14 354 резултата
Тръпката от гмуркането
Имало едно време... един много запален по гмуркането мъж. Той се казвал Паун.
Ето неговата история:
- Аз се записах на лагер по гмуркане. Разбира се, реших да взема себе си и жена си. Нейното име е Ралица. Изведнъж тя ме попита:
- Ти наистина ли ме обичаш? ...
Имало едно време... един много запален по гмуркането мъж. Той се казвал Паун.
Ето неговата история:
- Аз се записах на лагер по гмуркане. Разбира се, реших да взема себе си и жена си. Нейното име е Ралица. Изведнъж тя ме попита:
- Ти наистина ли ме обичаш? ...
537
1
Късно е и много студено. Седя на терасата и слушам как вятърът бучи. Клоните на дърветата се огъват, а сенките им се отразяват зловещо по едва осветените къщи. Тихо е... всички спят. Небето е почерняло от облаци - няма луна, няма звезди. Единствено Вятърът говори. Той разказва приказки... Гласът му ...
630
За свободата.
Хората искат свобода на словото, за да компенсират за свободата на мисълта, която те отбягват.
- Сьорен Киркегор
Вече беше закъснял, ама нищо... и без това е закъснял, поне едно кафе да си вземе. Джони беше учител по философия, тоест твърде странен човек, за да бъде разбран, и сега бър ...
Хората искат свобода на словото, за да компенсират за свободата на мисълта, която те отбягват.
- Сьорен Киркегор
Вече беше закъснял, ама нищо... и без това е закъснял, поне едно кафе да си вземе. Джони беше учител по философия, тоест твърде странен човек, за да бъде разбран, и сега бър ...
1031
10
Обичахме със Заро да ходим по манастирите български. Много неща ни харесваха в тях. Първо заради природата, знае се, че манастирските местa са най красивите, толкова красиви, че освен клишето „спира ти дъха от красота “, друго не ти идва на ум. Пък и ние не сме писатели. Заро е художник, а аз съм ин ...
1211
7
Улуру се роди бързо. Изплака и сякаш погледна с кръглите си очички слънцето, което печеше безмилостно над скалата, в която всъщност беше жилището им.
Родилката, слаба, дребна жена, едва дишаше в жегата. До преди половин час тичаше по сухата земя към жилището. Беше усетила контракциите на поредното р ...
Родилката, слаба, дребна жена, едва дишаше в жегата. До преди половин час тичаше по сухата земя към жилището. Беше усетила контракциите на поредното р ...
898
17
Грохотът от падащите бомби го караше да побърза. Огледа още веднъж стаята, за да не пропусне нещо важно, и след като се увери, че всичко е прибрано, инстинктивно грабна куфарчето с дясната ръка, а с лявата направи жест на стоящия войник да вземе останалия багаж.
Във въпросното куфарче се съдържаха р ...
Във въпросното куфарче се съдържаха р ...
469
Момченцето и лошата майка
Беше времето на отпуските. Лято, горещина, пари за харчене. Последното всъщност не беше в излишък. Това е причината действието на тази история да не се развива на плажа. Нямаше солена вода, но според Ники, пясъкът беше достатъчно. Той седеше в пясъчник и ровеше наоколо с пл ...
Беше времето на отпуските. Лято, горещина, пари за харчене. Последното всъщност не беше в излишък. Това е причината действието на тази история да не се развива на плажа. Нямаше солена вода, но според Ники, пясъкът беше достатъчно. Той седеше в пясъчник и ровеше наоколо с пл ...
1780
9
Изобщо нямаше да го забележа сред гостите, ако не седеше така втренчен и неподвижен. Беше обикновен тийнейджър - от тези, дето не свалят слушалките на уокмена от ушите си, и само по вида му можех да се досетя каква музика слуша. Целият екипиран в черно, единственият цветен мотив беше сребристият кин ...
966
10
Филип влезе в кафенето до летището и бавно плъзна погледа си към седящите на масите хора. Първоначално не забеляза нищо интересно, но тъкмо когато си помисли, че късметът този път ще му изневери, мерна един интересен обект. Твърде интересен, от гледната точка на печен сваляч, който си търси мадама.
...
...
1224
3
Отдавна съм се отказал да търся вяра у хората за своята наистина необичайна история. След като докторите ме разнасяха по всевъзможни научни конференции, направиха ми безброй тестове и изследвания и ми зададоха всички въпроси, за които някой някога може да се сети, те са така объркани относно моето с ...
836
2
— А-а-ф! Хей, прочети ми за Белия Зъб!
— Мълчи и заспивай! Студено ми е!
— Моля те! Така приемното семейство ни приспиваха с Петърчо. Четяха разни историйки. Ех, като се сетя! А бях само една топка от косми.
— Защо да го правя? И без това ме боли лицето.
— Навик. Тъкмо се бяхме привързали към навъсе ...
— Мълчи и заспивай! Студено ми е!
— Моля те! Така приемното семейство ни приспиваха с Петърчо. Четяха разни историйки. Ех, като се сетя! А бях само една топка от косми.
— Защо да го правя? И без това ме боли лицето.
— Навик. Тъкмо се бяхме привързали към навъсе ...
789
3
Нощта беше топла и влажна. Тя застана в мрака, направи крачка, втора - спъна се. Изруга под носа си, по-ядосана на себе си, отколкото на необятната тъмнина. Облегна се на перваза на прозореца и се загледа в небето. Звезди, звезди, звезди! Спомни си всеки път, когато със стария дядо Матейчо отиваха н ...
910
2
СЛЪНЧОГЛЕДИ
Още когато ми казаха, че една моя бивша ученичка ме търси и чака в стаята на психоложката, вече знаех коя е... Диана, хубавата Диана... Усетих леко свиване под лъжичката и безпокойството, което ме обхващаше, се засилваше с всяка крачка по коридора. Все по-близо, все по-близо до нея и все ...
Още когато ми казаха, че една моя бивша ученичка ме търси и чака в стаята на психоложката, вече знаех коя е... Диана, хубавата Диана... Усетих леко свиване под лъжичката и безпокойството, което ме обхващаше, се засилваше с всяка крачка по коридора. Все по-близо, все по-близо до нея и все ...
1226
8
Едри капки задрънкват по ламарината под прозореца, кацат по стъклото и се разтичат бързо надолу, оставящи мокри следи.
Чувам я как дъвче.
Когато се обръщам към нея, тя веднага улавя погледа ми, с големите си, влажни, тъмни очи, като дива котка, чакаща следващия ход на плячката си.
- Благодаря ти. – ...
Чувам я как дъвче.
Когато се обръщам към нея, тя веднага улавя погледа ми, с големите си, влажни, тъмни очи, като дива котка, чакаща следващия ход на плячката си.
- Благодаря ти. – ...
872
1
Той беше ниско и грозновато момче. Лицето му бе нашарено с младежки пъпки, дрехите му бяха омачкани, а косата му вечно беше разпръсната на много посоки, все едно току-що е станал от сън. Беше бедно момче. Родителите му едвам свързваха двата края, а в общество, в което се цени изцяло материалното, оц ...
730
3
БЯЛА РИЗА
От дни наред…
Иззад Момини гърди…
Виеха зурни…
Пълзяха орди… ...
От дни наред…
Иззад Момини гърди…
Виеха зурни…
Пълзяха орди… ...
683
2
Щастливият край е мечтан от всекиго, нали? Онази тържествена целувка и вечна любов. Но какво се крие зад приказното щастие, зад обещанията и надеждите?
.................................................................................................................................................... ...
.................................................................................................................................................... ...
527
Алармата звънна точно в 08.30. Том стана и погледна навън. Беше един от най-хубавите летни дни. Земята се къпеше в слънчеви лъчи, а всичко навън беше весело и оживено. Тази събота беше много специална за него. Днес той отиваше на кратка почивка с момичето на неговите мечти. Тя се казваше Ани. Беше и ...
553
Кой не е имал моменти в живота си, когато се е чувствал като попаднал в някаква черна дупка? Когато проблемите връхлитат в такъв ред и цикличност, че почваш да се замисляш дали не е специално подготвен сценарий от някаква по-висша и несъмнено недоброжелателно настроена спрямо теб сила.
Без да изпада ...
Без да изпада ...
979
1
12
Изведнъж в разказа му се появи някаква си Долорес!... Подскочих. Иначе и преди ми беше разказвал за "онова, моето, с "Д", което не обичаше да назовава. Както се оказа впоследствие - те били поне два опитите му за самоубийство.
За себе си говореше в трето лице. Наричаше се ту Еухенио, ту Евгенчо. Беш ...
За себе си говореше в трето лице. Наричаше се ту Еухенио, ту Евгенчо. Беш ...
636
1
Валеше. Облаците бяха надвиснали като черно проклятие над заспалия град. Капките дъжд падаха на студената земя, обливаха я, сякаш сълзи обливаха нечие бледо лице. Клоните на дърветата се движеха, протягаха зловещо ръцете си. Мракът обгръщаше последните минувачи, а уличните лампи бяха безсилни...
Вър ...
Вър ...
1913
2
Научното познание винаги ме е привличало. В началните класове бях завладян от математиката и начина, по който материалът, преподаван в училище, постепенно се разширяваше, надграждайки малки кутийки над вече усвоеното. Но, както осъзнах по-късно, не в разгръщането на обхвата се криеше моето очаровани ...
935
1
Студено ми е. Краката ми са премръзнали в ботушките с тънка подметка. Размърдах се и усетих тялото си сковано от неудобната поза, в която съм седяла.
Ох... сетих се - бях седнала на краката на Валери. Какво ли ни чака…?!
Бях около 17-18 годишна. Вече работех в едно предприятие по задължение.Тогава в ...
Ох... сетих се - бях седнала на краката на Валери. Какво ли ни чака…?!
Бях около 17-18 годишна. Вече работех в едно предприятие по задължение.Тогава в ...
775
7
ЗАБЛЕЯЛО МИ Й АГЪНЦЕ
Чувал съм, чел съм, че най-здравословният детски сън бил преди полунощ, затова децата трябвало до си лягат рано, тогава тялото си почивало най-пълноценно, мозъчето му се обогатявало с най-много нови клетки и какво ли не още ставало. Светилà са го казали, бели глави са го писали, ...
Чувал съм, чел съм, че най-здравословният детски сън бил преди полунощ, затова децата трябвало до си лягат рано, тогава тялото си почивало най-пълноценно, мозъчето му се обогатявало с най-много нови клетки и какво ли не още ставало. Светилà са го казали, бели глави са го писали, ...
1118
11
Тахир надникна през открехнатия прозорец на сладкарницата. По ледените блокове в реката се чернееха диви патета. Няколко хлапета тътреха найлончета по снежните височини по брега. Смееха се. На сладкаря му се струваха като дребни снежни човечета с накривени плетени каскетчета. Зимата се усмихваше.
Ед ...
Ед ...
1661
1
27
Вълчан в своя свят
Улицата е „тера когнита” – менажерия от улични котки и псета, автомобилно трасе, артерия, арена за случайно „ъпдейтване” на отчуждаващи се хора, привлекателна за тийнейджърите и пенсионерките. Особено за последните. Аз съм им обявила война. Те не знаят, но се превръщат в агресори, ...
Улицата е „тера когнита” – менажерия от улични котки и псета, автомобилно трасе, артерия, арена за случайно „ъпдейтване” на отчуждаващи се хора, привлекателна за тийнейджърите и пенсионерките. Особено за последните. Аз съм им обявила война. Те не знаят, но се превръщат в агресори, ...
525
Някъде във времето на запад...
1.
Прерията гореше от разпалените лъчи на слънцето, което не спираше да ги излива яростно срещу равнината. Земята покорно търпеше, само дето от време на време простенваше от болката, която я жулеше безмилостно цял ден.
По изгорялата ѝ снага се движеха кон и ездач. За т ...
1.
Прерията гореше от разпалените лъчи на слънцето, което не спираше да ги излива яростно срещу равнината. Земята покорно търпеше, само дето от време на време простенваше от болката, която я жулеше безмилостно цял ден.
По изгорялата ѝ снага се движеха кон и ездач. За т ...
749
1
1
Вечен живот
Дарен съм с вечен живот.
За мен няма понятие време. Но на езика на простосмъртните бих казал, че съм по тея земи от “доста време”.
Скоро приключих с обиколката на земята. Бил съм на всяко кътче вече. Във всяка страна, във всяко кварталче, на всеки плаж и на всяка планина. Навсякъде ми ли ...
Дарен съм с вечен живот.
За мен няма понятие време. Но на езика на простосмъртните бих казал, че съм по тея земи от “доста време”.
Скоро приключих с обиколката на земята. Бил съм на всяко кътче вече. Във всяка страна, във всяко кварталче, на всеки плаж и на всяка планина. Навсякъде ми ли ...
490
Клоните на младата дюля докосваха лозата, натежала с плодове. Кехлибарният цвят на гроздето блестеше под горещото августовско слънце. Жегата загряваше дебелата ламаринена шапка на лятната кухня. Ясемин, седнала на малкото си столче, рисуваше най-близката чепка грозде. Вентилаторът бръмчеше зад нея и ...
1929
1
17
Деана гледаше разсеяно през прозореца. Валеше ситен дъжд. Очите ù дълго наблюдаваха картината навън, а лекото ромолене на дъжда я приспиваше. По едно време се сепна, върна се в реалността и впери поглед в монитора на компютъра. Пишеше статия за някакъв неин съгражданин, носител на приз за Най-добро ...
773
1
Втората седмица на февруари бе към края си. Къщите се губexa в белия пейзаж на зимата, пушекът от комините танцуваше с вятъра, разнасяйки миризмата на въглища, топлеща ранобудните стопани на малкото селце. Дърветата, пременени с меките одежди на зимата, изглеждаха като великани от захарен памук.
Ясе ...
Ясе ...
1240
11
- Ела да помагаш! - каза бодро и уверено - Хубаво момиче и послушно... ама нещо не ни знае езика!!
Той се изправи непохватно, сякаш посрещаше неочакван гост, аз спрях до пейката и неволно загледах момичето. Стоеше кротко, с безизразно лице, със заоблени рамене и къси длани, прилежно скръстени върху ...
Той се изправи непохватно, сякаш посрещаше неочакван гост, аз спрях до пейката и неволно загледах момичето. Стоеше кротко, с безизразно лице, със заоблени рамене и къси длани, прилежно скръстени върху ...
1029
5
Приятелите ми казват, че съм стар ерген по рождение, и мисля, че са прави.
Винаги съм имал малко по-предпазливо отношение към връзките си с противоположния пол, сякаш инстинктивно съм усещал склонността на представителките му да навлизат твърде шумно и недискретно в личното ми пространство. По тази ...
Винаги съм имал малко по-предпазливо отношение към връзките си с противоположния пол, сякаш инстинктивно съм усещал склонността на представителките му да навлизат твърде шумно и недискретно в личното ми пространство. По тази ...
937
6
Да режеш клона, върху който седиш
Имало едно самотно старо дърво. Стволът му бил необичайно корав и широк, по-широк от всяко дърво на Земята. То се издигало като приказен великан високо нагоре и стигало толкова високо, че короната му се губела сред пухкавите бели облаци. Някъде близо до върха на зел ...
Имало едно самотно старо дърво. Стволът му бил необичайно корав и широк, по-широк от всяко дърво на Земята. То се издигало като приказен великан високо нагоре и стигало толкова високо, че короната му се губела сред пухкавите бели облаци. Някъде близо до върха на зел ...
1704
- Готова съм, дядо!
Ясемин бе облякла синята ученическа манта, а косата ù бе вързана с копринена руска кордела. Небесносиньото придаваше весело изражение на детското лице. Днес бе първият ù учебен ден! Hарамила кафява ученическа кожена чанта, в ръцете си държеше букета от хризантеми, набран от гради ...
Ясемин бе облякла синята ученическа манта, а косата ù бе вързана с копринена руска кордела. Небесносиньото придаваше весело изражение на детското лице. Днес бе първият ù учебен ден! Hарамила кафява ученическа кожена чанта, в ръцете си държеше букета от хризантеми, набран от гради ...
992
11
Опитах да се изправя. Не можех. Втори опит и отново същият резултат. Бях забравил да ходя, не знаех дали ако се изправя, няма да падна веднага. Бях забравил да се движа напред, поради постоянните упреци, поради честото напомняне, че съм никой. Бях забравил да ходя заради хората, които постоянно ми п ...
580
5
В самия край на лето господне 2011-то после Христа, така се случи, че моята скромна особа попадна на поредния закъсал обект, спечелен за изграждане почти без пари на международен търг, от поредната велико-българско-мъченическа инженерингова фирма за построяване в република Ирак на, ъ-ъ-ъ-ъ...
- Ха н ...
- Ха н ...
913
4
НАГРАДАТА
Лежа на пясъка и за пореден път се обръщам към слънцето. Въртя се като гергьовско агне на шиш. Отвсякъде да бъда изпечен. На крачка от мен едрогърда рускиня от час е сваляна от гларус с капитанска шапка. Искал да бъде негова, да остане в България заедно с детето. Щял да го обича като свое. ...
Лежа на пясъка и за пореден път се обръщам към слънцето. Въртя се като гергьовско агне на шиш. Отвсякъде да бъда изпечен. На крачка от мен едрогърда рускиня от час е сваляна от гларус с капитанска шапка. Искал да бъде негова, да остане в България заедно с детето. Щял да го обича като свое. ...
606
„… Ще се измъкна тихичко…” - През прозявката си мисли -„Всички спят още. Само да не се събуди малката, че тя спи най-леко…”
Напипа торбата с такъмите на терасата в тъмното, но не щеш ли, една метална кутийка- тази - за белите червеи, издрънча предателски на мозаечните плочки...
– Мамка му… Отидох!!! ...
Напипа торбата с такъмите на терасата в тъмното, но не щеш ли, една метална кутийка- тази - за белите червеи, издрънча предателски на мозаечните плочки...
– Мамка му… Отидох!!! ...
594
2
Напоследък се замислях за природата.
Обожавам я и ако можех да живея там, в малка сгушена къщурка сред гората,
сигурно щях да съм много по-щастлива. Там сякаш се чува едно туптящо сърце,
сърцето на земята. Най-смислените моменти, като да си сгушен в нечии прегръдки,
отпуснал глава на гърдите, чувайк ...
Обожавам я и ако можех да живея там, в малка сгушена къщурка сред гората,
сигурно щях да съм много по-щастлива. Там сякаш се чува едно туптящо сърце,
сърцето на земята. Най-смислените моменти, като да си сгушен в нечии прегръдки,
отпуснал глава на гърдите, чувайк ...
683
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
