14 354 резултата
HUG ME AND TELL ME EVERYTHING WILL BE FINE…
Песента ме успокоява. Последните дни ме е обхванало ледено спокойствие. Мисля си „Пристъпът идва отново!“. Не изпитвам страх. Вече не. Просто това ледено спокойствие. Седнала съм в градината и пия ментов чай с мед. Господи, не съм спала с дни. Четири сутри ...
  890 
КОСМИЧЕСКИ КЪСМЕТ
Аз се казвам Гуцила и доскоро бях най-влюбената съпруга на Сириус. Бях женена за най-красивия и най-мил мъж на нашата планета, и така-така, до последния дял на Сириос-ката парично-предметна лотария, когато се разиграха 107 междузвездни екскурзии.
Представете си, падна ни се „Едносе ...
  716 
П А Р И
Погледна го. Сивкав, мрачен. Също като него самия. Подпрял рамо на стената. Стои и чака. Също като него самия. В едната си ръка държи книжка – стара, одърпана.Чете и от време на време се връща да прочете отново нещо. Виж в това не са еднакви. Нашият държи разгърнат вестник от тези дето ги ра ...
  626  11 
Може би затова се разплетохме, заради изтънялото разстояние и всички онези кратки мигове, в които отлагахме взаимността си за после... Заради лятото и тихите шепоти на вълните, които примамваха телата ни да се отдадат на забравата...
... а тя не идваше...
... дори онова „после” се сля с последния ст ...
  876  14 
Някога на едно време отдавнашно, кога бях младо още кьорпе*(1) - значи истина е било отдавнашно, да опустее - ме назначиха за председател на Околийския съд в град К., малък провинциален съд. Аз бях свършил учението си по правни науки в столичната Академия, ала студентите с по-добри дипломи от моята ...
  1343 
Здравейте,
от няколко дни насам усещам музата навсякъде около себе си и затова започнах да пиша разказ в части (но, съдейки по дължината на първа и втора, по-скоро ще стане като за роман). Публикувах го и в друг сайт, но там не получавам коментари или поне не такива, каквито смятам, че бихте могли д ...
  576 
Шшш... Чуваш ли?
Усещаш ли?
Аз го чух!
Усетих го!
Заобикалящият ни въздух... ...
  1044 
- Къде ще посрещнем тази година изгрева? - обърнах се нетърпелив към домочадието.
- Ти често забравяш дори имената ни, за сметка на героите ти. - Саркастично заяви половинката ми. - Как така знаеш, че утре е първи юли?
- Настойникът лекува творческо безплодие - дълбокомислено заключи синът ни, подра ...
  595 
Няма нищо по-неприятно от това да си стажант в някоя от родните ни медии. Още повече, когато ти се налага да отразяваш актуалните протести, които се оплитат в професионалния и личния ти живот, като пиян паяк.
Стоян не беше никак щастлив от факта, че го караха да висне по цяла нощ пред парламента, а ...
  829 
13
13
За това магическо число са изписани тонове сериозна и не толкова сериозна литература. Ще се изкуша и ще прибавя няколко килограма, но не мога да подмина с мълчание онова, което се случи на 13-ти юли, в таванна клетка № 13, на блок № 13-ти, в ж. к. „Тринадесет лалета” , на град „N”.
*
Бяхме си едн ...
  824  12 
Колелото на 4-ти километър.Час пик. Гуми свистят, фарове блестят, клаксони увеличават и без друго страхотния хаос. И за да е пълна картината над главите им с далеч над стоте се лее потока на Цариградско. Колелото на 4-ти километър. Най-абсурдното пътно съоръжение в София. Всеки път, когато седна на ...
  663 
Седях си на западната тераса с чаша вино в ръка, вперил поглед в пурпурния залез. Поредният ден, който отпращаше частица минало в бъдещето и сам предаваше себе си на вечността. Блажено отпуснат на дървения стол, чудех се колко още такива залези ще имам да видя.
Прокраднала се е ненадейно до мен без ...
  1803 
Бледите слънчеви лъчи се отразяваха плахо на повърхността на езерото. Във водата се виждаха малки кафеникави патици, които плуваха спокойно. Замъкът в Тракай, както винаги бе пълен с посетители. По дългия дървен мост, който водеше до средновековната постройка имаше хора от най-различни страни. Дори ...
  1022 
Лятото беше в своя заник, а господин Цигулков не можеше да се отърве от едно свое силно притеснение. Вече два месеца всяка вечер пред Орлов мост и по протежение на канала Перловец, че чак до Военна академия, млади, красиви и интелигентни момчета и момичета изразяваха своя протест. Демокрацията е хуб ...
  803 
Всичко стана за секунди, така че Поли, която беше разумен, но не много опитен шофьор, не успя да овладее колата. На платното изведнъж бе изскочил таралеж, буквално изскочил, защото тези бодливи гадинки са много чевръсти понякога, колкото и на някои хора да не им се вярва това.
Поли бе карала с шейсе ...
  829 
Имаше дървета...
храсти...
и от онова шумолене типично за горите.
Привечер... може би към 9.
Хладно и се канеше да вали. ...
  1019 
Усещах, че не спи. Въртеше се, дишаше тежко, пъшкаше, ставаше, лягаше. Вече не смеех да го попитам какво му е.
Знам, че аз съм причината, перманентно виновна. Ако можех, щях да се изтрия с гумичка или поне последната година. Де такъв късмет.
Събудих се внезапно. Нещо не беше на ред, но още замъглено ...
  1566  42 
СТРАХ ОТ СТРАХА
Тази история така ме разтърси, че и на, сега, като седнах да я пиша, козината ми настръхна.
След дълго отсъствие, за около месец се бях завърнал в страната и посетих университетското си градче. Беше ми хубаво от срещите с любими и не толкова любими преподаватели, с приятели, с врагов ...
  807  21 
Клеча на една бабуна срещу "Търговската" и чакам автобуса в ранния следобед. В ръцете стискам допотопния фотоапарат от "Макдоналдс", подарен някога на сина и снимам, снимам. Ей така... значи, просто фасулска работа.
Първо изнервената редица автомобили, надуващи клаксони по шосето, забързани към нищо ...
  630 
Старицата се беше сгушила удобно на фотьойла, увита в пухкаво одеало. Годините я бяха смалили, посивили, усмирили. Седеше сега кротко и тихо. Гледаше през прозореца. Нощес духа бурен вятър и докара снежни облаци. Надвечер заваля. Заваля, за да открие сезона на зимата. Тих, лек снежец. Все едно, че п ...
  556 
В един късен юлски следобед, уморен от монотонността на сивото ежедневие реших да потърся отмора в приятната компания на майката природа. За компания взех със себе си моето вярно куче Джек, на което също като на мен бе омръзнал животът в рамките на къщния двор. Само след няколко мига вече вървяхме п ...
  660 
НЕЩО НОВО
Първа част
Самотата е келява история. Понеже сега съм сам, нямам с какво да ви се похваля, затова ще ви кажа как си представям промяната, която очаквам.
Сигурно не съм единственият. Със сигурност не съм единственият, но егото ми позволява да се мисля за изключителен случай.
Та, Тя! ...
  434 
Навън денят се пробуждаше. Въздухът бе влажен, а улиците осеяни с локви от среднощния дъжд. Хората предвидливо бяха взели чадъри и вървяха устремено. От време на време се чуваха клаксони и викове на минувачи, опръскани от преминаващите коли.
Предишния ден Сара бе взела и последния изпит. След като б ...
  579 
ГЛЪТКА НЕЖНОСТ
Смрачаваше се. Валеше ситен дъжд. На спирката под един чадър стояха
две девойки и тихо разговаряха за нещо, изведнъж едната от тях – по-
дребничката с миловидно лице, се загледа в далечината с поглед, изразяващ изненада и умиление явно предизвикан от едно дребно и нещастно кутре, сгуш ...
  480 
Съжалявам
Той отново беше пиян. Гледаше надолу и ходеше бавно. Лесно се задъхваше и от време на време пръхтеше. Дори на уличното осветление се виждаше колко овехтели са дрехите му. Сигурно с тях се беше въргалял някъде в продължение на часове преди да стане. Бяха кални, но на него едва ли му дремеше ...
  770 
Повечето пациенти чакаха чинно реда си пред спешния кабинет на първия етаж. Е, имаше разбира се и такива, които небрежно се шмугваха по–напред, възползвайки се от разсеяността на тези преди тях. Често възникваха спорове за реда, но в някои моменти всички просто свеждаха примирено глави, както когато ...
  2769  12 
Голям град.
Хиляди хора.
Те са навсякъде около мен.
Виждам ги, чувам ги.
Виждам в очите им злобата. ...
  769 
Тази година пак съм замъкнала големия сак. Прибирам се вкъщи. Сезон - зима, температура - под нулата, град - малък, хора - бол. Вървя по една малка улица и не бързам да се прибера. Все така красиво е. По тия павета съм охлузвала колене, прегръщала съм приятели, обичала съм за първи и последен път… С ...
  697 
Не бях стъпвал в този бар повече от двайсет години. Идвах рядко в родния си град - единствено, за да се видя с родителите си, повече по задължение. Бях прекъснал всякакви връзки с едновремешните приятели, и нямах никакво намерение да ги подновявам. Сега живеех в различна среда, общувах с различни хо ...
  852 
Телефонът изстреля познатата мелодия. Беше Мишо.
-Радев, осемнайсет в „Джепето“, да видим какво ще правим за събота.
-Е да, но аз едва ли ще имам достатъчно пари. Мога да взема някоя друга наденичка от запасите във фризера.
-Точно де, ако трябва вземи на заем, но шест да си там.
-Е, казал си. Хайде ...
  663 
Начало
XXI век.
Общ план - реставрирана средновековна крепост, кацнала върху дълго тясно плато на естествено скалисто възвишение. Горещ летен ден. Трептенето на въздуха е видимо с невъоръжено око. Наоколо е пусто и лениво. Жужене на насекоми изпълва пространството с безсмисленото си, но живително пр ...
  960 
ЛЕБЕДОВА ПРИКАЗКА
Откъде му беше дошло в акъла на Ангелчо, дете на няма и четири годинки, един ден да помоли дядо си:
– Дядо, разкажи ми любовна приказка!
– Хм, – дядото потрива снежната покривка по лицето си – те... знаеш ли... всичките любови са приказни, та не знам коя точно...
– Най-хубавата! ...
  910  11 
Отварям очи.
Денят се ражда... Ражда се и мисълта за теб.
Какво правиш сега…? Буден ли си вече?
Бърз, горещ душ.
Капките се стичат бавно по топлата ми кожа и ...
  867 
Беше срадата на лятото. Разбира се, повечето любовни афери започват тогава. До ден днешен не мога да проумея какво бе това, което ми се случи. Несподелена любов? Заблуда? Наивно и глупашко захласване? Може би ще си отида от този свят без да разбера.Няма да ви разказвам цялата история, защото ще я по ...
  1111 
Беше дете като всички останали. Единствено майка ù интуитивно усещаше, че има нещо по-особено в нея, но го осъзна чак когато малката проходи. Беше жизнена и будна, докато правеше първите си несигурни стъпки често се случваше да падне и да се удари, но така и не я видяха да заплаче. Първоначално майк ...
  812 
Трудно можете да си представите двама души, които толкова много си приличаха!
Данчо и Манчо бяха състуденти от правния факултет и всички ги наричаха "близнаците". Така голяма беше приликата между тях. Те бяха еднакво високи, еднакво сложени и еднакво облечени, а също и еднакво умни и хубави. Даже ус ...
  1151 
Послание към Римляните 1:27-28
Така и мъжете, като оставиха естествено употребление на женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие. И понеже отказваха да познаят Бога, Бог ги предаде на разврат ...
  831 
Автобусът премина по стария каменен мост в началото на селото и възви нагоре към площада. Беше почти празен. В делничен ден хората много-много не пътуваха, а си гледаха полската работа. Шофьорът погледна единствения пътник, канейки се да каже нещо и като получи в отговор една насърчителна усмивка по ...
  803 
Чистя снега, затрупал каменните плочи на пътеката до портата. Греблото е вече за изхвърляне, но не можах да открия нищо по-свястно под навеса, дето е зад къщата. Почти съм стигнал до целта си… Няма смисъл да чистя пътеката до дворната чешма - тя и без друго е замръзнала кой знае от кога. Обръщам се… ...
  580 
Поличба
Ще ме възприемете за стара и грозна. Ще ме подминете, след като влезете в казиното. И не само защото съм набутана в ъгъла на залата. Не е и защото приличам на еднорък, алчен за пари пират. Бедата е, че съм изхабена от многогодишна вярна служба и в момента не работя. Дори ми изключиха напреже ...
  1320 
Предложения
: ??:??