6 527 резултата
Тим и Бен видяха светлозелената табела
и разбраха, че се намират в много опасна зона. Вървейки напред, след малко стигнаха до една голяма, дървена къща, която нямаше никакви прозорци. Бен потрепервайки почука на голямата врата. Настана зловеща тишина, която още повече ги обезпокояваше. Тъкмо Бен отн ...
  593 
Не знаеш ли, че така ме нараняваш...
С пренебрежение...
Със студенина...
Със забележки...
И мълчание... ...
  705 
Изгубил си пътя си.
Била съм там и знам.
Просто съществуваш.
Сиво ежедневие.
Нямаш цел, мечти, смисъл… Безтегловност… ...
  893 
Майкъл викаше изплашено за помощ с всички сили, но гласът му не издаваше никакъв звук. Лицето му бе обляно със студена пот, а сърцето му биеше по-бързо от това на новородено бебе.
Бе увиснал, на ръба на 20 метрова запустяла сграда,едвам държейки се с пръстите на едната си ръка. Времето беше по-студе ...
  685 
Понякога ще бъда сам.
От време на време ще се затварям.
Понякога ще се появявам.
От време на време ще изчезвам.
От всякога сега съм сам. ...
  558 
Кръстът (съдбата) дето си носиш, от как си се пръкнала - от мен да знаеш и да помниш, се дава не според боя ти (височината), а според големината на душата. Колкото по-голяма е тя, толкова по-тежък е кръста. И дребната и тя влачи, ама все й тежи. Щото е свикнала да я носят. По чуждото не цъкай с език ...
  732 
Ритъмът на музиката заглушаваше ударите на камшика по тялото. То охкаше, гърчеше се-неумолимо, упорито, настойчиво- и хленчеше за пощада.
Ударите караха тялото на девойката да се огъва, а извивките отмерваха болката от невъзможното бягство.
Историята е кратка като живота. Момичето просто искаше да о ...
  643 
Когато човек остане сам,сяда на маса с демоните в душата си.Най-лошите му приятели.Сяда и играе на комар с тях.Пие отровно силен алкохол и пуши евтини пури.Развратничи и говори ужасни неща.
Когато човек остане сам, го обграждат тъмнина и дим.А той ги използва с най-нечисти цели.И само тогава си приз ...
  1205 
Люлякът
Вървя по тротоара, ранно слънчево пролетно утро. Мирисът на люляк буквално ме удря в челото: на две крачки съм от голям голям люляков храст, току-що разцъфнал, първият, който виждам за тая година. Неволно се присягам да си откъсна едно клонче люляк.
Изведнъж един старчески глас иззад храстит ...
  616 
Нощ.Гората със своите тайни, своите чудни твари. Мистични, загадъчни.
Звукът на щурците. Блещукащите звездици над нас.
Ръцете му около рамената ми.
Искрите на огъня, плаващи като в океан във въздуха нагоре, гаснещи във времето, изчезващи в безкрая.
Падащите дърва в жарта, превръщащи се в пепел. ...
  713 
Пак сънувам тази усмивка.
Погледът ѝ втренчен в тъмните ми зеници,
дърпа ме за ръката, иска да дойда с нея.
Отдясно - морето, отляво - колибите.
Оставяме стъпки по пясъка, които бързо изчезват, заличавани от засилилия се морски бриз. Тя тича пред мен, държи ми ръката и от време на време се обръща, с ...
  648 
Да търсиш себе си в хиляди неща. В неизказаните думи, в неизживените моменти, в скритите усмивки и непроляти сълзи. Да търсиш себе си е трудна задача. Но да имаш силата да го направиш е още по-трудна. Да погледнеш в себе си, да отвориш вратата със страховете си и да ги ,,погледнеш" смело. Да спреш, ...
  1348 
Дори в живота предначертан и обречен душата остава си скитница вечна!
Най-добрият учител - живота! С болката ни учи как да оцеляваме, а с любовта - как болката да преодоляваме.
Внимавай със сламката на удавника, да не се окаже гредата в собственото ти око!
Дали ако "оная" чаша беше пълна наполовина ...
  661 
Дойдe срядата и като всеки ден, бегом на работа.
Обичайна сряда сутрин, направо замръзнала, да се не начуди човек за през Януари.
Стигам на спирката, а там хора, а то че хора, ама едните нервни, другите се смеят къде нервно, къде през зъби, къде през очи, трети потропват в снега да се сгреят и всичк ...
  874 
Възхищавам се на хора, които са съумели в живота си да се занимават с това, което винаги ги е карало да се чувстват щастливи и удовлетворени. Това което се ражда в ума само като идея, после се превръща в хоби. Завладява те! Мечтаеш един ден това да е работата, заради която се събуждаш с усмивка и от ...
  758 
Представете си една зимна нощ! На една полянка се сипеше бял пухкав снежец.
До нея една борова гора,а пък по нея се сипеха бели малки снежинки. В гората се разхождаха малки зайчета. До нея имаше едно селце, покрито със снежец по пътищата и покривите, с пушещите коминчета, с осветени от лампи пътища, ...
  1276 
Слънцето вече беше залязло.Неговите лъчи запоследно галеха сухите земи.Седейки аз до прозореца пишещ поезия,забелязах нещо необичайно навън.Не ми отне никакво време,за да разбера,че валеше сняг.Досега се чудех какво да напиша и ми дойде една идея.Взех една химикалка,взех си листа и измайсторих една ...
  1183 
Може би е по-добре
да не се заражда това,
което се написва за нас...
То се е родило
още преди да се срещнат ...
  733 
Не затваряй очи, когато видиш сълзите ми да се стичат по лицето. В тях изплаквам болките от твоите рани.Не оставай безразличен към думите ми. Те са ехо от душата ми. Не отблъсквай ръката, която протягам към теб. Нося ти шепа топлина от кладата на сърцето ми. Не ме затваряй в тъмните ъгли на мислите ...
  873 
Умрях! И какво? Прежали ли ме или ме забрави? Не ти ли липсвам? Не ме ли мислиш как съм, добре ли съм, къде съм, с кого съм, сама ли съм??? Явно не, намери си заместничка на мен и то коя. Най-подлата жена, която имах за приятелка. Ако сега се върна и имаш право да решиш една от двете да живее, коя щ ...
  497 
Искам диско, не тоз азотен оксид, Макси.
  652 
Ето, че Коледа и почивните дни се отцедиха към канализацията на градската мрежа. Материалното да, ала духовното остана и затрептя. Тези крехки мисли на доброта, съчувствие и съпричастност към ближния, за здраве и благополучие, за спасение на душата, за мир. Мисли разчупващи оковите на този грешен св ...
  644 
Страх ме е. Страх ме е, че когато остарея ще съжалявам за начина, по който съм изживяла живота си. Че ще погледна назад и ще видя как отново и отново се самонаранявам. Задето не изядох достатъчно бисквитки, задето не отидох на онзи купон, задето не споделих чувствата си и не прекарах достатъчно врем ...
  675 
Отново съм на брега. На границата, където вълните успокояват жълтата суша. На границата, където невъзможното получава шанс за нов път, ново измерение. И на невидимата линия, където онова, което се смята за трудно, се опровергава от хода на природата.
Отново съм на кривия клон, върнат от бурното синь ...
  817 
През годината на човек му се случват твърде много неща - весели моменти, напрегнати дни, неприятности и лежерни вечери със своето уединение. Има обаче едни по-специални дни в годината. Те са казват, необикновени. Фактът , че са част от последния месец декември и последната му седмица, явно си оказва ...
  563 
Към теб
Тъмно е. Есента е късна. Навън е мрачно. Дъждовно. Тихо. Пропито с мъгла. И сиви цветове. Вечер е. След полунощ, когато всичко се е отдало на съня, носещ спокойствие и нужната почивка. Отново съм сам и всичко е потънало в призрачна тишина. Нощната лампа свети над бюрото ми от тъмно дърво. Пр ...
  988 
Независимо дали го осъзнаваме всички сме като огледала и си влияем.
За това е важно да внимаваме как се"докосваме".
Когато някой пипа Света около себе си с гнусно-мазни ръце, това което вижда в хората пред себе си е същото като ръцете му.
Благодаря Ви търсачи на Чистото и Красивото!
Останете по-дълг ...
  347 
Преди един месец, а може и повече... Всъщност, може и по-малко да е, не искам да издребнявам, измервайки времето. Неговата работа е да преминава. Може и да го меря, може и да не го поглеждам даже, то пак ще си премине неизмеримо.
Та да се върна към историята. Беше ме изгризало времето като ябълка и ...
  1075 
Искам да отида там, където
се прегръщат ветровете,
да усетя със душата песента
им недопята,
и когато се наслушам, ...
  526 
1. Благородный и добродетельный народе!
Мы испытываем непомерное угнетение духа. Давний победный гром наших предков заглох, огонь жизни тлеет, и некому бросить полено. И не время ли нам сказать, что не наше стелется везде, а наше взаперти, спрятано от нас. Сами же незнаем, откуда упадок Веры, и куда ...
  1566  17 
SFD
Sympathy for the devil 1
Ръцете ми треперят, душата ми трепери като закачка на съзнанието ми. Осакатена върви и предоставя състезания с кучета подобно на букмейкър на загуба. Раздава значки, за добро представяне и не насилва никой да залага при прекрасни залози. Хипофизният ми залог говори за качест ...
  547 
Лежах в ръцете му с разпилени коси. А те все се омотаваха около нас я някой кичур литне към него сякаш духнат от вятър. А вятър нямаше. Дали пък любовта не е ветровита? Не, не е. Тя е ураган – най-щастливия, най-прекрасния ураган, който можеше да превземе душата ми. Нощта миришеше на луна, малко на ...
  811 
"Бе хубав слънчев ден. Парещите лъчи галеха прозорците на класната стая и затопляха уютното място, в което децата от четвърти клас в училище "Иван Вазов" попиваха от знанията на своята учителка. Със зачервени бузи от топлината на слънцето и с отворени любопитни очи, те слушаха своя преподавател и не ...
  603 
Любовта е огън чедо. Жив огън. Като живият живот. С дъх се разгаря. Ей така, от нищото. И ще тлее ли, ще гори ли, ще изпепелява ли - зависи от това, какво лежи в огнището - сиреч в душата. Душата е мястото, дето се пламъка разпалва. Без огнище лумват пожари. А от пожар всеки бяга. Ако не знаеш как с ...
  808 
Котката истерично мяукаше под прозореца. Погледнах през него в стаята с любопитство.Видях оскъдна мебелировка- стол, маса и... молитвеник.
На стената-икона и малко кандилце. Странно! А уж къщата беше най-обикновена, с кирпичени тухли и пропукани провинциални стени.Преди броени минути от дома излезе ...
  620 
Аз просто искам да доказвам Любовта си.
Имам нуждата да го направя. Светът е толкова фалшив и озлобен... Имах нуждата за себе си, но най-вече исках заради Теб! За твоята речешка, ранимост и недоверие... които често те спохождат. Исках....
Но се превръщам в обсебваща досадница! Това призвание, за мен ...
  727 
Купи цветя за Мама
Шофирам си спокойно, но помня, че говорех по телефона с приятел и в този момент пред мен се показва полицай.
Отби ме той с палката и се почна:
- Знаете ли защо ви спрях?
- Знам! ...
  799 
Казват, че момичетата нямат сърца – „ те са едни безчувствени кукли!“,
но аз я видях! Видях момичето за което ми разказаха. Тя беше там, от другата страна на пътя, стоейки безпомощно. Чувал бях истории за нея!
Истории за това как тя е имала сърце. Имала е едно нежно, услужливо, любвеобилно, внимател ...
  995 
Казах си - тази врата не води до никъде...
Блъсках и бутах на изхода,
този който води до никъдето...
затворен в собственото си подземие,
това което беше построено от мен. ...
  572 
Така са ме отгледали. В сурово променливо време, където синьото е общото между небето и морето. Около мен винаги е имало примери. Хора, които всякак са се справяли без облагите и късмета на живота. Хлябът тук е символ на оцеляването. И усмивката, която никой не споделя, за да не бъде загубена. По ръ ...
  786 
Предложения
: ??:??