват някакви изоставени сгради? - с израз на досада отговори Асен. ...
разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
I
- Ще дойдеш ли с мен? - попита Григор.
- Човече, ти си луд, как може да те интересуват някакви изоставени сгради? - с израз на досада отговори Асен. ...
1104
4
Сутрешното слънце огряваше палатките с меките си галещи лъчи и придаваше на хладната есенна утрин топло посрещане на новия ден. Войниците, измити и облечени в лъскавите си брони, се редяха около котлите, поставени на триножници над огньовете, където къкреше кашата за закуска. Дългите години трениров ...
620
Горещина и пек властваха от ранно утро, но вече слънцето преваляше и вечерта бавно донасяше хлад в сухия летен ден. Дълги сенки плъзваха по околността, а ароматът на сухата пшеница и полски цвета се носеше из въздуха. Мъжка фигура със загоряла от слънцето кожа вървеше бавно по отъпканата пръст, коят ...
648
Звездни въздишки
Цял ден Мързелът кърми, крепи, приспива, радва се и се забавлява с по-малкото си братче Страха. Търкулна се Слънцето зад хоризонта. Боднаха уличните лампи по един малък кръг светлина в сипаничавите очертания на пътните артерии и се запрозяваха даже и най-върлите фенове на късните кл ...
Цял ден Мързелът кърми, крепи, приспива, радва се и се забавлява с по-малкото си братче Страха. Търкулна се Слънцето зад хоризонта. Боднаха уличните лампи по един малък кръг светлина в сипаничавите очертания на пътните артерии и се запрозяваха даже и най-върлите фенове на късните кл ...
885
20
Човечеството, тази цивилизация, която, подобно на вселената, постоянно се стремеше към ред, но в действителност в нея цареше хаос. За краткото си съществуване хората успяха да съсипят родната си планета и да я превърнат във воден свят, кръстосван от плаващи градове-държави.Това почти доведе до унищо ...
642
1
Той не беше нито адвокат, нито икономист, нито инженер. Не беше нито медик, нито художник, нито учител. Той беше Играч с главно И, защото освен професията, това бе и името му. И то какъв... чаровен и умел актьор, чиито думи, колкото и повърхностни да бяха, пак привличаха многобройна публика... За ра ...
892
1
Тойотата се движеше с твърде висока скорост, поради което поднесе на завоя и навлезе в насрещното платно. Шофьорът ù - мъж на около трийсет години – натисна рязко спирачката и започна да върти волана в опит да си възвърне контрола. Не успя - пътят беше много заледен. Но това не бе най-лошото – нагор ...
727
3
Да, Андрей отлично познаваше тази улица - с банката отсреща, вечно развалящия се светофар, будката за вестници и хранителния магазин, от който често си купуваше цигари. Намираше се на около десетина минути от работата му. Защо тогава пътят до тук му се стори толкова дълъг? Какво се беше случило с мя ...
772
1
СТРАНЕН ХУМОР
В кабинета ми, чиято врата обикновено стоеше отворена, влезе секретарката ми фрау Швайгер. Преди да я попитам какво има, тя кратко и ясно докладва:
„Френската ви виза е готова, но трябва лично да си я получите от френското консулство в Бон. Тук има подробен план на града, точния адрес ...
В кабинета ми, чиято врата обикновено стоеше отворена, влезе секретарката ми фрау Швайгер. Преди да я попитам какво има, тя кратко и ясно докладва:
„Френската ви виза е готова, но трябва лично да си я получите от френското консулство в Бон. Тук има подробен план на града, точния адрес ...
1199
-Полекичка, моето момче, полекичка, не натискай толкова молива! Ето, буквата „А” я написа! Можеш, можеш, видя ли?! – учителката се бе надвесила над малчугана, а той вече сияеше, че е сътворил такава хубава буквичка „А” и усмихнато прегръщаше младата жена с малките си ръчички.
Траян вече бе четиридес ...
Траян вече бе четиридес ...
808
17
СВОБОДНОТО УЛИЧНО КУЧЕ
То беше черно с тук-там бели петна. Нямаше дом, нито стопанин. Беше свободно улично куче. Нямаше нищо от това, което имат домашните любимци и имаше всичко онова, което те нямаха. То имаше себе си и като стопанин на себе си, зависеше само от себе си.
Не познаваше човешката любо ...
То беше черно с тук-там бели петна. Нямаше дом, нито стопанин. Беше свободно улично куче. Нямаше нищо от това, което имат домашните любимци и имаше всичко онова, което те нямаха. То имаше себе си и като стопанин на себе си, зависеше само от себе си.
Не познаваше човешката любо ...
1571
6
Стаята беше болезнено бяла, от онова бяло, което засилва усещането за празнота и те оголва, кара те да се чувстваш уязвим, отнема ти правото да се скриеш и сякаш те задължава да постъпваш винаги правилно. Цареше и особено спокойствие, във въздуха се носеше примирението на наскоро потушено въстание, ...
1070
1
6
-Днес явно ни е ден за връщане на саморъчни завещания! – просъска деловодителката, затръшвайки вратата на кантората зад гърба си.
-Пак ли е някоя недоволна от деца, от съпруг, от живота, от света?... – разсеяно попита нотариус Пенев.
-Пак. Този път е ослепяла бивша учителка.Преди няколко години, ког ...
-Пак ли е някоя недоволна от деца, от съпруг, от живота, от света?... – разсеяно попита нотариус Пенев.
-Пак. Този път е ослепяла бивша учителка.Преди няколко години, ког ...
1262
18
БАЛАХНА И ДРУГИ, НО... ЗАБАВНИ ИСТОРИИ
Във връзка с работата, ми се налагаше да пътувам много. Тук ще се опитам да разкажа само сегменти от мои пътувания до руския комбинат за производство на хартия в ОАО “Волга” (Обединено Акционерно Дружество „Волга”), Балахна
В “Баварски лойд”, Регенсбург, бе пос ...
Във връзка с работата, ми се налагаше да пътувам много. Тук ще се опитам да разкажа само сегменти от мои пътувания до руския комбинат за производство на хартия в ОАО “Волга” (Обединено Акционерно Дружество „Волга”), Балахна
В “Баварски лойд”, Регенсбург, бе пос ...
2098
Наближаваше краят на работния ден и вече се чувствах доста изморена. Трябваше обаче да изпратя имейл на един от доставчиците, затова седях пред компютъра и щраках. Колегата ми Александър беше излязъл по работа и бях сама в стаята.
Тъкмо привършвах, когато някой отвори рязко вратата. Обърнах се и вид ...
Тъкмо привършвах, когато някой отвори рязко вратата. Обърнах се и вид ...
688
Беше 30 юни 2010. Денят беше някак тежък. А несъмнено на мен ми олекна от последния звънец и от това, че 3 месеца нямаше да имам повод да стъпвам в онази жълта триетажна грозновата сграда. За пореден път хвърлих тревожен поглед към посивялото откъм запад небе и наум си повтарях, дано да се разсее об ...
774
Позволих си да продължа поредицата от разкази, която започна от един "Портрет"...
Дано да не досаждам вече...
Б.
Разказ на Никола.
Чувствам се много виновен. И това е едно наистина ужасно чувство. Молих Мария да уговори Демиен, за да се подложи на тази операция, а сега… Какво мога да кажа, след като ...
Дано да не досаждам вече...
Б.
Разказ на Никола.
Чувствам се много виновен. И това е едно наистина ужасно чувство. Молих Мария да уговори Демиен, за да се подложи на тази операция, а сега… Какво мога да кажа, след като ...
475
2
- Скапани свине! Обаче здраво ме пребиха, да ти кажа, не мога да им го отрека. То не че и аз не им дадох повод де... Ама аре стига бе, т’ва вече беше прекалено! Тъпкано ще им го върна! ‘Ми, виж сега к’во...
Седя си аз и сърбам чай. Преди това си бях свил една цигара да имам, ама така и не я изпуших, ...
Седя си аз и сърбам чай. Преди това си бях свил една цигара да имам, ама така и не я изпуших, ...
798
Сънища
Притихнал храм. Овален купол. Угаснали жертвени огньове. Морски дълбини. Мрак зад надеждна бариера на силово поле. Кристална сфера. Аз! Босите ми ходила, дългата ми бяла роба, разпуснатите коси, рангът ми на знаеща, задълженията на можеща, съжаленията и угризенията на властваща със заучена по ...
Притихнал храм. Овален купол. Угаснали жертвени огньове. Морски дълбини. Мрак зад надеждна бариера на силово поле. Кристална сфера. Аз! Босите ми ходила, дългата ми бяла роба, разпуснатите коси, рангът ми на знаеща, задълженията на можеща, съжаленията и угризенията на властваща със заучена по ...
1020
1
26
СПОМЕНИТЕ НЕ ЧАКАТ ПОКАНА
Докато преглеждаше документите и пощата, адресирана до него, които секретарката беше оставила на бюрото му преди неговото пристигане в офиса, тя влезе в кабинета му и попита:
„Вече съм заредила еспресо машината. Ще изпиете ли обичайното си сутрешно кафе?”
„Да и то с удоволс ...
Докато преглеждаше документите и пощата, адресирана до него, които секретарката беше оставила на бюрото му преди неговото пристигане в офиса, тя влезе в кабинета му и попита:
„Вече съм заредила еспресо машината. Ще изпиете ли обичайното си сутрешно кафе?”
„Да и то с удоволс ...
1382
7
В И К Т О Р И Я
(Изповед на една „блудница”)
Дадоха ù красиво име и гордо някак - Виктория. И с това като че ли се изчерпваше всичко хубаво в момичето.
Беше толкова различна от връстниците си, че всички страняха от нея още в училище. Дребничка, късокрака, с редки коси, а очите ù - някак неестествено ...
(Изповед на една „блудница”)
Дадоха ù красиво име и гордо някак - Виктория. И с това като че ли се изчерпваше всичко хубаво в момичето.
Беше толкова различна от връстниците си, че всички страняха от нея още в училище. Дребничка, късокрака, с редки коси, а очите ù - някак неестествено ...
2199
5
Очите ù се вгледаха, изпълнени с нежност, в неговите игриво разрошени коси, които лекичко се местеха от място на място заради ловкия и малко враждебен ветрец. Той явно не искаше да пуска тези кичури руса коса… Тя също не желаеше с тях да се раздели, но нещо налагаше тази картинка. Тя и той, заедно, ...
871
Една вечер, когато се прибираше от работа, Страхил Страшимиров почувства, че с тялото му става нещо странно. Беше сякаш набъбнало, кръгло, виолетово на цвят и някак си гладко. На голямо напрежение съм подложен напоследък, замисли се той, оглеждайки се в огледалото на асансьора преди да влезе в луксо ...
774
12
СМЪРТТА НА ЕДИН ГЛАРУС
на брега, в който
свършват всички
надежди
и започва ...
на брега, в който
свършват всички
надежди
и започва ...
1269
1
2
Беше един слънчев петък в средата на пролетта. След следобедния развод* в 15:00 мен и още трима момчета от батареята ни пратиха да почистим площта около щаба. Това беше район на нашата батарея и никой не обичаше да се навърта там, защото историята показваше, че почти винаги когато човек си има работ ...
633
Вълна след вълна – този неспирен кръговрат. Слънцето беше високо над хоризонта, а вятър почти нямаше. Пътуваха от няколко месеца и вече бяха изгубили бройката на дните от които не бяха виждали бряг. Но за него това не беше никакъв проблем, дори напротив. Откакто се помнеше, той беше свързан с морето ...
613
3
Вече десет минути седеше и чакаше. Знаеше, че вероятността тя да се появи е нищожна, но гордостта не позволяваше на разума му да надделее. Знаеше, че трябва да се оттегли, ако не иска да закъснее за срещата и почти усещаше ударите на сърцето си, които отброяваха секундите по-точно от електронния час ...
1336
„Прощавам ти” – две прости думи, четири срички, десет букви… През живота си човек използва милиарди други, но случаите, когато изрича точно тези, се броят на пръсти. Какво ги прави толкова трудни за споделяне? Дали има нещо сбъркано в реда на звуците, или пък точно обратното – са твърде елементарни, ...
891
4
Наех го, защото нещо във вида му ми подсказваше, че лесно може да бъде купен. Бе прекалено доверчив, изключително очарователен, слушаше музика и според ритъма ù определяше собствената си походка - висок, едър, с черна коса и много странни очи (спрямо слънцето преливаха от кестеняво до маслено зелено ...
1398
6
Имаше страх в очите ù...
Всичко ù беше непознато. Тя стоеше там, в своята стая, където беше отраснала, живяла и остаряла. Но се чувстваше чужда, някак не на място. Не познаваше никого, нито внуците си, нито собствената си дъщеря. Празният ù поглед я издаваше... тя вече си беше отишла. Стои там, загл ...
Всичко ù беше непознато. Тя стоеше там, в своята стая, където беше отраснала, живяла и остаряла. Но се чувстваше чужда, някак не на място. Не познаваше никого, нито внуците си, нито собствената си дъщеря. Празният ù поглед я издаваше... тя вече си беше отишла. Стои там, загл ...
707
2
Чудото на Коледа
В далечината се виждат блещукащите светлини на запалените свещи, догарящи на фона на зеещата тъмнина. А дълбокият ароматът на борови иглички обрисува в съзнанието на минувачите картина, в която щастието не е просто драскащата по стените на ръждясалата клетка илюзия, а самата мрачна ...
В далечината се виждат блещукащите светлини на запалените свещи, догарящи на фона на зеещата тъмнина. А дълбокият ароматът на борови иглички обрисува в съзнанието на минувачите картина, в която щастието не е просто драскащата по стените на ръждясалата клетка илюзия, а самата мрачна ...
521
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
