14 355 резултата
Само на това място не мислех, че ще го срещна. Пушеше цигара пред Народния театър, вече щяхме да влизаме за представлението. Времето беше хубаво, как не се изсипа в тези часове отново дъжд, не знам…
Години идваше при мен в книжарницата. Обаждаше се често и по телефона, винаги започваше с въпроса „ И ...
  221 
От известно време Чапкъна, старият рибар, осъзна нещо което му убягваше досега. А именно, че не само той, както си мислеше преди, а и всички останали хора по тоя широк свят се клатушкат в огромното море от незнание и несигурност, точно по същия начин, както той с малката си дървена сеферка, една от ...
  243 
На съвещанието суперултракомпютрите от втора категория получиха само обща връзка, нормалните суперкомпютри следяха мненията от общ екран.
Суперекстраултрахиперкомпютърът изнесе основния доклад. И, разбира се – председателстваше пишещата машина. Най-опитната, с исторически поглед към проблемите…
хххх ...
  184 
Първият път като видях Паруш в същност видях първо една помпа на пътя. От ония крачните, алуминиева, хубава, голям размер, вече ги няма по магазините, а и да ги има ще са много скъпи.
Пътят за село минава през гора, стара, тъмна, и точно поради това там карам бавно, защото не знам какъв звяр може да ...
  232 
След като роди и третото дете, отново момиченце, Анито заприлича на изсмукана котка, и въобще вече не приличаше на себе си.
Пак си беше хубава, младостта още не я беше напуснала, но децата са си деца, а грижите - грижи.
Всеки си иска своето.
Обяснима развръзка, и естествен процес, както се пееше в е ...
  321 
Накрая светът постигна демократичния връх на цивилизацията – абсо.лютната откритост и честност.
Никакви тайни, никакви заговори, никакви подмолни и задкулисни действия. Всичко пред всички.
Като се започне от елементарните неща от живота. Никакви скриващи същността на човека стени, врати, завеси. Къщ ...
  204 
От начало той се опита да възроди щастливия живот на това селище, сложи огромен надпис ‘Fun_Park’, пусна реклами в местния вестник, поизчисти и ... зачака посетители. Чака нетърпеливо до третия ден, когато две пъпчиви и прашасали хлапета не потропаха на входната будка и поискаха розови близалки и за ...
  208 
Дона Матронова, или Матроната, както беше известна в махалата, беше бясна на живота, защото дългоочакваният мечтан принц на който тайно се надяваше, никога не дойде при нея, и така живота който тя и без това усещаше, че поначало нещо си му имаше и беше тотално съсипан.
Дона Матронова седеше по цял д ...
  331 
Макарич работеше с метлата акуратно, без да бърза. В неговите движения имаше настроение, амплитуда и някаква рутинност – пълна предсказуемост на движенията. На пръв поглед това беше съвсем обикновена, даже непрестижна работа. Но не и за Макарич. Той следеше и контролираше всяко свое движение – точно ...
  167 
Зъбите мелеха пластмасата, която хрущеше и скърцаше в гърлото на мелачката. Стоящ пред ненаситната й паст, хранех чудовището с полиетиленови изрезки. Валовете въртяха и късаха на късчета цветните полимери с хищните си метални зъбци и трябваше да хвърлям и хвърлям, а силозът, като стомах на чревоугод ...
  391 
Той се разхождаше из полята около селото, заедно с двете кастрирани кучета - майка и дъщеря, а слънцето го напичаше, караше го да гледа надолу в тревата и да мисли странни мисли. Често ходеше така, някой път даже с колелото, а кучетата след него. Почти като в детството.
На никой не правеше впечатлен ...
  408 
08.04.2123, 07.23ч
Нина машинално отмяташе страниците на дисплея на устройството върху лявата си ръка, втренчена в големия дигитален екран на стената, но погледа ѝ не се спираше на нищо интересно. Не знаеше вече колко време се опитва да открие нещо грабващо вниманието, но усещаше болка в дясната си ...
  228 
По списък бяхме приети 32 души. На януарската сесия се появиха стотина. Всеки ден след началото на първия семестър виждахме нови лица и задници. Както ги нарекох – парашутисти и подводничари…
Дойде едно маце… Мани, мани… Бащай сигурно е бил стругар. Красивоооо… Около нея веднага се трупнахме. Както ...
  213 
Първи изпит в СУ. Януари, 1974 година. Още неизсъхнали от празниците – и на кладата. „История на БКП“. Четеше ни някакъв симпатяга с приятен глас. Унасящ, приспиващ…
Обаче – изпит!
Първи изпит. А първият изпит е като първи секс. Важното е да се мине / да те минат. Пък оценки ще се слагат после, сега ...
  462 
Бийп... Бийп... Бийп...
Аз съм миролюбив мъж, но много ми се иска да удуша някой от мобилните оператори. Сякаш стоят и дебнат, кога разговорът е в кулминацията си и започва това бийпкане. Сигурен съм, че мрежите са създадени единствено, за да ти унищожат щастието.
Отново набирам.
" Абонатът е извън ...
  156 
Никой не се ражда еничар, сине!
Николай Хайтов
Пъшкаха от старост вековните буки и борове, сгушени в мразовитата прегръдка на Балкана.
И сякаш оглушели за бурите и ветровете, помнеха единствено писъците на майките и кървавите отблясъци, застинали в остриетата на ятаганите.
Защото бе страшно време. В ...
  567  10  23 
Есе по “Старецът и морето” или моят нов съвременен герой
Преди време трябваше за един конкурс да кажа кой е моят съвременен герой. Написах,
че той трябва да бъде някой като Рулон Гарднър, един американски борец, издигнал се
от нищото, преминал през безброй трудности и стигнал до олимпийско ниво, къд ...
  393 
Животът ни е твърде кратък, за да разберем, че Вечността не съществува.
Имало едно време един дърводелец. Никой никога не го бил виждал да се ядосва или да тъгува. Той знаел, че всичко е преходно и не заслужава неговото внимание.
Когато бил малко момче постоянно ставал свидетел на лошото пиянство на ...
  484  10 
Той се събуди. Изминаха три дни от раздялата – напрежение, отчаяние, безтегловност, пустота, безнадежност. Тази сутрин първата мисъл пак беше за НЕЯ, с такова чувство на отчаяние. Същото беше и вчера.
"Ще мине, и това ще мине" – Той си спомни притчата за цар Соломон – "Разсмей ме, когато ми е тъжно, ...
  450 
- Е, добре заварила…
- Добре дошла, Пенке! Откога не сме се виждали… Как си, що си?
- Бивам, лельо Маро… Все още работя, не ми се минава на пенсионерска диета…
- А… Извинявай, Пенке, ама да те питам… Ти вече трупна години, но нещо мъж… Деца?
- Спокойно, лельо Маро, аз съм съвременна жена. Моята цел ...
  215 
Измамният любовник
***
/По действителен случай./
Когато го срещнах бях едва на двадесет години. Тогава той беше на двадесет и пет. Беше закръглен млад мъж с очила и красиви очи.
Той за мен беше първият . Преди него бях неопитна в любовта , в всяко едно отношение. ...
  359 
Лично Дяволът отиде да вземе душата на бай Иван. Искаше му се да позлорадства пред страховете и отчаянието на стария мошеник, успял да излъже маса народ, че даже и властите.
Бай Иван – официално живеещ на помощи, неофициално притежаващ осем столични апартамента, пет в Пловдив, четири във Варна и сам ...
  498  13 
Представяш ли си, Гейбриъл, вчера какво изживях… Не, не – не е война, не е и опит за преврат…
Ма, какъв преврат… Имаме стабилна власт, в духа на нашия ромейски двуглав орел. Имаме двама цесари по ротация, имаме консолидирано политическо войнство, имаме закрилата на сами Константинопол и техния импер ...
  196 
Ангел се появи в живота ми, жена с бяла и чиста душа.
Намери ме, и изгони мрака от сърцето и душата ми.
Замени ги със светлина.
Дойде и свали оковите които сам бях си поставил.
Най-чиста любов е това което изпитвам, без поквара,без лъжа. ...
  212 
Криех се. Бях потаен. За доста хора бях като портрет на стената-гледаха ме и се чудиха защо съм символ на самотата, която изпитваха. Предубедеността им, разбира се,
не им позволи да ме попитат,
а ме наблюдаваха като атракция в Зоопарк.
Презирам тази провокативност и това, че искаха да предпазят пове ...
  177 
ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ, Лъжицата
-Не исках да ти разказвам за себе си, но все едно, това вече е минало и аз преминах през него.- Самарянката леко се усмихна.-Може да ти прозвучи неочаквано, но пред тебе стои една престъпничка, обвиняема за сериозно престъпление. Това ми коства предишната ми ...
  248 
Бях влюбена в Антон от времето, когато бяхме студенти-първокурсници. Имаше много по-хубави от него, но аз се влюбих в ума му, в момчешкото излъчване и голямата му усмивка. С него винаги беше забавно, някак леко му се отдаваше. Бяхме задружни и често спретвахме купони, на които не откъсвах очи от нег ...
  444 
Старият полковник беше мрачен. Малко безсмислено занятие в самотата. Но емоциите надделяваха. Е, като дойде дъщерята – ще ги излее свободно и буреносно…
И къде се мота това момиче? Преди половин час излезе, магазините са на някакви си двеста метра, списъкът е само от девет поръчки… Или е тръгнала да ...
  267 
Срещнах бивш съученик. Неочаквано – в парка на чужд град, където бях за два дни на гости у роднини. Разбира се, след посрещането и разпита „А как е…“ ш, докато стане обещаващия феерия обяд, излязох да поразгледам града. Нещо като историческа обиколка – посетил го бяхв друга епоха, преди тридесетина ...
  339  15 
Смали се още повече. Уж знаеше пътя, а на две стана снагата му. Стигна до брега, загледа се в отблясъците на реката и сведе поглед към нозете си. Помнеха го още камъчетата, шушнеха тревите... Връщаха му спомена за безвъзвратното, тежестта на онзи миг, в който разлюби всичко и му остана само изтерзан ...
  486  11  15 
Храстите жилеха с острите си шипове лицето му, сърдити че нарушава отнелите им цяла година растеж и подредба. С нахалството си, ловеца разбъркваше местата им по време на бягането, като чупеше гръбнаците на трънливи стъбла, трошеше костите на жилави клонки, а те в замяна го ръгаха ожесточено в стомах ...
  286 
"Безкрайността е най-краткият път към себе си."
Сенилга
Мрак над бялата, разпръсната като облаци, видимост на пътя, скърцането на ноемврийския сняг - ранен, голям ... така че не могат да минат коли, само шейни бързат, прорязвайки безнадеждната полунощ на Полесие! Те нямат време да замръзнат сред щед ...
  2138  20 
Лято е… Жегата пука всичко, върху което стъпи. Въздухът трепка тежко и упояващо.
И се задава отпуска.
Непланирана, неплатена само за някакви си четири - пет дни. Ама като ти я разпорежда шефът, смееш ли да откажеш.
Доставките от Италия се бавят със седмица, има още седмица до края на болничните на К ...
  677  17 
Асен беше Хасан, но си остави българското име след всичките онези преименувания и връщане на имената.
Не беше турчин, а циганин.
Но с турците минаваше за турчин, с циганите - циганин, а с българите беше българин.
Арменци много, много не познаваше, но ако познаваше сигурно и там щеше да се впише няка ...
  358 
Фаровете на колата ми режеха нощния сумрак. Бялата осева линия бягаше напред, от радиото се носеше позабравената музика на АББА. Беше ми леко на душата, дали от изминалият прекрасен ден или предусещането на една нежна и бурна нощ с Цветелина.Мдаа Цветелина, винаги ухаеше на нещо различно, не е от па ...
  435  23 
На мен три циганки са ми орисали живота. Мине не мине, току се появи някоя и започва да нарежда пророчески думи. Срещите с тях са винаги случайни и спонтанни, ако въобще съществуват случайности. Каква е тази тяхна дарба, не знам, но що са ми нарекли трите, все се е случило.
Бързам да поясня, че за м ...
  1010  11  51 
В ранното утро тишината се стелеше над ромската махала. Само едно провлачено кукуригане на ранобуден петел трепна над смълчаните колиби.
Ангел се събуди, но пак мушна лице под чергата. Завит презглава дремеше и чакаше баба му Фанка да се размърда. Живееха сами, в една колиба в края на селото. Майка ...
  655  23 
Падна здрач. Светът притихна в очакване на настъпването на нощта. Лястовичките под стряхата се свиха в гнездото си. Потръпваха от вечерния хлад, който пронизваше мъничките им телца. Небето стана огнено червено. Слънцето се прибра в Златния си дом отвъд хоризонта. Светът застина, a природата притаи д ...
  345 
К
Kогато се събудиш сутрин, първото нещо, което ти се прави е да отидеш до тоалетната. Но този ден не беше такъв. Защото се събудих от страшен трясък. Когато отворих очи, видях че стените на апартамента ми ги няма. Аз бях целия в прах, мазилка, части от панела. Над мен летяха хеликоптери. Аз бях кра ...
  401 
Цял ден прекарах в гората, само аз и моята самота. Взирах се в млечно-синьото небе и мечтаех света да спре да се върти така бясно. Скитник в душата, скитник и в реалността. Малък ручей ми нашепваше тихичка песен и тайно ме превърна в маг. Окрилен от тази небивала магия, седнах на една поляна и зарея ...
  195 
Предложения
: ??:??