11340 резултата
Нахвърлих й се. Безпощадно. Жадно. Изпепеляващо. Унищожаващо. Тя протегна ръце и понечи да ме прегърне, но аз я спрях. Хванах китките й и ги заключих здраво между ръцете си, зад гърба й. Рязко я дръпнах към себе си и погледът ми шареше по тялото й. О, как само я исках. Докосвах я. Без да спирам. Гър ...
  214 
За пореден път една жена попадна в земята на сънищата. Беше тихо, но не и погалено от устни и ръце. Картината, която тръгна, беше различна… Сложиха я в бляскава витрина. Буклите ú падаха празнично подредени. В очите искряха пламъчета, а бузите пламтяха. Роклята ú беше последен модел – изискана и от ...
  197 
„ Хайде! Къде е?” – тялото на Радостина трепереше от вълнение. Погледът ѝ се стрелкаше по редовете на листовете, които бяха залепени на „Стената на плача” пред сградата на Ректората. „Хайде, де! Не съм се справила чак толкова зле!„ – сама се успокояваше.
В този късен следобед, Слънцето блестеше ярко ...
  180  19 
Лабиринти на самоунищожението
Не знаех какво да правя. Къде да отида. Нощта настъпваше, декемврийският вятър брулеше, премяташе единичните спаружени листа по улиците и влизаше необезпокояван под якето ми. Усещах, че премръзвам до кости. Никога не ми е било толкова студено. А аз знаех какво е да зъзн ...
  206  24 
Четиридесет години има оттогава. Много време се измина, много вода се изля. Текат онези стари реки, лъкатушат, но не се изтичат. А ние все не знаем какво да правим с тях. Копнеем за любов, посяваме ненавист. И тъй животът преминава.
Клони към залез, захладнява. Седя на дъсчената пейка пред дома си в ...
  222  17 
Приказките обикновено са изпълнени с красота и поръсени със звезден
прашец... и в тях често стават чудеса. Но има и тъжни приказки- като "Малката кибритопродавачка" на Ханс Кристиян Андерсен. От друга страна, времето неизменно тече и не е възможно да се върне. Но, може един човек да остане да живее ...
  201  14 
Писмото приключваше тук и Григор не можеше да издържи повече от седем секунди преди да извади плик номер три и да зачете последната част от историята. Все пак прибра внимателно второто писмо в същия вътрешен джоб на якето, но нямаше време да го пъхне обратно в плика:
Баба Лили гледаше с недоумение.
...
  63 
Часът беше точно 8. Изпитът по анатомия на човека започна.Всеки си изтегли по три въпроса. В пълна тишина студентите започнаха да пишат. Пишеха тези, на които им идваше нещо наум. Другите или гризяха химикала, или с очи обърнати към тавана, призоваваха Господ да им е на помощ. Известно бе, че в Меди ...
  126 
Тя седеше на протрития фотьойл вече цял час. Не го чакаше. Беше вдигнала крака на седлката и се беше побрала цялата като плод в утробата. За първи път огледа хотелската стая. Пет години идваха в този хотел. Не беше нищо особено, но той каза, че така няма да предизвикват нежелан интерес. Не помнеше п ...
  96 
Снощи Детелина беше в много лошо настроение. Днес се събуди усмихната. Беше
усмихната, защото планираше нещо. Има някакъв план. Такава е и затова я приемат
добре. Тя е момиче, което умее да планира. Изпълнява плановете си и не се отказва
дори, когато срещне големи пречки. Пречките я притесняват, но ...
  83 
"Ненавиждам погледите Ви! Забиват се в мен като дъжд от борови иглички. Очите Ви пълни със съжаление... А лицата, лицата Ви са изкривени от фалшивите усмивки. Да знам! Знам, че това е краят... Защо да прикривам тъмните кръгове под очите си с грим!? Защо да крия, че косата ми вече е само спомен..., р ...
  104 
Новината го срази. Строполи се върху креслото в хола и се хвана за главата.
– Брей! Брей! Беля голяма! – затюхка се, закрещя, завайка се. – Какво стана? Каква стана тя!
Жена му гледаше порно в кухнята и като го чу, смени канала с FashionTV, пусна звука и влезе в хола – нещо, което обикновено предпоч ...
  162  10 
Някой блъскаше грубо по вратата й. Не звучеше изобщо възпитано. Тя заби нос на прашасалото стъкло. Видя кльощавия силует на някаква дама. Дама, защото беше със стилен тъмночервен костюм. Носеше високи токове, с които упорито затъваше в калта около къщата й. Това предизвикваше фучене и сумтене – пълн ...
  174  11 
Гледах сивата пелена на облаците и ми се искаше да изчезна в тях. Да се превърна в малка прашинка… далече от света, от проблемите, от смъртта, от хората, от полицията, от всичко… До гуша бях уморен… Тези налудничави мисли ме омайваха, но изчезнаха в мига, когато самолетът се приземи плавно на летище ...
  70 
Ключът на зелената Тойота леко заяде. После превъртя и двигателя изкашля след което запали. Гумите превъртяха и вдигнаха кълбо пустинна пепел. Дали не дадох много газ, помисли си Нуристани, докато очите му си проправят взор през напечения пустинен въздух над провинция Кундуз в северен Афганистан. Ст ...
  78 
Беше дъждовен ден. От ония в които е студено дори на душата ти и искаш само да се свиеш някъде на топло.
Сашо живееше сам в голяма къща, оставена от родителите му, вече покойници. Освен него в къщата през деня беше и готвача му. Сашо беше нисък, дебел, червендалест мъж. 180 килограмовото му тяло не ...
  102 
Някога беше красива планета. Сега беше пустош. Имаше само треви и насекоми. Почти нямаше дървета. Навсякъде беше равно, чак до хоризонта. През деня беше горещо, през нощта студено. Сутрин се образуваше роса и това беше единствения източник на влага. За около три часа температурите бяха нормални, пос ...
  208 
Музикалната лисица
Симо Трапера и Тончо Бренекето седяха около една маса в ЖП кафенето и си разправяха разни ловджийски истории. Питиетата искряха в чашите им, цигарите в устите им димяха като заводски комини, а ръцете им сегиз-тогиз се протягаха към мезетата пред тях. Навън от време на време изтроп ...
  68 
Вечерта беше като всички останали. Омръзнали й бяха до смърт . В едното кресло седеше онзи сухар, мъжът й и четеше вечния спортен вестник- много задълбочено, както винаги.Тя седеше в другото кресло, неподвижна и безмълвна, но отвътре беше като пружина. Нямаше търпение да седне на компютъра... да вле ...
  154  13 
Баба Мария живееше на главната улица,точно до селската главна спирка на автобуса за големия град. Целият ѝ живот премина до тази спирка или както си мислеше тя сега, на достолепната деветдесетгодишна възраст, покрай нея. В къщата до улицата тя беше дошла, като млада снаха едва седемнадесетгодишна. Г ...
  113 
Здравей... Добре ли спа? Аз не, но това не е важно. Реших да не те будя. Спиш някак си приказно, а и не понасям плача ти. Кара ме да плача...
Когато някой си тръгва от някого обикновено му казва в очите защо, или му оставя бележка... Понеже нямаме наш си хладилник, аз ще я закача на моят. Теб те ням ...
  126 
Спечелиха изборите. Вдигна се врява, затрополиха, цялото градче за миг се събуди. То беше планинско, малко и сгушено. Сгушен и дребен беше и животът на хората там. Живваше по пазар и по избори. В този градец отдавна не продаваха захарни петлета, но още обещаваха захаросано, милиция нямаше, но повели ...
  177  11 
То на Въто всичката му е такава – в събота след Великден, както викат у нашето градче. Все се сеща по-сетне, все е с оня, задния акъл. Винаги знае какво да се направи – ама след като е станала белята. Преди това – кротува си и трайко си кибичи. Щото не е баш сигурен.
Така се и ожени. Една вечер кака ...
  153  18 
  267 
- Ти си ономатопея за удоволствие? Това е последният стих? Така ли свършва? – повдигната вежда и сбърчен нос.
- Да. Не е ли яко? – уверен в собствената си гениалност, Григор пусна загадъчната си секси усмивка.
- Свършването в повечето случаи е готино, да. Ама, честно казано ми е недостатъчно. Искам ...
  100 
През пролетта на третата година, откакто беше станал господар, Али ага посрещна високопоставен гост, пратеник чак от Цариград. Дервишът пристигна точно на Великден. Али ага го посрещна още от портата на сарая си. Въведе го в градината с храстовидни цветя, настани го в разкошна беседка и го почерпи с ...
  174 
В неделната сутрин, в кафенето имаше малко хора. То отваряше рано и в осем идваха първите кленти. Възрастни хора, от една компания, които се събираха на чаша кафе един път в седмицата. Времето бе топло и есента показваше своята красота.
Цветан влезе в заведението, огледа се и се запъти към една от м ...
  103 
> Целият ми живот представлява непрестанно усилие да избягам от скучното, сиво ежедневие.
>
> Артър Конан Дойл
Винтчето обичаше да мисли за много неща и когато цяло обичаше да мисли, но не намираше това винаги за лесно. Понякога не е лесно, когато всички мисли в главата ти са различни и идват едновр ...
  73 
Жена его Пересветом называет, потому что только ночью работает, он ночной таксист. Таксист скомкал в кулаке комок бумаги, на котором были написаны цифры его ночной жизни, положил в карман высчитанную «кастрюлю». Глаза устали смотреть никчемное волнение моря, струи воды стекающие с густовершинных яво ...
  96 
Великобритания. Лондон.
1912 година.
Инспектор Ръ̀сел, наричан още с прякора “Териерът”, беше известен също и като човек, който можеше да прекоси Лондон от Кèнсингтън до Сѝти без съществено да намокри и изцапа с кал подметките на обувките си, въпреки че не беше чест посетител в Хàйгейт. По правило н ...
  204 
Стоян Денчев харесваше боклуците на госпожица Ралчева. В нейната кофа за боклук бе намирал какви ли не интересни неща. Веднъж дори изкара десет лева от един изхвърлен тостер, който изглеждаше съвсем нов. Много доволен бе от поръчките й за пица – за него винаги оставаха поне две-три парчета. Количест ...
  257  11 
В местния седмичник на малък крайморски град съобщението беше кратко: „Вчера от нашия музей е открадната нефритена фигурка наречена „Раждащата богиня - майка". Датирана е на 8000 години, късен неолит. Ако някой знае нещо по случая да се обади в полицията". Приложена е снимка.
Беше неделя. Ира около ...
  212 
Въпреки възрастта си, г-жа Анна имаше множетво разнообразни интереси.
Тя се интересуваше много от здравословния начин на живот, който включваше няколко основни положения. Бе убедена, че българинът не отдава необходимото внимание на този въпрос. Тези мисли ù се въртяха в главата, докато се приготвяше ...
  173 
Щастливи хора са съседите отсреща. Младо семейство - той, Ванката, е на 33 години, а тя е с 4 по-малка от него. Цвета - и на име е улучила, и на всичко...
А децата им... Слънчица... Близначета са и са едни такива, като две малки сладки зайчета, със сини очи и немирни муцунки.
Абе щастливо семейство ...
  429  37 
Тя е вдъхновение.
Дори и да няма дарба, влюбеният човек притежава най-големия талант, а именно да раздава добро и да излъчва радост. Любовта изчиства сърцето от всички лоши мисли и чувства, които е натрупало в годините. Раните бързо зарастват, макар и да остават белези. Любовта не отмъщава. Не можеш ...
  70 
Всички знаем, че калинките са червени на черни точки. Знаете ли, колко грешим всички? Калинките са толкова различни, колкото и хората. Всяка със своя окраска и със своя хубост като тях. Наблюдавах ги, наблюдавах калинките. Знаете ли, че има черни калинки с червени точки, а има и едноцветни – просто ...
  105 
Тази съботна вечер се очертаваше като много приятна. Бях поканен на парти в Радо. Когато той беше организатор, и то във вилата му, поне атмосферата щеше да е хубава- в нея витаеще известен аристократизъм. А това беше предпоставка и поканените да бъдат на ниво, а не да се чудиш как да се откачиш от р ...
  262  13 
След няколко притеснителни пропуквания от диктофона се разнесе глас:
" Аудио дневник на доктор Маргарет Грей. Датата е 6 септември 2016год. - Субектът е чернокож мъж на неопределена възраст. Цялото окосмяване по тялото му е снежно бяло. Освен това е видимо отпуснато и на места сбръчкано. Но лицето м ...
  74 
Тя беше на 21, а Той на 25 години, когато сключиха брак. Още първата година, Тя разбра, че е допуснала грешка, но имаха вече дете- не можеше да съсипе живота му, всяко дете има нужда и от майка, и от баща. Тя обичаше театър, опера, симфонична музика. Четеше много- една нейна приятелка казваше, че ще ...
  119 
Поредният скучен понеделник започваше. Часът бе 7:00 и аз вече бях готова за работа. Тази сутрин отново се събудих без капка желание за живот - нищо ново. Не зная дали се чувствах така поради факта, че седмицата започваше отначало, че сивото еднообразно ежедневие бе изсмукало щастието ми или че прос ...
  144 
Предложения