6 528 резултата
Скъпо мое дете...
не ти обещавам, че няма да имаме проблеми. Не ти обещавам, че ще ти дам абсолютно всичко, от което ще се нуждаеш. Не ти обещавам, че няма да плачеш или да страдаш.
Но обещавам ти, дете, няма да преживееш нищо сама. Ще връзвам косата ти на плитки. Ще садим мечти, ще ги поливаме и ти ...
не ти обещавам, че няма да имаме проблеми. Не ти обещавам, че ще ти дам абсолютно всичко, от което ще се нуждаеш. Не ти обещавам, че няма да плачеш или да страдаш.
Но обещавам ти, дете, няма да преживееш нищо сама. Ще връзвам косата ти на плитки. Ще садим мечти, ще ги поливаме и ти ...
672
2
2
Мета работеше вече трети месец и, макар като най-малка да бе любимка на всички в цеха, който беше само малка част от огромния завод, още не беше излизала с колежки дори на кафе. Не че липсваха покани – просто отклоняваше всяко предложение. На работа и в къщи – това беше нейния живот. Беше наела една ...
1308
5
29
Поредна юлска нощ..
От тези, в началото, чийто хлад приятно гъделичка тялото ти. Навън е спокойно, едва доловими са само нестихващите монотонни песни на хиляди щурчета и заглъхващите викове на нощните птици.
Тази вечер небето не е осеяно с безбройните блещукащи светлосини мъниста, сякаш някой зъл ма ...
От тези, в началото, чийто хлад приятно гъделичка тялото ти. Навън е спокойно, едва доловими са само нестихващите монотонни песни на хиляди щурчета и заглъхващите викове на нощните птици.
Тази вечер небето не е осеяно с безбройните блещукащи светлосини мъниста, сякаш някой зъл ма ...
703
2
2
На такива като теб и една мила дума им е достатъчна. Чаша червено вино или шампанско. Разходка по кея. Подарен залез и изгрев, придружен с любим човек. Целувка по челото. Някоя друга хубава книга и сгряваща вечер край камината. Любов, грижи, всеотдайност, топлина, нежност - жена си. Истинска. И свет ...
1237
1
4
Хора сме, следователно правим и грешки. Грешки, за които в даден момент от живота си съжаляваме, че сме допуснали. Но неразривно с това понякога ги повтаряме отново и отново, като чувстваме същата болка, нервност и тъга както преди. Това прави ли ни мазохисти? В днешно време тази дума е популярна и ...
703
В родното село на баща ми един от съседите му беше доказал лоялността си към БКП, слагайки на оградата на двора си емайлирани таблички с надписи (цитирам дословно, заедно с грешката): "Всеки дом – телефон", "Всеки двор – градина", "Нашето бъдеще са децата", "Инициаторите имат последователи", "На теб ...
1501
Беше късно лято. Оставаше още един ден до започването на новата учебна година. Птичките пееха, слънцето грееше. Природата бе в своя разцвет.
В центъра на нашия малък град, накъдето и да се обърнеш, имаше хора. Много, много хора. Повечето бяха родители, които подготвяха децата си за първия учебен ден ...
В центъра на нашия малък град, накъдето и да се обърнеш, имаше хора. Много, много хора. Повечето бяха родители, които подготвяха децата си за първия учебен ден ...
491
Тя се страхува само от градушките
Бог бе избрал този ден да бъде най-студеният януарски ден, без врабчета, без снежни човеци по дворовете – само вкочанена кал – ръбати коловози, оставени от волските каруци на Стопанството и едно посърнало, сляпо слънце.
Камбанен стон, след него - тишина и пак…, и па ...
Бог бе избрал този ден да бъде най-студеният януарски ден, без врабчета, без снежни човеци по дворовете – само вкочанена кал – ръбати коловози, оставени от волските каруци на Стопанството и едно посърнало, сляпо слънце.
Камбанен стон, след него - тишина и пак…, и па ...
3370
12
43
Сянката примамваше всяка твар да се спотаи под снагата ù. Шумен фон от стъпки запълваше въздуха, сенки от всякаква разновидност се преплитаха ли танцуваха тихо и безмълвно. Единствено два силуета се различаваха от тълпата. Пътищата им щяха да се вплетат. Тя - чиста като сълзата на окастрена овошка, ...
516
Това се случи отдавна. Още в онези смутни времена, когато българският народ беше под валстта на османлиите.
Беше тиха прохладна пролетна вечер. Дунавът тихо подплиснуваше по коритото си. Той, като че ли не искаше да прекъсне песента на птичките, които току-що бяха пристигнали от топлите страни и чур ...
Беше тиха прохладна пролетна вечер. Дунавът тихо подплиснуваше по коритото си. Той, като че ли не искаше да прекъсне песента на птичките, които току-що бяха пристигнали от топлите страни и чур ...
535
Целунете децата си за лека нощ. Прочетете им приказка. Подарете шоколад на приятел. Или храна на бездомник. Разчистете стаята си. Бюрото, натъпкано с ненужни вещи. И живота - от токсични хора. Завий любимия човек, когато му стане студено. Прегърни го. Лека целувка по челото, страстна по устните, спл ...
631
3
2
Прокарваше ръка по старите мраморни стени. Бавно пристъпваше и мислеше. Мислеше за всички тези изминали години. От семейната вила вече не беше останало нищо. Само една порутена постройка. Идваше тук всяко лято. Беше прекарала детството си в тази къща. Обожаваше я. Спомняше си как рано сутрин, когато ...
826
1
Помолиха ме да напиша нещо за четвърти юли. Тъй, като живея в Америка, пък и обичам да пиша съм щял да имам уникална перспектива и да успея (дай Боже) да я предам тази перспектива на целокупният читател.
"Knee high by forth of July"
Царевицата в Индиана трябва да е до коляно на четвърти юли за да се ...
"Knee high by forth of July"
Царевицата в Индиана трябва да е до коляно на четвърти юли за да се ...
927
2
Вървяхме дотук, ще продължиш ли? Добре! Давай тогава! Искаш ли ръката ми? Не, добре... Малко остана още, знам, че е трудно, но давай, не спирай, не се плаши, аз съм тук! Вървяла ли съм по този път?! Даа, как да не съм, вървях, но не стигнах докрая, само се връщах по същия път и отново и отново усеща ...
764
Тя имаше навика, след като се събуди да записва черно на бяло всеки един детайл от сънищата си и след това да превръща листа хартия в самолетче. След това отваряше широко прозореца и оставяше хартиеното самолетче в ръцете на силния вятър. Вярваше, че ако извършва този ритуал, някой ден сънищата ù ще ...
581
Отпи глътка от горчивото бяло вино. Белите кремове бяха разцъфнали из цялата градина. Порцелановият чайник стоеше на бялата масичка в центъра на оранжерията. Беше отпуснала нежната си ръка на едното коляно, а с другата отпиваше бавно и нежно от чашата, сякаш алкохолната напитка е някаква амброзия. Ч ...
758
Въздухът се насищаше от мелодията на подсвиркването му.
Полюшването на лодката създаваше концентрични вълнения, които достигаха всички краища на езерото. Беше една много сумрачна и мъглива утрин през месец Ноември. Отиде на риболов още преди небесата да са се пробудили. Нямаше нещо друго, което да м ...
Полюшването на лодката създаваше концентрични вълнения, които достигаха всички краища на езерото. Беше една много сумрачна и мъглива утрин през месец Ноември. Отиде на риболов още преди небесата да са се пробудили. Нямаше нещо друго, което да м ...
894
1
2
Гледам през малкото прозорче на старата барака. Небето е изпълнено с всякакви цветове и нюанси от залязващото слънце. Облаците, пухкави и меки, са се сгушили един до друг и са образували розова мантия над малкото градче. Чувам как конят шуми зад мен. Обръщам се и отивам при него. Той е голям, лъскав ...
1023
2
Последният ден от лятото се изплъзваше като шепа пясък от нечии длани.
На морския бряг присъствието беше повече от оскъдно. Единствено се забелязваше фигурата на девойка, разхождаща се боса близо до водата. От време на време прииждащите вълни гъделичкаха краката ù и това я караше да се кикоти.
Земят ...
На морския бряг присъствието беше повече от оскъдно. Единствено се забелязваше фигурата на девойка, разхождаща се боса близо до водата. От време на време прииждащите вълни гъделичкаха краката ù и това я караше да се кикоти.
Земят ...
705
1
На Луната...
Срещнали се двете между земята и небето. И двете плакали. Разказвали му своята драма, но той понеже бил глупак не разбирал нищо от това за което става дума. Не знаел какво се случва и как да реагира. Като че ли всичко това беше някаква легенда и не вярвал, че ще дойде такъв ден. Една бе ...
Срещнали се двете между земята и небето. И двете плакали. Разказвали му своята драма, но той понеже бил глупак не разбирал нищо от това за което става дума. Не знаел какво се случва и как да реагира. Като че ли всичко това беше някаква легенда и не вярвал, че ще дойде такъв ден. Една бе ...
561
1
3
Ако имаше Европейско първенство по футбол през Средновековието, какви ли щяха да бъдат коментарите от мачовете? Може би такива...
Коментар от мача България - Византия, играещ се в земите отвъд р. Дунав 681 г. : "... България е за първи път на европейско първенство, но ето, че българският отбор със с ...
Коментар от мача България - Византия, играещ се в земите отвъд р. Дунав 681 г. : "... България е за първи път на европейско първенство, но ето, че българският отбор със с ...
528
3
Вечерното небе беше притихнало под изгряващата пълна луна и милионите обсипващи го звезди. Тя обичаше да гледа това небе. Всяка вечер се взираше в него от покрива на своята кокетна, изпълнена с рози къщурка, и чакаше с любопитство да изгрее вечерницата. Колко много обичаше да се взира в лунната свет ...
1026
1
Слънцето се надига над хоризонта. Още само наднича, сякаш че се повдига на пръсти – малко не му достига. Младо е, но е наясно - голямо е и може да бъде опасно. Разпръсна светлина и, подобно на изтръскана четка, обагри в пурпурно и оранжево плоскостта покрай себе си – сякаш преоблече кокетка. Едра св ...
768
„Когато плачем, измиваме огледалото на душата си.”
Надписът се намираше над входната му врата и всяка сутрин отделяше по минута, като се взираше в него. Стоеше и сякаш чакаше нещо да му отговори, нещо да се покаже от стената и да му подаде ръка. Това така и не се случваше, ала той продължаваше да из ...
Надписът се намираше над входната му врата и всяка сутрин отделяше по минута, като се взираше в него. Стоеше и сякаш чакаше нещо да му отговори, нещо да се покаже от стената и да му подаде ръка. Това така и не се случваше, ала той продължаваше да из ...
558
1
По протежението на един от най-дългите булеварди в града слънцето все още изпъваше оранжевите си ръкави. Върху тротоара, разтеглените до неузнаваемост сенки на минувачите танцуваха задружно. Все още не беше настъпил вечерният трафик. В този момент от деня, липсата на шум от клаксони, пиленето на гум ...
589
1
В пламналата жилищна кооперация беше останал един единствен огнеборец. Лежеше на стълбището между шестия и седмия етаж и се бореше с обгърналата го димна завеса.
Знаеше, че всички са евакуирани, и даваше всичко от себе си, за да стигне до партера, където го чакаше екипът му с всичкия кислород, който ...
Знаеше, че всички са евакуирани, и даваше всичко от себе си, за да стигне до партера, където го чакаше екипът му с всичкия кислород, който ...
576
2
Белите й коси се развяваха от ледения вятър. Той свистеше в ушите й, но тя не спираше да тича. Ледените снежинки се спускаха леко и докосваха нежно лицето й. Тя не спираше да тича през покритото със снежна постеля поле. Трябваше да стигне до него, не можеше да го изостави. Нозете й затъваха в мекия ...
1001
2
Скитам се по улиците. Стискам здраво кожения си портфейл и се опитвам да си поема въздух. Морният летен задух натежава в гърдите ми като разтопено олово. Капките пот се стичат като балсам по челото ми. Стъпвам бос по асфалта и сякаш не усещам парещите езици, които ги докосват бавно и нежно, но същев ...
1119
1
2
За изгубената свобода ли? Ееех, то аз да я намеря пък после... После няма начин да я изгубя отново. Няма начин казвам ти!
Че може ли да си изгубиш свободата бе човек? То е най-сладкото нещо на този свят... Или не е. Най-сладкото май е захарта. Или меда. Направо от кацата.
Тази голямата нали я знаеш. ...
Че може ли да си изгубиш свободата бе човек? То е най-сладкото нещо на този свят... Или не е. Най-сладкото май е захарта. Или меда. Направо от кацата.
Тази голямата нали я знаеш. ...
1562
1
5
Стоя на една пейка в един просторен и уютен, но не много поддържан двор. Погледа ми се рее небрежно от лазурната синева в небето към живото зелено в короните на дърветата и към сякаш препускащата мравка нарамила доста по-голямо от себе си зрънце. Стоя докато убивам времето и се опитвам да прогоня те ...
822
1
Тиха, прохладна утрин.
Присъствах, не, участвах в едно велико тайнство – тайнството на кръщението. Свещенодействие на видимо и невидимо, на физическо и духовно раждане, в което жрец бе самият Бог, храм - малка точка от вселената – Земята, а кръщелник бе Слънцето.
Храмът спеше притихнал. Запалени све ...
Присъствах, не, участвах в едно велико тайнство – тайнството на кръщението. Свещенодействие на видимо и невидимо, на физическо и духовно раждане, в което жрец бе самият Бог, храм - малка точка от вселената – Земята, а кръщелник бе Слънцето.
Храмът спеше притихнал. Запалени све ...
900
2
Преди много Уиндоус версии, през девет дънни платки в десета, живеело малко момиченце, ползващо никнейм "Червената шапчица", което всички юзъри в Нета наричали така заради червения калъф на таблета му. Един ден майката на "Червената шапчица" помолила дъщеря си да се кънектне с нейната баба, която жи ...
2380
5
6
Синьо кадифе. Тъмно синьо. Цвят на ирис, перуника, горска теменужка. Наситен, същевременно и бистър. Цвят на скъпоценен камък лазурит или сапфир. Дълбоко, като горски кладенец. Като черни, проницателни очи. Студено, като северното ледено море. Излъчване за тайнственост и мистика. Като жена, която но ...
1317
3
Гледаме един свят, виждаме различни неща
Въведение
Здравей, драги читателю! Вероятно за пръв път срещаш такова начало на произведение. Е, винаги има първи път. „Гледаме един свят, виждаме различни неща“ е проект, върху който от дълго време мислех. Докато се разхождах по улиците или докато киснех в н ...
Въведение
Здравей, драги читателю! Вероятно за пръв път срещаш такова начало на произведение. Е, винаги има първи път. „Гледаме един свят, виждаме различни неща“ е проект, върху който от дълго време мислех. Докато се разхождах по улиците или докато киснех в н ...
589
2
Не бързах да отварям очите си, защото знаех че ако го направя отново ще се сблъскам с познатият свят. За мен това беше също толкова мъчително, колкото и кошмарите, измъчващи ме всяка нощ.
Изминалата нощ не беше изключение, но аз не бързах да се върна в реалният свят. Харесваше ми да седя така – межд ...
Изминалата нощ не беше изключение, но аз не бързах да се върна в реалният свят. Харесваше ми да седя така – межд ...
1817
1
3
Отиде си и след себе си остави студена януарска температура в душата ми. Болката се пропи във вените като отрова, убивайки всеки сантиметър надежда, че някога всичко ще се оправи. В съзнанието ми заседнаха всички онези красиви спомени, които обилно поливам със сълзи напоследък и за неопределен перио ...
567
"Случвало ли ти се е някога да изпиташ нужда от нечие присъствие? Сякаш би могъл да бъдеш щастлив буквално просто стоейки до него, в пълна тишина..."
Колко познато...
Автобус. Случайност. Среща. Очите ми не можеха да се откъснат от теб. Криех се зад очилата. Последвах те. Цялото ми същество се слива ...
Колко познато...
Автобус. Случайност. Среща. Очите ми не можеха да се откъснат от теб. Криех се зад очилата. Последвах те. Цялото ми същество се слива ...
999
3
7
В есенната тъжна утрин тополите безпомощно размахваха ръце. Те сякаш молеха за още малко време, преди да изпаднат в зимното вцепенение. Някъде се долавяше слабият звук на уморена гугутка, която смирено изпраща лятото. До огромната зелена порта на скромна, провинциална къща стоеше малко момиченце. То ...
452
От малка все ми се случваше да се влюбвам. Било то ежедневно в някого или в занимание, което осмисля живота ми. Но този път влюбването беше различно, наподобяващо процес на падаща звезда. Навлизането на частица или тяло от междупланетното пространство в земната атмосфера с голяма скорост, предизвикв ...
653
1
3
Тъмнината му приканваше да го докоснеш, да го опиташ... Да видиш в него отражението на вселената. По хоризонта, упоритото слънце оставяше отпечатъци, разкривайки картина - небесното царство на звездите, и постелята им от безгрижни облаци. На места, те, гражданите на небето, с блещукането си приличах ...
922
1
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
