14 557 резултата
Случило се е някога, преди повече от шестдесет години ,в центъра на един голям град, където имаше и може би още го има, магазин за играчки. Нямаше особено голям избор в него, но децата винаги се спираха и се заглеждаха във витрината, където стояха няколко кукли.
Един ден в магазина влезе млад мъж, с ...
Един ден в магазина влезе млад мъж, с ...
857
1
1
Беше красив и спокоен есенен ден. Дядо Васко седеше на огряната от слънцето пейка в градския парк и наблюдаваше дърветата със замислен и леко разсеян поглед. От време на време някое пожълтяло листо падаше и допринасяше за образуването на сияйна жълта пелена на земята. В парка бе изключително живопис ...
764
След като звездите ми го отнеха, аз започнах да се привързвам към него. Към аромата му. Към думите му. Все по-често и по-често се нуждаех от него. Не се държах много добре с хората. Особено с тези, които са ме наранили. Но той ме правеше своя плячка в този фалшив живот и ме караше да бъда скромното ...
694
Детето пищеше от болка в ръцете му. Усещаше жуленето на планинското слънце дори и през плътния памучен плат на белия каскет.
Колата му бе долу, на хижа „Бъндерица“, но можеше да помоли някой да ги качи, за да не минава пеша целия път обратно. Христина беше вече на пет години, тежеше доста. Докато ог ...
Колата му бе долу, на хижа „Бъндерица“, но можеше да помоли някой да ги качи, за да не минава пеша целия път обратно. Христина беше вече на пет години, тежеше доста. Докато ог ...
773
7
Веднъж бях хванал някакъв трамвай в Надежда, който отиваше към центъра и видях Адашчето в него. Мислех да му викна, но бе далече и с оглед спокойствието на гражданите само са загледах в него. Виждах един слаб човек с много сбръчкано лице, което изведнъж можеше да стане игриво – весело и да прозвучи ...
1478
1
Не се присмивай на глупака! Я си представи, че той излезе
по-умен от тебе.
М.Генин
Имало едно време една млада и красива принцеса. Тя била колкото прекрасна, толкова и глупава. Малцина се досещали за нейният недостатък. Принцесата често се усмихвала, но избягвала задълбочените разговори внушавайки с ...
по-умен от тебе.
М.Генин
Имало едно време една млада и красива принцеса. Тя била колкото прекрасна, толкова и глупава. Малцина се досещали за нейният недостатък. Принцесата често се усмихвала, но избягвала задълбочените разговори внушавайки с ...
1042
4
11
Вали леко дъжд и двамата сме мокри. Стоим един до друг, изтръпваме от студа и от вълнението. Тялото ни е настръхнало. Трепериш като лист и гледаш надолу. Устата ти е полуотворена и дишаш учестено, даже на моменти дишането ти се пресича. Изведнъж една мисъл се блъска и в двама ни и лека нежна топлина ...
1217
1
2
Вероятно всеки от нас е преминавал през тежки емоционални състояния. Моменти, в които чувството на безнадеждност и безпомощност помрачава мислите и сърцето, и ти се струва, че нищо в жалкия ти живот няма смисъл. Може би ти също някога си изпитвал това странно чувство, от което и аз бях завладяна в е ...
797
1
" Ако спра да работя, ще умра!" - това са думи на баба Мария. Тя е на 86 години и още работи. " От 18 годишна работя. Най-лудата бях в шивашката кооперация!" - прави решителен жест с ръка. - "Вече почти 70 години съм в професията. Пенсионирах се на 56 и от тогава вече 30 години продължавам да работя ...
489
1
5
Кръчмата на Сирака се намираше близо до мегдана. Покрай нея бълбукаше зиме и лете малката селска рекичка. Тя разделяше селото на две половини, които се свързваха помежду си с няколко дървени паянтови моста. Когато прииждаше през лятото от пороищата, реката често ги завличаше и се налагаше да ги възс ...
806
3
9
Докато мъжът отваряше чадъра над главата ѝ, тя не знаеше, дали думите му закапаха като целувки по миглите ѝ, или капките дъжд паднаха по тях, за да се пързулнат в извивките им като немирни лепрeкони. Не беше сигурна и коя част на деня е, понеже небето приличаше на сърдито море, а вятърът го люлееше ...
635
13
21
Алики тичаше по крайбрежната улица всяка събота сутрин.
За първи път го видя когато беше четиринайсетгодишна. Длъгнесто момче на нейната възраст, със стари, развлечени панталони и тъмносин пуловер. Стоеше заедно с баща си на потъмнелите от влагата дъски, които се точеха по целия край на крайбрежната ...
За първи път го видя когато беше четиринайсетгодишна. Длъгнесто момче на нейната възраст, със стари, развлечени панталони и тъмносин пуловер. Стоеше заедно с баща си на потъмнелите от влагата дъски, които се точеха по целия край на крайбрежната ...
1486
2
12
Киро умря.
Ей така, изведнъж, съвсем неочаквано. В барчето ‘Трите гълъба‘ на пресечката с ‘Алабинска‘.
Случи се по време на ожесточен спор между него, Герасим и Миладин. Спор, подкрепен здраво с обилно количество алкохол. Предмет на спора беше кой е най-великият боксьор на всички времена. Киро твърд ...
Ей така, изведнъж, съвсем неочаквано. В барчето ‘Трите гълъба‘ на пресечката с ‘Алабинска‘.
Случи се по време на ожесточен спор между него, Герасим и Миладин. Спор, подкрепен здраво с обилно количество алкохол. Предмет на спора беше кой е най-великият боксьор на всички времена. Киро твърд ...
848
4
14
Расим тъкмо беше седнал на двора под ябълката и си мислеше как след 4 – 5 дена ще може да се върне на саята, когато го чу да вика.
- Герданите, герданите, вълци удавили герданите, аго Расимее, вълци удава... – шумна плесница заглуши последните думи на момчето. Расим за миг онемя, усети как всяка час ...
- Герданите, герданите, вълци удавили герданите, аго Расимее, вълци удава... – шумна плесница заглуши последните думи на момчето. Расим за миг онемя, усети как всяка час ...
988
3
4
Ето го!
Едно хвърчило време. Детето тичаше след него. Изпусна връвта, но се надяваше да се върне без нея. Вятърът надуваше хартиените листи, те се отдалечаваха – различни под блясъка на слънцето, крехките летви се разместваха в необузданите пориви на небесната стихия.
Детето сложи ръка над очите си: ...
Едно хвърчило време. Детето тичаше след него. Изпусна връвта, но се надяваше да се върне без нея. Вятърът надуваше хартиените листи, те се отдалечаваха – различни под блясъка на слънцето, крехките летви се разместваха в необузданите пориви на небесната стихия.
Детето сложи ръка над очите си: ...
612
4
8
Най-хубаво е да те събуждат гугутки. Гукат. Гу-гу-гуу. И го повтарят. Не е като бухал. Не като славей. Нито чучулига. Часовник е.
Яд го беше, че сега не го изпращаха. Мълчаха.
Вървеше и си мислеше за това, докато умуваше как може да се прехвърлят менителници и записи на заповед с един обикновен, а з ...
Яд го беше, че сега не го изпращаха. Мълчаха.
Вървеше и си мислеше за това, докато умуваше как може да се прехвърлят менителници и записи на заповед с един обикновен, а з ...
1325
3
6
Слънчевите лъчи си проправяха път през процепа на спуснатите завеси и галеха нежно лицето на Вероника. Тя бавно отвори очи. Изправи се, но мъжка ръка нежно я дръпна обратно.
- Ще закъснеем за работа, днес сме първа смяна, забрави ли? – Вероника се обърна към мъжа до себе си.
- Обичам те, Рони! Толко ...
- Ще закъснеем за работа, днес сме първа смяна, забрави ли? – Вероника се обърна към мъжа до себе си.
- Обичам те, Рони! Толко ...
861
4
Не, не е студен тоя януари, както не беше студен и миналия, и по-миналия, особено, ако си облечен за зима, а снегът все още липсва. Днес ми беше ден за излизане из центъра на града, имах да свърша някои отдавна отложени неща. Преди няколко дни няколко пациента ми кашляха в лицето, докато ги преглежд ...
605
5
Щастието няма материя, няма тежест, нито консистенция.
Стига да не го търсиш – намира те. Намериш ли го – липсва ти.
Стоях пред караваната на плажа, бях си я купил със спестените ми пари, които разбира се бяха последните ми, и размишлявах върху този така претенциозен и екзистенциален казус. Бях преп ...
Стига да не го търсиш – намира те. Намериш ли го – липсва ти.
Стоях пред караваната на плажа, бях си я купил със спестените ми пари, които разбира се бяха последните ми, и размишлявах върху този така претенциозен и екзистенциален казус. Бях преп ...
1711
2
И Владе Миркович наистина я докопа. Заплаши я, че ще подшушне където трябва коя е тя, чия дъщеря е и как е попаднала тук. Той искаше пари. Пари, за да се купи мълчанието му. Милица първо се опъна, но намери колата си със счупено стъкло, а после апартамента си с разбита ключалка. Ченгетата не откриха ...
988
1
4
Посвещава се на г-жа Стефанова и на всички жертви подложени на семеен тормоз
Тя бе красива жена, толкова красива, че мъжете се обръщаха след нея и проследяваха движението на красивото ѝ и грациозно тяло. Съучениците ми включително и аз, тайно въздишахме по нея - нашата учителка. Но, не външната крас ...
Тя бе красива жена, толкова красива, че мъжете се обръщаха след нея и проследяваха движението на красивото ѝ и грациозно тяло. Съучениците ми включително и аз, тайно въздишахме по нея - нашата учителка. Но, не външната крас ...
1150
2
35
Като всяко дете, Топлийката не ходил на училище с желание и претупвал набързо уроците и домашните работи. Не искал да разочарова родителите си и давал вид, че пише вкъщи и се подготвя за другия ден, но в главата му са се вихрили щуротии, които чакали ред да бъдат осъществени. По онова време, уважени ...
537
Денят беше горещ и плуването ми се отрази идеално. Сега лежах на плажа и мързелувах. Щях да убия няколко часа и си мислех за срещата с Емили. Нямах и телефонния номер, иначе щях да звънна сто пъти досега. Искаше ми се да се изтърся у дома и неканен, но реших в крайна сметка, че идеята не е добра.
…… ...
…… ...
890
2
5
Бавно се движеше каруцата на Караманов Петьо от ‘Анджийското тепе нагоре към село, натоварена с току-що накосения трифил[1]. Цял ден беше карал камъни за шосето, което щеше да свързва Лесово с новостроящата се мина. Конете, а пък и той, бяха изтощени – толкова време да товариш и да разтоварваш камън ...
1327
2
1
Историите на Топлийката
Гонен без грях
Тази вечер Илия се чувстваше спокоен. На връщане от работа се отби в парка. Седна на пейка, близо до входа. Слънчево, тихо и спокойно. Времето, което Топлийката харесваше. Беше си взел кафе в пластмасова чаша. Отпи от горещата напитка. И както се наслаждаваше н ...
Гонен без грях
Тази вечер Илия се чувстваше спокоен. На връщане от работа се отби в парка. Седна на пейка, близо до входа. Слънчево, тихо и спокойно. Времето, което Топлийката харесваше. Беше си взел кафе в пластмасова чаша. Отпи от горещата напитка. И както се наслаждаваше н ...
544
Спирачките на влака пронизаха тишината. Вече съм у дома, въздъхна с облекчение младото момиче. Леден вятър я посрещна на гарата в нейния роден град. Тук имаше много повече сняг, от колкото в големия морски град. Голямо усилие й бе необходимо, за да се придвижи с двата огромни куфара до стоянката на ...
947
2
6
Измина една седмица от запознанството ми с Емили Ризинг. Все още си мислех за нея, но нищо не се случваше и реших да я избия от главата си.
Една петъчна вечер бях излязъл да пия бира и вече надигах халбата, когато зад гърба ми се разнесе познат парфюм на океан.
- Не е хубаво да пиеш сам – усмихна ми ...
Една петъчна вечер бях излязъл да пия бира и вече надигах халбата, когато зад гърба ми се разнесе познат парфюм на океан.
- Не е хубаво да пиеш сам – усмихна ми ...
914
1
7
Страх
Нито млад, нито стар. Нито беден, ни богат. Ерген. Не бе грозен, но не и красив. Той беше от тези мъже, с които след като се разминеш, веднага щеше забравиш. И ако го срещнеше утре отново, нямаше да ти се стори познат. Илия живееше в малък град. Обикновен мъж, с незнайни за повечето хора навиц ...
Нито млад, нито стар. Нито беден, ни богат. Ерген. Не бе грозен, но не и красив. Той беше от тези мъже, с които след като се разминеш, веднага щеше забравиш. И ако го срещнеше утре отново, нямаше да ти се стори познат. Илия живееше в малък град. Обикновен мъж, с незнайни за повечето хора навиц ...
564
След седем годишен брачен съюз, те все още успяваха да правят задоволителен секс. И сега след секса, двамата запъхтяни, запалиха по цигара и заговориха.
- Имаш ли нови идеи за разкази – попита той.
- Имам…например, двама души, Той и Тя, в един хубав ден като днешния, си говорят. Той ѝ признава, че о ...
- Имаш ли нови идеи за разкази – попита той.
- Имам…например, двама души, Той и Тя, в един хубав ден като днешния, си говорят. Той ѝ признава, че о ...
890
6
Този разказ написахме заедно с едната ми дъщеря Елена Минчева и участвахме н регионален фантастичен конкурс. Естествено на олимпийския принцип, за участието. Но това съвсем не означава, че разказът е лош!
Самотникът и галактиката
Привлекателно елегантен в морскосиньото си сако, скрил очите си зад тъ ...
Самотникът и галактиката
Привлекателно елегантен в морскосиньото си сако, скрил очите си зад тъ ...
1129
Мисълта, която като мълния ме проряза беше, че искам тази жена. Не може само богатите да имат всичко. И аз голтакът исках това бижу. Не съм мултимилионер, но смея да твърдя, че съм чаровен. Даже хубав и умен. Тъмните ми очи и тъмната коса, леко матовото ми лице привличат жените. Казват, че приличам ...
973
1
12
Както винаги всичко тръгна от големия ми нос.
Аз не си патя от голяма уста като мнозина други, ами от голям нос. И не защото сам си го навирам в чужди работи и в чужди достойнства. Обратното е - чужди на мен работи и непознати ми достойнства все достигат до обонянието ми, най-често против всякакво м ...
Аз не си патя от голяма уста като мнозина други, ами от голям нос. И не защото сам си го навирам в чужди работи и в чужди достойнства. Обратното е - чужди на мен работи и непознати ми достойнства все достигат до обонянието ми, най-често против всякакво м ...
2025
5
16
Чувствам се като старинна сграда, която тъмнината, чрез някакъв магичен способ реставрира. Позакърпва похабената ми фасада.
Свикнах постепенно. Да се разхождам през нощта. По улиците на града. Сам с кучето.
Така избягвам слънцето. Гади ми се от него и всичките му лицемерни поклонници. Страня от обек ...
Свикнах постепенно. Да се разхождам през нощта. По улиците на града. Сам с кучето.
Така избягвам слънцето. Гади ми се от него и всичките му лицемерни поклонници. Страня от обек ...
664
Омръзна ми тази работа с продажба на бижута и се оглеждах в сайтовете за нещо ново, но нищо не излизаше за сега, затова исках или не отключих витрината и после влязох в магазина. Не бях пил кафе и главата ми беше разбъркана от снощи. Ах, тази Сюзан…лудувахме до малките часове с нея… Май уиски, текил ...
979
1
6
Слънцето отдавна беше изгряло, когато Расим се върна на саята. Закъснял беше да пусне овцете и те проблейваха начесто. Жена му шеташе около колибата. Приближавайки я, той и подаде сноп горски ягоди.
- На. За децата. – Рамзина взе ягодите погледна го с големите си черни очи и рече:
- Хавая си си губи ...
- На. За децата. – Рамзина взе ягодите погледна го с големите си черни очи и рече:
- Хавая си си губи ...
893
2
5
Призори е...
отварям очи!
Някакви светлосенки привличат погледа ми...
Слънцето си играе с мен! Закача се! Иска внимание, както всеки един от нас търси да е нужен и необходим, да е уважаван и значим за другите или за някого.
…… ...
отварям очи!
Някакви светлосенки привличат погледа ми...
Слънцето си играе с мен! Закача се! Иска внимание, както всеки един от нас търси да е нужен и необходим, да е уважаван и значим за другите или за някого.
…… ...
1210
1
Тази сутрин започнах работа съвсем без настроение. Не само защото беше понеделник сутринта... И не само защото Светла ми се скара, че не съм си изгладил ризите... Денят беше дъждовен и мрачен. Секретарката ми сервира кафето с твърде много захар... Освен това бюрото ми имаше някакво мазно петно.
‚Г-н ...
‚Г-н ...
1499
3
22
16 юни
Съвсем го опорочиха този конкурс. Ами виж я тази мис ‚България‘ – на недоспал крокодил прилича. Е, вярно има дълги крака и големи гърди. Ама и другите ги имат, задължителен атрибут. Ама от пръв поглед си личи – кучка отвсякъде. Не че не знам как стават тия работи, ама това е пълно неуважение ...
Съвсем го опорочиха този конкурс. Ами виж я тази мис ‚България‘ – на недоспал крокодил прилича. Е, вярно има дълги крака и големи гърди. Ама и другите ги имат, задължителен атрибут. Ама от пръв поглед си личи – кучка отвсякъде. Не че не знам как стават тия работи, ама това е пълно неуважение ...
761
2
2
Когато влязох при децата, се учудих на тяхната буйност. Опитах се в началото нещо да кажа. По-скоро излезе нещо като хриптене, но се овладях и се представих на няколко деца, които ме гледаха така, сякаш можеше да им се случи нещо лошо. Направих пауза и в едно мнимо затишие ги попитах дали знаят какв ...
1189
1
Валеше тихо и кротко от сутринта. Никакви признаци за нещо по-сериозно. Въпреки всичко обаче, хората бързаха да се приберат по домовете си, вдигнали високо яките на якетата си, да хлопнат входната врата зад гърба си и да потънат в домашния си уют – къде привиден, къде реално съществуващ. Всеки си зн ...
926
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
