14 755 резултата
3.
- Чакайте малко, това е някаква шега! – засмя се Парапунов.
- Повярвайте ми, не е! През целия си живот не съм виждал толкова откачена история. Версиите и на тримата съдържат моменти, които противоречат на събраните доказателства. Но когато ги слушаш, няма как да не повярваш на всеки един от тях. ...
- Чакайте малко, това е някаква шега! – засмя се Парапунов.
- Повярвайте ми, не е! През целия си живот не съм виждал толкова откачена история. Версиите и на тримата съдържат моменти, които противоречат на събраните доказателства. Но когато ги слушаш, няма как да не повярваш на всеки един от тях. ...
1085
3
10
Баба отново разказва: „Пътувахме с внука към село. Носехме подарък за рождения ден на другата баба – огледало за баня. (Удобно е да се пътува с дете и огледало в автобус!!!) Детето пожела да го развие и се огледа: „Подаряваме го на баба, пък се виждам аз...” После се сети: „Преоблечи ме с потника на ...
1022
2
1
Забързани и потънали в мислите си, вървим по тротоара. Пазаруваме и излизаме от магазина с пълни чанти с храна, а най-отгоре сме сложили и тоалетна хартия. Усмихнати и доволни, се отправяме към домовете си. По пътя, с периферното зрение виждаме човек, седнал на място, на което не пречи на никого. Из ...
654
1
Баба Айше гледаше пендарите на чорбаджийката и не вярваше на очите си. Слънчевите лъчи се бяха спрели върху тях и те искряха. Поогледа се бабата и като видя, че Дамяна е на двора, бързо завърза кърпата с пендарите и я напъха в пазвата си.
Аллах, прости ми, ама те си имат всичко – пари, добитък, имот ...
Аллах, прости ми, ама те си имат всичко – пари, добитък, имот ...
953
3
14
- Хъррр…….. хъррррррр….. Дамянкееее….хъррр… - изстена тихо чорбаджийката и се строполи на пода.
Дамяна я гледаше уплашена. Очите на жената гледаха право в нея, но изцъклени и невиждащи вече.
- Чорбаджийкееее….
Момичето я разтърси за ръцете, после изкрещя, но никой не я чу. Втурна се към вратата, зат ...
Дамяна я гледаше уплашена. Очите на жената гледаха право в нея, но изцъклени и невиждащи вече.
- Чорбаджийкееее….
Момичето я разтърси за ръцете, после изкрещя, но никой не я чу. Втурна се към вратата, зат ...
1074
5
11
1.
Ромео Парапунов беше изтъкнат писател и общественик. Беше автор на незабравими пътеписи и фейлетони, но от известно време се беше отдал на голямата си страст – криминалните романи. Последната му творба, „Мистерия край Ропотамо“, се радваше на небивал успех. Издателят му бе предложил да напише про ...
Ромео Парапунов беше изтъкнат писател и общественик. Беше автор на незабравими пътеписи и фейлетони, но от известно време се беше отдал на голямата си страст – криминалните романи. Последната му творба, „Мистерия край Ропотамо“, се радваше на небивал успех. Издателят му бе предложил да напише про ...
1902
16
Чудя се кога е станало толкова късно. Пепелникът до мен е пълен и вдигайки поглед, виждам, че из цялата стая се стелят облаци, като от мъгла. Жена ми ще ме убие! Отварям прозореца и прохладният, нощен въздух се изсипва при мен, и бързо прогонва цигарения дим. Поемам дълбоко дъх. Чувам как листата на ...
880
1
3
Мириса, излъчван от пътя, винаги е различен и Алтар дори със затворени очи можеше да познае дали е на хрущящия пясък, поскърцващ при всяка крачка и неговия пустинен дъх или върви по някоя пътека, извила се като змия, пресичаща степите и обиращия шума от стъпките мирис на смачкана трева.
Знаеше кога ...
Знаеше кога ...
820
Кръвта и се разстилаше като огнена лава във вените, а веселото потрепване в стомаха на освободени, сякаш от плен пърхащи с криле, пеперуди, беше отдавна потънало в прашните шкафове на времето. Сякаш излязла от посивяла кал, душата и се бореше с неродени, изстреляни напосоки мисли, сгърчени от вражду ...
450
Излезе на двора, разтривайки слепоочията си в опит да осъзнае видяното и чутото току-що. Огледа се - няколкото греди, струпани под навеса в долния край на двора на хижата, щяха да свършат добра работа на първо време.
Спусна се по неравния наклонен терен, захвана с две ръце една греда и я помъкна наг ...
Спусна се по неравния наклонен терен, захвана с две ръце една греда и я помъкна наг ...
1902
3
9
След като отвори очи в миришещата на дезинфектант бяла стая и преодоля мъглата на упойката, Ния веднага се сети за проклятието. Седмица по-рано бе видяла своята бивша съученичка Вяра да пие сама вино, от бутилката, в кварталния парк. Дрехите й бяха опърпани, косата – разчорлена. Бяха си разменили по ...
778
3
3
Живели в малка квартира с детето си. Времената били такива. Кризи и недоимък. Или може би на тях нищо повече не им трябвало. Обичали се истински и се подкрепяли. Той все ѝ повтарял, че любовта му е по-силна от живота, а тя се усмихвала и му отговаряла, че е всичко за нея. Били млади и влюбени. Живот ...
1006
2
4
Устата на Майк остана отворена от изненада, но едва успя да не хлъцне. Погледът му помътня, започна да се ядосва. Стана зъл.
Цял ден имаше разправии с ченгетата, а сега това му дойде като гръм от ясно небе. Ядът му ескалира. Беше закипял като тенджера под налягане.
Той се приближи бавно към нея, пре ...
Цял ден имаше разправии с ченгетата, а сега това му дойде като гръм от ясно небе. Ядът му ескалира. Беше закипял като тенджера под налягане.
Той се приближи бавно към нея, пре ...
928
3
11
8.
- Разбира се, аз, като човек на науката, не вярвам на видения и пророчества. Отдавам го на силния стрес от загубата на приятел. Когато децата се сблъскват със смъртта за първи път и особено, когато тази смърт е в резултат на някакъв инцидент, е напълно нормално да се породи чувство на вина. Работ ...
- Разбира се, аз, като човек на науката, не вярвам на видения и пророчества. Отдавам го на силния стрес от загубата на приятел. Когато децата се сблъскват със смъртта за първи път и особено, когато тази смърт е в резултат на някакъв инцидент, е напълно нормално да се породи чувство на вина. Работ ...
933
8
4.
- Човекът познат ли Ви беше? Можете ли да го опишете? – попита Френцов.
- Със сигурност не беше от нашето село, непознат мъж, възрастен. Но не помня лицето му или нещо по-особено, не толкова, защото не се виждаше, по-скоро защото бях в шок – отговори Станимир.
- Добре, разкажете ми за рождения де ...
- Човекът познат ли Ви беше? Можете ли да го опишете? – попита Френцов.
- Със сигурност не беше от нашето село, непознат мъж, възрастен. Но не помня лицето му или нещо по-особено, не толкова, защото не се виждаше, по-скоро защото бях в шок – отговори Станимир.
- Добре, разкажете ми за рождения де ...
869
2
Жаркото слънце се показа иззад облаците. Пекна. Стана горещо и задушно. Малките вадички и водопадчета, бълбукащи по склона на бреговете към езерото пресъхнаха, вятърът издуха мрачните облаци накъде на запад. Терасата на къщата, разположена над езерото, бързо изсъхна. Езерото, завряло по време на бур ...
1025
1
4
- Глупости – изруга на глас Михаил – като не върви, не върви! Къде се забих в дебрите на ирационалното?!
Беше обезсърчен, но въпреки това записа старателно файла на разказа, по който работеше не без мъка през последните часове, и едва след това изключи компютъра си. Погледна часовника си, време беше ...
Беше обезсърчен, но въпреки това записа старателно файла на разказа, по който работеше не без мъка през последните часове, и едва след това изключи компютъра си. Погледна часовника си, време беше ...
1423
1
12
Дъждът рукна изведнъж като прогонен звяр и принуди двамата влюбени да се скрият под една изоставена сграда покрай града. Свечеряваше се, слънцето тъжеше зад немирните облаци и въздъхваше тежко, денят премина в неочаквано приключение.Таня и Венци се познаваха покрай обща позната, която ги убеди през ...
768
2
Седя под тръстиковия навес на брега на морето. Сянката е тежка, морският бриз се разлива по тялото ми. Музиката на бара е непозната, но приятна, леко меланхолична. Слънцето отдавна е тръгнало надолу и чадърите, и шезлонгите пред мен са почти празни. Морето е успокоило бесовете, които цял ден го кара ...
1132
1
4
Гледката бе впечатляваща. Момичето с многото плитки се катереше умело, като се захващаше във фугите между облицовъчните плочи. Винаги имаше три опорни точки и вероятността да падне бе нулева – така поне изглеждаше. За постигането на такова майсторство само талант не стига, нужни са и упорити трениро ...
747
1
- И какво сега? По телевизията страх, на работа също. Страхувам се да не остана без пари, без отопление за зимата. Страх ме е да не изгубя авторитет и доверие сред близките си, толкова трудно спечелено.
Такива мисли се редуваха една след друга в главата на Росен още от сутринта. Беше почивен ден и м ...
Такива мисли се редуваха една след друга в главата на Росен още от сутринта. Беше почивен ден и м ...
764
1
2
РАЗКАЗЪТ
Наближаваше пет следобед, а Марин Димитров въздишаше драматично сред застоялия мирис на цигари и бира в сумрака на празния си тавански апартамент. Мизерията и тясното пространство го потискаха, но тази дупка бе единственото, което можеше да си позволи с парите, които изкарваше, работейки в ...
Наближаваше пет следобед, а Марин Димитров въздишаше драматично сред застоялия мирис на цигари и бира в сумрака на празния си тавански апартамент. Мизерията и тясното пространство го потискаха, но тази дупка бе единственото, което можеше да си позволи с парите, които изкарваше, работейки в ...
1255
2
1
Годината е 2037. Сега е времето на обширните, големи и велики промени. Най-вече,заемащи важна роля в живота на човечество.
Следобед е. Вкъщи съм и гледам телевизия, спокойно отпуснала се на просторния диван в хола. Внимателно се заслушвам в днешните новини и продължавам да седя така спокойно, отпусн ...
Следобед е. Вкъщи съм и гледам телевизия, спокойно отпуснала се на просторния диван в хола. Внимателно се заслушвам в днешните новини и продължавам да седя така спокойно, отпусн ...
1336
4
Утро. Неискането да станеш, да дишаш, да се движиш, да гледаш, да правиш го съсипва. Кафето е с вкус на рядка тиня и не може да изостри сетивата ти, за да се напрегнат, да изпитат поне капка желание за живот. Кучетата са вързани – губят романтиката, насаждат груб натуралитет. Градът е далеч, но е ос ...
857
2
1.
Мъглата беше гъста и сива и обгръщаше всичко наоколо. Луната не се виждаше. Тесният път се виеше в гориста местност. Станимир стискаше здраво волана, но шофираше основно по памет, защото не виждаше нищо и фаровете не помагаха. Познаваше отсечката добре, но беше изморен. Часът бе два през нощта.
С ...
Мъглата беше гъста и сива и обгръщаше всичко наоколо. Луната не се виждаше. Тесният път се виеше в гориста местност. Станимир стискаше здраво волана, но шофираше основно по памет, защото не виждаше нищо и фаровете не помагаха. Познаваше отсечката добре, но беше изморен. Часът бе два през нощта.
С ...
1001
4
1.
Гората беше потънала в мрак и единствената светлина в района идваше от огъня, запален пред ученическия лагер „Мура“. Лагерът се състоеше от две големи дървени бунгала – едно за момичетата и едно за момчетата, две по-малки бунгала – едно за възпитателите и едно за медицинската сестра и една постро ...
Гората беше потънала в мрак и единствената светлина в района идваше от огъня, запален пред ученическия лагер „Мура“. Лагерът се състоеше от две големи дървени бунгала – едно за момичетата и едно за момчетата, две по-малки бунгала – едно за възпитателите и едно за медицинската сестра и една постро ...
873
4
Кара без посока и цел из улиците и накрая спря до магазина за спортни стоки на Рей. Рей й беше съученик от гимназията, бяха в един клас и се знаеха от сто години. Често той я задиряше, но Розалин винаги се е държала настрани от него. Отхвърляла го беше с насмешка, че не може да имат нещо повече от п ...
1294
2
8
Повечето от историите за наранени кутрета (не че някога съм слушал такива) сигурно биха били достатъчно незначителни, за да си заслужава изобщо да бъдат споменавани. Но ако в тях се съдържа близко до читателя послание, в което той лесно би могъл да припознае себе си в описаните събития и случки, то ...
1177
1
1
В ония мътни години на деветдесетте, в зората на зараждащата се демокрация, почина бабата - майката на жена ми. Хората тогава все оше внимателно се оглеждаха на ляво и на дясно какви очи ги следят и какви приказки ще чуят за техните постъпки, пък било то и на погребение. Ние, останалите роднини, по ...
796
1
1
Беше ден като всички останали. Ден в който хората по цялата земя следваха съдбата си, бореха се с трудностите, наслаждаваха се на успехите, обичаха и мразеха, прокарваха пътища или разрушаваха домове, мечтаеха или правеха горчиви равносметки, ден в който не бяха готови да умрат...
„Време е!“ - дълбо ...
„Време е!“ - дълбо ...
1135
2
Дните се затъркаляха и отминаваха като облаци по небето. Розалин си вършеше работата у дома, тичаше при свекър си в клиниката, но имаше едно на ум. Съмненията я изгаряха. На върха на езика й беше да разпита Майкъл. Но той не показа нищо по – различно…
Вечер стояха на верандата, гледаха светулките, п ...
Вечер стояха на верандата, гледаха светулките, п ...
1166
1
13
Стоеше като закован, слушаше странната звънлива тишина, възцарила се след грубия мъжки глас, затвори очи и ги стисна силно.
„Не, това не може да е истина, нещо ми става, що за глупости са това?” – така си говореше окуражително наум. Седна бавно на тревата със стиснати очи, извади от раницата си вода ...
„Не, това не може да е истина, нещо ми става, що за глупости са това?” – така си говореше окуражително наум. Седна бавно на тревата със стиснати очи, извади от раницата си вода ...
2443
1
15
Вплетени в прегръдката на буйния огън в камината, дървата пукаха като пуканки, които подскачат и се пръскат с характерен звук. В комина бучеше зимния вятър.
Пламен, които седеше в удобното си кресло нервно затръшна лаптопа си. Вдъхновението му се бе изпарило и младият писател се притесняваше, че ням ...
Пламен, които седеше в удобното си кресло нервно затръшна лаптопа си. Вдъхновението му се бе изпарило и младият писател се притесняваше, че ням ...
1628
2
13
ПОВЕЛИТЕЛКАТА НА ПРАЗНИЦИТЕ
Все някога сте я срещали, да знаете. Но може би не сте ѝ обръщали достатъчно внимание. Може дори да ви е издразнила с нещо, може и да сте решили, че не е съвсем наред . Но няма начин да не забележите Повелителката на празниците.
...Тя ги помни,чака и напомня непрекъснато ...
Все някога сте я срещали, да знаете. Но може би не сте ѝ обръщали достатъчно внимание. Може дори да ви е издразнила с нещо, може и да сте решили, че не е съвсем наред . Но няма начин да не забележите Повелителката на празниците.
...Тя ги помни,чака и напомня непрекъснато ...
666
1
Мъжки сълзи
Свечеряваше се. Беше първата половина на юни и въздуха миришеше на цъфнали липи. Спомни си как като деца, с Габриела, беряха липов цвят за чай.
Върху малката холна масичка в малкия му апартамент, Гришата беше разтворил стари албуми със снимки. Разглеждаше ги, пиеше уиски (рядко му се слу ...
Свечеряваше се. Беше първата половина на юни и въздуха миришеше на цъфнали липи. Спомни си как като деца, с Габриела, беряха липов цвят за чай.
Върху малката холна масичка в малкия му апартамент, Гришата беше разтворил стари албуми със снимки. Разглеждаше ги, пиеше уиски (рядко му се слу ...
1021
2
9
В този летен ден небето изобщо не беше в настроение. Явно някой на земята го беше сериозно разлютил, защото изведнъж се намръщи с тежки стоманеносиви облаци, лисна отгоре буен дъжд и замята мълнии с мощен басов грохот. Стана страшно навън и хората се изпокриха. Кара се и бесня повече от два часа, по ...
1063
1
7
Глухите стъпки на Розалин сякаш ечаха в тишината. Запристъпва по стълбата, като се олюляваше. Целият ѝ свят се срина за един-единствен миг. Попадна в бездна.
Всеки нерв от тялото ѝ затрептя от тревога.
Умът ѝ отказваше да приеме, че Майк е направил това... лошо нещо. Колкото повече мислеше, толкова ...
Всеки нерв от тялото ѝ затрептя от тревога.
Умът ѝ отказваше да приеме, че Майк е направил това... лошо нещо. Колкото повече мислеше, толкова ...
1061
2
8
Къщата, към която вървеше, изглеждаше необичайно. Изправена под сянката на малката горичка, тя сякаш бе съставена от две напълно еднакви части, изправени една срещу друга и свързани от нещо подобно на разрушен коридор.
Приближи се. Пред входа на едната страна стоеше жена, загледана някъде надалеч, н ...
Приближи се. Пред входа на едната страна стоеше жена, загледана някъде надалеч, н ...
1788
16
Розалин гледаше към дъгата, която беше се появила след дъжда и щракаше кадър след кадър на телефона си. Цветовете бяха нежни и ефирни, като впечатляващ акварел, нарисуван от незнаен художник.
Дъгата се простираше като купол, започващ от единия до другия край на гората.
Тя премигна няколко пъти, за д ...
Дъгата се простираше като купол, започващ от единия до другия край на гората.
Тя премигна няколко пъти, за д ...
1207
2
8
– Хайде де, недей да стоиш така като наказана! – слаба и трепереща, Нина ме побутна да вляза в дома ѝ. – Ела да опиташ сладкото от ягоди. Пък догодина... – от изсъхналите ѝ посинели устни се изтръгна тежка въздишка. Леденият стон, излязъл от дробовете ѝ, приседна като буца в гърлото ми.
Пристъпих на ...
Пристъпих на ...
965
3
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
