14 361 резултата
ПАСТИРЪТ
Изкарвайки всеки ден стадото на паша, не забелязвал хълмите и тревите, небето и дърветата, както и гърбовете на самите овце. Правел го от години и така естествено както и дишал, затова нямал представа и от времето, което делял на светло и тъмно. Грижел се за себе си дотолкова, доколкото гла ...
Изкарвайки всеки ден стадото на паша, не забелязвал хълмите и тревите, небето и дърветата, както и гърбовете на самите овце. Правел го от години и така естествено както и дишал, затова нямал представа и от времето, което делял на светло и тъмно. Грижел се за себе си дотолкова, доколкото гла ...
670
2
‘'Хората нищо не виждат. Никога нищо.
Разликата между ангелите и хората е много проста. Повечето от един ангел е вътре, а повечето от един човек навън.'' (Мистър Бог, тук е Анна)
Да, хората наистина нищо не виждат и дори да не е никога, пак не виждат. Защо? Едва ли тази сентенция би провокирала няко ...
Разликата между ангелите и хората е много проста. Повечето от един ангел е вътре, а повечето от един човек навън.'' (Мистър Бог, тук е Анна)
Да, хората наистина нищо не виждат и дори да не е никога, пак не виждат. Защо? Едва ли тази сентенция би провокирала няко ...
1527
2
"Непознатият", по когото тъгувам
Беше най-обикновен ден. Вървях по пътя, когато видях Непознатия. Виждах го за кой ли път, но този беше различен. Вървяхме един към друг и вместо да ме подмине, Той ме поздрави, умихна се. Сърцето ми се разтуптя, сякаш бях влюбена. Усмихнах се и аз, тъй мило и невинно ...
Беше най-обикновен ден. Вървях по пътя, когато видях Непознатия. Виждах го за кой ли път, но този беше различен. Вървяхме един към друг и вместо да ме подмине, Той ме поздрави, умихна се. Сърцето ми се разтуптя, сякаш бях влюбена. Усмихнах се и аз, тъй мило и невинно ...
931
Л Е Г Е Н Д А Т А
Дядо Теофил поглади белите си, увиснали от старостта мустаки, потърка с опакото на ръката си правата остра брада, сякаш за да почеше червените старчески петна, излезли по кожата му от преди повече от двадесет години.
- Знаеш ли, сега пак ще ти река за Гецата Ваканджерския. Истинско ...
Дядо Теофил поглади белите си, увиснали от старостта мустаки, потърка с опакото на ръката си правата остра брада, сякаш за да почеше червените старчески петна, излезли по кожата му от преди повече от двадесет години.
- Знаеш ли, сега пак ще ти река за Гецата Ваканджерския. Истинско ...
1373
7
“Искам да имам частичка от теб.”
“Имаш ме цялата.”
Нали знаеш онова усещане за преследваща те миризма от нещо си. На лавандула например. Алис миришеше на лавандула. Знаеш коя е Алис. Тя, миризмата, не си отива. Човекът го няма, но ти мирише на него. Споменът ти мирише на него. Вървял си някъде с нег ...
“Имаш ме цялата.”
Нали знаеш онова усещане за преследваща те миризма от нещо си. На лавандула например. Алис миришеше на лавандула. Знаеш коя е Алис. Тя, миризмата, не си отива. Човекът го няма, но ти мирише на него. Споменът ти мирише на него. Вървял си някъде с нег ...
1373
7
Анна и белите гълъби
Странно... Точно днес на моя прозорец долетяха два бели гълъба! Толкова бели, че чак блестяха от светлината, която струеше от тях! Гледах ги недоумяващо. Откъде се появиха така изненадващо? Никога досега не бях ги забелязвала, макар че често се вглеждах в безмълвния полет на див ...
Странно... Точно днес на моя прозорец долетяха два бели гълъба! Толкова бели, че чак блестяха от светлината, която струеше от тях! Гледах ги недоумяващо. Откъде се появиха така изненадващо? Никога досега не бях ги забелязвала, макар че често се вглеждах в безмълвния полет на див ...
1039
1
Синьото птиче и днес гледаше към простора, към полята. Това беше любимата му гледка, неговата мечта и най-силно опиянение. Както ние, хората, завиждаме на птиците, че могат да летят, така това птиче искаше да бъде човек и да пътува. Да, то можеше да лети, но не смееше. Странно, нали - птица да се ст ...
1061
2
ПЪРВОБЪЛГАРИНЪТ ВО ЛЕТО 02 ПРЕДИ ХРИСТА
Младият Алцех потупа коня си по хълбоците, нежно, по братски. Животното се смеси с другите в табуна и Алцех се упъти покрай юртите в обратната на изгрева посока, към мястото дето бяха настанени временно, пленените при последния набег жени и малки деца.
Вече де ...
Младият Алцех потупа коня си по хълбоците, нежно, по братски. Животното се смеси с другите в табуна и Алцех се упъти покрай юртите в обратната на изгрева посока, към мястото дето бяха настанени временно, пленените при последния набег жени и малки деца.
Вече де ...
997
1
Есенен спомен
(разказ)
Камелия Мирчева
Беше влажен есенен следобед. Листата на дърветата закачливо играеха с вятъра. Вековната букова гора шептеше странни слова за сбогуване със слънцето. Звукът на течаща струя вода нарушаваше покоя и тишината. Той идваше от малко изворче, почти незабележимо сред об ...
(разказ)
Камелия Мирчева
Беше влажен есенен следобед. Листата на дърветата закачливо играеха с вятъра. Вековната букова гора шептеше странни слова за сбогуване със слънцето. Звукът на течаща струя вода нарушаваше покоя и тишината. Той идваше от малко изворче, почти незабележимо сред об ...
1479
1
Часът беше невероятно скучен.
Стоях и барабанях с пръсти по корицата на учебника... Туп... туп... Туп... туп... (тези две бяха по-бързи)... туп...
Получи се ритъмче, напомнящо We Will Rock You на Queen, с един липсващ удар. Хареса ми и го повторих, притваряйки очи. Гласът на учителя ми се струваше д ...
Стоях и барабанях с пръсти по корицата на учебника... Туп... туп... Туп... туп... (тези две бяха по-бързи)... туп...
Получи се ритъмче, напомнящо We Will Rock You на Queen, с един липсващ удар. Хареса ми и го повторих, притваряйки очи. Гласът на учителя ми се струваше д ...
1462
3
КЛАДЕНЕЦЪТ
Беше едно от ония свръхестествени същества, които приличат на ангели или нещо подобно, затова не можах да окажа каквато и да било съпротива, когато ме спря на една от най-оживените улици в града и ми каза благо, но с глас, нетърпящ никакво възражение, че ще ме отведе оттук.
Докато успея д ...
Беше едно от ония свръхестествени същества, които приличат на ангели или нещо подобно, затова не можах да окажа каквато и да било съпротива, когато ме спря на една от най-оживените улици в града и ми каза благо, но с глас, нетърпящ никакво възражение, че ще ме отведе оттук.
Докато успея д ...
835
3
И ето, в тази безмислена и някак си пуста нощ, аз минах покрай онзи парк, в който обичахме да се разхождаме. И докато сам в нищото си вървях, аз дочух нежния ти глас. Но ти не бе сама, бе с най-добрия ми приятел и бяхте по-щастливи от всякога.
И в този миг всичко, в което вярвах и за което мечтаех, ...
И в този миг всичко, в което вярвах и за което мечтаех, ...
960
Когато оставам напълно сама, на лента сякаш минава нашият филм, изпълнен с нашите спомени, с нашите мечти и чувства. Ти ми се явяваш като принц на бял кон, в моето съзнание, макар че в спомените ми си все същият глупак, който не оцени това, което имаше. За миг затварям очи и моят сън започва... Аз и ...
1422
2
П Р О М О Ц И Я, Б Р А Т Ч Е Т О МИ!
На моста преди Черниче свиха към магистралата.
- Моли се някъде да не ни спрат полицаи - каза Лъчезар.
- Защо бе, братчето ми?
- Защото съм изпил две бири и може да покаже на апарата - отвърна троснато Лъчезар. ...
На моста преди Черниче свиха към магистралата.
- Моли се някъде да не ни спрат полицаи - каза Лъчезар.
- Защо бе, братчето ми?
- Защото съм изпил две бири и може да покаже на апарата - отвърна троснато Лъчезар. ...
1119
7
Песента на светлината
Главният герой на следващите няколко реда излезе забързано от училищната сграда. Момчето, на възраст не повече от петнайсет години, се опитваше да си пробие път през голямата група ученици, която се бе струпала на двора. След няколко минути на блъскане, щипане и боричкане, учен ...
Главният герой на следващите няколко реда излезе забързано от училищната сграда. Момчето, на възраст не повече от петнайсет години, се опитваше да си пробие път през голямата група ученици, която се бе струпала на двора. След няколко минути на блъскане, щипане и боричкане, учен ...
926
Лили лежеше със затворени очи на спалнята. Тишината я изнервяше. Изнервяше я и монотонната музика, която слушаше съпругът И. От няколко месеца не можеше да го понася, нито физически, нито емоционално, но не намираше сили да му се противопостави или да го напусне. Стана от леглото и отиде до вратата ...
3435
22
Да, хубава е, но не прекалено, само достатъчно, за да не бие на очи, даже не хубава, а симпатична, без очевидни диспропорции, без натрапващи се недостатъци, всъщност е почти незабележима, една от многото, които минават наоколо с достолепно безличие, забелязва се, но никой не би се втурнал към нея бе ...
676
1
4
Да бе, и какъв избор имаше? Ами отговорът беше очевиден. Никакъв именно. Съгласи се да започне работа след пет дена при неговите условия, но нещо в нея се съпротивляваше с всички усилия. Чудеше се дали ще издържи и колко време ще мине преди той да я пречупи. Нямаше работа повече от месец, вече се чу ...
1056
5
Р А З Д Я Л А
Усещаше, че постепенно изпада в безтегловност.
Обикаляше вече няколко дни, но не можеше да си намери работа. Безработицата бе добила неимоверни размери. По-лесно бе да намери работа като бодигард или бияч, отколкото някаква по-почтена професия. Когато на няколко пъти му предложиха също ...
Усещаше, че постепенно изпада в безтегловност.
Обикаляше вече няколко дни, но не можеше да си намери работа. Безработицата бе добила неимоверни размери. По-лесно бе да намери работа като бодигард или бияч, отколкото някаква по-почтена професия. Когато на няколко пъти му предложиха също ...
1153
7
Посветено на всички споменати
Било то по име
Или просто като “други”
Лежа и ги гледам – обикалят около мен. Изглеждат тъжни.
- Защо ме гледате така? – ги питам. Мълчат и обикалят. Стефан, Дени, Калин, Иво и други. Мислят ме за мъртъв. ...
Било то по име
Или просто като “други”
Лежа и ги гледам – обикалят около мен. Изглеждат тъжни.
- Защо ме гледате така? – ги питам. Мълчат и обикалят. Стефан, Дени, Калин, Иво и други. Мислят ме за мъртъв. ...
923
1
Казвам се Павлин. И съм клептоман. С фетиш към червеното.
Знаете ли, клептоманията хич не е лошо нещо. На фона на някои други заболявания си е направо прекрасна и безобидна. Лошото е, че хората лека-полека губят доверие в теб. Все те следят да не свиеш нещо,а пък то! Сякаш знаят какво ми е, то да не ...
Знаете ли, клептоманията хич не е лошо нещо. На фона на някои други заболявания си е направо прекрасна и безобидна. Лошото е, че хората лека-полека губят доверие в теб. Все те следят да не свиеш нещо,а пък то! Сякаш знаят какво ми е, то да не ...
1755
15
ТРАКИЕЦЪТ
Спарадок приседна на грубо издяланата пейка и отправи трепетен взор към белите шапки по непристъпните зъбери на Медиана, издигаща се на десния бряг на Стримон.
Преди три дни бе изпратил съгледвачи нагоре по течението, към прохода между Медиана и планината Донакс, към земите на агрианите.
Т ...
Спарадок приседна на грубо издяланата пейка и отправи трепетен взор към белите шапки по непристъпните зъбери на Медиана, издигаща се на десния бряг на Стримон.
Преди три дни бе изпратил съгледвачи нагоре по течението, към прохода между Медиана и планината Донакс, към земите на агрианите.
Т ...
1892
2
ТУРАНДОТ
Няколко месеца преди рождения ми ден в квартала се премести да живее най-хубавото момиче, което бяхме виждали дотогава. Истинското й име нямаше никакво значение, понеже някой от нас й каза Турандот и оттук нататък тя си беше Турандот и се обръщаше само, когато я повиквахме с това име, незав ...
Няколко месеца преди рождения ми ден в квартала се премести да живее най-хубавото момиче, което бяхме виждали дотогава. Истинското й име нямаше никакво значение, понеже някой от нас й каза Турандот и оттук нататък тя си беше Турандот и се обръщаше само, когато я повиквахме с това име, незав ...
1044
6
Нощ... Тъмнина... Страхът ме беше обсебил. Бях се сгушил в единия ъгъл на стаята и треперех. На вратата някой продължаваше да чука и шансът да се откаже и да си тръгне беше минимален. Ужасявах се от мисълта, че всеки момент може да разбие вратата. Докато изведнъж спря, ударите на сърцето ми учестиха ...
707
3
Р Е К Е Т
Телефонът завибрира.
- Да – каза Илия Пасков.
- Шефе! – питаше барманът. – Ти ли си?
- Да. Казвай! ...
Телефонът завибрира.
- Да – каза Илия Пасков.
- Шефе! – питаше барманът. – Ти ли си?
- Да. Казвай! ...
2380
10
ЖИВ И ЗДРАВ
Живееше в орехчето на едно сравнително добро здравословно състояние и си даваше сметка, че всяка по-силна радост или скръб напъват опасно изотвътре и леко пропукват тънката черупка. Най-много се боеше от приятелите, които по традиция са безогледно приказливи и обикновено налучкват ония д ...
Живееше в орехчето на едно сравнително добро здравословно състояние и си даваше сметка, че всяка по-силна радост или скръб напъват опасно изотвътре и леко пропукват тънката черупка. Най-много се боеше от приятелите, които по традиция са безогледно приказливи и обикновено налучкват ония д ...
839
3
Много често преди години се събирахме с приятелите на мъжа ми. Бяхме четири млади семейства и обикновено купоните ставаха у нас. Говориме за децата, за мода, за проблемите си. Мъжете разказват спомени от казармата. Уж било много гадно, а като ги слушаме какви весели случки разказват... И току някой ...
1481
14
Топло и душно е! Облаци са се надвесили над малкия, пъстър свят. Малък и пъстър, но увехнал от жегата,
той чака жадно дъжда на своето пречистване. Тежко е, но предвещаната буря дава надежда за нищожното
обновление след мъчителната суша.
Изви се вятър, облаците се разпръснаха по небето.
Настана мъка ...
той чака жадно дъжда на своето пречистване. Тежко е, но предвещаната буря дава надежда за нищожното
обновление след мъчителната суша.
Изви се вятър, облаците се разпръснаха по небето.
Настана мъка ...
743
2
СЛАВЯНИНЪТ
Добромир излезе пред дървената, вкопана наполовина в земята, селска хижа.
Наблизо се носеше шумът от триещите се едно в друго стъбла и листа на тръстиката, в блатистите площи на околните меандри.
На югоизток проблясваше в златистия си цвят узрялата ръж, насята върху нераждалата още земя, ...
Добромир излезе пред дървената, вкопана наполовина в земята, селска хижа.
Наблизо се носеше шумът от триещите се едно в друго стъбла и листа на тръстиката, в блатистите площи на околните меандри.
На югоизток проблясваше в златистия си цвят узрялата ръж, насята върху нераждалата още земя, ...
1040
10
АМАЗОНКАТА
Стройни и силни девойки, облечени в пленени ромейски ризници и кожени наметала, стояха кои прави, кои седнали, около буйно лумтящия огън и медитираха.
От над сто и петдесет-годишното си съжителство с българите бяха придобили техния навик, преди поход да седнат пред огъня, да съзерцават и ...
Стройни и силни девойки, облечени в пленени ромейски ризници и кожени наметала, стояха кои прави, кои седнали, около буйно лумтящия огън и медитираха.
От над сто и петдесет-годишното си съжителство с българите бяха придобили техния навик, преди поход да седнат пред огъня, да съзерцават и ...
3603
23
Спомням си преди години, когато бях младоженка, не обръщах внимание на колежките, които след работа вкупом отиваха при една гледачка на кафе. Мен ме чакаше съпругът ми, когото все още чувствувах като гадже и бях безбрежно щастлива. Но след втората година от сватбата, когато започнах да упражнявам дж ...
3289
20
Провокирано от произведението на Тома „Един ден в една България"
Ех, мили мой... истината е, че като бях на седемнайсет години хората се редяха с часове на дълги опашки за кашкавал, който се купуваше с купони, хляба, разбира се, също. Деляхме и пресмятахме да ни стигнат, въпреки че не знаехме до ког ...
Ех, мили мой... истината е, че като бях на седемнайсет години хората се редяха с часове на дълги опашки за кашкавал, който се купуваше с купони, хляба, разбира се, също. Деляхме и пресмятахме да ни стигнат, въпреки че не знаехме до ког ...
1672
17
ТАЛАСЪМИ
От край време приказките за таласъми и дяволи са шашардисвали хората.
Носеха се по село едни приказки, че ако минеш нощем през турските гробища – излизал насреща ти конник, на черен кон, с ятаган в ръка, с плащ на раменете си и се втурвал срещу тебе, насреща ти и ако не успееш да избягаш, щ ...
От край време приказките за таласъми и дяволи са шашардисвали хората.
Носеха се по село едни приказки, че ако минеш нощем през турските гробища – излизал насреща ти конник, на черен кон, с ятаган в ръка, с плащ на раменете си и се втурвал срещу тебе, насреща ти и ако не успееш да избягаш, щ ...
1934
4
"Трябва да започнеш да губиш спомените си, малко по малко, парче по парче, за да осъзнаеш, че споменът е това, което прави целия ни живот. Нашата памет е нашия разум, чувства, дори действия. Без нея сме нищо. Мога само да очаквам окончателната амнезия, тази, която може да изтрие цял един живот".
21 ...
21 ...
986
1
МУХАТА
Да се качиш на влака с билет, с който пръстите ти си играят в джоба, означава просто да си купиш един час от времето, което и без това милостивата съдба ти е отредила, но в никакъв случай не би го знаел, ако не мачкаш нежно онова червеникаво картонче, с поглед в разписанието на всички пристиг ...
Да се качиш на влака с билет, с който пръстите ти си играят в джоба, означава просто да си купиш един час от времето, което и без това милостивата съдба ти е отредила, но в никакъв случай не би го знаел, ако не мачкаш нежно онова червеникаво картонче, с поглед в разписанието на всички пристиг ...
818
1
Проблясък
Пътят навлизаше в града и вече трябвяше да завия към нашите квартали.
Бях виждал преди години как, изшарена като динена кора, забравена от някого надуваема плажна топка бе грабната от пяна и пръски и хвърлена върху бетона на вълнолома.
Следващата вълна я грабна отново и я понесе лудо на об ...
Пътят навлизаше в града и вече трябвяше да завия към нашите квартали.
Бях виждал преди години как, изшарена като динена кора, забравена от някого надуваема плажна топка бе грабната от пяна и пръски и хвърлена върху бетона на вълнолома.
Следващата вълна я грабна отново и я понесе лудо на об ...
793
6
- Седни на по чаша чай! Имаме много да си говорим! Хайде, разкажи ми как си?Какво правиш? С какво се занимаваш? Колко си се променил! Не мога да те позная! Разхубавил си се! Всъщност ти винаги си бил красив - какви ги говоря!Нали не бързаш? Остани при мен! Сама съм, а не искам!
Момчето седна на маса ...
Момчето седна на маса ...
1329
5
ЧАСЪТ НА СРЕЩАТА
Ето едно нещо, което осмисля по странен начин живота ни, води ни до огледалото, напълно обезсмисля цвета на някоя чаша или вкуса на съдържанието й, или пък точно обратното - глътката коняк има тъкмо оня кехлибарен оттенък, единствено възможен сега, когато от часа на срещата ни дели ...
Ето едно нещо, което осмисля по странен начин живота ни, води ни до огледалото, напълно обезсмисля цвета на някоя чаша или вкуса на съдържанието й, или пък точно обратното - глътката коняк има тъкмо оня кехлибарен оттенък, единствено възможен сега, когато от часа на срещата ни дели ...
693
3
Пожълтелите листа летяха от есенните клони и целуваха нежно асфалта, преди да се слеят с него под стъпките на забързаните минувачи. Едно объркано цветче се поклони, докоснато от леките крачета на пчела. Гарга се носеше над алеята, по която русо хлапе подритваше кестен. Потропвайки, кестенът се скри ...
1321
Ослепителната белота на мъглата засенчваше взора ми. Не можех да различа много, а очите ме боляха. В следващия момент, когато успях да отворя очи, видях човешки силует, оформящ се на фона на светлината. Той бе като балсам за болежките ми - това, което търсех и което в крайна сметка намерих...
- Знае ...
- Знае ...
2064
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
