14 350 резултата
Както винаги и тоя път, сборен пункт преди тръгване за поредната среща на Откровения е...в Мая Попова. В точното врме сме у тях, пиеме кафе, прескачаме подаръци, сакове, чанти и кученца. Еуфория до небето. Нещо да не забравим, така, фотоапарати, зарядни...Звъни ми телефона, вдигам и Романтик:
- Айде ...
- Айде ...
1098
21
Беше един от онези горещи летни дни, през които е трудно да си намериш каквото и да е занимание. Тъй като не съм от хората, които обичат да стоят дълго на едно място, размишлявах усилено как да разнообразя очертаващия се скучен следобед.
Трудно ми беше да измисля каквото и е да е вълнуващо, спиращо ...
Трудно ми беше да измисля каквото и е да е вълнуващо, спиращо ...
885
4
На занятие по тактика.
Гар Ван, Черната Пантера Ра, Но Щен Вълк и Сянка залегнали в тревата наблюдаваха часовия и шепнешком обсъждаха положението:
- Виж го! - възмути се сенчестата. - Как може да се разсейва с това купче на Рубик, докато е на пост?!
- Така ще е по-лесно за нас - сви рамене сянката. ...
Гар Ван, Черната Пантера Ра, Но Щен Вълк и Сянка залегнали в тревата наблюдаваха часовия и шепнешком обсъждаха положението:
- Виж го! - възмути се сенчестата. - Как може да се разсейва с това купче на Рубик, докато е на пост?!
- Така ще е по-лесно за нас - сви рамене сянката. ...
508
По идея от книгата „Ловецът на хвърчила“ от Халед Хосейни.
„Има приказки, в които няма вълшебство. В тях се разказва за човешката болка, превърната в скръб.
Има приказки, в които всичко приказно е покрито от пустиня, така както пясък покрива сърцата, потърсили милостиво забравата в нея.
Има приказки ...
„Има приказки, в които няма вълшебство. В тях се разказва за човешката болка, превърната в скръб.
Има приказки, в които всичко приказно е покрито от пустиня, така както пясък покрива сърцата, потърсили милостиво забравата в нея.
Има приказки ...
1122
1
Детето с красивите черни очи
Тя живееше в един безкраен ад, виждаше всичко като в мъгла, движеше се като сянка и вече не усещаше нищо. Животът в нея беше угаснал, останала бе само една искрица, която ù даваше сили да пази спомена, който единствен осмисляше жалкото ù съществуване, тъй като всичко дру ...
Тя живееше в един безкраен ад, виждаше всичко като в мъгла, движеше се като сянка и вече не усещаше нищо. Животът в нея беше угаснал, останала бе само една искрица, която ù даваше сили да пази спомена, който единствен осмисляше жалкото ù съществуване, тъй като всичко дру ...
1508
От три дена снегът не спира да вали. Бавно, на ситни лъскави снежинки. Трупа се пухкав и въздушен, като сребърен прашец. Целият град е потънал в тази бяла тишина. Изглежда по-чист от всякога. Едрият калдъръм на улиците е изчезнал, за да направи път на коловозите oт редките файтони-шейни, които минав ...
986
4
Откакто навърших осем години, всяка лятна ваканция родителите ми ме изпращаха на гости при леля ми. Тя беше учителка по пиано и при нея винаги бе пълно с ученици. Първата година, когато отидох, намирах всичко това за много интересно. Беше ми позволено да правя всичко, което пожелая, стига да не ù пр ...
932
1
1
Бях започнала да се унасям в сън, когато някой зазвъня настойчиво на вратата. Отворих очи и се надигнах рязко. Гипсираният ми крак се фрасна в страничната табла на леглото и коляното ми изстреля нов залп болка. През стиснатите ми зъби се процеди протяжен стон. Аз някак си успях да го прекъсна, после ...
625
2
Единствено гневът беше завладял съзнанието ми, докато вървях през притихналия малък парк. Въздухът беше топъл, нажежен от яростно греещото слънце и когато го вдишах, в опит да се успокоя, това изобщо не помогна. Беше някак гъст и врял като клокочещ захарен сироп. Всичко се завъртя за миг пред очите ...
830
4
А-а-а, ето къде се реело немирното ми хвърчило! Видях го над покрива на лечебницата и таман се бях ухилил до уши, когато ме стреснаха яростно мучене и тропот. Замръзнах и едно мускулче на бузата ми заподскача. Изтръпнало погледнах към поляната. Селският бик гонеше ветеринаря. Човек пред животно, с в ...
926
22
Всичко се случи през едно горещо лято преди не повече от десет години. По това време бях на около седем години и истински важните за мен неща бяха свързани с игрите от ранна сутрин до късна вечер. Не бях непослушно дете, въпреки фактa, че обичах да се занимавам с неща, присъщи за момчетата, и родите ...
1867
6
Видовден
- Ето, подпиши се тук! – шефката побутна присъствената тетрадка.
Жана се наведе и в момента, в който драсна да удостовери пристигането си на работа чу:
- Ако днес ти връчат заповедта за съкращение, да не се изненадаш.
Ръката й стисна химикала като с клещи, вдигна глава и погледна в месестот ...
- Ето, подпиши се тук! – шефката побутна присъствената тетрадка.
Жана се наведе и в момента, в който драсна да удостовери пристигането си на работа чу:
- Ако днес ти връчат заповедта за съкращение, да не се изненадаш.
Ръката й стисна химикала като с клещи, вдигна глава и погледна в месестот ...
816
2
Голо момиче в лавандулата
Нежната голота на бялото ú тяло извираше изпод тънката рокля. Бавно и грациозно я свали. С подчертан и красив контраст меките телесни багри постепенно се очертаха на фона на разцъфналата лавандула. Лилави и зелени цветове, простиращи се далеч, далеч до узрелите жита, изглеж ...
Нежната голота на бялото ú тяло извираше изпод тънката рокля. Бавно и грациозно я свали. С подчертан и красив контраст меките телесни багри постепенно се очертаха на фона на разцъфналата лавандула. Лилави и зелени цветове, простиращи се далеч, далеч до узрелите жита, изглеж ...
2851
2
17
- Не ме наранявай, моля те! – гласът й трепереше, едва се процеждаше през гърлото. Нещо я душеше и думите трудно се изтръгваха от пресъхналите й устни. Сълзите бяха на ръба на очите й – нейните доскоро весели очи.
Беше си обещала да не позволи на никого повече да я наранява. Много официално и тържес ...
Беше си обещала да не позволи на никого повече да я наранява. Много официално и тържес ...
1634
2
-Не, Джеймс, не можеш!
-Но защо? Аз съм единственият наследник.
-Ти и злият ти братовчед. Той също има право над имението и семейното богатство.
-Но, майка ми посочи мен.
-Ако ти умреш, автоматично той наследява всичко. И преди е убивал - размина му се. Сега ли няма, при положение, че залогът е толк ...
-Но защо? Аз съм единственият наследник.
-Ти и злият ти братовчед. Той също има право над имението и семейното богатство.
-Но, майка ми посочи мен.
-Ако ти умреш, автоматично той наследява всичко. И преди е убивал - размина му се. Сега ли няма, при положение, че залогът е толк ...
1085
1
Казват, че за слепия животът е безсмислен. Едно лутане без цел, без посока, лутане, лишено от всякакъв смисъл и всякаква същност. Това, което не разбирам обаче е, за кого се отнася това – дали за онзи, който безвъзвратно е изгубил правото си да вижда, или за онзи, който е затворил душата си, сърцето ...
920
6
БЛАГОТО НА ЖИВОТА
След дългогодишно обучение дошло време ученикът да положи последния си изпит по мъдрост при своя наставник. Учителят му поставил задача при едно пътешествие да избере човека, с когото би предпочел да преживее несгодите на живота. Първия човек, когото срещнали, обработвал нивата си. ...
След дългогодишно обучение дошло време ученикът да положи последния си изпит по мъдрост при своя наставник. Учителят му поставил задача при едно пътешествие да избере човека, с когото би предпочел да преживее несгодите на живота. Първия човек, когото срещнали, обработвал нивата си. ...
695
2
Творчески експеримент – една история – два разказа – вижте разказа „Овенът Горчо” на Иван Христов - Рудин
Бях смело момче. По-дръзко от всички в цялата махала. Не трепвах нито от приказките за Торбалан и Баба Яга, нито от историите за вампири и таласъми, които вечер по-големите разказваха около огън ...
Бях смело момче. По-дръзко от всички в цялата махала. Не трепвах нито от приказките за Торбалан и Баба Яга, нито от историите за вампири и таласъми, които вечер по-големите разказваха около огън ...
1083
18
ОВЕНЪТ ГОРЧО
Иван Христов - творчески експеримент – една история в два разказа. Погледнете „Въртоглавеца” от Ина Крейн
Най-скъпите спомени от детството съм запазил от моето родно село, запиляно близо до границата, в западните покрайнини. Планините там са девствени и прохладни. Стръмните поляни, коит ...
Иван Христов - творчески експеримент – една история в два разказа. Погледнете „Въртоглавеца” от Ина Крейн
Най-скъпите спомени от детството съм запазил от моето родно село, запиляно близо до границата, в западните покрайнини. Планините там са девствени и прохладни. Стръмните поляни, коит ...
761
10
Сенките на минувачите изплуваха една по една от мъглата. Първо се показваха тънки тела, които постепенно нарастваха, а главите се виждаха, едва когато човекът беше на 4 – 5 метра. След като ме подминеха, изчезваха първо главите им, а след това безглàвите им тела се стопяваха в мъглата, докато не изч ...
650
Събуждам се, разтърквам очи и примигвам от ярката светлина, процепваща се през прозореца. Изтягам се бавно като котка, готова за стръвни подвизи и си мисля вече за сутрешното си кафенце, но нещо не ми мирише на кафе, пък аз нали съм свикнала да ми го поднасят веднага. Оглеждам се и протягам ръката с ...
641
2
2.
ВИДЕНИЕТО И ПИТКАТА
Преди много години имах видение. Жена в бяло ми каза, че преди да си отида от света ще напиша живота си на чернова. Сън беше май...Не мога да тълкувам добре видения и сънища, но решението ми да запълвам тетрадки беше продиктувано от мисълта, че ако пропусна мига, черновата ще ...
ВИДЕНИЕТО И ПИТКАТА
Преди много години имах видение. Жена в бяло ми каза, че преди да си отида от света ще напиша живота си на чернова. Сън беше май...Не мога да тълкувам добре видения и сънища, но решението ми да запълвам тетрадки беше продиктувано от мисълта, че ако пропусна мига, черновата ще ...
1992
11
Боклук
Талашитената барачка беше тясна, за да побере двете смени – малък ритуал, в който работниците си предаваха смяната. Ритуалът включваше и ежедневните заяждания и ругатни, които рядко стигаха до сбиване – по-скоро бяха отдушник за насъбралата се негативна енергия от обществените неуредици. Пора ...
Талашитената барачка беше тясна, за да побере двете смени – малък ритуал, в който работниците си предаваха смяната. Ритуалът включваше и ежедневните заяждания и ругатни, които рядко стигаха до сбиване – по-скоро бяха отдушник за насъбралата се негативна енергия от обществените неуредици. Пора ...
892
3
МЕТАФИЗИЧНО
Ето главните и не толкова главни действащи (понякога бездействащи) лица (подредбата е напълно произволна, не отразява отношение, а всяка прилика с когото и да е, е може би случайна...):
- Тя (Ах, иметоооо, името! – кой кого прави, кой кого преправя – само последният знае...)
- Градският ...
Ето главните и не толкова главни действащи (понякога бездействащи) лица (подредбата е напълно произволна, не отразява отношение, а всяка прилика с когото и да е, е може би случайна...):
- Тя (Ах, иметоооо, името! – кой кого прави, кой кого преправя – само последният знае...)
- Градският ...
694
1
ПЧЕЛИ И ЦВЕТЯ
Огрени от утринното слънце, полюшвани от полъха на ветреца, цветята в лехата отрано бяха подмамили пчелите. Тихото пчелно жужене потапяше стареца в дълбоките води на сладки размишления за живота. „Всеки цвят в градинката е като живота на някого от нас. Озарен от слънцето на любовта, жи ...
Огрени от утринното слънце, полюшвани от полъха на ветреца, цветята в лехата отрано бяха подмамили пчелите. Тихото пчелно жужене потапяше стареца в дълбоките води на сладки размишления за живота. „Всеки цвят в градинката е като живота на някого от нас. Озарен от слънцето на любовта, жи ...
1225
Малкото птиче погледна голямата птица до него.
– Мамо, защо ние не сме като хората?
– Така сме създадени. Така е устроен светът и никой не може да даде отговор на този въпрос.
– Защо ние летим нависоко, а те ходят по земята?
– Хората също летят понякога. ...
– Мамо, защо ние не сме като хората?
– Така сме създадени. Така е устроен светът и никой не може да даде отговор на този въпрос.
– Защо ние летим нависоко, а те ходят по земята?
– Хората също летят понякога. ...
929
Искаш ли да ти разкажа за човека, който подаряваше живот? Да, това е истина. Имаше един такъв човек, дали обаче някой си спомня за него, не знам. Той искаше да го помнят, но май нямаше кой.
Живееше далеч, рядко някой му ходеше на гости. Имаше малка, но уютна стая. По стените ù беше изписал живота си ...
Живееше далеч, рядко някой му ходеше на гости. Имаше малка, но уютна стая. По стените ù беше изписал живота си ...
831
Лежах и гледах в отражението на нощната лампа. То беше изваяло сърце на тавана ми. Изведнъж лампата светна и някой влезе в стаята. Беше той. Красив както винаги, но без усмивката си. Май я бе загубил някъде по пътя си до мойта стая. Беше тъжен сякаш някой с голи ръце бе изтръгнал сърцето му. Дали не ...
758
Крах
.. ..
Крах стоеше пред портата. Висока фигура с мускулесто тяло и дълга, кестенява, чуплива коса. Облечена като войн от история за зверове и демони, от разкази за приказки и магии, от места потайни и места скрити от очите на невъображаемите.
Тя стоеше и всички препятствия бяха изминати, сега е ...
.. ..
Крах стоеше пред портата. Висока фигура с мускулесто тяло и дълга, кестенява, чуплива коса. Облечена като войн от история за зверове и демони, от разкази за приказки и магии, от места потайни и места скрити от очите на невъображаемите.
Тя стоеше и всички препятствия бяха изминати, сега е ...
732
СИРОМАШИЯ И БОГАТСТВО
- Тате, хайде да обядваме.
- Няма какво. Забравили сме чантата с яденето у дома.
- И какво ще правим сега?
- Ще си починем и ще продължим да работим гладни. Няма нищо да ни стане, ако веднъж не ядем. ...
- Тате, хайде да обядваме.
- Няма какво. Забравили сме чантата с яденето у дома.
- И какво ще правим сега?
- Ще си починем и ще продължим да работим гладни. Няма нищо да ни стане, ако веднъж не ядем. ...
800
1
Таксито спря пред блока, в който живеех. Подадох на шофьора десет лева, а той махна небрежно с ръка и каза:
– Няма да ти взема пари заради дребните недоразумения помежду ни. Следващия път ще платиш.
Аз се изсмях жлъчно, хвърлих десетачката в скута му и отворих вратата. Захванах се с трудната задача ...
– Няма да ти взема пари заради дребните недоразумения помежду ни. Следващия път ще платиш.
Аз се изсмях жлъчно, хвърлих десетачката в скута му и отворих вратата. Захванах се с трудната задача ...
722
Харалампи е офицер от запаса. Авторитета си той гради вече двадесетина и няколко години. По-скоро градеше, докато не излезе в пенсия. Дадоха му тринадесет заплати, от поделението го наградиха с часовник и грамота, и му удариха шута отзад.
Първите няколко месеца Харалампито се шматкаше като муха без ...
Първите няколко месеца Харалампито се шматкаше като муха без ...
725
10
ПОМЕН С ЧУЖДА ПИТА
Като взе парите, които му дължаха, Илия се почувства добре. Денят стана по-приветлив. "Сега ще си купя обувките, от които отдавна имам нужда, ще си платя сметката за телефона и ще сложа в хладилника нещичко за ядене, стига е стоял празен. Не съм сребролюбец, но без пари човек оско ...
Като взе парите, които му дължаха, Илия се почувства добре. Денят стана по-приветлив. "Сега ще си купя обувките, от които отдавна имам нужда, ще си платя сметката за телефона и ще сложа в хладилника нещичко за ядене, стига е стоял празен. Не съм сребролюбец, но без пари човек оско ...
1109
1
“ Човекът не е венец на творението, но не е и исконен злодей. Той е сплав от кал и звезден прах, от мрак и светлина”.
(Паула Лайт)
Всеки петък, по пладне, когато слънцето прежулваше лицето, а работата не спореше, позастаряващият поп Койчо се търкаляше на късите си крачета из село Долно Мераклиево, з ...
(Паула Лайт)
Всеки петък, по пладне, когато слънцето прежулваше лицето, а работата не спореше, позастаряващият поп Койчо се търкаляше на късите си крачета из село Долно Мераклиево, з ...
1255
14
Аз съм добър човек
Разказ
Офисът беше почти готов. Оставаха малки довършителни работи. Имотът, в който се намираше, беше доста голям, разположен на хълмче, от което като на длан се виждаше селото. А отсреща, една зад друга се издигаха планински вериги, покрити с величествени гори, все още пощадени о ...
Разказ
Офисът беше почти готов. Оставаха малки довършителни работи. Имотът, в който се намираше, беше доста голям, разположен на хълмче, от което като на длан се виждаше селото. А отсреща, една зад друга се издигаха планински вериги, покрити с величествени гори, все още пощадени о ...
1357
2
Болница.
Модерна, съвременна болница.
Но все пак, болница.
Заведение, което болезнено подчертава нашата уязвимост.
И факта, че сме смъртни. ...
Модерна, съвременна болница.
Но все пак, болница.
Заведение, което болезнено подчертава нашата уязвимост.
И факта, че сме смъртни. ...
1434
1
17
Погледни навън, взри се в тъмното и кажи какво виждаш. Ако не виждаш нищо, си на прав път. Но знай, че там едно момиче седи и плаче в тъмнината.
Това момиче е изоставено от приятелите си. Плаче, защото няма при кой да отиде, само е. Няма за какво да живее. Тъжно е да нямаш никой, да знаеш, че целият ...
Това момиче е изоставено от приятелите си. Плаче, защото няма при кой да отиде, само е. Няма за какво да живее. Тъжно е да нямаш никой, да знаеш, че целият ...
993
3
- А?! - възкликна Фи Тил. - Не беше ли само един вълкът, защо сега сте двама?!
- От лунната фаза е - обясни Вълк в Сянка.
- Решихме да сме добрички и да те предупредим предварително - поде Черната Пантера Ра. - Сега "ще се пробваме".
- Вълча формация!!! - излая Но Щен Вълк и моментално тримата настъ ...
- От лунната фаза е - обясни Вълк в Сянка.
- Решихме да сме добрички и да те предупредим предварително - поде Черната Пантера Ра. - Сега "ще се пробваме".
- Вълча формация!!! - излая Но Щен Вълк и моментално тримата настъ ...
544
ПРОБЛЕМЪТ
Автомобилът спря насред пътя. Двама млади мъже слязоха от него и го избутаха встрани, за да не пречи на движението. Те веднага вдигнаха капака на двигателя и се надвесиха над прегрелия мотор. Запретнаха ръкави, извадиха инструментите и започнаха да ровичкат в частите. Колата въпреки старан ...
Автомобилът спря насред пътя. Двама млади мъже слязоха от него и го избутаха встрани, за да не пречи на движението. Те веднага вдигнаха капака на двигателя и се надвесиха над прегрелия мотор. Запретнаха ръкави, извадиха инструментите и започнаха да ровичкат в частите. Колата въпреки старан ...
670
Видяха се. В очите му бушуваше истинска ярост и разочарование от нея. Тя го погледна с надежда за обяснение, но не го получи. Огорчението му беше толкова силно, че дори не искаше да я погледне. Той стана, отиде до нея и изрече силни думи, които се забиха в сърцето ù. Каза ги и продължи пътя си. Дори ...
432
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
