2 743 резултата
Глава 19
Спрях колата пред главния вход на Гранд Хотел, тъй като този път щеше да се наложи да позволя на пиколото да паркира БМВ-то ми. Младежът отвори вратата на Виктория и тя слезе от колата, бавно като принцеса. Дадох ключовете, въпреки че това хич не ми хареса, и подадох ръка на Виктория да ме ...
  546 
17.
Задачата, която си поставяхме, беше лесна за формулиране, трудна за проследяване, възможна за изпълнение...
Облитане на Земята и създаване на мнение за състоянието й...
Ни повече, ни по-малко...
А полетът беше 36 часа... Маршрутът беше определен – директно по паралела. Без отклонения. За тях щях ...
  576  11 
Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ТРЕТА ГЛАВА ...
  632  11 
ВТОРА ЧАСТ
14.
Страшно...
Като че великанче вземаше в ръка зарчета, тръскаше ги, мяташе ги на воля върху каменен под...
Трусът ме завари в заседателната зала. Седях, впил поглед в една от колоните. Не ми се мислеше нищо, в ушите ми звъняха думите на Грей: “Ако утре всичко е спокойно, вечерта се приб ...
  550 
Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ВТОРА ГЛАВА ...
  602  12 
Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ПРОЛОГ ...
  837  10  18 
11.
- Господа, - изправи се мистър Бийвър – Възхитен съм, че заедно ще се опитаме да преодолеем идващото бедствие. Разбирам, че няма как да го спрем – дори мистър Хамилтън не би могъл да предотврати грядущето...
Хамилтън само наклони глава леко в знак на съгласие.
Бийвър продължи:
- Ние сме доста хо ...
  651  11 
8.
Ъптон Грей и Маркус Бийвър...
Бизнесмени, за които парите вече не означаваха много – бяха само платформата, върху която издигаха кулите на властта си...
Умни, хитри, изключително интелигентни, умеещи да преследват целта си по-добре от ловджийски хрътки. Защото хрътките се носят по миризмата на пл ...
  639 
6.
Опитът излезе успешен…
И пак седяхме с Дъглас Крейг на Зелената тераса – вече две седмици по-късно...
Отпуснат, разсеян, аз се вглеждах в далечината и мислех върху получените днес вести от моя човек в Държавния департамент. Тия идиоти смятаха, че ще спечелят дори ядрена война...
Планираха европей ...
  647 
4.
Пак по него време се заех с другия голям проект. Домът...
Основата на тази точка от плана беше повече от ясна за всеки мислещ човек...
Задаваше се война – голяма война...
Икономиката на страната се задъхваше. Не можеше вечно да се живее с чужди ресурси и чужд труд. Силната армия беше окупирала по ...
  546 
2.
Но да карам поред...
Трябва да съм внимателен и скрупульозен. Нали разказвам за един само слушател – за себе си...
Поради което мога да бъда честен...
А това не ми се е случвало често в живота... ...
  602 
Необходимо въведение
Преди време ме помоли мой приятел да го включа в някоя книга. И аз го включих. Казах му - героят е масов убиец, мултимилиардер. А той беше доволен. Абе, убиец, ама богат. Барем като образ да си поживее...
Живее си и така. Дори е общински съветник. При изборите беше набутан нейде ...
  820 
Във Вещерското сборище…
Ама какво си ти?О, къща на крака!
Разтропана и скърцаща си вехтория,
а колко много истории си ти събра
от тези, които весело се смеят ...
  684  13 
Чувствах сe ужасно потиснат, както никога преди. Това явно се отразяваше и на физическите ми показатели, защото от служба Медицински контрол вече три пъти се обаждаха, за да ми опяват, че трябва да си направя подробни изследвания. Нямаше как да откажа, иначе щяха да ми прекратят медицинските осигуро ...
  2398 
Глава XXXVI
- Вие двечките... продължаваше да ги гледа учудено Рейнс- сериозно ли ми говорите, защото...
- По-сериозни не сме били! А и не мисля, че е редно да се шегуваме сега с това- добави Виола.
- Ще ми обясните ли какво става или ще ме държите на тъмно, защото наистина се чувствам като глупак?
...
  672 
Иносън бе хапчето, което обожаваше. Хапчето даряващо щастие. И то мигновено. Странното е, че никой от хората, с които общуваше не вярваше, че щастието съществува. За всеки един от тях то бе мит или просто измислица, за да можем да вярваме и да се надяваме на нещо красиво извън реалността. Но той рев ...
  1387  13 
Есента дойде с обичайната си прелест и спокойствие. Кестените се обагриха и листата започнаха да покриват земята с килим от очарование и топлота. Комините пушеха и хладният въздух бе наситен с аромата на току- що изгорели дърва. Паркът бе потънал в тишина, осезаемо контрастираща на доскорошната шумо ...
  1365 
Никога няма да забравя онзи ден.
Разхождах се по улиците на неизвестен тих град съвсем сам и се чудех как може да бъде толкова тихо и скучно това място, как може толкова рядко да се срещат хора по улиците му и като цяло да е толкова обезлюдено. Жив човек не остана в града, всеки го напускаше и така ...
  570 
За медиците той е пореден случай на изпаднал в кома болен. Вече дванадесет години лежи неподвижно, окичен с апаратура, мозъкът му дава сигнали за живот, естествените функции на организма си действат, тялото е неподвижно, а очите затворени…
Близките му имат пари и съвест – плащат за поддържането на б ...
  473  13 
…Картината беше смазваща, трагична, мрачна, потресаващо безнадеждна… Суха пръст, напукана, жълто-кафява, убийствено грозна… Големи пропасти там, където някога е имало корита на реки – като че планетата се късаше сама отвътре… Сивкав, тежък, гнетящ светлината надолу въздух, в който отсъстваше и помен ...
  404 
Звукът от местенето на фигурите по дъската отекваше в главата ми. Не – не беше тихо в заведението, напротив – влизаха и излизаха хора, поръчваха, сядаха някъде наблизо или да погледат партията или да се загледат в играещите на карти…Но и картаджиите бяха спрели играта си, заинтересовани от партията ...
  656  12  17 
Иван се бе подпрял на перилото на моста и мрачно се взираше в мътната, буйна реката отдолу. Тя бе широка и много дълбока. Колко труд бе хвърлено да построят моста, за да свърже брега отвъд с малкото парче земя, където бе построено селото му. Той се замисли за сетен път - за какво им е било да постро ...
  830 
33.
Елвик ги напътстваше обстоятелствено. Отиваха в един от големите музеи – провинциален, но в град с богато минало. И още по-богат с културни забележителности. На едно място бяха исторически музей, картинна галерия, библиотека, направена от някакъв бивш президент...
Много артефакти щяха да намерят ...
  595  13 
31.
Явно тук имаше определен ред. По коридорите тичаха хора – предимно мъже, имаше и няколко жени. Въоръжени – кой с огнестрелно оръжие, кой с лък, кой с копие. Никакви деца – бяха ги прибрали в безопасната част. И почти нито един от хората, които Йоан забеляза в изследователския център. По тревога ...
  585 
Преди няколко месеца умрях. Но продължих да живея в дома си, сега повече от всякога живеех т.к. нямах никакви задължения към никого. Така дълги години – докато не ме повика Господ при себе си, аз бях наблюдател на всякакви ситуации.
Гледах майка си, сестра си, брат си и видях хора, които не познавам ...
  810 
29.
- Не зная – каза той честно – Ще ви помагам, но... Но не зная дали ще остана при вас завинаги... В един момент ще си тръгна. Вие опитайте да установите някакъв ред – тук, в района, на континента, на цялата Земя... Ако можете... Аз не мога да спра...
Елвик стана, рязко кимна и тръгна към вратата. ...
  808  10 
27.
Настъпи тишина. После Йоан примирително каза:
- Да, разбирам – за да оцелее човек му трябва някаква идея. На животните им е лесно – оцеляват, защото инстинктът го изисква. Не разсъждават, а действат. И е вярно, че аз – а и мнозина, дори прекалено много от хората – оцелявахме като животни. Дори п ...
  657 
25.
На връщане забелязаха отдалеч голяма маймуна. Но тя се скри бързо в туфа храсти и те не се занимаваха с нея повече. Стигаше им временния стрес днес. Пък и хората бързо свикваха с напрежението – не търсеха екшън за разреждане и забавление, но и не бягаха от риска. Просто знаеха, че животът е живо ...
  1402 
23.
Не бяха много хора – Йоан, Хит, още двама пазители плюс четирима от охраната. Последна се появи младата жена, с която се сблъскаха снощи. Тя беше в облекло, което преди биха нарекли спортно. Или ловно. Опънатият клин подчертаваше дългите стройни крака, полото и елекът формираха стройната фигура, ...
  664 
21.
Под земята нямаше ден и нощ. Обаче, светлините се меняха. По някое време наставаше полумрак, след 8 часа лампите засияваха. Енергия имаше предостатъчно. Военната база е била снабдена с мощни комплекси за добиване на ток от подземната река, минаваща покрай дебелите стени. Имаше оцелели техници, и ...
  800 
Глава XXXIV
Стояха така силно прегърнати дълго време. Валентина беше впила пръсти в него- може би не ѝ се вярваше, че това е истина, точно толкова колкото и Рейнс не искаше да я пусне, може би защото се страхуваше, че това което толкова дълго е чакал, ще изчезне отново. Топлината на чувствата бе дос ...
  645 
19.
Белокосият замълча малко и после каза:
- Ще Ви потърся след няколко часа. Измийте се, починете си... И се преоблечете...
Двама здравеняци го поведоха по стълбите надолу. Там, на последния етаж, беше жилищният блок. Йоан разбра – за тези хора изкуството, историята, литературата, цивилизацията зна ...
  700 
17.
Парцалът върху лицето му пречеше да види къде се намира. И по-важното – кои са тези наоколо му...
Скъпо плати за отпускането!
Смяташе, че е сам, смяташе, че е в безопасност, смяташе, че никой не го е видял...
А се оказа свързан яката, с омотана глава, в плен... ...
  654  15 
15.
Йоан бавно се заизмъква към малкия поток, чийто шум се носеше нейде откъм изгрев слънце. Знаеше, че там непременно има място за водопой. Удобно за лов...
Разбира се, край водопоя ще има и хищници. Но големите котки сега засищаха глада си, а останалите зверове тръгваха по следите на храната си пр ...
  693  13 
The space station April, a mismatched shape of metal cubes and spheres strung together, orbited the moon of an unnamed, lifeless gas giant. Between the huge planet and the moon it orbited, April was almost perpetually cast in deep shadow, swallowed by the cold darkness of space. Every seven years or ...
  1960 
13.
В подобна утрин Йоан не ставаше рано. Обичаше да се поизлежава – така, за пет минути, ако може... После в банята – бавни процедури: душ, бръснене, разтоварване на организма...
В кухнята го чакаше жена му. Тя винаги приготвяше закуската. Иначе обедите и вечерите обикновено правеше той. Най-вече, ...
  579 
11.
Йоан трепна и се ослуша...
Тишина...
Но някакво предчувствие го накара да се вгледа в тъмната зала. Усещаше нещо зло. И по-лошо – усещаше страх...
До входа трябваше да има двама пазачи. Но на леката смътна светлина, проникваща отвън, не се виждаше човешка фигура. Само две купчини – парцали ли, б ...
  811 
10.
Не може да се отрече, че – макар и късно – държавните и свтовни ръководители се опитаха да спрат назряващата катастрофа. Или поне да я поуспокоят...
Сключени бяха договори с международните консорциуми за създаване на нов тип земеделие и животновъдство. Изграждаха вертикални орнажерии – гигантски ...
  602  17 
9.
Йоан не усети как човечеството агонизираше. Или по-скоро – усети със закъснение. Потънал в работата си, имащ малко време за семейството, той не го губеше за някакви медии или политики. Играеше с децата, разговаряха, просто се разхождаха и забавляваха.
В дома им за прехраната отговаряше жена му. Т ...
  668 
8.
Хората в развитите страни отдавна знаеха, че в Африка, а и някъде другаде по света, има глад и смърт. По медиите показваха дечица с надути коремчета и тънки пищялки, майки със съсухрени гърди, умиращи животни, напукана земя, от която надничаха жълти коренища...
От това се интересуваха най-вече за ...
  608  11 
Предложения
: ??:??