4 178 резултата
Песента на лебеда
роман
Глава първа
Вече трети ден, снегът не беше си дал почивка. Валеше ту на едри парцали, ту ситен като небесен прах. Целият град беше завит с една доста дебела пелена. Снегорините работеха денонощно. Събираха снега от платното и го избутваха настрани към колите, паркирани плътно ...
роман
Глава първа
Вече трети ден, снегът не беше си дал почивка. Валеше ту на едри парцали, ту ситен като небесен прах. Целият град беше завит с една доста дебела пелена. Снегорините работеха денонощно. Събираха снега от платното и го избутваха настрани към колите, паркирани плътно ...
304
2
3
След работа Монката мина покрай селската кръчма и къщата на Страхил Железния. Мария поливаше цветя в градината. Приближи до оградата и му откъсна червено цвете, без да каже и дума. Монката пристъпи от крак на крак, аха да върже комплимент, пък не можа.
– Аз, такова, малко съм уморен – накрая издрънк ...
– Аз, такова, малко съм уморен – накрая издрънк ...
344
3
Изживях всичко, което описах като мечтание за истинската любов. За тази съществуваща, наивно даваща се на доверие като дете , наречена любов.
Това ме разтресе вътрешно и дълбоко, с цялата си осезаемост, бях слаба пред емоциите, които ме сполетяха. От време на време плачеща спонтанно , че тя е толков ...
Това ме разтресе вътрешно и дълбоко, с цялата си осезаемост, бях слаба пред емоциите, които ме сполетяха. От време на време плачеща спонтанно , че тя е толков ...
248
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава :Петър иТодора"
(продължение 3)
На сутринта Петър стана както винаги. Денят тъкмо си пробиваше път. Влезе в кащи и с почуда видя, че огнището е запалено и котле с вода висеше отгоре. На паралията беше сложена паница и лъжица, а до тях в малка бохча беше ...
От глава :Петър иТодора"
(продължение 3)
На сутринта Петър стана както винаги. Денят тъкмо си пробиваше път. Влезе в кащи и с почуда видя, че огнището е запалено и котле с вода висеше отгоре. На паралията беше сложена паница и лъжица, а до тях в малка бохча беше ...
514
1
2
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Петър и Тодора "
(продължение 2)
Тодора затвори вратата на собата и веднага се втурна към вързопа с багажа, който носеше от дома си. Разрови малко и извади от там една малка иконка на Дева Мария с Младенеца на ръце. В стаята беше сумрачно, но нощта още ...
От глава "Петър и Тодора "
(продължение 2)
Тодора затвори вратата на собата и веднага се втурна към вързопа с багажа, който носеше от дома си. Разрови малко и извади от там една малка иконка на Дева Мария с Младенеца на ръце. В стаята беше сумрачно, но нощта още ...
775
2
4
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Петър и Тодора"
(продължение 1)
Той излезе на отвода и се загледа в отсрещният баир. Река Малък Искър шумеше в дола. Пролетно време водите ѝ бяха винаги буйни и мътни. Биеха се в огромните камъни в коритото ѝ и шумно продължаваха пътя си надолу. Той оби ...
От глава "Петър и Тодора"
(продължение 1)
Той излезе на отвода и се загледа в отсрещният баир. Река Малък Искър шумеше в дола. Пролетно време водите ѝ бяха винаги буйни и мътни. Биеха се в огромните камъни в коритото ѝ и шумно продължаваха пътя си надолу. Той оби ...
709
2
5
(пролетта и лятото на 2019 г.)
Мина месец, а Монката още живееше между страха и надеждата. Всички го познаваха и поздравяваха. Даже уличните кучета, като минаваше, въртяха опашки приятелски. Подмазваха се, че в тоя див край нямаше ветеринар, та и те, като всички човеци от селото, опираха до него, ка ...
Мина месец, а Монката още живееше между страха и надеждата. Всички го познаваха и поздравяваха. Даже уличните кучета, като минаваше, въртяха опашки приятелски. Подмазваха се, че в тоя див край нямаше ветеринар, та и те, като всички човеци от селото, опираха до него, ка ...
356
1
Добро утро! Започвам една поредица от откъси, с които надявам се да се забавляваме заедно. И да направят денят ви по-усмихнат. Приятно четене!💖
☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Петър и Тодора"
Караман се разлая диво на двора и Петър разбра, че някой е дошъл на посещен ...
☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆☆
Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава "Петър и Тодора"
Караман се разлая диво на двора и Петър разбра, че някой е дошъл на посещен ...
937
2
5
През следващата седмица Сам и Чарли идваха всеки ден. Флетчър, явно научил, че стражата няма да го притеснява чак толкова, я беше прегърнал здраво и й беше благодарил. Лизи просто се чувстваше щастлива, че за разнообразие тя е успяла да направи нещо хубаво за него. И двамата й бяха помогнали толкова ...
554
– Нааадяааа! Събуди се!
Тя се размърда и отвори очи. Беше й студено дори с пижама. Печката не гореше. В сянката до гардероба, на отсрещното легло, точно до печката, стоеше сестра ѝ и я гледаше.
– Защо си станала толкова рано? – съвзе се Найдена и разтърка сънените си очи. Погледна часовника на нощно ...
Тя се размърда и отвори очи. Беше й студено дори с пижама. Печката не гореше. В сянката до гардероба, на отсрещното легло, точно до печката, стоеше сестра ѝ и я гледаше.
– Защо си станала толкова рано? – съвзе се Найдена и разтърка сънените си очи. Погледна часовника на нощно ...
451
9
19
– Трябва – възрастната жена така произнесе думата, че младият лекар преглътна мъчително – да дадеш хапчета на моя Киро. Иначе… – пак замълча за минута. – Ще се хвърля в реката.
Монката мълчеше и чакаше. Жената също не продумваше. А въздухът трептеше.
– Какви хапчета? – накрая събра смелост да попита ...
Монката мълчеше и чакаше. Жената също не продумваше. А въздухът трептеше.
– Какви хапчета? – накрая събра смелост да попита ...
822
6
От известно време Хирурга съсредоточено наблюдаваше как от чешмата на двора му се редуват мънички капчици вода. Това събитие само по себе си не го дразнеше толкова , колкото го натъжаваше. Не че щеше да се изразходи определено количество вода или за пореден път трябваше да сменя самото кранче. Прост ...
339
(пролетта на 2019 г.)
В понеделник сутринта новината обиколи три пъти селото и се запря задъхана в големия камък на площадчето. Монката, правнукът на дядо Манол, току-що бе завършил медицина. И си идваше доктор у дома. От вълнение и възторг котките размахаха опашки като приветствени знамена, а кучет ...
В понеделник сутринта новината обиколи три пъти селото и се запря задъхана в големия камък на площадчето. Монката, правнукът на дядо Манол, току-що бе завършил медицина. И си идваше доктор у дома. От вълнение и възторг котките размахаха опашки като приветствени знамена, а кучет ...
476
6
Гледаше танцуващите снежинки под лампата на пътя. Те не предполагаха, че несправедливостта съществува. Поглеждаше вратата, която също не знаеше, че преди малко ще е способна да причинява болка, докато се затваря. Стъпките му –отекващи, скърцащи в снега. Отиващи си стъпки. Сковаваше я страх. Цепеници ...
457
8
19
Капки кръв са се просмукали в пясъка на плажа. Образуват следа.
Обвинявах майка си как е могла да се влюби във възможно най-неподходящия мъж.
Следата отвежда към брега където лежи Айрийн. Свила е ръцете си върху гърдите си, които се вдигат задъхано. Блузата ѝ е изцапана с аленочервени петна. Взира с ...
Обвинявах майка си как е могла да се влюби във възможно най-неподходящия мъж.
Следата отвежда към брега където лежи Айрийн. Свила е ръцете си върху гърдите си, които се вдигат задъхано. Блузата ѝ е изцапана с аленочервени петна. Взира с ...
193
1
Верен на думата си, Франк остана още час, в който й обясни малко по-подробно за бариерите, но се ограничиха до теорията, тъй като магията й не се бе завърнала. Все още не бе толкова прецизна, колкото й се щеше. Можеше да се каже, че използваше атма повече като меч, отколкото като скалпел, а ако се о ...
260
Беше декември, някъде към един часа след полунощ. Къщите спяха килнати настрани, притиснати от натрупания сняг. От комините се издигаше топлия дъх на изгорелите вече дърва. Снегът беше обгърнал селото с тишина. Тази тишина се стори твърде чувствителна именно на арабина, който тъкмо затваряше вратата ...
413
8
18
Беше почти невъзможно за Лизи да пренасочи мислите си от разкритията, които току-що направи, към гостите. Една част от нея всъщност се изкуши да каже на Франк, че ще се престори, че не е тук, за да могат да поговорят още, но друга й напомни, че далширът не беше обикновен благородник, а принц. Принц, ...
289
Елизабет се протегна мързеливо в мекото легло.
Вече се будила веднъж преди няколко часа, но спомняйки си, че вече не работи за Аша, няма сърдит страшник и няма за какво да закъснява, просто се обърна на другата страна и продължи да спи. Сега, за първи път от ужасно много време, не я тормозеше никакв ...
Вече се будила веднъж преди няколко часа, но спомняйки си, че вече не работи за Аша, няма сърдит страшник и няма за какво да закъснява, просто се обърна на другата страна и продължи да спи. Сега, за първи път от ужасно много време, не я тормозеше никакв ...
737
На вратата се почука. Лизи вдигна глава напрегнато.
– Спокойно. – каза й Чарли. – Страшникът няма как да ни намери тук. Сигурно е…
– Елизабет? – чу се приглушеният глас на Сам.
Първата й реакция бе да се отпусне с облекчение. Минаха цели няколко секунди, преди девойката да си спомни, че всъщност е с ...
– Спокойно. – каза й Чарли. – Страшникът няма как да ни намери тук. Сигурно е…
– Елизабет? – чу се приглушеният глас на Сам.
Първата й реакция бе да се отпусне с облекчение. Минаха цели няколко секунди, преди девойката да си спомни, че всъщност е с ...
238
Като длани, разкъсани от тръните на отсечените акации започнаха да кървят и дните им. Изпълнени ту с вкуса на сладостта на залезите, стичащи се по върховете на бориките, ту с горчивината на изтръпналите есенни сутрини, които попарваха със слана всичко, до което се докоснеха.
Безмилостно време на гор ...
Безмилостно време на гор ...
462
7
18
Елизабет подскочи със сподавен писък, след което се извъртя и го ръчна с бъркалката в гърдите.
– Ето затова! – заяви му смръщена и след като осъзна, че той все още не я е пуснал, го цапна през ръцете. – Твоето няма да е досаждане, а ще е промъкване и изкарване на акъл!
– И прегръщане, амара. – попра ...
– Ето затова! – заяви му смръщена и след като осъзна, че той все още не я е пуснал, го цапна през ръцете. – Твоето няма да е досаждане, а ще е промъкване и изкарване на акъл!
– И прегръщане, амара. – попра ...
229
След две седмици копане, най накрая стигнаха и до акациите. Пречели на оградата – така се изрази работникът. Гошо го пращал да му каже, че трябва да се отрежат. И понеже били повечето в неговия двор...
- А защо не дойде Гошо да ме пита?
Работникът вдигна безучастно рамене.
Насим му обърна гръб и тръ ...
- А защо не дойде Гошо да ме пита?
Работникът вдигна безучастно рамене.
Насим му обърна гръб и тръ ...
408
6
11
Мошеникът влезе в кръчмата. Не беше хан или странноприемница, не беше дори ресторант. Беше кръчма – много хубава и чиста, в един от по-богатите квартали на града, но кръчма. Що за човек би убил един от най-богатите хора в града, ако не и в държавата, и след това би отишъл да запива в кръчма?! Имаше ...
696
Събуди се на обед с главоболие и болки по цялото тяло и пак заспа. Доколкото разбираше, живееше в непозната къща и всички крушки бяха изгорели. Тя търсеше светлина, щракаше подред копчетата, но вътре оставаше все така тъмно. Тогава намери един стол и реши да пробва да ги завинти. Светна само тази на ...
823
7
18
Нощният полъх на февруарския студен вятър му напомни отново за мразовитите дни на изгнание в килията му. Разказите на невидимия съседен изгнаник за образа на света, с които обрисуваше стените на клетката си, му помогнаха да запази съзнанието си. Дращеше криви черти, постепенно кривите черти придобих ...
518
1
Въпреки ранният час, суматохата в заведението достигаше кулминацията си! От една страна редовните отрепки спореха ожесточено и вдигаха шумни наздравици, с малките изключения, които лежаха по пода, изпаднали в несвяст. От друга, дузина леки жени, заедно със сводниците им, бяха решили да разпуснат сле ...
372
Всеки знае че ако една история започва с “имало едно време…” завършва щастливо.
На театралната сцена група деца от началното училище, облечени в костюми, представяха спектакъл за цифрите. Далия беше в ролята на фея с вълшебна пръчица, с която отброяваше хората в публиката. Имаше грееща невинна усмив ...
На театралната сцена група деца от началното училище, облечени в костюми, представяха спектакъл за цифрите. Далия беше в ролята на фея с вълшебна пръчица, с която отброяваше хората в публиката. Имаше грееща невинна усмив ...
606
Ръка завъртя превключвател. Бавно, по посока на часовниковата стрелка. Една шеста от целия оборот. Еквивалента на включен на максимум котлон на готварска печка. Крехка длан, елегантно преминаваща през тънка предмишница и леко разширяваща се след лакътя преди да достигне до рамото. Бледа, кремаво сив ...
396
– Тъй, тъй! Виждам, че пак сме на коня, тоест – пред компютъра. Пишеш ли, сладурче, пишеш ли? Пиши, пиши, че имаш каши за оправяне!
Алибей Симън внимателно, почти любовно затвори вратата, облицована с мебелно фолио, имитация на тъмнорозово парагвайско дърво кокоболо и надникна любопитно зад гърба на ...
Алибей Симън внимателно, почти любовно затвори вратата, облицована с мебелно фолио, имитация на тъмнорозово парагвайско дърво кокоболо и надникна любопитно зад гърба на ...
386
Няколко часа по-късно Матей седеше на малкия футуристичен фотьойл в околоземния хотелски апартамент и си играеше с едно клатещо глава пате играчка, когато някой почука два пъти на вратата и Елисавета влезе. Той се изправи и ѝ подаде ръка в меката светлина на плафоните:
– Здравейте. Много се радвам д ...
– Здравейте. Много се радвам д ...
523
3
Или какво е правил Чарли по време на последната мисия на Лизи и Финиан
Щом Финиан се нахрани, заяви, че се качва до стаята, за да вземе екипировката си. Лизи пък се опита да отсервира, но успя да вземе само своята чиния, защото Флетчър и Казра грабнаха всичко останало и го понесоха към кухнята и ник ...
Щом Финиан се нахрани, заяви, че се качва до стаята, за да вземе екипировката си. Лизи пък се опита да отсервира, но успя да вземе само своята чиния, защото Флетчър и Казра грабнаха всичко останало и го понесоха към кухнята и ник ...
556
Сам беше прекарал остатъка от деня, обяснявайки на вещицата какво се беше случило и защо се е наложило да убие съществото. Естествено използва появата на гвардейците, в лицето на Хирса, като нуждата да покрие следите. За щастие, Малора беше приела всичко добре и този път го пусна само след няколко ч ...
550
Бурята продължи още близо час, като постепенно отслабваше. Когато най-накрая приключи, лъчите на слънцето си проправиха път през цепнатините на вратата и залостените кепенци, позволявайки съвсем ясно да се види всичката мръсотия на дъното на езерото, в което се беше превърнал първият етаж. Облекчени ...
520
2
На пръв поглед изглеждаше като обикновена кола. Хващаше окото. Аеродинамичната форма, доста повдигнатата задница, широките гуми и добре боядисана. Без забележки, макар че не минаваше за луксозна. Впечатляващото в нея обаче се криеше под ламарината. Двигателя! Специално подобряван с годините... да. Н ...
441
Глава 3
Небето заплака горчиви сълзи. Тъгуваше по отминаващото лято. Есента, като ревнив любовник, изстуди с дъха си свидетелството за тяхната любов. Дърветата се окичиха в премяната на изгряващото слънце. Само една магнолия бе цъфнала в снежнобяло като булка готова да се отдаде на любимия си. Тя се ...
Небето заплака горчиви сълзи. Тъгуваше по отминаващото лято. Есента, като ревнив любовник, изстуди с дъха си свидетелството за тяхната любов. Дърветата се окичиха в премяната на изгряващото слънце. Само една магнолия бе цъфнала в снежнобяло като булка готова да се отдаде на любимия си. Тя се ...
796
1
6
– О боже, пак ли...
Катя възмутено гледаше паякообразния робот-доставчик, който стоеше в миниатюрното антре и се чудеше къде да остави кутията, която държеше. Накрая я стовари на пода и клатушкайки се на четири от осемте си пипала се измъкна навън, заключвайки входната врата след себе си и Катя ядос ...
Катя възмутено гледаше паякообразния робот-доставчик, който стоеше в миниатюрното антре и се чудеше къде да остави кутията, която държеше. Накрая я стовари на пода и клатушкайки се на четири от осемте си пипала се измъкна навън, заключвайки входната врата след себе си и Катя ядос ...
399
1
Не рожден ден, а сватба вдигаше Мъндьо. Така решиха към 22 часа вечерта комшиите, когато писна гайдата от тонколоната в двора на Гошо и неусетно заигра по улицата. Гайди и кларинети ли бяха посадени в сърцата на тукашните, чак мракът взе да се листи пред очите им. Но на облаци все едно идеше свирнят ...
516
8
19
От рождения си ден Надя запомни ясно само началото и краят. Началото, когато посрещаше гостите. И краят, в който Насим ѝ придържаше косата над легена.
Макар че през целия ден се подготвяха младежите и девойките не само на улица „Полк. Дрангов”, ами почти цялото село беше научило, че Мъндьо е разреши ...
Макар че през целия ден се подготвяха младежите и девойките не само на улица „Полк. Дрангов”, ами почти цялото село беше научило, че Мъндьо е разреши ...
750
5
16
Елисавета гледаше холограмата на Клари Хигинс, която възмутено оглеждаше малкия хол на бившата си жена:
– Ще повярваш ли че за първи влизам в тази къща откакто я е взела?! Забранила е на децата да ме пускат...
Селия Джоунс ѝ хвърли един неприязнен поглед:
– Сигурна съм, че Елис се обади специално за ...
– Ще повярваш ли че за първи влизам в тази къща откакто я е взела?! Забранила е на децата да ме пускат...
Селия Джоунс ѝ хвърли един неприязнен поглед:
– Сигурна съм, че Елис се обади специално за ...
284
1
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
