14 355 резултата
Не знаех откъде да започна. (Нищо ново! Всеки път в началото е така. После теква от само - себе си :- ))… Всички спомени за лошо време напират вкупом и сякаш става задръстване. Струва ми се, че е най-добре, ако оставя моментът да решава. Toлкоз много впечатления, че се обърквам и се чудя, а е добре, ...
873
4
I.
Тя затвори вратата! Не мога да повярвам, че тя затвори вратата! Трябваше да ме изслуша! Защо затвори шибаната врата?! Аз имах нужда да поговоря с нея! Разбира се, и да я чукам, но тя си тръгна! Как можа?! А аз тъкмо се бях отпуснал да й говоря красиви неща!
Да знам, че вероятно трябваше да й се о ...
Тя затвори вратата! Не мога да повярвам, че тя затвори вратата! Трябваше да ме изслуша! Защо затвори шибаната врата?! Аз имах нужда да поговоря с нея! Разбира се, и да я чукам, но тя си тръгна! Как можа?! А аз тъкмо се бях отпуснал да й говоря красиви неща!
Да знам, че вероятно трябваше да й се о ...
797
3
Едно насекомо летеше на неголяма височина във въздуха. Едва-едва се олюляваше и немощно се крепеше на крилата си. Рухваше, губеше самообладание, от време на време поспираше на някое цветно листо, за да си почине. После отново отлиташе безшумно. И не се отказа да лети.
Полетът на насекомото бе красив ...
Полетът на насекомото бе красив ...
740
3
Една бивша учителка от съседния блок доста атрактивна по цял ден си намираше слушатели от квартала и водеше безконечни разговори. Гласът ú звучеше ясно и отчетливо, високо и мелодично, явно все още се вживяваше в ролята на преподавател номер едно.Чувах в разговорите често да казва:
- Може да е висши ...
- Може да е висши ...
1237
4
В старите и прашни книги, дълбоко скътани в древни хранилища е казано, че най-сигурно и бързо стигала до Бог молитвата от чисто сърце, от устата на дете и Песента...
Античният град около минералните извори, лежеше под съвременния град. От тракийското племе меди, обитавало околностите му, бе роден Сп ...
Античният град около минералните извори, лежеше под съвременния град. От тракийското племе меди, обитавало околностите му, бе роден Сп ...
776
Никога повече лекарки
Събудих се сутринта с мисълта, че Господ определено не е бил такъв перфекционист в работата си, за какъвто го мислят. Първо ни дарил с това прекрасно питие – виното, а след това въобще не се погрижил да ни отърве от махмурлука, този враг на доброто настроение и незабравимите ве ...
Събудих се сутринта с мисълта, че Господ определено не е бил такъв перфекционист в работата си, за какъвто го мислят. Първо ни дарил с това прекрасно питие – виното, а след това въобще не се погрижил да ни отърве от махмурлука, този враг на доброто настроение и незабравимите ве ...
1382
20
Бай Миро беше наш съсед. Буден човек. Уважаваше доброто и беше непримирим с неправдите. Всеки следобед стоеше с жена си баба Марийка, облегнати на тухления парапет на стълбището и наблюдаваше кой минава през парка. Бяхме деца и обичахме да се въртим около него, защото винаги пускаше по някой майтап, ...
1866
8
Малкият Мартин ревеше вече втори час. Гласът му прегракна. От време на време замлъкваше, за да напомни отново за себе си след минута с безпомощно хълцане.
Пешеходеца седеше в креслото срещу прозореца, правеше се че зяпа навън и стискаше зъби. Отлично знаеше за какво плаче синът му. Проклетото списан ...
Пешеходеца седеше в креслото срещу прозореца, правеше се че зяпа навън и стискаше зъби. Отлично знаеше за какво плаче синът му. Проклетото списан ...
739
6
- Брусяяя! - провикна се горе, от ореха, Дичкиното момче и жените под дървото се дръпнаха да не ги цапне някой от падащите орехи. Като тежък, плоден дъжд закапаха орехите от раздрусаните клони заедно с откършените листа, клонки и шушулки, за да замрат върху постланите в тясното сокаче стари черги и ...
1705
17
От съседния апартамент се носеше тиха и лека музика. Пиано. Как може да сбъркаш гласа на нежния инструмент, пренасящ те в царството на вълшебството. И какво свири, заслушваш се – Fur Elise – Бетховен... Старият учител по пиано отново си припомняше младините. Той бе на около седемдесет години, с млад ...
1322
9
Забавни български хроники
Част първа
Хан Аспарух или как една любов стана причина
за създаването на една държава
Спокойно можем да наречем хан Аспарух - човекът с многото имена. Ако живееше в днешно време, се обзалагам, че Интерпол щеше да срещне сериозни трудности по неговото издирване, а за залавя ...
Част първа
Хан Аспарух или как една любов стана причина
за създаването на една държава
Спокойно можем да наречем хан Аспарух - човекът с многото имена. Ако живееше в днешно време, се обзалагам, че Интерпол щеше да срещне сериозни трудности по неговото издирване, а за залавя ...
1566
17
БОЯН
Посветено на моята майка...
Той вървеше смело напред. По младото му и красиво лице бе изписана решимост.
Лека самодоволна усмивка се плъзна по устните му, когато се обърна назад и видя колко много хора са го последвали. За него беше истинска победа, че е успял да убеди толкова хора в правотата ...
Посветено на моята майка...
Той вървеше смело напред. По младото му и красиво лице бе изписана решимост.
Лека самодоволна усмивка се плъзна по устните му, когато се обърна назад и видя колко много хора са го последвали. За него беше истинска победа, че е успял да убеди толкова хора в правотата ...
882
3
Цикъл „Разкази от улицата”
Влакът бяга, звънят колелата,
още малко и пак у дома,
да си хапна от бобеца сладък,
за ден-два да не бъдеш сама. ...
Влакът бяга, звънят колелата,
още малко и пак у дома,
да си хапна от бобеца сладък,
за ден-два да не бъдеш сама. ...
1127
21
Усещане за горещина
Предпочитам да ми е по-скоро топло, отколкото студено. Но горещината е малко досадна. Късно вечер, когато хладината на чаршафа е изчезнала и не можеш да заспиш. Или когато си хванал лека настинка, а от горещината ти става по-зле. Неприятно е да облечеш красива блуза и да се изпот ...
Предпочитам да ми е по-скоро топло, отколкото студено. Но горещината е малко досадна. Късно вечер, когато хладината на чаршафа е изчезнала и не можеш да заспиш. Или когато си хванал лека настинка, а от горещината ти става по-зле. Неприятно е да облечеш красива блуза и да се изпот ...
1508
8
Поредният шумен ден се разтвори като витамин в чаша с вода и заглъхна в неоновото жужене на нощта. От улицата долиташе фриволно - закачливият кикот на проститутки и шумът на спорадично минаващите автомобили, но скоро и те притихнаха. В квартирата на Давид беше тихо и тъмно, като се изключи разбира с ...
962
5
Беше хубав пролетен ден, поредният от цяла седмица такива. В парка сутрин нямаше много хора, всеки крачеше към задълженията си, а пейките бяха самотни.
Всички бяха цветно боядисани, различни... като дъгата! И там, в ъгъла до шубрака, стоеше една тъжна и черна, единствената тъмна пейка. Момиче на тий ...
Всички бяха цветно боядисани, различни... като дъгата! И там, в ъгъла до шубрака, стоеше една тъжна и черна, единствената тъмна пейка. Момиче на тий ...
918
3
Една вечер Кух Че Реп реши да си направи експеримент, идеята за това му дойде, докато четеше една книжка с малко странни коани.
- Колко вълци са нужни, за да завинтят една крушка? - попита той седящия на съседната маса Но Щен Вълк.
- До колкото ми е известно, вълците не се занимават със завинтване н ...
- Колко вълци са нужни, за да завинтят една крушка? - попита той седящия на съседната маса Но Щен Вълк.
- До колкото ми е известно, вълците не се занимават със завинтване н ...
517
4
КВАРТИРАНТЪТ И МОМИЧЕТО
Когато Стамен се нанесе да живее в малката два-на три стаичка в апартамента близо до парка, всичко си беше по старому. В другата голяма и слънчева стая живееше Ася, двайсетгодишната дъщеря на неговия хазаин и приятел от студентските години Васил.
Ася беше слънчева като стаята ...
Когато Стамен се нанесе да живее в малката два-на три стаичка в апартамента близо до парка, всичко си беше по старому. В другата голяма и слънчева стая живееше Ася, двайсетгодишната дъщеря на неговия хазаин и приятел от студентските години Васил.
Ася беше слънчева като стаята ...
986
2
Никакъв секс повече
Един следобед на 35 г. се оказах щастливо разведен мъж. Такова чувство на свобода не бях изпитвал от момента, когато за последен път напуснах военното поделение, в което убиха две години от живота ми. Бавно и садистично като верни последователи на маркиз дьо Сад. Без малко да се ...
Един следобед на 35 г. се оказах щастливо разведен мъж. Такова чувство на свобода не бях изпитвал от момента, когато за последен път напуснах военното поделение, в което убиха две години от живота ми. Бавно и садистично като верни последователи на маркиз дьо Сад. Без малко да се ...
4404
16
…Имаше едно време един пустинен шейх на име Ахмед Бен Хасан. Славата му на велик и безстрашен войн се носеше от сенчестите скали на Мъртвия град до отсечените върхове на трите палми, растящи край оазиса на Прокълнатите. Шейхът бе млад, смел и силен. Но едно видение го преследваше и не му даваше мира ...
1331
8
Когато Гар Ван видя на какво прилича кухнята ú, не побесня, само заклати невярващо глава.
- Мога да обясня всичко... - започна да се оправдава Черната пантера Ра, обаче, като размисли, се прекъсна сама: - Но май няма смисъл. Нали?
- Няма - съгласи се с нея сенчестата.
- Всеки греши - пробва друг под ...
- Мога да обясня всичко... - започна да се оправдава Черната пантера Ра, обаче, като размисли, се прекъсна сама: - Но май няма смисъл. Нали?
- Няма - съгласи се с нея сенчестата.
- Всеки греши - пробва друг под ...
501
1
Хвани дъгата
„Животът е незначително, краткотрайно
и преходно явление в затънтен ъгъл на вселената
и не е нещо, за което подобава да вдигаш голям
шум, освен ако не си лично заинтересован”. ...
„Животът е незначително, краткотрайно
и преходно явление в затънтен ъгъл на вселената
и не е нещо, за което подобава да вдигаш голям
шум, освен ако не си лично заинтересован”. ...
1618
9
Journey of Souls*
Падах.
Не.
Летях.
Всичко размиваше очертанията си. Безкрайна феерия от цветове замъгляваше очите ми. ...
Падах.
Не.
Летях.
Всичко размиваше очертанията си. Безкрайна феерия от цветове замъгляваше очите ми. ...
876
2
Тексаски страх
Нощта се спускаше над белите къщички. Луната хвърляше сребърни отблясъци в русата ми коса. Притеснено огледах улицата, за да разбера, че пред къщата ми има кон. Познавах това животно - Силвър. Капчици пот започнаха да се спускат по гърба ми. Ръцете ми се навлажниха и аз ги стиснах, за ...
Нощта се спускаше над белите къщички. Луната хвърляше сребърни отблясъци в русата ми коса. Притеснено огледах улицата, за да разбера, че пред къщата ми има кон. Познавах това животно - Силвър. Капчици пот започнаха да се спускат по гърба ми. Ръцете ми се навлажниха и аз ги стиснах, за ...
942
1
(по мотиви от народния фолклор)
Камбаната на селската църква събуди всички необичайно рано. Дори петлите не бяха пропяли. Селото заприлича на рояк оси, чието гнездо е било изгорено. Хората хукнаха към църквата.
Попът, по долна риза, стоеше по средата на църковния двор и се кръстеше, като повтаряше: ...
Камбаната на селската църква събуди всички необичайно рано. Дори петлите не бяха пропяли. Селото заприлича на рояк оси, чието гнездо е било изгорено. Хората хукнаха към църквата.
Попът, по долна риза, стоеше по средата на църковния двор и се кръстеше, като повтаряше: ...
764
4
„Моля пътниците да затегнат коланите. Приземяваме се на летище София” – Гласът на стюардесата беше мек и равен.
Валери провери отново колана си, притисна гърба си в удобната седалка и притвори очи. „Още малко остана, още малко...” Сърцето блъскаше силно гърдите му.
Притихна.
...
Звънецът на вратата ...
Валери провери отново колана си, притисна гърба си в удобната седалка и притвори очи. „Още малко остана, още малко...” Сърцето блъскаше силно гърдите му.
Притихна.
...
Звънецът на вратата ...
979
1
ЕЗИКЪТ НА МИНЧО
Когато Минчо беше пиян, езикът му ставаше страшно зелен и аз не можех да го гледам. В такива моменти на Минчо му беше много весело и се смееше с широка уста, а аз имах чувството, че ще получи епилептичен припадък и ще си глътне езика. Гледах да се махна по-бързо, защото си представях ...
Когато Минчо беше пиян, езикът му ставаше страшно зелен и аз не можех да го гледам. В такива моменти на Минчо му беше много весело и се смееше с широка уста, а аз имах чувството, че ще получи епилептичен припадък и ще си глътне езика. Гледах да се махна по-бързо, защото си представях ...
731
3
В късния следобед към офиса му се бяха запътили две жени. Мъжът се беше излегнал на дървената ръчно скована пейка, мъчеше се да открие смисъла в стиховете на млада поетеса, направила дебюта си в литературното списание, което се издаваше над осем десетилетия. Неговият съставител едва ли щеше да е дов ...
575
1
Уговорката ни беше да се чакаме на паркинга. Не ми се влизаше в колата, затова застанах до нея и съзерцавах откъде ще се появят моите колеги. Бюрократични процедури усложниха нещата и за работата трябваше след броени дни пак да съм тук. С умората и проблемите бях свикнала, помислих за дъвката в чант ...
1499
9
Не си спомням нещо, което да съм мразил повече от мъглите. Като си помисля обаче, понякога изразът „Няма нищо по-хубаво от лошото време” е много точен. Затова омразата към тези особености на климата понякога бързо преминава в чувство, което най-точно се изразява с обичта. И в отношението ни към хора ...
1051
4
Матури 2009
Матурата по БЕЛ е много хубаво нещо, поне като замисъл... Щеше да е още по-хубаво, ако не бяха само 23 от 100 точките за 3... Нека ви обясна, че всики нафукан и незнаещ собствения си език абитуриент, който е писал само отговори "г" на матурата, получава 3... Не е ли прекрасно... Ах, какв ...
Матурата по БЕЛ е много хубаво нещо, поне като замисъл... Щеше да е още по-хубаво, ако не бяха само 23 от 100 точките за 3... Нека ви обясна, че всики нафукан и незнаещ собствения си език абитуриент, който е писал само отговори "г" на матурата, получава 3... Не е ли прекрасно... Ах, какв ...
1691
11
Ивелин влезе в залата, погледна към празният ринг и се запъти към съблекалните. Лъхна го познатият мирис на пот и застоял въздух. Той премина тесният и тъмен коридор и отвори вратата на малкото помещение, служещо за преобличане. Нямаше никого, обичаше да идва по-рано от другите, помагаше му да се съ ...
579
Спасител
Деян Апостолов
Човекът беше облечен в черно и напълно се сливаше с мрака. Приличаше на някакъв призрак – не, по-скоро на сянка, на част от мрака, частица, която има своя душа, свои нрави и характер. Дори когато вятърът полюшваше дрехите му и те се виеха около него, като някакво пропито със ...
Деян Апостолов
Човекът беше облечен в черно и напълно се сливаше с мрака. Приличаше на някакъв призрак – не, по-скоро на сянка, на част от мрака, частица, която има своя душа, свои нрави и характер. Дори когато вятърът полюшваше дрехите му и те се виеха около него, като някакво пропито със ...
841
1
Гарата...
Оттук започват и свършват всички пътища, всички мечти, всичко... Сивата ù схлупена постройка се откроява на фона на искрящото синьо небе. Странно. Това небе е януарско, а така примамливо блести, сякаш май е почукал на прага ни.
И какво от това?!
Питам сама себе си.
Железните ръце на трамва ...
Оттук започват и свършват всички пътища, всички мечти, всичко... Сивата ù схлупена постройка се откроява на фона на искрящото синьо небе. Странно. Това небе е януарско, а така примамливо блести, сякаш май е почукал на прага ни.
И какво от това?!
Питам сама себе си.
Железните ръце на трамва ...
866
4
- Понякога - започна Сянка. - Трябва да направя грешка, за да постигна това, което искам.
- Ахаа - проточи Ко Та Рак.
- От друга страна - намеси се Гар Ван. - Понякога трябва да постигна това, което искам, за да направя грешка.
- Ахаам - отново изахамка котакът.
- Разбра ли? - попита го сенчестата. ...
- Ахаа - проточи Ко Та Рак.
- От друга страна - намеси се Гар Ван. - Понякога трябва да постигна това, което искам, за да направя грешка.
- Ахаам - отново изахамка котакът.
- Разбра ли? - попита го сенчестата. ...
531
2
(по мотиви от народния фолклор)
Смрачаваше се. Луната показа бледото си лице и хиляди звезди обсипаха небето. Генчо, чобанинът на село Шишенци, беше прибрал овцете в лятната кошара. След като вечеря и посвири на кавала си, той полегна на поляната. Загледа се в небето и се опита да различи няколко съ ...
Смрачаваше се. Луната показа бледото си лице и хиляди звезди обсипаха небето. Генчо, чобанинът на село Шишенци, беше прибрал овцете в лятната кошара. След като вечеря и посвири на кавала си, той полегна на поляната. Загледа се в небето и се опита да различи няколко съ ...
2003
6
Последните десет дни промениха изцяло живота ми, а и не само моя.
Всичко започна с едно обаждане на Катето, най-добрата ми приятелка...
- Ало, Анжи, къде си?!
- На вилата.
- Исках да те видя, имам нужда да поговоря с теб. Ще полудея! ...
Всичко започна с едно обаждане на Катето, най-добрата ми приятелка...
- Ало, Анжи, къде си?!
- На вилата.
- Исках да те видя, имам нужда да поговоря с теб. Ще полудея! ...
1195
34
Напушването (Цигарките)
Съдията ме изгледа пронизващо, заразгръща документите в папката пред него и ме погледна.
- Осъзнаваш ли вината си?
Каква вина? Виновен? И да, и не. Толкова съм объркан след всичко, което случи, че само Достоевски ми се въртеше в главата.
Погледите ни се срещнаха отново. Кесте ...
Съдията ме изгледа пронизващо, заразгръща документите в папката пред него и ме погледна.
- Осъзнаваш ли вината си?
Каква вина? Виновен? И да, и не. Толкова съм объркан след всичко, което случи, че само Достоевски ми се въртеше в главата.
Погледите ни се срещнаха отново. Кесте ...
977
13
Полковникът
(чикагски историйки)
Имаше един старшина – радист от поделението в село Равнец. Когато България съкращаваше армията си, разформировали частта му. Човекът останал без работа и тук-там, решил да си намери такава в Америка. Купил си виза (тогава визата се купуваше с връзки), билет и... здра ...
(чикагски историйки)
Имаше един старшина – радист от поделението в село Равнец. Когато България съкращаваше армията си, разформировали частта му. Човекът останал без работа и тук-там, решил да си намери такава в Америка. Купил си виза (тогава визата се купуваше с връзки), билет и... здра ...
2174
10
” - Не всичко е пари, приятелю...”
Рефрен от една стара песен
Преди седмица отидох в редакцията на едно авторитетно списание. По стечение на миналото със зам. редакторът се познаваме от дълги години. Не ме беше забравил, разбира се. Те онези години, когато си със силната чувствителност на младостта, ...
Рефрен от една стара песен
Преди седмица отидох в редакцията на едно авторитетно списание. По стечение на миналото със зам. редакторът се познаваме от дълги години. Не ме беше забравил, разбира се. Те онези години, когато си със силната чувствителност на младостта, ...
568
6
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
