14 753 резултата
Поредният ден на разлагащ се мързел и желание за правене на нищо.
Пореден ден на препълнения с цигари пепелник.
Пореден ден в бара с чаша евтин ром.
Просто един пореден ден, изплетен от поредни моменти и завършващ с един и същи пореден въпрос: Дали не сбърках?
Отговорът винаги бе един и същ – не! ...
  2005 
Времето, което най-много мразеше след поправителната есенна сесия бяха местните избори за кметове и общински съветници. Баща му беше лидер на една от основните политически сили в града и по време на избори къщата им се превръщаше в нещо като малък импровизиран предизборен щаб. Любо мразеше това врем ...
  1296 
- Още много ли остава? - попита тя с ръце, притиснали гръдния кош, където се бе появила режеща болка.
- Ами! Около час само. - чу тя приглушения му отговор.
- Ха-ха-ха - саркастично му отвърна. - Колко смешно! Кажи де, къде е това място.
- Има още малко, потрай. Ще бъде голяма изненада!
Изкачваха ст ...
  1553 
На баня
Един човек много обичал да ходи на баня. Вземал си торбата със сапуна, тасчето, хавлиите и джапанките и заедно със със своите познати и приятели, всяка седмица отивали в банята.
В къпалнята било шумно и горещо, всеки викал, за да го чуят останалите, а в парата не се виждало много кой кой е.. ...
  1943 
ИЗМЯНА
Маслените бои са скъпо нещо, особено когато нямаш пари. Младият художник трябваше да нарисува голям морски пейзаж, но нямаше материали. Всичките му бои бяха свършили. Четките му бяха засъхнали, втвърдени и вече бяха за боклука. Нямаше разредител, нито платно, нито грунд. Наистина нямаше нищо ...
  1029 
Нека ти разкажа...
Ела, сине Мой, и Ме остави да ти разкажа една истинска история за човека, който търсеше Светлината.
Това било отдавна, в едно малко село в планината. Там имало златни находища и всички хора копаели за злато, вярвайки, че ще бъдат богати един ден.
В началото повечето от тях работел ...
  1272 
Прах
Една застинала сенчеста фигура, красиво очертана в добре стъкмен огън. Нежната фигура на едно момиче, загледано в пламъците, протягащи горещи езици. То събира сили от жаравата, проправя път на сълзите си, които се съпротивяват на мъката и не искат да потекат на свобода. Изящните извивки на лице ...
  1733  12 
Амфетамин
Градът под седемте тепета се събуждаше бавно пред погледа на изгряващото Слънце, което озаряваше земята със своята светлина. Въпреки ранния час, ранобудните пловдивчани вече бяха тръгнали по своите задачи, което бе и предизвикало обичайните задръствания в центъра на града. Хармонията на кл ...
  2035 
Полунощ. Една самотна пейка в парка, от онези, за влюбените. Имаше издълбани сърчица със инициали в тях и имена, много имена. Повечето от тях, може би, живеят вече само на пейката... Но това е без значение. За влюбените на пейката светът свършваше в очите на другия. Момичето с големи, черни като на ...
  1029  10 
Розата в ръката му беше единственото зелено растение в радиус от около сто хиляди квадратни километра. Той погледна към хоризонта и видя размазания от адската мараня пейзаж на пустинята. Пътят беше пуст както обикновено. Само от време на време горещият и сух като от сешоар вятър търкаляше по прашния ...
  1518 
Алиса влезе в широко скроения двор. Беше направен от лилав плат и много слънчеви снопове...
Лилав плат и слънчеви снопове...
Алиса разпери ръцете си така, сякаш искаше да полети (а тя го можеше), завъртя се и се усмихна...
Дали имаше птички, или нямаше?
Дали трябваше да се радва, или да бъде тъжна? ...
  1043 
Битката остана далеч.
Георги намали скоростта до критичния минимум и се облегна назад. Позатри с длан стъклото и се загледа в небето. Облачно, мрачно. Закашля се от усилие в гърдите. Въздъхна тежко и увеличи оборотите. Равномерният бумтеж на мотора го понесе нагоре. Искаше да изскочи над облаците и ...
  1277 
Смъртоносно
Топла и ароматна пара се виеше на талази във влажната баня. Ваната преливаше от горещата вода и пухкавата пяна с аромат на жасмин. Замъгленото огледало беше тъжно и безлично, неговата единствена способност, едничкият му талант да отразява, беше отнет. Мъката му щеше да бъде далеч по-малк ...
  1428 
- Видиш ли я нашта, ма, Станке? Утре-вдругиден свекърва ще стане, внуци ще завъди, а я каква се е набелила и начервила; косата на букли, всеки ден с нови рокли, с токчета… - От дъното на огромната кухня гласът на старицата звучеше глухо, като на призрак:
- И откога е свалила черното, помниш ли? Едва ...
  1154 
КЛЕТНИКЪТ
Зеленината блестеше в градината на г-н Новаков. Бялата къща с множество прозорци и няколко балкона се издигаше величествено сред килими от пъстри цветя. Утринното слънце се отразяваше в новите червени керемиди на покрива. Топлите му лъчи проникваха и през клоните на високите дървета в двор ...
  1530 
Днес излязох на разходка в квартала. Оставих се на вятъра и му позволих да ме води. А той има голямо въображение. Криволичихме заедно по тесните улички. Говорихме си, галехме се. Той поиска да отвее якето ми, а аз за миг се зачудих дали съм готова да му го дам. Отпуснах ръце и реших да не се съпроти ...
  1113 
На М.
- Здравей, мила! Знаеш ли? Много ми се иска да те попитам за нещо, а не зная, как да започна. И от какво. У мен има толкова неизречени пред теб думи. Може би трябва да започна от първата ни среща. Когато те видях за първи път, ти беше в един ъгъл. Въпреки хората наоколо, изглеждаше чужда на те ...
  1536  14 
Имам две приятелки, снаха и зълва, много готини мацки. Седим си с тях пред блока и пием кафе. Идва леля Дора и влачи две торби. Дъщерята казва на снахата:
- Айде, бягай да й помогнеш, жената се е натоварила като магаре.
- Я, на теб ти е майка все пак. Не те ли е срам, тичай ти. Аз току-що си запалих ...
  1279  18 
Дежурният полицай вкара арестувания в стаята. Следователят посочи стола.
- Сядай! Да продължим. Ще запалиш ли?
- Да, благодаря!- Борис запали цигара и заговори отново – Докъде бяхме стигнали? Аа, да, за Стела. Щом се хванах с нея, усетих по-различно отношение от страна на другите момчета. Разбирах г ...
  1538  33 
"Милото ми мишленце..."- Дани се беше спряла до клетката и лекичко го галеше по рошавата муцунка. Беше се свряло в единия ъгъл на клетката, трепереше като в конвулсии и не реагираше нито на гласа, нито на допира й. Отначало се уплаши, че е умряло, никога досега не го е виждала така неестествено прит ...
  1555  13 
Беше един от най-невероятните хора, които познавам. Не съм срещала друг така мил, всеотдаен и страхотен човек като дядо ми. А си отиде от този свят толкова рано... Нямаше възможността да види как порастват и се развиват хората, които толкова много обичаше и за които даваше всичко - неговите внуци. О ...
  1210 
Пердето леко потрепваше, когато през балконската врата влетя нещо. Евгени вдигна очи от монитора и погледна към вмъкналия се предмет. Удари един „сейф" на написаното и стана да види отблизо. Беше книжна фунийка. Като дете и той бе изстрелвал подобни с малка метална тръбичка. Взе я и излезе на балкон ...
  1258 
Следователят седеше и слушаше прошарения мъж с белезници на ръцете.
- Казвам се Борис Василев Димов, на тридесет и осем години, неженен, неосъждан. Живея на съпружески начала със Стела Димитрова Минкова, на тридесет и пет години. Нямаме деца. Не работя официално никъде. Неофициално се издържам като ...
  1796  28 
Видя ли мацката до мен? Беше страхотна! През цялото време ми хвърляше погледи.
- Какво ти става? Тя беше толкова друсана, че едва ли е съзнавала в коя част на земното полукълбо се намира.
- Не ставай тъп, човече. Ако вие двамата не бързахте толкова сигурно щях да се уредя с нещо...
- Освен друсани и ...
  1775 
Str
> Нощ. Стая, широка, стените от прозорци, тавана висок. На пода кръг от малки свещи, няколко възглавници и мека постеля. В единия ъгъл на стаята висока кана с вода и ваза с една жълта роза. От някъде се носи бавна, мелодична класическа музика.
> Млад мъж стои до прозореца и гледа пространството навъ ...
  1300 
Не го обичам вече! Какъв е смисълът да живея така? - думите се запечатваха по всяка вещ в кабинета ми... Кръжаха из въздуха като птици с прекършени крила... Блъскаха се глухо в стените... Разрязваха тишината с писъка на изчезналата любов и доверие...
Разтварях прозорците широко, за да ги освободя от ...
  1220  11 
Любо се събуди в лошо настроение. Бе спал дълго, но неспокойно. Тъмнозелените стени в мрачната баня уловиха навъсения му поглед. Вече седмица беше в България и всички сутрини му бяха криви.
Докато наказваше венците си със стара жилава четка, мозъкът му се разбуди и веднага подхвана с притесненията о ...
  3104 
Имало едно време един цигулар на име Карпачо. Той правел най-прекрасните цигулки на света. Славата му се носела през девет земи - в десета... Ненадминат бил в своя занаят... При него се правели цигулките, с които се свирело на най-добрите концерти и в най-избраните кралски дворове! Въпреки това обач ...
  5444  18 
Живяло някога в малко селце козлето Борко. В малко стадо с добър пастир.
Всяка сутрин с нетърпение излизало от кошарата, за да се порадва на игрева и да вкуси свежия вкус на зелената трева.
Далеч от козите тревоги на своите по-големи братя и сестри, то бягаше от храст на храст, от клонка на клонка, ...
  1321  11 
Сега се прибирам вкъщи, където на масата ме чака чаша с мляко. Чаша студено мляко, без захар. Ниска масленост, стъклена чаша, в която стереотипите сипват своето мартини.
Навън, тоест в града, има военно положение. Има военнно положение от един месец, един кратък месец. Благодарение на хилядите жертв ...
  1263 
Моят приятел ми каза веднъж - искам тя да разбере колко я обичам! Убий ме и й занеси сърцето ми. Отказах му, при което той само повдигна рамене, отиде до бюрото си, отвори едн чекмедже, извади пистолет и каза - не ме убивай, но й занеси сърцето ми! После ще ми кажеш как е минало. Последно желание. у ...
  1414 
Алиенации *
или
Как смъртта се оказва само една обикновена пачавра...
Ноември. Месецът от годината, който най-добре рисува истинското лице на смъртта и умирането. Всичката тази гнилост, всичката тази тишина и нарастващ мрак... Каква сковаваща прегръдка на отчаяние... Топлите отблясъци от очите на жи ...
  1653 
Ето, вече летя. 10 метра спринт, едно препятствие (чисто символично) и готово. Всеки момент ще стане. Защото ще направя всичко, за да си спомня рождения й ден.
Вече три поредни години. Три поредни години забравях за нейния рожден ден. Заедно сме от четири. Обичам я, както никоя друга досега. Просто ...
  994 
ТАЗИ ЛЮБОВ
Под навеса беше поносимо. На арената обаче слънцето пареше с цялата си лятна сила. И това ни най-малко не интересуваше Апия.
Интересуваше я кой щеше да оцелее. В края на деня щастливецът щеше да притежава не само живота си, но и гореща нощ в обятията й. Което бе по-голяма награда от всичк ...
  1634 
Спомени
Винаги ще помня моя дом. Голямата бяла къща, в която заспивах и се събуждах Онзи прозорец, от който виждах небето и балкана преливащи, един в друг. Лятото се радвах на играта на клоните на стария орех. Вятърът подухваше и те танцуваха своя танц. Помня градинката с цвета. Имаше всякакви, но н ...
  2224 
Първият текст на Мартин, написан върху стената на една от тоалетните в университета, остана незабелязан. Поне никой не надраска отговор около него. Беше странно. Целите тоалетни бяха нашарени с фалоси и майни в отговор на лексиконни стихове, псевдофилософски закачки и призиви за пушене на джойнт и д ...
  1551  10 
( По действителна история)
Елка лежеше свита на леглото и слушаше пиянските крясъци на баща си в другата стая. Караше се с по-малката И сестра.
- Мръсница... курвантия... Нямаш ли си дом, ами се скиташ по нощите с разни мъже. Май не само те черпят, а? Сигурно те минават... кажи, ма?
Сестра И мълчеше ...
  1778  21 
Едно момиче стоеше на терасата и плачеше. Луната се отразяваше в прозорците на отсрещната сграда и бледата й светлина проблясваше във влажните очи на момичето.
В този момент едно младо божество правеше вечерната си разходка, когато го забеляза. Божествата рядко обръщаха внимание на хората, но това с ...
  935 
Това е един от стотиците мейли, които моята приятелка ми е изпратила. Смятам, че призванието и е да пише, но тя така и не поиска да ме чуе. Тя все пак преди писател е адвокат... все още се опитвам да я разбера. Публикувам този неин разказ, защото бих искала повече хора да се докоснат до нейните прои ...
  1226 
Отне ми го, нали?
Нима се радваш?
Отне ми най-красивото нещо, което сама си спечелих…
Нима си щастлива и горда?
Отне ми най-невинното създание, което ме правеше човек. ...
  1020 
Предложения
: ??:??