11359 резултата
ТОСКА
И тая сутрин подраних.
Още е тъмно, но вече съм в голямата стая, пред голямата маса.
Когато работя върху сложен проект, изпадам в състояние, при което се объркват дни с нощи, при което не знам има ли ме, няма ли ме. Прилегна ли, уж да поспя, пред очите ми се явява това, което проектирам и в по ...
  94 
Космосът- образование на бъдещето/разказ/
Анна- Мария и Джесика били неразделни приятелки още от както се помнели. Но сега, в навечерието на Коледа тяхното приятелство щялло да претърпи почти непреодолим обрат заради един глупав сън, който и двете приятелки сънували по едно и също време. Нито Анна- ...
  76 
Вече му било скучно в Ада. Познавал всички свои „колеги”, дяволиите им, номерата им, лицемерието и злобата. Нещастниците, които измъчвал също били досадни. Уж молели за прошка, а очите им блестели от омраза. Невероятно, но тази среда го подтискала. Не предлагала никакви изтънчени удоволствия.
И един ...
  154  10 
Мамо, мамо виж какви хубави балони. Вземи един, моля те мамо. Само един.
Малкото момче стоеше пред продавача на лъскавите, красиви балони и очите ми грееха от удивление. Майката, застанала до него мълчеше с очи пълни със сълзи. В портмонето имаше само толкова колкото да посрещнат празника с малък по ...
  244 
Пешо Хамстера обичаше поезията, или още по-точно казано, тя направо бе смисълът на живота му. Докато един ден не прописа и сам... В началото складираше всичко само в тетрадките, но сърфирайки из поетичните сайтове, не веднъж си мислеше, че може би трябва да пробва и той.
И ето, че един ден наистина ...
  245  22 
Пред огледалото съм.... А там стои образ на друга жена, която не познавах. Коя беше тя и как се появи? Почувствах, как вътрешното ми „Аз” потъна в небитието и изчезна само за един миг. Нима на никой не се е случвало подобно нещо? Не знам дали заслужавах съдбата си, но със сигурност заслужавах да изп ...
  77 
Тя не се чувстваше щастлива напоследък.
Напоследък не се чувстваше щастлива и тЯ.
Повикаха се и се събраха. Беше минало време, не бяха се виждали.
И телефонните им разговори се бяха разредили.Станали бяха сухи, делнични, бланкови... Питаха се коя как и какво, протоколно послъгваха, че са добре.
Пред ...
  211  13 
Предният капак бе нагънат като хармоника, най-вече от лявата страна. Струйки сивкав дим се точеха нагоре. Арматурното табло се бе изкривило от силния удар, а воланът се бе килнал на една страна Предното стъкло се бе спукало, но все още се държеше на мястото си. А най-отпред се извисяваше калната зад ...
  162 
Галин с мъка отвори първо едното, после другото око и осъзна, че лежи проснат в някакви храсталаци. Устните му бяха изтръпнали и навярно цялото му тяло беше в синини, но чувстваше силна болка само в лявата ръка – може би тя, като най-силна, бе туширала останалите. Беше се напикал и редом с болката, ...
  503  10 
Великият Магьосник
Имаше едно дете. Нямаше още годинка когато разбра, че след няколко месеца най-големия, най-красивия и най-великия панаир на света ще мине през неговото село за малко. По пътя на великите си дела.
До това дете имаше млад мъж. На 35 години. Надъхан, силен, уверен директор на фабрика ...
  160 
- Здравей, Карл. Готов ли си?
- Ще разберем, когато приключим, Ник.
Карл нямаше търпение. Моментите, прекарани тук, бяха най-важните в живота му. От тук започваше и свършваше всичко. Огледа се. Беше облечен в любимия си черен костюм. Обувките не бяха много на място, но това тук нямаше никакво значен ...
  242  12 
Господин Дон Робъртсън е едно такова малко човече. Лежи си в леглото и се усмихва. Не може да говори. Измучава отвреме-навреме. Казаха ми, че от няколко години има Алцхаймер. Вече не може нищо да прави, освен да се усмихва, като му кажеш името и да кърши ръце безпомощно. Другите студенти-сестри, пък ...
  244  12 
Шамарът изплющя като камшик и разцепи тишината. Марина се стовари на земята, скри болезненото място с ледените си ръце, сви се на кълбо и притихнала зачака бесът на Огнян да я връхлети като цунами. Очакването продължи секунда. Последваха ритници гарнирани с ругатни, обиди и крясъци излизащи от устат ...
  172 
В орбиталните пространства на Вселената, времето тихо въздиша и суши своите мисли по невидимите нишки на просторите в хоризонта. По оплетените им жици на фона на звездното небе се очертават накацалите несбъднати образи, които се менят в екзотични проблясъци. Светът примигва в други светлини - премин ...
  57 
Религиите, че трябва да си отидат, трябва и ще си отидат, ама как, като не искат? Когато не знае нещо човек, пита. Все някой може да е осведомен по въпроса. Та и аз реших да питам моя приятел. Но за да не се издавам, че се занимавам с такива глупости, че пък и книга пиша за тях, реших така, по-отстр ...
  99 
Шаранът ще стане вкусен,мислеше си Ана, беше му сложила лук, орехи и лимон. Искаше да зарадва мъжа си. Извади рибата от печката и я сложи на масата. Наближаваше времето съпруга й да се върне от работа. И той си дойде късно вечерта на три гроздови.
- Глупачка с глупачките, миналата година ти казах, ч ...
  160 
С нетърпение чакаше този момент, да сложи последния подпис, и да се прибере в хотела да се наспи, след като две вечери спа по 3-4 часа, за да приключи по-рано с одита и се прибере рано в София на следващия ден. Нямаше намерение скапана и недоспала, и то по тъмно, да шофира. Така щеше петъка да си по ...
  247  27 
Както си вървеше спокойно по тротоара, Никола изведнъж присви замислено вежди. Закова се на място и се обърна. Току-що бе подминал един антикварен магазин. Зачуди се какво го бе накарало да спре. Приближи се до витрината и се загледа в изложените вещи. В левия край имаше парцалена кукла. Осъзна, че ...
  179 
Животът е една голяма изненада. Всеки ден е дар от Онова, в което грешникът е избрал да вярва. Животът е безумие. Тихо, споделено. Или пък нощна птица, обикаляща тъмните квартали. А ние сме творци на обстоятелствата. Енергия, привличаща Ангела, научил се да прощава. Енергия, която, обаче, често бива ...
  241 
Тя носи гените на трудолюбието и на добротата, които е втъкала успешно в стана на съвремието и изплита живота си ден след ден. Нейната красота се е съхранила през вековете и с гордост се нарича българка.
Колко сила е нужна да бъде в рамките на един ден и дете с децата, и майка, и съпруга, и служител ...
  88 
Луминесцентната светлина обливаше помещението. Натрапчивото жужене дращеше по слуха, сякаш остри нокти скърцаха по гладко стъкло. Дразнещият, но слаб звук се разнасяше от тавана, където една от дългите осветителни пръчки премигваше няколко пъти, после изгасваше, а нейната сестрица, осветяваше с мътн ...
  210  10  18 
Тоя половин час се разтегля до четиридесет и пет минути преди криминална лаборатория да се върне у дома. Единият от колегите на капитан Вентури се позиционира стратегически срещу рутъра и започва да го гледа втренчено, белким тръгне, а другият тръгва по нишката на Ариадна, сиреч – телефонния кабел. ...
  72 
- Искаш ли да отидем на кафе? – чу гласа на жена си.
Той кимна в знак на съгласие. Днес беше Неделя и предложението ѝ не го учуди. Имаха си любимо барче, което от години посещаваха.
Стана от дивана, остави вестника и се отправи към банята. До десет минути щеше да е готов.
Тя скочи чевръсто. Знаеше, ...
  327  20 
Тоз спомен винаги топлеше душата на Агата в мрачните дни. Спомняше си как майка ѝ решеше дълго време косите ѝ на двора в топлите следобеди в началото на лятото. Постилаха някоя черга под бадемовото дърво, а около тях розовееха цъфналите божури, дето бяха нашарили цялата градина. Слънчевите лъчи се с ...
  115 
Вече трети ден гъста снежна пелена се стеле над притихналото село. Вали на такива едри парцали, сякаш има намерение да изравни всичко в безкрайна снежна равнина.
Селяните газят дълбокия сняг и вместо да се плашат, потриват доволно ръце.
- Нека натрупа сега, а напролет да видиш какво жито ще избуи! Щ ...
  108 
Малката Ели живееше със своята баба в покрайнините на градчето. Тя ставаше всяка сутрин и отваряше прозореца за да види как слънцето надничаше през боровете в двора. То огряваше ангелското и лице и баба и всеки път се разплакваше. Малката и внучка, беше единственото, което и остана след смъртта на д ...
  166 
Самота, отново самота. И тънка нишка, просмукана влага. И прозрачни чувства. И едно отражение в отсрещния проплакал прозорец. И дъх по запотеното стъкло. И мъка и удари от сърца.
Колко копнеж се е събрал... Вплел се е в мен - един безкраен копнеж...
Пристрастих се към този вечен мой катарзис. Ето и ...
  65 
Елвира често беше мълчалива и кротка. Имаше миловидно лице, с големи и красиви пъстри очи, беше с дълга кестенява коса, нисичка и много слаба. Всички, които я познаваха казваха, че има златно сърце и наистина беше така.
В един студен зимен ден, младото момиче гледаше през прозореца на къщата си как ...
  192 
- Мамо, мамо, виж какво намерих - калинка!
- Прекрасна е, Алиса, много е красива. Колко е съвършена само с тези черни, умело изписани точици по аленото й гръбче! Като я погледна такава мъничка и беззащитна чак ми дожалява за нея. Защо не я пуснеш да си върви по пътя?
- Не, мамо, защо трябва да я пус ...
  68 
– Защо си оклюмал, младежо? Проблеми в училище? – попита майката на Евгени.
– Обичам и двете – въздъхна момчето.
– Какво?
– Просто обичам и двете. А не искам да се крия и да лъжа. Знам, че трябва да избера едната за гадже.
– Излизаш с две момичета значи? ...
  125 
Мисъл в полет
Крещи любовта като ято изплашени птици. Лети през мечтите на отминалите дни. Пътуват нежност и свян, прегърнати от младежки блян.
И чудо! Вяра прозира и всичко долита в тръпнеща длан.
Лунна ласка - спътница в мечтите, за лека нощ шепти! Само чиста съвест иска прошка. И ако прошка ти да ...
  76 
И напусна Сатаната мрачното си убежище и заброди по Земята. И вкара човеците в изкушение, и подтикна ги към грехове, и разврати ги, и зло наля в сърцата им, игра си с тях и им се подигра за слабостта, и черни адски мъки в замяна им даде. И така безчинства хиляди години…
И дойде деня през лето 2019-т ...
  118 
Тя беше елхова играчка. Имаше алена сламена рокля с голяма златна панделка, златни коси, черни очи, малки изящни устни и крила от сламени стръкчета. Не можеше да лети, но беше нежна и красива. Това беше тя. До нея висеше един метален дядо Мраз. Беше сребристо лъскав, облечен в червен костюм и такава ...
  247  24 
Чакалите виеха в гората. Спря. Сърцето й блъскаше бясно в гърдите, страхът сякаш дълбаеше дупка в стомаха й. "Не мога да се върна. Дума съм дала. Той ще ме чака." После тръгна, едва-едва. Стараеше се да стъпва тихо, оглеждаше се да не би случаен пътник или закъснял пияница да й препречи пътя.
Луната ...
  202  12 
- Хей! Я, по-тихо! Какво си се разбесняла толкова!
- Искам навън! Пусни ме!
- Защо искаш навън? Имаш си всичко. Де да бях и аз като теб - да живея в голяма златна клетка, да си чуруликам по цял ден, да радвам някого и да кълва трошици от ръката му.
- Не! Не съм щастлива тук! Искам да видя света! Поз ...
  112 
Мълчанието не е злато, мълчанието е отрова. Ако щете ми вярвайте, но ми се гади от тишината, която настава след нещо премълчано. Сякаш една сюрреалистична бездна се отваря и ме поглъща, смачква и обезличава. Изсмуква въздуха от белите ми дробове, все едно някой ме е ударил в гърдите и се боря да си ...
  511  62 
И пак е декември, две години от онзи паметен ден, един ден след рожденият му ден, в който той й писа. Даже и не беше си мечтала за това да общува с него. Две години преди онзи паметен декември го беше видяла за първи път. Любов от пръв поглед - нима съществуваше? Беше чела много за такава любов, беш ...
  166 
Джесика отвори леко вратата на хотел "Метрополия". С плавни стъпки се придвижи до рецепцията без да знаеше какво точно да попита. Администраторът я погледна учудено и я подкани за разговор като й се усмихна мазно и блажено.
- Ъ... Търся един човек, имам среща с него на втория етаж... - едва отрони т ...
  207 
Съдия Мартин Стоевски влезе в залата и седна на мястото си. Чукна с чукчето и даде ход на делото. Делото беше за убийството на Лили Стоянова. Преди няколко месеца намериха жената прободена с касапски нож в дома и. Съпругът и беше главният заподозрян. За никого от кооперацията, където живееха не беше ...
  227 
Павлин се събуди рано. Погледна часовника на стената и се усмихна. Първият ден от отпуската бе започнал с прегръдката на слънчевите лъчи, които минаваха през прозореца и стигаха до тялото на младия мъж. Той стана от леглото и влезе в банята. Изми лицето си. Погледна в огледалото. От там го гледаше и ...
  80 
Предложения
: ??:??