14 620 резултата
( мини разказче по две картинки )
Татко е акробат. Мама е дресьорка на най-различни животни. Двамата работят в цирка. По цял ден сме там. Лятото ходим по други градове. Тогава близко до шатрата живеем в къщички на колела. Големите им казват каравани.
Аз много обичам животните. И те ме обичат. Даже и ...
  939 
Всички момиченца на шест годинки като мен искат непознатите хора да ги забелязват и да им се радват. Затова, когато с мама и татко пътуваме с влак и трябва да чакаме на някоя гара, аз заставам в средата на чакалнята. Покланям се, казвам на висок глас двете си имена, както прави оня чичко, който пред ...
  912  19 
Лежах на леглото в апартамента си и гледах телевизия. Щорите и пердетата бяха спуснати. Тихо и тъмно. Достатъчно тихо беше да заспя в два часа на обяд, но не ми се спеше. С нетърпение повдигах края на пердето на прозореца, който гледа напред, към верандата. Очаквах някой - нещо да пристигне, да дойд ...
  681 
Тъмно беше. Не зная дали заради предстоящата работа или от времето ми бе трудно да заспя. Отворих прозореца. Нощната хлад нахлу в стаята. Заслушах се. Стори ми се, че долавям тихо хлипане, което идваше от съседната къща, къщата на госпожа Тия Миа, скромна дама на средна възраст. Навярно на времето г ...
  959 
Нотариус Виденов бе достатъчно разсеян, задълбочен в писане, с порядъчно разхвърляни по бюрото документи, затова хич и не усети, че в кантората му бяха влезли клиенти. Сепна го предупредително мъжко покашляне, след което чу:
- Здравейте! Може ли да ни изготвите декларация за разделност и да я завери ...
  1930  12 
Беше средата на април и пролетта беше избухнала във феерия от цветове. Дърветата зеленееха и бяха окъпани в светлината на деня. Слънцето надничаше между клоните и нежно галеше тревата. Цветята и багрите им грабваха окото, а ароматът им насищаха въздуха и витаеха в гората. Небето беше ясно, без нито ...
  2208  13  49 
Разговорът вече беше на хумористична вълна,... разказвахме си весели случки от миналото, седяхме един до друг, както се казва в опасна близост,. ръцете ни като че ли по-често се застоявваха по бедрата ни или по дланите ни, когато разказвахме нещо и ръкомахахме артистично,...беше приятно и на двама н ...
  526 
Телефонът ми изпиюка за пореден път, известявайки ме, че отново имам съобщение. В пет сутринта. Знаех кой е толкова нахален, в толкова ранен час, и тъй като не можех да си държа повече очите отворени се пресегнах само за да намаля звука на досадната машинка. Тогава тя, машинката, завибрира в ръцете ...
  338 
С един мой познат по една или друга причина попадаме в Смолян. В една от главозамайващите родопски утрини на нашето присъствие там изневиделично ни щуква идеята да отскочим до връх Снежанка. С явното намерение да посетим и легендарните Орфееви скали. Ако трябва да съм честен въпросният туристически ...
  765 
Сгушен някъде в Южен Лондон, Сътън се събужда много рано. Летните нощи в това предградие са прохладни и по свой начин несправедливо къси за сметка на дните. Имам чувството, че на Острова на Нейно величество се запознах с едни от най-нетърпеливите дни, които съм срещал през живота си. Гонят се един с ...
  999 
Позвъних...
- Влизай Петро, отключено е....
Беше в дълъг панталон свободно падащ по бедрата ѝ, широка шарена риза, косата ѝ беше привързана с червена панделка,... хубавица си е,..запазено тяло, няма натруфеност с гердани и гривни или пръстите окичени с пръстенчета...
Е, може би откак Йорго се настан ...
  603 
ПРИКЛЮЧЕНИЯТЯ НА ЕДНО ПАВЕ
Част шеста
Странна е съдбата на едно базалтово паве. Нищо и никакво парче витошки камък, а ставаш неволен свидетел на толкова много събития, но страхотни повратности на съдбата на хората, на големи и малки исторически промени, понякога фатални за едни, друг път за други.
П ...
  1020 
Пийвам по домашному фрапе под смокинята в къщи,... пред мен бележката какво да купя от супера, не че не помня, но е по-забавно, като погледнешбележката и да търсишпо рафтовете и правиш вепечатление на добър съпруг,... е, с това изключение, че още не съм ничий съпруг, не че не изкам, но като никоя не ...
  890 
Обагрена в различни цветове Вазата си стоеше все така величествено пред мен, както всеки ден. Наслаждавах ѝ се сутрин и вечер, на отиване и връщане от работа. Обичам рутината, за това винаги сядах на една и съща пейка, под голям дъб, на сянка. Там се наслаждавах на интересното творение, обсипано с ц ...
  495 
Ставам от леглото и си вземам телефона от чантата, а на екрана светва часът: 3:10. Никога не съм стоял буден до толкова късно, но знам, че тази нощ няма да мога да заспя. Преглеждам имената в телефонния си указател- някои бивши съученици, които отдавна не съм чувал, близки и далечни роднини, учителк ...
  1272 
Лято е.
Станахме рано, днес баба ми обеща да ме вземе с нея, когато отива на работа, и затова бях в еуфория. Бягах насам-натам, а тя се опитваше да среше къдриците ми, но те настоятелно се бунтуваха на опита ѝ да въведе ред.
Тръгнахме към голямата бяла сграда в центъра, разбира се, с подскоци... так ...
  1258  10 
Беше юни, 2003 год.- един от обикновените, но красиви дни, в който една жена в чаровната
трета възраст- това съм аз, след ставането от леглото е щастлива, че е здрава и...отива на работа!За това говори грижата, която е положила за външния си вид- тоалета, грима, парфюма!..И нищо не предсказваше как ...
  803  23 
Тази слънчева и спокойна юнска утрин обещаваше един горещ и прекрасен ден. Оказа се, обаче, че не всички си изпълняват обещанията като мен. Дори спокойните утрини. В 7.00 часа нямаше как да знам това. Имах време да полежа със затворени очи, за да запаметя шантавият си сън и, изневерявайки на нормалн ...
  960 
Един ден, неочаквано, получил писмо от родната му майка. „Останах вдовица – пишела тя. На погребението на баща им синът и дъщеря ми обещаха, че ще се грижат за мен, няма да ме оставят. Но така обещанието им там си и остана! Те се запиляха някъде по градовете, грижите ги емнаха, и аз си останах сама ...
  600 
Където един огромен атол обединявал някога десетина острова, върху всеки от които живеели различни племена.
На островите имало всичко – вода, палми, плодове, зеленчуци. Всичко! И това всичко – безплатно. Само се домъкни до градината и яж – на корем…
Е, вярно – едно нещо било дефицитно. Прасетата. Ма ...
  292 
Дойде Преображение и всичко се промени.
Котките на комшиите започнаха да влизат по-често в двора на Иван. Марто хич и не ги хранеше и те се щураха като полудели. Все събаряха една и съща саксия и в нея цветето се мъчеше да оцелее цяло лято. Накрая изсъхна и заприлича на лоена свещ, а в саксията не о ...
  723 
Все още лято - трети септември 1993 година, петък. Рая се върна по-рано от работа - към 20.30 часа. Тя беше бизнес дама и работното й време беше денонощно. Работата й беше много, нямаше зад гърба си никого - нито партньор, нито партия. Тя вярваше в себе си, в съдбата си и най-вече в Бог, но в никакъ ...
  1357 
Разказът е истинската житейска история на мой роднина
Не било много отдавна. Но хората имали други обичаи, нрави и традиции. Семейството било на почит, нравите - строги, а традициите се спазвали безпрекословно. Тачело се богатството и всеки се стремял да го постигне, както може. Момата не можело да ...
  1184 
- Хайде, Снежи, побързай, ще ти изстине закуската и ще закъснееш за училище!- майка ми се провикна от кухнята, както правеше всяка сутрин.
Трудно заспивам и трудно се събуждам. Такава съм от малка. А в онази сутрин вече не бях толкова малка и се предполагаше, че събуждането ми ще е по- бодро от обич ...
  1127 
Бай Иван се разхождаше бавно из корабчето “Приста“. Вечерната му разходка бе рутинна, не безцелна. Не можеше да пусне посетителите, желаещи да вечерят на борда, без да се е убедил, че всичко е както трябва - чистотата, подредбата и не на последно място, да не липсва нищо в кухнята на добрата, усмихн ...
  811  11 
Ход първи
Четвъртият конник
Дойде време и Смъртта да се намеси. Вече и Бог, и Сатана бяха вдигнали ръце от това проклето нещо – Човека, и решиха да вземат кардинални мерки. Такива старозаветни наказания като Потоп, Опожаряването на Содом и Гомор, Чума, Холера и разни такива вече не вървяха. Долното ...
  921 
Следващите месеци не бяха по-леки, но Светлин все по- често се усмихваше и знаех, че той ще оздравее, ще получи нов шанс за пълноценен живот. Запомнила съм следните думи на Ванина от този период:
- Всъщност това, което ни свързва, е майка му. И двамата я наранихме, потънали в собствения си малък свя ...
  1298 
Тамара затръшна, без да иска, силно вратата на излизане. Превъртя ключа в ключалката два пъти, за по-сигурно. Не живееше в най-безопасната и спокойна кооперация на света, все пак. Четириетажната, сива и стара сграда беше убежище на всякакви хора, някои от които не се спогаждаха особено с общественит ...
  676 
Беше малко след девет часа сутринта, когато обух чехлите и тръгнах с абоката на ръката към будката за вестници. Утрото беше слънчево, но хладно. Излязох от болницата с усещането, че съм свободен – никой не ме спря, дори полицаят на изхода не заподозря, че се опитвам да избягам от болничното заведени ...
  354 
Кахърна бе душата на Христо, макар, че щедра бе земята нея година.
Угрижени му се виждаха и лицата на съселяните му, рядко се извисяваше нечия песен по нивите. Долавяха хората неясната сянка, която идваше над главите им, плашеше ги неизвестното.
Сядаше Христо вечер пред сайванта, вперваше очи в стро ...
  852  22 
Тази сутрин Колев се събуди доста рано. Стана от леглото без да се излежава. Погледна през прозореца и видя, че уличната лампа все още не беше угаснала. Обу си чехлите и отиде до банята. Изми лицето и зъбите си, а след това мина през кухнята, за да си направи едно кафе. Взе го заедно с цигарите и за ...
  472 
Имало едно време една крастава жаба с голямо самочувствие. Мислела се за най-прекрасната и най-умната. Не общувала с никой. Останалите жаби в блатото не заслужавали нейното приятелство, защото били грозни и прости. Един ден както се излежавала на любимия си камък чула шумолене в храстите. От тях изп ...
  1663  15 
Не можех да плувам като другите.
Аз плувах в мечтите си за по-добър , по-чист, по-ясен и откровен свят, и може би заради това се препънах в камъка на път за пробния ми опит за гмурване в океана , подобно на Талес Милетски , който не си гледал в краката , докато ходел , а съзерцавал сиянието на далеч ...
  570 
...А когато я питаха, познава ли тя онази любов, любовта от първия поглед..., нещо сякаш погъделичка корема и, а по лицето и се изписа една благодарност, примесена не с тъга, но с тиха носталгия...
И спомни си тя за мирисът на тютюнев дим и терпентиново масло, за лодките на платното, стъпките в пясъ ...
  432 
Вълните бяха слаби, почти меки, пясъка обгръщаше краката му, а сутрешният бриз най-после донесе тъй жадуваната прохлада. Само след няколко часа щеше да мечтае да се потопи изцяло, но засега му стигаше да стои до колене на ръба на морето. Беше непоносима жега, дори вечерите бяха задушни с изключение ...
  1065 
Кооператив «Рейс мусора».
- Что?..
- Что, что!? Кооперативы разрешили, НЭП вернулся, пора деньги из мусора волочить, лови золотник - коли в руки катится. Новая пряжа тёплее вяжет. Переустройство к нам подкралось. Бывший строй пропадает!
- Вот это наука, а мы её не знали. Наливай…
В красный уголок за ...
  757 
ЛЮБОВ ОТ ОТВЪДНОТО
Дали плачат мъжете? Той пак плачеше, неговият ангел хранител беше напуснал земният свят. Как щеше да живее без нея? Кой щеше да го утешава когато му беше тежко? Не искаше да живее без нея в този объркващ го свят! Тя беше за него неговото всичко. Сега пак беше сам – сред хората, а ...
  1043 
Малкият Франсиско обичаше две неща най-много в живота си – изкуството и пътешествията. Така настроен, на едно от най-големите си приключения той се озова с голямата си раничка точно до Джаксън Полък. Искаше да се наслади отблизо на процеса на създаване на абстрактната му творба, но Полък сякаш не го ...
  1941 
Тя беше добре възпитана – помнеше, че чужди хора не бива да се товарят със слушането на твоите разговори по телефона.
Затова, когато звъннеше телефончето, вземаше го и оставяше мъжа си сам в стаята. Отиваше на балкона.
Е, чуваше я целият двор, ама това са комшии, не са чужди хора…
хххх
Токът, разбир ...
  311 
Всяко съвпадение с конкретни лица е случайно
Очите му бяха безжизнени, мъртви, без блясък, а лицето нежно, красиво и одухотворено. Дългата му коса се спускаше от двете страни на раменете, очертавайки правилния овал.
Всяка сутрин Станислав поемаше на разходка с придружител. След обяд работеше като ре ...
  579 
Предложения
: ??:??