14 620 резултата
Трябва да минеш по моста със затворени очи и без да го докосваш, като в същото време мислиш за желанието си. Винаги съм считал това за сантиментална измислица, но днес имам нужда някак да подредя хаотичните си мисли и да намеря смисъл в това, което ми се случва. Искам да се чувствам отново сигурен.
...
...
1493
3
6
Времето като поток изглажда камъните на душите ни.
Времето руши телата ни, разяжда думите и сътвореното от дланите.
Времето изтрива спомени, усмивки и сълзи…
Но има нещо, което Времето не може да ни вземе:
крехката надежда, че докрай себе си ще съхраним ...
Времето руши телата ни, разяжда думите и сътвореното от дланите.
Времето изтрива спомени, усмивки и сълзи…
Но има нещо, което Времето не може да ни вземе:
крехката надежда, че докрай себе си ще съхраним ...
451
1
4
Не му се отваряха очите. Знаеше процедурата – събуждане, възприемане и асимилация в околния свят, използване на новата житейска позиция…
Колко пъти вече беше минавал по тоя път…
И сега – отново…
Не се оплакваше. Например, един от предишните му животи - като художник, беше удобен и приятен. Рисуваше ...
Колко пъти вече беше минавал по тоя път…
И сега – отново…
Не се оплакваше. Например, един от предишните му животи - като художник, беше удобен и приятен. Рисуваше ...
969
5
9
Отново валеше пороен дъжд. Небето изведнъж почерня и падна тежко над града. Уличното осветление беше слабо, а и дъждът не пропускаше и лъч светлина да мине между капките. Да минеш между капките не е никак лесно, невъзможно дори, но тази нощ аз се готвех да направя точно това. Свита на кълбо до прозо ...
1264
2
4
ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ЕДИНАДЕСЕТИ: БОГИНЯТА ОТ ЗАЛИВА
Хората минават през какво ли не, срещат кого ли не, но когато им е съдено да са с някого, каквото и да правят, той винаги е до тях. Не знам кой ги наглася тези неща, но целият ми житейски опит го доказва. А скоро прочетох в интернет една история, която и ...
Хората минават през какво ли не, срещат кого ли не, но когато им е съдено да са с някого, каквото и да правят, той винаги е до тях. Не знам кой ги наглася тези неща, но целият ми житейски опит го доказва. А скоро прочетох в интернет една история, която и ...
416
1
2
Като студент работех в едно памуко-текстилно предприятие. Отначало ме наеха като изтегляч – товарех и разтоварвах навити на рола платове, качвах ти на едно метално магаре и ги подреждах на рафтове. Справях се прилично и се издигнах – след около два месеца ми възложиха да работя на една метрачна маши ...
612
2
12
Легенда за Рилка и Пирин
(продължение)
Зимните бури бяха отминали. Снегът се топеше и рекички, потоци се бяха превърнали в буйни реки и водопади. Слънцето все по-често надничаше иззад сивите облаци, които вятърът гонеше от небосвода. Въздухът миришеше на маточина и дива мента. Пчелите от сутрин до в ...
(продължение)
Зимните бури бяха отминали. Снегът се топеше и рекички, потоци се бяха превърнали в буйни реки и водопади. Слънцето все по-често надничаше иззад сивите облаци, които вятърът гонеше от небосвода. Въздухът миришеше на маточина и дива мента. Пчелите от сутрин до в ...
1097
2
4
Играем си с внуците. Четиригодишни. Правя две колонки от двулевки /жълтички им викаме, накрая ги прибират и си купуват книжки или шоколадчета/.
„Е, казвам на внука, раздели ги по равно – за теб и сестра ти…“
Мисли, мисли, пък ги разпилява и се отказва.
Ще бъде или слаб по математика в училище, или щ ...
„Е, казвам на внука, раздели ги по равно – за теб и сестра ти…“
Мисли, мисли, пък ги разпилява и се отказва.
Ще бъде или слаб по математика в училище, или щ ...
279
4
5
Легенда за Рилка и Пирин.
Кристално чистите води на езерото обгръщаха тялото на младото девойче, дошло да се освежи от юлските горещници. Слънцето така безжалостно печеше, че ни една жива твар не смееше да се покаже навън от бърлогата си. В гъстата гора около езерото, не шаваше ни едно листенце, сяк ...
Кристално чистите води на езерото обгръщаха тялото на младото девойче, дошло да се освежи от юлските горещници. Слънцето така безжалостно печеше, че ни една жива твар не смееше да се покаже навън от бърлогата си. В гъстата гора около езерото, не шаваше ни едно листенце, сяк ...
1135
2
6
Спря се чак на завоя към улица „Северна“. Пое си дъх и се огледа. Май никой не го проследи. Браво.
Виктор Белев, ученик от единадесети клас в елитно училище, беше осъществил успешно първата си кражба. Обра магазина за бижута, знаейки, че го заснемат. Дори не скри лицето си, не сведе глава, не се объ ...
Виктор Белев, ученик от единадесети клас в елитно училище, беше осъществил успешно първата си кражба. Обра магазина за бижута, знаейки, че го заснемат. Дори не скри лицето си, не сведе глава, не се объ ...
611
2
6
/написана преди 30 години, тогава публикувана, че и тук веднъж, пък се оказа лесна за рециклиране с нови герои. През две – три години най-много…/
Изведнъж тишината на комплекса беше накъсана от зловещи гърмежи. Единични, на откоси, в звучна канонада. В буреносната аларма се чуваха и крясъци:
- Социа ...
Изведнъж тишината на комплекса беше накъсана от зловещи гърмежи. Единични, на откоси, в звучна канонада. В буреносната аларма се чуваха и крясъци:
- Социа ...
352
5
12
Стефан все бързаше. Още със събуждането си сутрин, той гледаше да улови всеки миг от деня. Докато пиеше кафе вършеше още няколко неща. Оправяше си леглото, вземаше душ. И почти никога не закусваше. А така му се искаше да има закуска. Но все бързаше. И никога не му стигаше времето. От дома на работа ...
553
1
4
Беше изтръпнала...можеше да чуе как сърцето и ускорено блъска в гърдите ...все по-бързо и по-бързо!!! Сетивата и бяха изострени, до такава степен, че можеше да чуе дори откъсването на лист от дърво и полета му към земята...
Очите и бяха фиксирани плътно върху звяра...
Изчака го, да се приближи доста ...
Очите и бяха фиксирани плътно върху звяра...
Изчака го, да се приближи доста ...
747
2
7
Когато стисках дипломата си в ръка бях много развълнувана, че оценките ми са отлични. Че успях! Но едно мрачно отчаяние ме поглъщаше, защото знаех, че баба няма да може да ме издържа с малката си пенсия. Та ние двете едва свързвахме двата края. Тръгнах си мълчаливо без да се сбогувам с никого.
Бях к ...
Бях к ...
1420
10
44
Отключи внимателно, светна осветлението
- Петро,... Петьо, виж
- Какво има, какво видя - уж уплашено попитах
Всички врати бяха широко отворени, поглади ръкохватките, тръкна с пръсти по стените.
Сякаш искаше да заобиколи онази спалня ...
- Петро,... Петьо, виж
- Какво има, какво видя - уж уплашено попитах
Всички врати бяха широко отворени, поглади ръкохватките, тръкна с пръсти по стените.
Сякаш искаше да заобиколи онази спалня ...
1213
4
11
Лъскавият черен джип излезе през високата порта на затворения комплекс. Измина бавно двата километра, които деляха крайният квартал на морския град от магистралата. Веднъж озовал се на нея, той не се движеше, а летеше. Камен беше натиснал педала на газта и нямаше намерение да намали скоростта докато ...
1126
4
11
Пасеше си на върха на хълма бавно и разсеяно. Чорбаджията го върза за познатото колче и замина по свои си работи. Хич и не погледна подире му – знаеше, че оня ще отиде до крайната къща на вдовицата Гана. Благодари се, че не го остави да пасе там. Щото тревата около двора отдавна беше опасана от селс ...
632
4
6
През погледа на Ататюрк
Историята ни е научила, че някои хора се раждат, за да променят света по един или по друг начин. Промяната може да донесе мир, просперитет и любов, както и за съжаление да отрови човечеството с омраза, болка и насилие. Личностите, които са спомогнали за унищожаването на народ ...
Историята ни е научила, че някои хора се раждат, за да променят света по един или по друг начин. Промяната може да донесе мир, просперитет и любов, както и за съжаление да отрови човечеството с омраза, болка и насилие. Личностите, които са спомогнали за унищожаването на народ ...
636
Пътят беше асфалтиран, но пълен с пукнатини и дупки, в които все стъпвах и падах. Успявах да се изправя бързо и да продължа да тичам. Не усещах болката в разранените си колене и лакти. Мисълта ми беше насочена само към тичането, към желанието да избягам. Около мен се простираха поля със слънчогледи, ...
479
1
7
Погледна през прозореца. Започваше да вали и се сети, че трябва да скрие одеялата, които бе извадила да се проветряват. Бързо излезе на терасата и се зае с прибирането. Обзе я някакво странно чувство. Вече бе прекарала няколко дни сама във вилата, но досега времето беше хубаво и не й пречеше фактът, ...
981
5
9
(по истински случай)
1963 година
"В партията са се вмъкнали крадци и мошеници“!!!
...............................................................................................
Смело изказване на баща ми, забележете, не скрито, а пред всички колеги, служители, на профсъюзно събрание… Това изказване ...
1963 година
"В партията са се вмъкнали крадци и мошеници“!!!
...............................................................................................
Смело изказване на баща ми, забележете, не скрито, а пред всички колеги, служители, на профсъюзно събрание… Това изказване ...
471
3
16
"Ей, Калина чудесно е! С удоволствие прочетох любовното ти стихче. Много е хубаво, Кали...много!"
"Благодаря. Радвам се, че ти е харесало". - написа му тя.
Усмихваше се зад монитора, макар че той не го знаеше. А може би се досещаше.
"Винаги ми е приятно, когато посетя твоята страничка. Ето даде ми д ...
"Благодаря. Радвам се, че ти е харесало". - написа му тя.
Усмихваше се зад монитора, макар че той не го знаеше. А може би се досещаше.
"Винаги ми е приятно, когато посетя твоята страничка. Ето даде ми д ...
650
5
21
Сама съм. Отново съм сама. Съвсем сама вървя из гъстата гора. Не чувам дори птичи глас. Абсолютна тишина. Докосвам листата на дърветата и очаквам да звънят, както в приказките. Те, обаче, не звънят. Аз не съм в приказка. Не съм и принцеса. Така, че не очаквам красив принц, който да ме изведе от тук. ...
512
7
20
Докато посегна към дистанционното и се заточи бая тъпа реклама. Тъпа за мен, но гениална за, с извинение, тийнейджърите. /Дума, която избягвам да използвам – звучи като тропане по главите им, някак си тенджерно. А и при западняците има подобни думи – у нас още Захари Зограф е изрисувал възрастите, а ...
349
5
12
Не знам колко време бях лежал в безсъзнание, но когато се свестих, вече приближавахме предпоследната гара. Лежах на седалката в купето, а от момичето и мъжа нямаше и следа.
Как ме изиграха само! А аз наистина вярвах, че тя се страхува и искрено й помагах.
Спомних си отново онова лице...
Странният пъ ...
Как ме изиграха само! А аз наистина вярвах, че тя се страхува и искрено й помагах.
Спомних си отново онова лице...
Странният пъ ...
826
1
9
А лекият ветрец си играеше с косите ни...
Беше по-вече от приятно и неангажиращо под звездното небе.
- А, Петър, Пешо, Петьо, как ти е любимото,..ти семеен ли си, или си имаш приятелка тук или в България, не че нещо има значение за вечерта , но ей така за всеки случай да попитам - внезапно смени тем ...
Беше по-вече от приятно и неангажиращо под звездното небе.
- А, Петър, Пешо, Петьо, как ти е любимото,..ти семеен ли си, или си имаш приятелка тук или в България, не че нещо има значение за вечерта , но ей така за всеки случай да попитам - внезапно смени тем ...
1064
1
14
Все по-трудно събираше сили, за да поеме предизвикателствата на деня. Заспиваше рано, а през нощта я будеха силни болки. Утрото я подканяше да си измери кръвното налягане и да пие хапче за свалянето му. И сега започна по обичайния начин. Следваше закуска, опит за благополучно справяне с тоалета, пор ...
726
8
14
Застана загледана в реката, после свали горните си дрехи, остана само по риза, разпусна косите си и нагази бавно. Водата я обгърна топла като нежна длан.
Тя поплува малко и си спомни как с двамата си братя, когато беше хлапе, тичаше след тях към реката, там…където сега е другия бряг… И Андре и Павле ...
Тя поплува малко и си спомни как с двамата си братя, когато беше хлапе, тичаше след тях към реката, там…където сега е другия бряг… И Андре и Павле ...
1420
9
25
Като сълзи едрите капки дъжд чукаха по тавана на димящата кола. Забиваха се яростно в стъклата на прозореца, подхванати от все по-усилващият се вятър. Дясната врата на малкия спортен автомобил се отвори бавно и със скърцане. Една мъжка ръка се подпря тежко на нея и помогна на тялото да излезе навън ...
644
3
6
Чакаше ги толкова отдавна – нейните дечица! Беше прехвърлила тридесет и петата си година и вече живееше в страх, че никога няма да има свои рожби. Обиколи професорските светила на няколко специализирани клиники. Подложи се на какви ли не изследвания. Мненията на известните медици се препокриваха – в ...
1586
5
29
Ослуша се. Беше тихо. Знаеше от горчив опит, че когато самотата се съчетае с тишина, последната започва за кънти.Става ти страшно, защото тишината , както тъмнината, те изолира от подробностите на ежедневието. Не долавяш дишането на града, погледът е разсеян. Оставаш сам със себе си и ти става страш ...
971
Светът беше притихнал в онази красива, но толкова тъжна утрин. На малкия, сгушен под скалите плаж, нямаше жива душа, освен мен. Тишината я нарушаваха само крясъците на гларусите и успокояващият шум на вълните. С премрежени от сълзи очи наблюдавах как слънцето изгрява над морето и облива всичко в све ...
738
4
10
Брашното е силно запалимо, но може би вече знаете това...
Спомням си веднъж, когато бях тийнейджърка, как на едно парти на плажа някой хвърли чаша брашно във въздуха над огъня, който бяхме надигнали. Изсвистя силно и освети небето на километри нагоре, или поне така изглеждаше.
Слава Богу, нямаше вят ...
Спомням си веднъж, когато бях тийнейджърка, как на едно парти на плажа някой хвърли чаша брашно във въздуха над огъня, който бяхме надигнали. Изсвистя силно и освети небето на километри нагоре, или поне така изглеждаше.
Слава Богу, нямаше вят ...
610
2
12
След няколко минути Нели се върна,настани се на стола и продължи
- Нали имаше обща 24 часова стачка, после по отрасли и ние не пътувахме, а екипите основно чистехме из ферибота. Свършихме около обяд, прибирам се , колата му отвън, пътната врата не е заключена, по навик правя обиколка около къщата. Д ...
- Нали имаше обща 24 часова стачка, после по отрасли и ние не пътувахме, а екипите основно чистехме из ферибота. Свършихме около обяд, прибирам се , колата му отвън, пътната врата не е заключена, по навик правя обиколка около къщата. Д ...
696
1
6
И ето ме на фериботното пристанище чакащ на опашката от превозни средства...
Наистина фериботите са големи кораби, няма значение дали са Blue Star Ferries, като моя ферибот, или на друга фирма. Пефектна организация по качване паркиране на МПС, горе уют в каютите или общите помещения, ресторанти, каф ...
Наистина фериботите са големи кораби, няма значение дали са Blue Star Ferries, като моя ферибот, или на друга фирма. Пефектна организация по качване паркиране на МПС, горе уют в каютите или общите помещения, ресторанти, каф ...
1092
1
2
Пред зала 13 на Софийски Градски Съд се събираха хора, които щяха да бъдат “публика” на едно необичайно бракоразводно дело. Имаше студенти, може би бъдещи юристи, пенсионеири, които разнообразяваха така деня си и кой знае още какви, а до започването му, те си приказваха. Вероятно и “подсъдимата” беш ...
1740
11
31
05.09.2024 г.*
Татаринът Тимур беше последният младеж, който упорито отказваше да напусне бащиното село в покрайнините на Добруджа. С тази си упоритост, 27-годишният мъж си навличаше само беди. Вече четвъртата дама на сърцето му го беше оставила, всичките му някогашни приятели бяха забравили за него ...
Татаринът Тимур беше последният младеж, който упорито отказваше да напусне бащиното село в покрайнините на Добруджа. С тази си упоритост, 27-годишният мъж си навличаше само беди. Вече четвъртата дама на сърцето му го беше оставила, всичките му някогашни приятели бяха забравили за него ...
501
" - Редник Илюшин! Стани твою мат!
Дулото на АК 47 изглежда успокоително като ампула цианкалии в детска длан.
- Врагът те пощади, но аз - не - сержант Волкогонов или поне онова, което се вижда от него зад АК 47 изглежда много сериозен - Ще ми спи той! Пес негоден!".
Та, та, тррррррт!
Викът на редник ...
Дулото на АК 47 изглежда успокоително като ампула цианкалии в детска длан.
- Врагът те пощади, но аз - не - сержант Волкогонов или поне онова, което се вижда от него зад АК 47 изглежда много сериозен - Ще ми спи той! Пес негоден!".
Та, та, тррррррт!
Викът на редник ...
532
2
6
03.05.2020 г.
– Ама че досада… – мислеше си Наталия докато обикаляше долината на Суха река в търсене на средновековните скални манастири през топлия майски ден – Навигацията ми показва, че трябва да са тук… Проклета работа… „Стани журналист“ ми казаха, „щяло да бъде забавно“ викаха… Няма що…
Тя се с ...
– Ама че досада… – мислеше си Наталия докато обикаляше долината на Суха река в търсене на средновековните скални манастири през топлия майски ден – Навигацията ми показва, че трябва да са тук… Проклета работа… „Стани журналист“ ми казаха, „щяло да бъде забавно“ викаха… Няма що…
Тя се с ...
482
2
1
Гаден ден… Същият като вчера… Ако можеше – и по-гаден щеше да е, ама май стрелката на гадорията е опряла отвъд червената точка…
Събуди се недоспал. И, разбира се – не сам. Жена му беше отново там. Плюс жестокото слънце, изгарящо бледата му мисъл през щорите дори.
Направи си кафе, отиде да мине под д ...
Събуди се недоспал. И, разбира се – не сам. Жена му беше отново там. Плюс жестокото слънце, изгарящо бледата му мисъл през щорите дори.
Направи си кафе, отиде да мине под д ...
980
6
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
